Празничния хамбар

Възраст : 29

- Не беше домашно - измрънка белокоската в отговор, наклянайки се на свой ред към вещерската си приятелка, лъхайки я на коктейл от пет вида алкохол, единият със сигурност абсент. Оспорвана битка беше. Така щеше да каже и на Офелия, ала вместо това ѝ хлъцна звучно в ухото. - Опа, май изтрезнявам - констатира две хълцания по-късно, и някакси звучеше тъжна от този факт. Сякаш в предишния пост не страдаше от препиване. Все пак потупа Офелия по рамото, с обещанието, че Колтън щеше да черпи и нея една бира, сетне и тя насочи разфокусиран поглед към кашлящия непознат. Не го беше виждала досега, а това беше третият ѝ официален копон! Макар че както въпросният бе напът да изкашля не само своите, ами и фасовете на предците си, Касиди не беше сигурна дали щеше да го види на последвал купон.

"Пушачите никога не се грижеха за здравето си"
- Касиди, 26, битов алкохолик.

Приела тази дълбока философска мисъл в сърцето и душата си, Касиди избърса имагинерната сълза породена от осъзнаването на черното бъдеще, чакащо непознатия младеж, и деликатно покри уста с ръка, за да пусне първото уригване за вечерта. Джем ѝ беше целунал ръка като на истинска дама, ала бе напът да осъзнае, че пред него стоеше нещо напълно различно.

Възраст : 27

Себастиан тъкмо приключи със смеха си или не му оставаха сили да се смее, когато групата наблизо го подканиха да се присъидини към тях, поетът привърши бързо остатъка от цигатара си и, след което извади един лист от тетрадката в който го уви и прибра в джоба си тъй като не вида кошче наблизо. Наближавайки ги той каза:

- Нямах намерението да бъда груб или нелюбезен, но просто навън е твърде студено и ветровито, затова реших да изпуша бързо вътре последната ми цигара. Иначе шегата за отварата за растеж беше наистина добра и не можах да се сдържа.
- О! Къде са ми обноските, казвам се Себастиан Мемфис, ще се радвам да се запозная с всеки един от вас - каза ангелът сваляйки шанката си и навеждайки главата си учтиво в поздрав.
- За пръв път съм на такова празненство, винаги ли бавно почва веселието или тази година е специална? - огледа се учудно Себастиан.

Защо и как попадна на феста и той не знаеше. Имаше някакви предположения де, но те по-скоро бяха скрити надежди. Астрамаел бавно и тихо се появи пред хамбара. С лека стъпка се "промъкна" вътре и хвърли бърз поглед на обстановката. Четири стени, покрив и разни клоуни между предизброените. За разлика от болшинството белокосият не се беше слял с духа на празника и беше екипирал стандартното си снаряжение. Бяла риза и панталон. Може би вързаната на конска опашка коса се водеше за кипрене, тъй като два аниме кичура стърчаха навън от вързопа, спускайки се покрай скулите му.
Без да се церемони, все така с походка "дебна да ебна", човекът приближи една от високите празни маси и ловко се оттласна, сядайки отгоре й. Завъртя се така че да вижда възможно най-много и да няма голям шанс някой да мине зад него незабелязан.
- И чакаме - продума си тихо, почти въздъхвайки.

Възраст : 33

Оригването на Касиди бе изпълнено с толкова деликатна женственост, че на Колтън му се прииска да лее бетонови плочи на строителен обект. - Наздраве. - засмя се и кимна на белокосия Бъд Спенсър, след което се обърна към Джем.
- От това което съм чувал тук купоните започват бавно, но приключват с... - Гръм и трясък? Пожар? Сажди на места, на които не би трябвало да има сажди? Меле? Убийства? Опити за държавен преврат? - Бели денсърки. Завършват с бели денсърки. Ориенталска му работа. - потупа Себастиан приятелски по рамото и се огледа. Нямаше следа от ядене и пиене. Не изглеждаше като да се задава джангър. Беше спокойно. Твърде спокойно. - Започвам да си мисля за глупости, някой иска ли просто да изядем Офелия? Хм? - Кол се обърна към групата и вдигна ръка с глуповато изражение. Шегуваше се, разбира се. Горе долу. Уж. Абе, беше много гладен.

