Таблото с обяви

Admin

На това табло членовете на съвета по мироподдържане, както и доброволците, оставяха бележки за всички належащи задачи в Зарево и околните територии. Хората имат право да се заемат със задачки както тук, така и в големите кралства, но могат да вземат само по една задача.

Текущи обяви:

[К][Ивент] Баба Тьоля бързала: Баба Тьоля трябва да се съпроводи спешно до къщата ѝ, която се намира в по-безпризорната зона на Зарево. [Награда: 20 монети] [Свободни места: 2]

[К][Ивент] ~~Владението на хаоса~~: Къщата на сем. Фрейлър има нужда от основно почистване. Всеки ден. Живущите в нея се оплакват, че нощем чуват странни звуци, а на сутринта всичко е с нагоре краката. [Награда: 20 монети] [Свободни места: 2]

[С][Ивент] Животът е сцена… : Богата наследничка търси професионална актриса, за да ѝ даде възможността да изиграе ролята на живота си. А каква е тя? Само избраницата от суперсекретния кастинг ще узнае. [Награда: 20+ монети] Няма свободни места.

Възраст : 29

Чувствайки се доста по-ободрена след фрапето и лигавите стихотворения, Касиди беше решила да си направи кратка разходка из Зарево, преди да се върне в тъмните прегръдки на дома си. Ненадейно се беше озовола при Съвета, изгорял плачевно в нощта на онзи велик бал. Белокосата с малко да се обърне и да си тръгне, когато едно табло с бележки привлече вниманието ѝ. Изчете ги с любопитство, преди шестото ѝ чувство да ѝ подскаже, че тук имаше нещичко и за нея. Все пак колко пъти вече беше играла роли, бленувайки за един Оскар, или едно Грами, с което да бие плъховете, спотайващи се в храстите около дома ѝ. Взе бележката озаглавена 'Животът е сцена' и се заоглежда в търсене на...е, какво да прави от тук насетне. Просто отиваше при въпросната наследничка? Или първо беше кастинга? Трябваше ли изобщо да каже на някой, че отмъква тази бележка? Въпросите ѝ бяха много и се надяваше да получи отговори.

Admin

- Хей, хей, стой малко! - появи се глас, придружен и с ръка, която грабна китката на Касиди. - Трябва да го подпечатам и да те запиша в книгата ни със задачи. Никой не уважава администрацията! Казвай как се казваш и кой те е възпитавал така.

Гласът принадлежеше на нисичък и видимо кисел брюнет, чиято едничка радост в живота май беше някой да спазва правилата. Без никаква тактичност или намек, че изпитва неудобство от хватката си около ръката ѝ, задърпа Касиди като самосвал към едно бюро отстрани до таблото. Грабна бележката от ръката ѝ, сърдито ѝ друсна един печат и я върна обратно с хъса на някой, който беше дошъл тук да ГРАДИ БЪДЕЩЕТО НА ЗАРЕВО! Касиди не разбираше особено от хора. Но ако някой беше човек, то със сигурност беше този тук. Плюс това, според баджа си, се казваше Бойко, което беше възможно най-човешкото име под слънцето. След Георги. В този форум и камък да хвърлиш, някак си все щеше да уцелиш някой Георги.

Възраст : 29

- Чшт, ей, ало, старши, какво си ме задърпал като свалени гащи?! - Касиди изобщо не разбра защо този калтак г-н Бойко я дърпаше така ужесточено. Тя единствено беше взела бележката и като праведен селянин чакаше да разбере каква е следващата стъпка в бюрократичния списък. Свободната ѝ ръка се запревива в странни форми, докато демонката опитваше да потисне желанието си да извади що клечки имаше и да подпали космите в ушите на наглия господин. От къде на къде ще се държи така грубиянски с изискана госпожица като нея?!
- Касиди Евърглоу - изсъска името си, докато опитваше да отскубне ръката си от хватката на непознатия. - И ако не ме пуснеш, ще те подпаля. А после ще те заведа при баща си, долу в Ада, да ти обясни очи в очи как точно ме е възпитавал. Казвай дали искаш и подпис, че ме ядосваш.
Ако имаше по-високо ниво на пирокинеза, Касиди щеше да измагьоса пламъци да излизат от ушите ѝ, но уви, сега можеше само да пуфти и да дърпа ръка.

Admin

Бойко изсумтя недоволно на коментара ѝ за бащата. Ако не беше толкова зает, наистина щеше да слезе долу при баща ѝ да го разпита как я е възпитал такава устата и неспособна да спазва правилата на добрия тон и приличния етикет. Пф, типична жена!

Той наистина беше едно кисело малко човече, като много от амбициозните хора тук в Зарево, които отчаяно се опитваха да наваксат в общество на различия и превъзходности. Може би затова беше така обсебен от идеята за ред. Изглеждаше млад и непреживявал войни и безредици. Единственото му съществуване беше в порядност и спокойствие.

