Таблото с обяви

Admin

В една от големите обширни зали на двореца имаше бляскаво табло, обсипано с налепени бележки, обяви, добри пожелания и какво ли още не. Търсещите интересно занимание срещу добро заплащане, осигурено от кралството, бяха добре дошли да се заемат с някоя от предложените задачи тук.[/justify]

Текущи обяви:

[С][Ивент] Тримата наследници: Когато баща им умира изненадващо, трима синове са готови да се избият един друг за наследството му макар и да не знаят какво представлява то. Преди обаче някой да пострада или да го открие и фалшифицира, семейният иконом решава да наеме някой, който да открие скритото завещание, без наследниците да разберат. [Награда: 40 монети] [Свободни места: 2]

[К][Ивент] Божествена градина: В арт галерията в градът Слънце пристига нова колекция картини на млад автор и всички те са на цветя. Кураторът е болничен и колегите му имат нужда от помощ за подготвяне на изложбата. Ако смятате, че имате достатъчно вкус и ще успеете да задоволите капризния ни шеф, щом оздравее и се върне на работа, то вие сте съществото за тази работа! [Награда: 20 монети] [Няма свободни места]

[С][Ивент] Поход към Прашната Република: От далечни земи пристига зов за помощ. Незнайна болест тормози жителите на Прашната Република, и те молят за помощ от специалист, който да допътува до тях. Не се знае колко време ще отнеме, но колкото по-скоро заминете, толкова по-добре. [Награда: ???][Няма свободни места]

Възраст : 28

Двореца бе твърде голям,че да помни коя врата на къде води.Араела се бе озовала право пред таблото с обяви.
-Какво имаме тук? Ари се зачете в обявите,които бяха закачени пред нея.Една от тях и прикова погледа.Картините на цветя и се сториха любопитни,все пак тя имаше цяла цветна градина в дома си.
-Какво друго имаме тук??Локва,интересно.
Ангелката се чудеше дали, да доброволства по някоя от тези обяви.Реално това би и дала бонус точки пред стражата и ще може да се срещне с кръстницата.

Admin

В страни от таблото имаше изключително подредено бюро. На него седеше една млада девойка с вързана коса, толкова прилежно, че човек да се зачуди дали не я боли от напора на ластика. Веднага щом видя момичето да се оглежда скочи и се засили към нея. Натали - така се казваше ангела, чак имаше бадж, който направо можеше де ти избоде очите, бял на фона на черното й поло, беше нова. Нещо от сорта на първи работен ден и желанието да свърши безупречна работа. Та Араела май имаше късмета да бъде първия й клиент. Подаде ръка на новодошлата и се представи, посочвайки табелката, ако случайно не я бе видяла и не бе разбрала името й. А после със скоростта на светлината се зае да й и обяснява как трябва щом си избере обява да я свали и да дойде при нея да се запише, че оле трябва да отиде при Феята за наградата. Спомена нещо за формуляри - май бяха същите като този, който бе получила предишния ден, и куп други неща, ама скоростта на думите така прогресивно се увеличаваше, та едва ли Ари бе разбрала нещо.
-Е, хареса ли си, нещо? - замига Натали екзалтирано.

Възраст : 28

Араела за първи път виждаше толкова ентусиазирано момиче говореше толкова бързо,че накрая разбра само, да махне обявата,която си е харесала от таблото.Загледа момичето стоящо пред нея,”Натали”. - Какво приятно име имате.Аз съм Араела, Ари накратко.Харесах си тези двете дайте ми само минутка да реша.
Ари препрочиташе двете обяви чудейки се кое ще е по-подходящо.Омагьосани локви не и бяха по специалността.Най-много накрая , да се удави в някоя.Идеята, да се цопне и да приключи мъките си я блазнеха но накрая реши какво и се прави.
-Взимам тази.След което скъса обявата за Божествената градина и я подаде на Натали.Дано този път късмета и се усмихне поне малко.

Admin

Натали остави девойката да си помисли и когато беше готова, пое внимателно бележката в ръце и насочи Араела към бюрото си. Написа нещо в една книга и даде на ангелката да се подпише. Подаде й и листче с инструкции, на което пишеше следното: "От Налиа: Аз съм асистентката на куратора и ще те очаквам, за да изградим заедно изложбената зала и събитието за откриването - моля побързай, ще те очаквам на входа на галерията." Карта или упътване нямаше, тъй като имаше една единствена галерия в града и всеки лесно можеше да я намери.