Admin

Между бъркотията от тепърва опъващи се палатки на новопристигнали същества, разпокъсани разговори и конфузно мълчание; някъде сред липсата на каквато и да е видима организация и съвсем в тон със стандартния празничен хаос и досадната повтаряемост; из грамадния хамбар трескаво бродеше притеснено на вид момиче.
По изписания на лицето ѝ стрес си личеше, че е човешка жена - някъде на около двадесет и пет години, ала самото изнурение състаряваше чертите ѝ до степен, в която всеки би могъл да я припознае с локалната алкохоличка леля Параскева. На ревера си носеше бадж, който подсказваше, че е част от организаторския екип на събитието - и май засега беше единствената му представителка.
За жалост, обаче, не изглеждаше никак добре. Нито тя самата, нито събитието като цяло.
Стиснала подръка някаква разтворена тетрадка, с три молива забучени в чорлавата ѝ несресвана от дни коса, въпросната жена бродеше насам-натам из хамбара, старателно отметваше нещо в тетрадката си и клатеше наплашено глава. В ококорения ѝ поглед плаваха кошмари, способни да наплашат и най-върлия алфа мъжкар в трите кралства.
Нещо наистина не беше наред, ала вдъхновени от предстоящите забавления и апетитности на Октоберфест, потънали в сладки приказки, много малко от пристигащите я забелязваха.

Възраст : 24

Разбира се, че Арахна бе забравила за феста. Главата ѝ беше пълна само с оправянето и сушенето на билки, затварянето на бурканчета с най-различно съдържание, дълбаенето на няколко тикви и какви физиономии да им придаде...
С други думи, тя усърдно се подготвяше за Хелоуин и зимата.

Добре, че беше календара, който бе закачила до шкафа с подправки или можеше и да не се появи.
Осъзнавайки кой ден е, Арахна не похаби и секунда да хукне да се изкъпе и облече.
Тя погледна към дома, припомняйки си в нежната си главица дали е загасила котлона и огнището, затворила всички прозорци и заключила вратите, чак тогава тя яхня Калисто.
От адреналина ударил я, благодарение на стреса, тъмнокоската не разбра кога верният ѝ жребец бе пребягал разстоянието от къщурката ѝ до хамбара. Преди да слезне от снежнобелия кон, тя се огледа за някое добро местенце със завет, ако времето се влоши.

След като си изтупа полата и пое въздух, Арахна влезе вътре и бе лъхната от топлина съпроводена от нечии парфюми и тук таме естесвена телесна ухайност.
Несигурна, че някой я помни, тя реши да се движи близо до стените, за да може да наблюдава присъстващите и да избяга от неловки разговори.

Нежен гърлен смях се откъсна от гърдите на демона при думите на вампиртака.
- Дойдох да видя някои познати лица, да се запозная с някои нови - след като леко се приведе към нея добави по-тихо. - ,а и си търся занимание за вечерта.
Той прокара пръсти през розовите ѝ къдрици след, което застана на приемливо разстояние от Ана. Преглътна коментара си за липсата на храна и пиене въпреки, че си умираше да се сдобие с чаша течно щастие, това щеше да почака. Докато продължаваше да говори Дориан откопча копчетата на ръкавите си и започна да ги навива сякаш се готвеше за състезание по надяждане.
- Надявах се да видя и Киел, но като гледам ще отсъства тази вечер. Ще трябва да се задоволиш само с мен, сладур.
Шегувитата ми усмивка блестеше, но вътрешно разочарованието, че няма да види своя другар Киро му тежеше. Разноокия демон разтърси глава отърсвайки се от тези мисли. Хвърли бърз поглед из хамбара, който вече бе започнал да се позапълва. Срамежливата вещица Арахна тъкмо влезе затова Дориан ѝ помаха в покана да се присъедини към тях ако желаеше. Обърна се отново към Розовокоско следейки с поглед жената с тетрадката под ръка.
- Познаваш ли я? - демонът не прикри интереса в гласа си. Защо изглеждаше толкова отчаяна и какво толкова пишеше?

Камаел не беше добър човек. Просто не беше лош. Не пропусна притеснената госпожица(?), но определено нямаше да навлече белите доспехи и да препусне с масата си на помощ, ако не го помолят. Вместо това измъкна от джоба си пакетче бадеми и хвърли два в устата си. Не беше и неподготвен. Алкохол не носеше, защото не му трябваше, но неща за мънчване все се намираха.

Възраст : 29

Касиди явно беше от онези наблюдателни хора, защото успя да съзре изтерзаната организаторка дори през премрежения си поглед. Всъщност, той беше почнал да се избистря, но това бяха ненужни подробности. Потупвайки Офелия два пъти по рамото, веднъж по лакътя и три пъти по дланта, за да ѝ каже, че отива на мисия, Касиди кимна на останалите приключенци и се запъти възможно най-убедително към непознатата. Щеше да се доближи с грацията на слон в стъклен магазин и да ѝ зададе най-важния въпрос за вечерта - къде, аджеба, е копонът? Дано само не се очакваше да помогне, защото набързо щеше да се престори на мъртво пияна и да номинира някой друг за главен помощник.