Бойко записа имената ѝ в книгата, накара я да се подпише и набута в ръката ѝ една бележка с малко повече информация за тайния кастинг. Според указанията, щеше да се състои в подземията на някаква пещера в покрайнините на Зарево, което не беше никак съмнително. Имаше и парола. "Пиленце". Може би не беше чак толкова въпросителна ситуацията? Винаги можеше паролата да е "батко".

След като отново погледна Касиди накриво, Бойко сложи нова бележка досущ като нейната на таблото. Все пак ставаше дума за кастинг и всеки със самочувствието за него беше поканен да опита.

[С][Ивент] Животът е сцена… : Взима го Касиди Евърглоу. Няма други свободни места.

Възраст : 29

През цялото време Касиди гледаше сякаш беше яла кило лимони, или сякаш едно малко гласче ѝ шепнеше за тресящи се планини, криви усмивки и големи...
Демонката сбърчи нос в отговор на джаста-праста отношението на Бойко, но все пак взе бележката. Изборът на място беше малко странен. Дали някой проверяваше автентичността на подателите, или всеки си слагаше каквото пожелае? Касиди провери дали носеше камшика и подпалките си и щом се увери, че ако не друго можеше да блъфира, потегли към въпросната пещера. В инструкциите не пишеше нищо за дрескод, нито пък имаше някакви реплики, сценарий, или изобщо информация в какво се забъркваше, но с високо вдигната глава Касиди продължи напред. Дори обещанията за Пилко Фейоджиев нямаше да я спрат!
Не обърна особено внимание на факта, че човечецът закачи нова бележка на същото място. Касиди имаше достатъчно самочувствие, почти изцяло без покритие, и знаеше, че от новата бележка, а и от всяка следващата, нямаше да има нужда. А когато спечелеше златна статуетка, щеше да дойде тук, при Бойко, и да го плесне през лицето със засилка. Барем се научил да уважава изисканите госпожици като нея.

Възраст : 33

С все същата бърза крачка Колтън влетя в сградата на Великия съвет, или каквото беше останало от нея. След няколко минути тичане напред-назад той най-после застана пред таблото, което търсеше. Имаше нужда от работа. И знаеше с кого иска да я свърши. Оставаше само да си хареса нещо. Типично в негов стил взе една от бележките на случаен принцип.
- Владението на хаоса... УууУуУуУуУу! - имитира звука на нискобюджетно духче, след което извика - КЪДЕ МОГА ДА ЗАПИША СЕБЕ СИ, И ОЩЕ НЯКОЙ?! - ехото му вероятно отекна в цялата сграда.

Admin

Ако някак Касиди беше спестила на Бойко един нервен срив, то Колтън явно нямаше такива намерения. В отговор на децибелите, киселият брюнет изскочи иззад таблото като по поръчка - готов да се кара, да се бие, да държи лекции по етикет, да крещи обратно и да дърпа още същества за китките.

Само дето Колтън не изглеждаше като симпатична девойка, а си беше брадат мъжага, и бойният хъс в погледа на господин Бойко първоначално бе заменен от тягостно недоволство. А сетне и от... трепетно задоволство. Този... хм, този левент беше сравнително симпатичен. И гръмогласността оставаше ненадмината в слуховата кариера на Бойковите уши. Май все пак нямаше да му се кара.

Служителят направи няколко ненужно плавни крачки към Колтън и небрежно облегна писалката отстрани до брадичката си. Щом застана пред него, свил другана ръка на ханша си, той поде учтиво:
- Добър ден, господине. Можете да се запишете за задачи в онази книга ето там на бюрото. И... ще се наложи да ми дадете това листче, за да му ударя един. Един печат. Хех.

Възраст : 33

- Супер, благодаря. - той се усмихна криво на странно дружелюбния чичко. "Пусни му куршум, вече можем" Звяра явно не го харесваше. Колтън го игнорира и се приближи към книгата. - Такааааа, време е да си пуснем един страхотен таралеж в гащите. - каза той тихо, и първо изписа своето име, след което със замах написа "Андрада фон Кайран". "Сигурно ще бъде бясна. Перфектно!" пепелявият глас в главата му ликуваше, както и той самият. Ето това беше леко нестандартен начин да прекарат малко време заедно. Пък и какво друго можеше да направи? Да я покани на среща?

