Трета междуградска болница

Admin

Докторът бе излязал от стаята преди Кол да заговори, а сестрата се бе насочила след в същата посока. Думите на мъжа обаче, я накараха да спре за момент. Не звучи като нея, ли? Къде бе срещала друга розовокоса жена с мургава кожа. А коя такава можеше да е свързана с човек, загубил сравнително безопасно количество кръв? Логичното обяснение бе само едно, а Ана бе позната на повече същества, от колкото Кол подозираше.
-Госпожица фон Кайран, а? - дамата се засмя. - По принцип е много предпазлива , прати й поздрави и.. внимавайте повече, когато... Нали се сещаш- без да изчака отговор, жената също излезе, но за разлика от медика се върна обратно. Сложи системата на Колтън и внимателно се зае да промива, а в последствие и зашие, раната му. Не изглеждаше като човек, на когото му пука за каквото и да е количество болка, но това не променяше нея или естеството на работата й. А и след като бе стигнала до извода, че е любовник на жена, която познаваше макар й бегло, не й се искаше да го кара през просото. Преди да го остави да си почине му донесе и храна - сандвич. Пак беше по-добре от нищо.
-Някакви въпроси към мен?

Възраст : 34

Кол леко се подсмихна, значи Андрада не беше безизвестна. - Коя? - направи се на приятно разсеян и се концентрира над щипещото усещане от промиването и зашиването на раната на дланта му. Сестрата излезе, след което се върна. Тъкмо се канеше просто да игнорира въпроса и, когато устните му се задвижиха от само себе си, и не беше Кейн. - Изгубих брат си, неотдавна. Изгубих част от мен. И срещнах една жена, с която той е имал нещо общо. Тя ме откри, всъщност. И разбрах защо е изпитал интерес към нея, и не само. - Кол се усмихна криво. - Има някаква връзка между нас. Без значение от разстояние, време, пространство... Сякаш е трябвало да се срещнем, на пук на каквато и да е логика. - потърка очите си и продължи. - Сякаш самият звук на гласа и... Не мога да го обясня. И съм объркан, честно казано. Да не говорим, че комбинацията от двама ни ще бъде олицетворението на думата апокалипсис. Не можем да издържим повече от пет минути без да се захапем за нещо. И все пак.. Вие вярвате ли в съдбата? - той я погледна в очите спокойно. Явно наистина имаше нужда да поговори с някого.

Admin

Девойката слушаше с едно ухо, докато зашиваше прореза, но и това й беше напълно достатъчно. Не веднъж бе чувала нечия житейска история, докато слага системи, шие рани и тем подобни процедури. Незнайно защо, хората има странния навик да споделят прекалено много от живота си понякога. Лека усмивка пробягна по лицето на розовокоската, когато мъжът започна да говори за Андрада.
-Не можеш да го обясниш, а? - струваше й се забавно да наблюдава заблудени същества. - Поправи ме, ако греша, ама май хората му викат любов на това същото нещо.
Не отговори на въпроса му. Ако пациентите споделяха с нея, го приемаше с усмивки, кимвания от време на време или просто не слушаше, ако нещата ставаха прекалено лични. Но това беше съвсем различно от опознаване, привързване или каквото и да било показване на нейното минало и истинска същност. Пациентите си бяха като клиенти, че даже по-зле - понякога те умираха и това не се понасяше много по-лесно, когато бяха непознати. Бе му оставила храна, та вече нищо не я задържаше там. Излезе от стаята и остави Колтън най-накрая да си почине и да поспи.

Възраст : 34

- Хайде без любов... - бяха последните му думи след като се нахрани. Завъртя се на една страна и се отпусна в прегръдките на собственото си изтощение. Последните няколко дни бяха меко казано интересни, но в момента просто не беше способен да размишлява. Затвори очи и се отпусна, игнорирайки щипенето по дланта си. Последната му мисъл преди да заспи окончателно беше насочена към Ана, разбира се. Какъв сюрприз. Опита да изпсува, но съзнанието вече му се изплъзваше...

Admin

Колтън явно бе имал нужда от доста сън, защото се събуди едва към обяд на другия ден. Сестрата бе влязла по-рано, за да го провери и това можеше да се разбери по оставането закуска. Макар и изстинали, човека го чакаха две препечени филийки с масло и чаша портокалов сок. Когато се разсъни бе навестен отново от розовокосата дама.
-Надявам се, че си успял да си починеш качествено, съдейки по дрямката. Изследванията ти са добри, няма причина да те задържаме повече. Можеш да закусиш и да се оправиш, след което ще трябва да подпишеш някой друг документ и си свободен - усмихна му се топло. Документите остави до закуската, а след като ги подпишеше, Колтън щеше да ги върне на рецепцията. Хвърли му един последен поглед, за да е сигурна, че е наред и излезе от стаята, за да не го притеснява.

Възраст : 34

- Благодаря. - подхвърли Кол зад гърба на излизащата от стаята медицинска сестра. Нямаше какво друго да каже, не беше и в настроение за повече думи. Погледна закуската, която го чакаше. - Препечен хляб, ъх. - въздъхна тежко, но все пак я изяде без да губи твърде много време. Още по-малко време изгуби и докато се оправя, не след дълго беше облечен и готов. Изгълта сока, който любезно му бяха оставили редом с филийките, докато подписва документите. Изправи се, изпука врата си и излезе от стаята с целеустремена крачка. Минавайки покрай рецепцията той подхвърли папката с документи на който седеше там, ако изобщо имаше някой. Реално не си направи труда да погледне. - Ще се видим пак. - почти се провикна, но в гласът му нямаше... нищо. Просто констатира факт, насочвайки се към вратата.

Admin

Девойката на рецепцията изпуфтя недоволно. Тъкмо бе застъпила на смяна, при все, че днес трябваше да е почивният и ден. Да, ама друг път. Колежката й се разболяла видиш ли, аман от хора, и се наложило да бъде заместена. Та не стига, че и вървеше като на бясно куче медалист тази седмица, ами и сега й мятаха документи, все едно тя не е същество дето диша.
-А дано,не- отговори под носа си, грабна документите и се залови за работа.

+20 HP