Възраст : 27

Ана едва не извъртя очи при коментара му, ала изобщо не се учудваше. Разбира се, че си търси занимание, та нали беше плейбой, за много жени мъж мечта, за нея доста приятен опит. А именно от него знаеше, че обича да стои буден до късно... за да гледа анимационни филмчета за злодеите и техните приключения, нищо пикантно.
-Напълно достатъчен си, Дориан - само оставаше и Киел да се появи да омайва дамите. Вземе да предложи и на някоя от тях да копае докато той си прилегне. Или пък можеше да успокои видимо напрегнатото девойче, което демонът й показа.
-Не ми изглежда позната, но пък не бих се учудила, ако ти си я виждал. Сигурна съм че си завъртал главите на много жени - прояви интерес. Не заради Дориан, а защото вече бе виждала повечето хора тук. Спомни си дори и новодошлата, та може би нямаше да е лошо да се запознае с някой друг, да завързва контакти или нещо от сорта. Уж било полезно. Но кое полезно нещо, е хубаво колкото вредните? Един дявол знае.

Възраст : 33

- Най-после някой, който изглежда сякаш... - Колтън направи пауза и се опита да прецени жената с моливите. Изглеждаше като последния лист, преди да ти свърши тонера в принтера. Като синята половинка от гумичката, след като си опитал да изтриеш мастило с нея. Като ЧИСТО НОВИ ЗИМНИ ГУМИ, дето карат четвърти сезон. Като Мила Кунис от АлиЕкспрес. На хероин. Като... "СТИГА!!!" Кейн проплака в главата на Колтън, който се усмихна доволно, защото точно това целеше. "Нещастник." довърши Звяра преди да се оттегли, през което време Кол остави дружинката и последва Касиди към "Дневниците на последно спах по времето на SS501".
- Млада госпожице, от каквото и да имате нужда можете да разчитате на нас. - с тези думи той придърпа и потупа белокосата си другарка по гърба, но леко. Момичето срещу тях изглеждаше сякаш деня и е достатъчно лош, да стане жертва на стомашен екзорсизъм само щеше да влоши нещата. Може би това колко абсурдно изглеждаха Колтън и Касиди в момента щеше да я развесели? Може би не? Може би чернокосата фенка на "Vampire Knight", която тихомълком се намърда в хамбара, щеше да се включи в Екип Ракета? Може би след няколко години? Може би, може би...

Възраст : 28

Офелия смирено сви рамене при всичките диалози, които се разиграха към/пред нея, сетне също пое към мацката с моливите. Беше ѝ скучно, защо да не направи едно добро дело и да понатрупа малко карма точки?

Admin

Голяма част от присъстващите бяха забелязали чорлавата стресирана жена от организаторския екип, ала никой не бе решил да пристъпи към нея. Или не им се занимаваше, или пък очакваха тя самата да дойде да ги потърси и навярно да запише нещо в тетрадката си - както правеше с всяко нещо в помещението. Съществата в хамбара масово бленуваха бира и наденички, и съвсем разбираемо на никого не му се занимаваше със странични работи. На никого, освен на Касиди. А след нея Колтън и Офелия.

Подела с първи крачки към жената, Касиди едва ли подозираше, че е тръгнала право към добре маскирана бомба. Леви-десни, леви-десни, леви... и до десния глезен на демонката се допря нещо непознато. Усещането за него беше странно, неприятно, някак неестествено. Само справка надолу бе установила, че безредникът е едно обикновено наглед стръкче трева, едва с няколко сантиметра по-високо от останалите наоколо, и с нищо по-специално. Не би трябвало да я вълнува по този начин. Не би трябвало да я застрашава по този начин. Но в момента, в който тръпката на непознатото полази от глезена на Касиди нагоре по гръбначния ѝ стълб, погледите на целия хамбар се приковаха в нея. Сложил ръка на рамото ѝ, Колтън също го усети.

Нещо в сградата се промени.
Въздухът застина и се напълни с глуха като във вакуум тишина.
Изострените сетива на всеки от присъстващите бяха доловили необяснимото изкривяване, но никой не можеше да го опише в думи. Единственото обяснение бе в уплашеното изражение на организаторката, протегнала безмълвно ръка към Касиди и въпросната тревичка. Ала беше прекалено далеч.

И просто така, светът се стопи и прие изцяло нова форма.

Касиди, Колтън и Ана продължават => тук
Офелия и Арахна (да пише и Аполо) продължават => тук
Камаел, Дориан, Джем и Себастиан продължават => тук