Сестрата внимателно заговори на Мориган и лисичето отмести поглед към нея, сетне го върна обратно към Офелия. И за двете им адаптацията щеше да бъде трудна, ала поне с преводаческите услуги на сестрата можеха да си позволят едно по-добро начало. След като послуша, лисичето измрънка нещо на сестрата, която на свой ред се зае да му обяснява нещо, което така и не сподели с Офелия.
След около минутка във видими размишления, лисичето-пепелянка се изправи от мястото си и направи няколко крачки към вещицата. Смело! Много даже! Усмивки разцъфнаха по лицата на целия обслужващ персонал наоколо, които уж се стараеха да не пречат, но в действителност бяха наострили уши към състоящото се запознанство между вещицата и фамилиарът ѝ. По всичко личеше, че Мориган беше готова да се прибере... у дома.
Можеш да пишеш как напускаш болницата с Мориган, която вече е по-благосклонна и спокойна. Но без гаранции за послушна!
+ 15 EXP
Последната промяна е направена от Зара Мавззак на Чет Мар 11, 2021 11:45 am; мнението е било променяно общо 1 път
Вещицата учудено наблюдаваше размените между Мориган и сестрата. Вечно щеше да е благодарна на тази фея, защото макар и за себе си просто да си вършеше работа - за Офелия това бе една безкористна добрина.
Не можеше да разгадае в какво точно се състоеше разговорът, но след като лисичето-пепелянка се изправи и уверено пое към нея, сърцето на вещицата най-накрая можеше да си отдъхне. Поне за момент. Фамилиарът действително бе предприел смели стъпки, а Офелия бе впрегнала всичките си усилия да не разпери ръце към нея за да я прегърне. Нещата щяха да се случват постепенно.
Все така стиснала Нимбуса в ръката си и с малкото лисиче до нея, вещицата приветливо се усмихна на сестрата и кимна на всичките животинки, които ги гледаха с умиление. Половинчатияъ ѝ поклон бе знак на дълбока благодарност. - Благодаря Ви! - "толкова много" искаше да добави макар и да не го направи. Все така усмихната с лисичето до себе си, вещицата най-накрая можеше да поеме към дома. За пръв път от няколко дни насам, в душата ѝ цареше спокойствие.
Азар Мавззак, Дориан Халек and Луна Примроуз like this post
С бойна походка, Луна се появи на рецепцията. Направо върху нея щеше да се качи още малко. -Здравейте, искам да си запиша час при доктор Арън Ким. Накъде е отделението му? - бе решила да подходи цивилизовано. Ако така не се получи, щеше да подходи като бясно животно, държано в клетка метър на метър вече цял месец. За доброто на всички, най-вече репутацията й, бе да получи информацията. Ако ли не - трябваше да извади една-две скрити карти.
Офелия Оселис and Дориан Халек like this post
Азар Мавззак Admin
Заглавие: Re: Трета междуградска болница Сря Мар 03, 2021 12:19 am
Жената на рецепцията първо се сепна, после си пое дъх малко напрегнато, а накрая погледът ѝ се напълни с тъга. - Арън Ким? О... мило момиче... Как се казваш? Имаш ли нужда и от нещо друго? - запита деликатно и подбутна купа с дъвчащи бонбони с разнообразни вкусове към новодошлата Луна. Поне да си похапне, докато се катери по рецепцията. Сетне жената прелисти няколко поредни тетрадки и въздъхна извинително. - Няма часове при Арън Ким в идните три години. Съжалявам, дете. Сигурна съм, че в трите кралства все ще се намери кой друг да ти помогне.
Офелия Оселис and Дориан Халек like this post
Луна Примроуз
Заглавие: Re: Трета междуградска болница Сря Мар 03, 2021 1:15 am
Лицето на Луна посърна и сянка падна в очите й. Косите й натежаха, а раменете тежко се отпуснаха. -Добре, разбирам - продума тихо тя - моля Ви, ще Ви дам...всичко, ако му предадете, че момичето от галерията го чака тук. А всичко - поде тя смело - са две златни ябълки. За него нося нещо друго, което ще помогне на пациентите. Едно..вълшебно цвете. Наистина бе готова на всичко, дори да се наръга посредата на болницата с..нещо, каквото и да е то. Все щеше да намери. Надяваше се ябълките да бяха достатъчни, така или иначе не й трябваха, а медицинската сестра от последното й посещение бе оставила впечатление у нея, че са доста ценна и търсена стока.
И докато протягаше ръце, за да вземе ценните дарове от горкото момиче, мисъл изплува в ума на рецепционистката. Галерия... галерия. Г а л е р и я, ли?
Тя дръпна ръце и замига объркано, сетне направи знак на Луна да почака. Изправи се, избута назад стола и тръгна да преглежда хилядите листове, бележки, тетрадки и документи наоколо. Задърпа шкафчета, заоглежда стените наоколо в опит да забележи онова, което търсеше, дори подпита една от преминаващите наоколо сестри - ала без успех. В същия миг, на рецепцията до Луна застана висок тъмнокос младеж и остави на тезгяха цяла купчина с прясно попълнени документи, прилежно подредени в папки по азбучен ред. - В името на Феята Кръстница! Ян, да си чувал нещо за момиче от галерия? - вече съвсем отчаяна и дори малко изпотена от старанието, жената сложи ръце на кръста си и изпуфтя уморено.