Можеш да напишеш заключителен пост тук и след това да продължиш в новата си тема.

Възраст : 28

Паниката в Ари се пробуди.-Къде се набутах сега.Колкото и да бе притеснена трябваше да се справи.Отиваше с нагласата,да подготви една забележителна изложба,която да бъде запомнена от всичките ѝ гости.Погледна написаната бележка от Натали с малко обобщение за събитието. Без да се мотае много ангелчето си взе нещата ѝ тръгна към галерията от всичко най-много мразеше да я чакат.

Научих - че трябва да се радваш на това, което имаш днес, защото утре може да го загубиш. .

Денят се очертаваше да е прекрасен, или така говореха всички в кръчмата на закуска. Дъждовете си бяха отишли и появата им щеше да бъде изключителна рядкост в идните седмици. Но това не бе и единствената причина защо Разиел бе решил да действа най псоле след седмици затворен в стаята си. Книгите с който се бе снабдил вече бяха прочетени няколко кратно и той умираше вътрешно от скука но въпреки това самата мисъл да излезе на вън и да цапа в локви с вода го отвращаваше. В хана имаше почти всичко от което един човек би желал, дори пвоече от това. Освен вкусната храна, студената бира имаше и всяка вечер бард който забавляваше посетителите със хубави песни и интересни разкази. нищо че в пвоечето от тях нямаше и зрънце истина но поне бяха интересно представени.

Когато Разиел напускаше кръчмата беше изключително доволен понеже най после щеше да вкара в действие плана си. Щеше да отиде до Стъкления дворец и да вземе задача която всеки отбягва да вземе от дни, понеже повечето индивиди не обичаха разправиите което бе жалко. Те му бяха специалност, или по точно бяха. Обожаваше да стои отстрани и да гледа как хората спорят, обиждат се и се опитват да се наложат над събеседниците си с глупави аргументи.

Златоокия оправи жакета си и се отправи с бавна крачка към крайната си дестинация. Като по пътя се оглеждаше по витрините на много борините магазинчета от двете страни на улицата, пред някой неусетно забавяше крачка или се спираше но за жалост не можеше да си позволи нищо. Не и след онази вечер където пропиля почти всичките си пари на карти... Как можеше да загуби просто. .. преди никога не губеше когато играеше. Но тогава той бе различен. Така може би след час от както бе напуснал кръчмата в кяото се подвизаваше в последно време той достигна Стъкления дворец и се отправи към таблото със задачите.

Когато беше на десетина крачки видя че задачата за кяото бе дошъл все още не бе взета от никои затова се отправи директно към човека който щеше да му обясни по подробно за естеството на работа. Къде да отиде, с кого ще трябва да се срещне и в прочие и така няколко секунди по късно Разиел спря пред момичето в страни от таблото с лека усмивка. Той я познаваше, той познаваше всички ангели или поне преди бе така.
- Добър ден Натали.- гласът на Разиел бе топъл а леката усмивка докосна очите му. Кимна леко в продължение на поздрава и продължи. - Как е новото работно място?Свикна ли вече? - доста нетипични въпроси за златоокия но нямаше как да отиде пред някой и да му из тупка нещо от сорта на" Тук съм за еди коя си задача" това щеше да бъде крайно невъзпитано. Но не и чуждо за него. Бе постъпвал хилядолетия наред дори по лошо като четеше мислите на хората и не им даваше време да говорят понеже отговаряше моментално на мислите им...но сега вече бе различно. След като проведеше малък разговор с момичето пред него щеше да и каже че е тук за задачата за наследството и че ще иска да я поеме сам.

Admin

Натали стоеше и мигаше объркано. За всеки случай дори погледната табелката със собственото си име, за да бъде сигурна, че непознатият срещу нея говори достоверно. Нямаше спомен за подобно същество, което да бе срещала преди, и единственото обяснение да я познава бе именно да бе прочел името й. Това, че беше нова обаче не означаваше, че трябва да се разсейва или обърква лесно и да остави това да попречи на задълженията. Тръсна глава, за да се съсредоточи, и пое процедурата по учебник - така както я бяха учили.
-Добър ден, с какво бих могла да Ви бъда полезна, господин... ? - паузата й повеляваше той да се представи. А и също така да му намекне, че няма представа кой е без да го засегне.

» Таблото с обяви
» Таблото с обяви