Възраст : 27

Ада без малко да се забие в таблото, преди да кацне пред него и да се върне в нормалната си форма. Очевидно имаше нужда от повече сън и по-малко алкохол. Изтупа дрехите си, без особена причина, и разреса косата си с пръсти. На таблото имаше само една обява, което и се стори малко странно. Затова реши да си пробва късмета и да попита наличния чиновник. Пределно ясно и беше, че тия неща не стават без намесата на любимата й администрация. По неин спомен бюро с книга за записване трябваше да има някъде отстрани. Когато го намери, главата я заболя още повече. Какъв беше шанса да прекара един спокоен ден и колко пияна беше още, та не го бе надушила по-рано?
-Извинявам се, имам един въпрос - поде, приближавайки се. - Ако господинът е приключил, мога ли да го задам?

Admin

Бойко изквича от радост при благодарността на Колтън. Ето така постъпва един джентълмен! Един истински кавалер! Един етикетен коносьор в свят на грубияни анархисти! Един похвален мъж! Мъж... и то какъв мъж само!

Ех, какви емоции само можеше да подбуди едно простичко "супер, благодаря" в нечие сърце. Може би вбъдеще щяха да сменят заветното "обичам те" именно с тази Колтънова фраза, и най-вероятно Бойко отсега обмисляше как да приложи тази реформа в бюрократичен ред. Ала колкото и хубав да беше животът, в него винаги се нашиваше по някоя нагла жена. Най-често блондинка, още по-често с хубави крака, и винаги в най-проклетия момент. Новодошлата може да не покриваше първия критерий, ала във вторите две беше непогрешима.
- Тук всеки има въпроси - тросна се Бойко, безкрайно недоволен от появата на Ана. Харесваше му само с Колтън и неговата изисканост. Видимо дамата тук не притежаваше такава и Вселената отново го изправяше пред изпитание на характера.- Питайте по-бързо, госпожице, и спазвайте установения ред.

Възраст : 27

Ей такива чичковци най-ги обичаше. Не стига, че редовно й се налагаше да се занимава с тях и незначителните им проблеми, ами и извън работа те като че ли бяха навсякъде. Опита се да не изкривява физиономията си в гримаса на раздразнение и се усмихна фалшиво, извинявайки се за явно допуснатата от нея грешка.
-Направи ми впечатление, че има само една налична обява. Та се чудех, има ли и други, случайно, които просто не са закачени за таблото?... За един човек, евентуално - Каза, натъртвайки на един и поглеждайки към Колтън без да извърта глава. Най-вероятно навъсения господин нямаше да се зарадва на допълнителните й претенции, но не е като да имаше кого да извади от несъществуващия джоб на прилепналите си панталони. А последното, от което имаше нужда в момента, бяха опитите на човека да й скъса нервите. Имаше чувството, че ако чуе Ани още веднъж, наистина ще полудее. А в крайна сметка, ако не намереше нещо за един, щеше да се наложи да се върне в Тъмнината и да потърси алтернатива там.

Възраст : 33

- Здравей, Ани. - Колтън се усмихна мързеливо... криво. Изправи се, и вдигна книгата, в която бе записал себе си, и нея. - Всъщност, страхотна случайност е, че си тук, - той посочи с пръст там, където бе вписал имената им, - защото сега няма да ми се наложи да те търся. Имаме работа за вършене, общо взето. - той остави книгата и застана до нея. Кръстоса ръце и се усмихна на любезния господин срещу него, когото се надяваше, че Ана няма да убие. Защото изглеждаше способна да го направи. Нещо в езика на тялото и я издаваше. "Тоалета и е... убиец." констатира Звяра в главата му.
- Е, господине, можем ли да получим повече информация за задачата? - рамото му леко се докосна с нейното. Беше му трудно да се контролира, когато е толкова близо, но пък и точно това усещане го радваше. Беше като да наблюдаваш сблъсък между две природни стихии, всеки път, когато са на едно място. А този катаклизъм едва сега започваше.

Admin

Тъкмо, когато Бойко щеше да изсипе ада върху новопоявилата се поради наглостта да пита за други задачи - Колтън се намеси, а с това и вниманието се насочи изцяло към него. Бойко пое книгата и прочете внимателно имената написани там. След това подаде на Колтън един лист с упътвания и ръцете им се докоснаха - къде случайно, къде не.
-Е, господин Блекроу...Много бих желал да Ви дам повече информация, но за съжаление знам само това, което е на таблото - къщата трябва да се почисти и да остане чиста - той оправи сластно веждите си с гребенче, което имаше сякаш специално за тази задача и продължи - нямам търпение да докладвате как е минало - в този миг се обърна към Андрада, но изражението му бе далеч не толкова мило и приветливо от това, с което се обръщаше към Колтън.
-А ти сложи един подпис срещу името си и да те няма, нямам цял ден за глупости - с тези думи, застана зад бюрото си и чинно започна да го подрежда, може би за да впечатли някого, а може би просто обичаше да показва грациозните си движения, докато прибираше документите. Като всеки един младеж, какъвто беше той.

Пишете тук