Лечението е безплатно и надеждно за всеки, независимо от къде идва. Тук работят специалисти от всички нации, които чистосърдечно се грижат за всеки пациент. При поява на конфликт и двете партии ще се озоват именно тук. Така че внимавайте със схватките, освен ако не искате да слушате някоя от многобройните лекции на някой миротворец, докато сестрите увиват раните ви.
Камаел мина през домът си, за да си вземе дрехи и лъка, за да има какво да облече след като го закърпят в болницата. Бяха доста по-удобни. По-практични също. Прохладен панталон, дълбоко изрязана лека блуза и ботуши. Наметалото му за нощно скитане също беше в торбата. Като цяло не беше много ранен, но пак беше очукан от битките и разпадащата се сграда. - Може ли една лепенка? - Запита човекът, опитвайки се да привлече вниманието на някой лечител.
Една полузаспала жена в медицинска престилка точно минаваше по коридора, когато Камаел помоли за лепенка, и замалко да се фрасне в отсрещната стена от почуда. Вярно, че си беше ходил до дома, но това не променяше факта, че битката, огъня, саждите и пушека го бяха изтощили; че имаше видима цицина на челото и че не беше по-малко оръфан и отпаднал от останалите гости. Що за магическа лепенка търсеше?
Жената поклати глава и отиде да повика някой ангел, за да се оправи с видимите рани. В процеса на работа установиха и че Камаел има цял един обгорен крак, което не беше оптимално за някой, желаещ лепенка. Освен, ако не ставаше дума за огромна лепенка за целия му крак.
Погрижиха се и за пречистването на дробовете му от пушека, като му дадоха някаква отвратителна отвара с мирис на мръсни чорапи, и го пуснаха да си ходи по живо, по здраво.
С помощта на феите Киел стигна до болницата. Прилива на адреналин беше започнал на изчезва и болката отново се завърна. Той все още притискаше раната си, когато влезе през главния вход на болницата. Кървава диря го следваше по белия коридор. Киел се запъти тромаво към рецепцията, но в момента в които стигна до нея, загуби съзнание и се строполи на земята.
Девойката на рецепцията бе една малка фея, неслучайно по принцип не й се налагаше да влачи припадащи хора, наоколо винаги имаше някой силен мъж да й помогне. Само дето в тоя ден явно пред нея щяха да припадат именно такива. Зеленокоската метна папката, която прилежно попълваше и литна към лежащия на пода Киел. Направи тъжен опит да го надигне, след което го огледа, за да разбере причината. Раната в корема му не изглеждаше голяма, но явно е била достатъчно дълбока, за да загуби не малко кръв. - Моля ви, някой да ми помогне да вдигнем този господин! Загубил е достатъчно кръв и трябва да го види ангел, спешно е! - развика се с учудващо силния глас за малките си размери и взе да се оглежда за някой мачо.
Камаел тъкмо щеше да си хваща пътя, вече с новия си чеиз, когато на пътя му се изпречи строполен демон и малката фея, която се пънеше да го вдигне. Човекът безмълвно клекна откъм главата на Киел, хвана го под мишниците и го вдигна нагоре като кран. - Води.
Без друго за правене Дориан се запъти към дома си. Излязъл от димните завеси облече блузата си, не искаше някоя дама да се спъне докато го заглежда. Жалко за колана, беше любимият му, изгубен измежду останките на срутената сграда. Черен, от естествена кожа със сребърна катарама с гравирани елементи на три падащи звезди. Въпреки че успяха циркаджийското трио да си спасят кожата демонът имаше нужда да си прохлади главата. Единственият му събеседник тази вечер беше луната докато се прибираше. Посредата на пътя започна да усеща болката в ръката си. Още не беше спряла да кърви затова реши да се отбие през болницата. С пристигането си завари окървавен демон на пода. До него стояха сладка медицинска сестра и човека с червените очи от по-рано, който го повдигаше. Успя да види изнемощялото лице на демона. Отне му времеда го разпознае. Киел беше пребледнял като бельото на монахиня. Халек отиде при тях и сложи другата му ръка на рамото си, така че да си делят тежестта му с Камаел. - Накъде да го водим, сладурче? - да, говореше на медицинската сестра.