Новодошлият поогледа рецепционистката въпросително, сетне си взе обратно папките и премина зад рецепцията, където ги остави насред хаоса там. Придърпа кана с вода, наля една чаша и я подаде на женицата. - Дишай, Лена - повече ѝ заповяда, отколкото я посъветва, и въпросната Лена внезапно взе, че го послуша. - Така, момиче от галерията, помня нещо такова. Арън остави инструкции, ако случайно момичето му от галерията дойде - новодошлият замълча и затвори очи за секунда. После се протегна, разбута нещо в другия ъгъл на бюрото и изкара тъмносин хартиен плик и прочете прикрепената към него бележка. - Заповядай, това е за теб от д-р Ким - тъмнокосият мъж подаде плика на Луна. - Сега трябва да ти кажа, че можеш да видиш съдържанието му само при условие, че си се прибрала в дома си. Да, това е. Извинявай за забавянето, Лена тук само замества по спешност защото предишната ни рецепционистка напусна, за да работи като пощальонка.
Новодошлият сви рамене и се обърна да обяснява нещо на новата колежка, която с всяка изминала дума от негова страна ставаше видимо по-спокойна. Че даже и го прегърна, за негово видимо объркване. На Луна ѝ присветна, че в тъмнокосия мъж можеше да разпознае едно от лицата в календара на болницата. И като стана дума за този всеизвестен календар... въобразяваше ли си, или прогнозата за месец януари вещаеше така необичайна за сезона топлина в сърцето ѝ?
+ Тъмносин пощенски плик. Засега не е нужно да си го вписваш в инвентара.
Докато жената пред нея търсеше нещо, Луна не пропусна да изяде един-два бонбона. Около 10, преди да се намеси познато лице. Пое внимателно плика и благодари учтиво, преглъщайки последния бонбон. -Вие сте Лена, а аз съм Луна. А това е за вас, благодаря ви от сърце - с последните си думи, остави една от ябълките в купата с бонбоните и се изниза възможно най-бързо към дома си. Искаше да отвори плика още сега, тук и на място, но не го направи. Кой знае, можеше да има някакво заклинание, което да я превърне в прилеп, ако Гео локацията й не съвпадаше с дома й.
Лена се откъсна от прегръдките на доктор Ян с нежелание, но пък любопитството ѝ в случая беше надделяло. Бръкна в купата с бонбоните, за да извади голямата и тежка златна ябълка, и я огледа.
Междувременно, облекчен, че новата му колежка го е освободила от конфузната ситуация, Ян понечи да се изниже иззад рецепцията, когато погледът му бе прихванат от вързопче с оставена бележка. Явно беше за него? Не си спомняше да е поръчвал нещо, и за да избегне риска от въпросителни погледи, побърза да каже чао на Лена и да се изнесе към помещенията за почивка на медицинския персонал. Вътре вече дремеха няколко доктори от междинната смяна, и Ян седна на един празен стол, за да не ги смущава.
А когато разтвори прилежно приготвения колет, не успя да сдържи мъничката си усмивка. Бележката с красивия почерк имаше съвсем ясно послание:
Цитат :
Съжалявам. - О.
Ян наклони глава замислено. Той също съжаляваше. И докато кехлибарените му очи препрочитаха отново и отново тази съвсем проста думичка, усложненията на ситуацията тактично напускаха пейзажа. Докторът прибра обратно подаръците си в платнената чанта и се изправи. Смяната му приключваше след половин час. И половин час го делеше от удоволствието да се прибере у дома, да се отпусне на дивана с някоя ненужно глупава книга, благоуханен чай, кексче в бутилка и... идея. Идея, че може би, само може би - нещата щяха да се наредят.
Колтън беше в меко казано лошо настроение. Като по-млад загубата на кръв не му правеше чак такава разлика, не и за една-две чаши. Един разбит нос също не се усещаше. Недоспиването също не беше неразрешим казус, НО ето че се чувстваше като блъснат от камион. И сгазен от трактор. И натоварен в лека кола. От багер. Както и да е. - Здрасти, имам нужда от лекар. Очевидно. - провикна се приближавайки се до рецепцията. Беше в меко казано лошо настроение, особено след краткия сън от който го извади собственото му главоболие. - Разбих...а ми носа, и се порязах докато правя салата, та изгубих малко кръв. - продължи на висок глас с надеждата да му обърнат внимание, било то само за да се отърват по-бързо от него.