Още преди да се прибере, Луна бе решила да мине на профилактичен преглед през болницата. Освен покъртителният й вид, нищо друго не бе плашещо в нея. Може би странното й държание понякога. Влезе внимателно и се огледа за свободен медик. Бе сигурна, че се е надишала с прекалено голямо количество пушек, който не беше никак здравословен. -Имате ли излишен кислород, няма да откажа и дишане уста в уста? - коментарът бе напълно излишен предвид случилото се, макар да беше сериозна. Все още държаща покривката си здраво в ръка, тя навлезе във вътрешността на помещението.
Съдбата явно се бе усмихнала на медицинската сестра, тъй като при отчаяната й молба, се появиха наместо един, цели двама рицари (без конете и доспехите и единият приличаше по-скоро на плейбой, току що излязъл от стаята на някоя уж прилична госпожица). - Надолу по коридора и после в ляво. Чукате на вратата на кабинет 101 и казвате, че водите ранен спешно при д-р Архангелов. След като го оставите, белокосият може да си ходи, като гледам е добре, а ти, с различните очи, се върни тук да те превържа. Докато даваше нареждания забеляза новодошлата дама и дочу да бърбори нещо за дишане уста в уста. "Ама че зает ден е днешният, да не е гръмнала някоя сграда." - помисли си девойката и заклати глава. Кой да предположи такова нещо в мирни времена, а? -Ти, госпожицата с черната коса. Не знам дали ти трябва обдишване, ама от тук надясно да ти видят дробовете. Щом Дориан се върна, феята го намаза с някакви билки и внимателно превърза раната на ръката му. А щом Луна се върна от прегледа с прочистени дробове, даде и на двамата от същата оная гадост дето дадоха на Камаел и ги изпрати вкъщи да си почиват и да се възстановят напълно. Киел от друга страна лежеше в леглото на кабинета, докато ангелът използваше силите си, за да го вдигне на крака. За всеки случай обаче го оставиха да спи там и щом слънцето се появи на хоризонта, щеше да е свободен да си ходи у дома.
На излизане от сградата, една от медицинските сестри с ангелски криле деликатно подпита Луна дали е склонна да продаде някоя от златните ябълки във вързопа си от покривка - определено не бяха останали незабелязани, че даже направо си събираха погледите във фоайето. Дали защото Луна влачеше надръндената покривка с бойна крачка или защото видимо сияеха през тънкия плат - не се знаеше. Беше ясно, че щяха да послужат добре на болницата в спешни моменти, ако решеше да им ги предложи.
Свободна си да откажеш директно (нищо лошо няма да стане), или да заявиш цена за един или повече брой ябълки. Ако се навият да ги откупят на твоята цена, можеш да спечелиш монети от това. Има и шанс да откажат или да се опитат да спазарят цена.
След като мина през обдишващите процедури, бе дошло време да се прибере вкъщи, където я чакаше топло легло с меко одеало. Луна се усмихна издайнически на предложението, което получи. - Давам една срещу контакт на най-секси свободния медик, който има в болницата. - Условието ѝ бе кратко и ясно. Определено ябълките не й трябваха, можеше да даде всичките три без да се замисли, но тя обичаше да се забавлява. Щеше да задържи две за себе си, кой знае в бъдеще за какво можеше да ги размени, за всяка стока си имаше купувач. Бръкна в покривката си и извади една от ябълките, подавайки я напред.
След като Камаел остави демона Киро (много му отиваше това име и го кръсти тъй наум) в ръцете на доктора с подозрителна фамилия, си хвана пътя. Навлече си наметалото с качулката, нарами лъка и пое по пътя си, с два безплатни съвета към Дориан. Нещо като благодарност, че беше помогнал в коридорите. - Никога не посягай с голи ръце срещу оръжие, дори да го държи мъртвец. Ако първата стрела ти се размине, втора ще има със сигурност. Ако няма, имаш шанс за победа. Човекът махна късо назад, вече излизащ навън. Дано нямаше повече трупове, в които да се спъва.
Всеки би очаквал, че русокосата ангелка (ангелинка?), с която Луна разговаряше на входа, би се стъписала от предложението ѝ. Ала нищо такова не последва.
Вместо това, девойката се разкикоти като осмокласничка, грабна новодошлата за ръката и тичешком я отведе директно в една от стаите за почивка на персонала, където даже имаше един-двама спящи медици. А на едно от шкафчетата в цялата си прелест беше окачен календар, който в момента беше отгърнат на февруари.
- Това е благотворителният ни календар за тази година - поясни блондинката. - Медици от цялата болница бяха помолени да изпратят снимки за него и само избраните са тук. На участващите обещаха бонус, та общо взето всички пуснахме по една снимка. Някои видимо са се постарали повече от останалите, де...
Тя взе календара и го подаде на Луна да си разглежда спокойно. Само дето два от месеците липсваха. Може би някой ги беше откъснал? Календарът се оказа доста инклузивен. Освен мъже, имаше и няколко дами, както и двама близнаци за месец май. Какво ли бяха спечелили избраните тук? И кой ли от тях щеше да бъде избран за съвсем различно нещо, този път от хитродумната Луна?
Благотворителен Календар
Ана фон Кайран, Киел Конлид, Офелия Оселис, Касиди Евърглоу, Луна Примроуз and Камаел Лайт like this post
Луна внимаваше да не се спъне, докато я завличаха навътре в болницата. Влезе тихо в стаята за почивка и забеляза спещите медици, взимащи заслужения си сън. Тя внимателно целуна челата им и тихо каза: -Благославям ви да спите спокойно. - Остави една-две сажди върху тях и внимателно ги погали. След това вниманието й се насочи към календара на стената. Взе го с две ръце и разгледа всеки един месец. Честно казано, ако имаше още ябълки - щеше да търгува всичките за номерата на всички участници, но уви - притежаваше само три общо. Избърса малката лига, която й бе потекла от гледката. -Искам връзка с Януари или Март. Ако нещата се получат - давам втора ябълка. Избери ти, така като ги познаваш. Трябва ми най-добрият лечител. - Тя постави внимателно календара на стената и хвана ръцете на съ-ангелката си. Очите й бяха изпълнени с надежда и радост, че имаше възможност да сключи толкова изгодна сделка. След това внимателно постави обещаната ябълка в тях и се усмихна доволно.
Докато Луна разлистваше календара, ангелката въздъхна замечтано по близнаците на месец май. Те не бяха истински близнаци, просто се бяха изрусили в един и същи ден и персоналът постоянно ги бъркаше по коридорите. Хубавото е, че точно това ги беше сприятелило и сега бяха най-добри приятели.
Ала когато плюещото чудовище сподели колебанието си между мистър Януари и мистър Март, новата ѝ приятелка ангелка сякаш се позамисли: - Тези двамата... не се харесват особено. Първи братовчеди са и наследници на много богата азиатска фамилия - защо ли на Луна ѝ се струваше, че тази история вече я е чувала някъде? Девойката погали снимката на Януари с тъга. - Единият е много нежен, грижовен и забавен, но никога не му се получава с жените. Всички искат другия... сякаш е главен герой или нещо подобно. Но, честно казано, разбирам колебанието ти. Ако не бях сгодена за Октомври, сигурно щях да избера някой от тези двамата.
С тези думи, тя отиде до бюрото и прилежно написа нещо на листче хартия. Само дето го скъса далеч от прилежно:
Усмихна се състрадателно на Луна и взе златната ѝ ябълка. Не искаше да ѝ взима втора - изборът беше достатъчно непосилен така или иначе. Остави обаче бележката в ръката ѝ, заедно с 15 монети - най-вероятно прекалено ниска цена за нещо толкова ценно в болницата, но пък сделката си беше сделка.
И така, изведе я от стаята и я упъти как да намери обратно изхода по коридорите.
Офелия Оселис, Касиди Евърглоу and Луна Примроуз like this post
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Трета междуградска болница 