Колтън определено не беше добре, защото имаше чувството и че му се привижда. Срещу него се насочваше една девойка, дето хем му изглеждаше позната, хем нямаше представа кой е. Медицинската сестра изглеждаше ужасена. Не се знаеше дали, защото човекът викаше като побъркан насред фоайето на болницата, или просто, защото изглеждаше като пребит с повече от един мокър парцал. Момичето го хвана под ръка и го затътри нанякъде. Беше висока и доста силна, въпреки и да не си личеше на пръв поглед. -На първо време защо не ми споделиш какво точно ти се е случило? Рязането на салата не води до ходене в болницата - поде спокойно и сладникаво, сякаш говори на малко дете, - а после може да се погрижим за теб като хората. Щом стигнаха до свободна стая, сестрата го настани и го инструктира да си почива и да не става от леглото независимо от обстоятелствата. След което зачака логично обяснение.
Последната промяна е направена от Ад Мина на Чет Апр 08, 2021 10:31 pm; мнението е било променяно общо 1 път
- Зелката беше твърде сериозен опонент... - Кол сложи ръка върху очите си, светлината го дразнеше. Усмихна се криво. - И пода беше хлъзгав. - посочи носа си с другата ръка. - Един малък розов демон ми изпи кръвчицата... фируративно казано, нали. - засмя се леко. - В общи линии това. Какво значение има? - опита се да погледне към медицинската сестра изпод ръката си, но погледа му беше замъглен. Умората не напускаше тялото му, и така както го бяха настанили се чувстваше сякаш може да дръпне още една дрямка и тук. Малко сън за красота нямаше да му дойде зле. Но сигурно щеше да го остави за после, първо имаше нужда от медицинска помощ, и да внимава повече в бъдеще.
Розовокосата девойка се приближи до Колтън и го огледа една идея по-внимателно. Не изглеждаше като да има някакви сериозни наранявания, но определено имаше нужда от стабилна почивка и нутриенти. -Ще ти взема кръв, само малко - няма как да минем без изследвания - зае се да обяснява докато навива ръкава му. Белезите не я шокираха, макар и млада бе виждала какво ли не. - Ще повикам лекар, за да те прегледа по-обстойно. А ти... Не мърдай от тук. След няколко минути сестрата се върна в компанията на симпатичен млад мъж. Явно професионалист, въпреки че по-скоро приличаше на студент. -Розов демон ... така ли? - засмя се и ослепителната му усмивка съвсем незабележимо накара колежката му да се изчерви. - Да приемам, че приятелката ти е вампир и е прекалила? Или? Какво си ял през последните двадесет и четири часа? Спиш ли добре и приемал ли си някакви опияняващи вещества? - ако на Кол не му беше лошо досега, определено щеше да му стане от всички тези въпроси.
Най-после погледа на Колтън се фокусира отново и в първия момент замръзна. Изобщо не поглеждаше доктора, очите му залепнаха в недоумение върху сестрата от преди малко. Главно защото адски много приличаше на Андрада. Но не беше тя. Въздуха шумно напусна дробовете на Кол без той дори да осъзнава, че го е задържал на първо място, след което се отпусна назад в значително по-лошо настроение. Защото това не беше неговата Ана. - Правих салата, ножа ми е остър. Щях да ям салата, ако не си бях отрязал ръката. Пих малко алкохол и съм недоспал. - изреди монотонно, от части през зъби. - Та една банка с кръв, аспирин, и може би сандвич и ще съм като нов. А, и ако това има нужда от шевове, няма да псувам много. - той вдигна срязаната си ръка и се усмихна криво. Но не флиртуваше. Просто наистина му лазеха по нервите, а приликата на сестрата с жената, която наскоро му взе ума, не помагаше.
Докторът определено не вярваше на казаното от Колтън, но нямаше намерението да дълбае повече. По една или друга причина видимо бе загубил не малко кръв, бе пил и явно си е спестил храненето. Врътна му една кратка лекция, която общо взето се навърташе около две неща - да не си раздава кръвта, все едно е безкрайна и да се храни, освен ако не иска да виси тук всяка седмица или по-лошо, да се гътне някъде. Трайно. Приближи се до него, за да погледне носа му. Явно наистина не беше счупен, макар и това да не подобряваше положението му като цяло. - Така, няма да наместваме явно, няма нищо счупено. Но няма да е лошо да внимаваш повече, когато ... готвиш. След като приключи сериозния си монолог насочен към човека, се обърна по посока на сестрата и я инструктира. На първо време трябваше да го сложи на система с глюкоза. След това да промие раната и да я зашие, а когато приключи, можеше да го остави да си почива и евентуално да поспи. Съдейки по ситуацията, нямаше да го изпишат поне до следващия ден, макар и да му нямаше нищо сериозно. Бе извадил късмет този път, но засега щеше да се наложи да се цупи на розовокоската още малко.
-Добре, добре, говориш много а не звучиш като нея... - Колтън каза мързеливо и протегна крайници. Сложи здравата ръка върху очите си и протегна другата към медицинската сестра. - Прави каквото искаш с раната, ако нямаш конец може да я затвориш с нагорещено желязо, но ще имам нужда от храна след това. - той се засмя леко, беше му трудно да не звучи като задник. Момичето не беше виновно за меко казано ужасното му настроение. - Мисля, че в момента мога да изям и два пакета с бинт.
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Re: Трета междуградска болница 
