Празничния хамбар

Admin

По тези земи Октоберфест не беше празник само на вурстчетата, бирата и гевреците. Той бе социално събитие на мира и благочестието, на любовта и разбирателството. Началото си бе дал още преди стотина години, когато благороден върколак се влюбил в млада вещица и двамата вдигнали сватба за чудо и приказ - веселието след която продължило през целия месец октомври. Дотолкова сплотен и жив се почувствал народа тогава, че никой не желаел да си тръгне, и по поляните наблизо приказните същества заопъвали палатки, в които да отморяват след поредната пенеста халба бира.

Такава бе традицията и до днес, само дето веселбите продължаваха около две седмици, вместо цял месец. Отваряха един хамбар сред полетата и го накичваха с празнични украси, тежки полилеи и канделабри, и подканваха всички жители на трите кралства да заповядат и да нощуват вътре. Топли одеяла и вълшебни огньове щяха да ги греят в блесналото помещение, а от тях се очакваше само да донесат със себе си сплотен дух и добро настроение.

Само дето, по думите на междукралските специализирани клюкари, тази година приготовленията вървяха някак... мудно. И в хамбарът все още нямаше нито храна, нито атракции, нито питиета. Тепърва обаче пристигаха първите гости.

* Пишете си свободно РП, опознавайте се и си говорете. Празничния хамбар 1f603

Възраст : 30

С нестабилната стъпка на препил демон, първият гост на събитието се появи в целия си блясък на тиролска селянка. Касиди мижаше недовиждайки срещу хамбара, докато отчаяно търкаше пулсиращите си слепоочия. Беше прекарала последните шест часа надпивайки се под масата с един трол, въпреки молбите на бармана да си ходят, че да може и той да си легне. Ала тролът беше намекнал, че демонката не носеше, а тя вече беше толкова пияна, че тръгна да изнася него, преди да разбере, че ставаше въпрос за алкохол. И така, няколко часа по-късно, Касиди залиташе из полята, стиснала в юмрук наградата си - опърлено перо от кокошка. Със сигурност щеше да ѝ е полезно на този Октоберфест, можеше да го размени за някой вурст.
При мисълта за вурста коремът ѝ прокъркори жадно, приканвайки я да прекрати стриктната си диета от алкохол и кафени бисквити, и да сложи нещо сностно в стомаха си. Ала очакваните миризми на печено месо, ябълков щрудел и преливащ казан с бира осезаемо липсваха на тази поляна. Да не би Касиди да беше дошла твърде рано? Абсурд, Касиди винаги беше от модерно закъсняващите.
Придвижвайки се бавно и премерено, белокоската се захвана да намери ~~вурстовете~~ и друга жива душа.

Възраст : 28

Офелия, щастливо стиснала произволен сърп в ръка, се намери насред поредната забава. "Забава" може би не бе най-правилната дума в случая, защото макар и да имаше обичайните чудати същества, познатите души нещо ѝ убягваха от погледа.
Вещицата не бе особено наясно с концепцията за Октоберфест, защото като примерен практикант на вярата и професията си, за нея Октомври съществуваше само Соуейн. Или Хелоуин. Абе, националният празник. Въпреки това, беше подучула, че ще има пиене, а с пиенето идваше опиянение, а с опиянението идваше и възможността за сключване на хубави, пикантни търговски сделки. Добре, че визитките ѝ бяха в шапката... А, ето и едно познато лице! Нарамила инструмента си, че и вързопчето житни цветове, русокосата хвана полите си в ръце и се стрелна към Касиди.

Възраст : 27

Поредното събитие, на което предполага се госпожица фон Кайран щеше да бъде недоволна да присъства. Да, ама ти да видиш, не. Като че ли за първи път в живота си девойката бе станала не със задника нагоре и светът изведнъж не беше толкова крив. Направо щеше да учуди останалите гости, които я познават. Вече бе учудила себе си така или иначе. Даже бе спазила тематиката и бе облякла нещо сравнително традиционно. Макар че типично за нея си бе спестила късата пола. По някаква причина това момиче имаше необясним афинитет към панталони, защото определено причината да не и се виждат краката не бе краен консерватизъм или пък желание за благоприличие. Влезе в хамбара с бодра крачка и в очакване на свеж полъх с аромат на бира. Ала си остана само с очакването. Без алкохол определено нямаше да остане ведра дълго време. Та силно се надяваше скоро да може да отпие от златистата благодат, а дотогава... е, кой знае. Огледа се наоколо и видя Касиди и Офелия, отбелязвайки си наум да поговори по-късно с вещицата. Имаше бизнес предложение за нея и определено не искаше да пропуска такава възможност. Ала засега мислеше да не им се натрапва, а да поизчака малко. Можеха скоро да се появят и други познати лица. В крайна сметка около тези същества винаги се случваха интересни неща, нали?

Традиционното облекло на Дориан, което винаги се състоеше от черни прилепнали дрехи този път бяха заменени от бяла риза с декоративни елементи от златен конец. Беше обул тъмно кафяв официален панталон, а върху ризата имаше елече, което беше същия цвят като долната част.
Без кой знае какви очаквания демонът влезе в хамбара с плавна стъпка, сканирайки за познати лица. Разбира се погледът му се спря върху Касиди и Офелия, които май на всеки евент бяха заедно. Усмихна се по-скоро на себе си, запътвайки се към друга позната фигура. Дориан се приближи до Ана опитвайки се да се промъкне колкото се може по-тихо за да я изненада. Потупа я по рамото, след което прочисти гърло.
- Ето те и теб, Bella, каква приятна изненада. - устните му моментално се извиха в дяволита усмивка. - Виждам си променила стила си за тази вечер. - едната му вежда се изви въпросително.

Възраст : 34

Празници-мразници. Окей, шегуваше се. Този път може да се каже, че беше решил да се позабавлява. Единствената причина да бъде леко нервен беше, че мъжките октобърфест аутфити изглеждаха толкова аутистични, че за съпоставка собствените му психически проблеми по-скоро мязаха на два кокоса върху цицките на хавайка. Все пак бе успял да скалъпи нещо в което да се чувства удобно. И да изглежда добре. Изглеждаше ли добре? "Щях да си повърна в устата ако имах такава." обади се Кейн лаконично. Гласът в главата му както винаги не бе пропуснал възможността да нанесе удар под пояса. "Ти пък си много хубав." отвърна Колтън с ироничен тон. "Даже нямам физическа форма, загубеняк." Звяра се закиска пепеляво, което накара човека да спре да му обръща внимание напълно. Най-после стигна до хамбара, но нито чуваше, нито надушваше купона. Влезе вътре и се огледа. Случайни хора, хвърлячката на чай с някаква руса мацка, още случайни хора, Ана, пича дето не обича чай, още едн... Ана! Кол се усмихна криво, знаеше, че тя го бе усетила, може би дори преди да влезе. Гелосаната гарга дето я обикаля го дразнеше, но нямаше да бърза да и се натриса. Имаха всичкото време на света, бяха големи хора. Приближи се към Касиди и непознатата. - Чая беше от теб, бирата ще е от мен, как ти звучи? - намигна заговорнически на белокосата вместо да губи време със "здрасти", след което се обърна към непознатата госпожица. - Колтън Блекроу, приятно ми е. - усмихна се приветливо и зачака реакция с ръка протегната към нея.

Възраст : 27

Себастиан влезна в хамбара, този път беше сложил шапка и ръкавици, заедно с традиционното си палто и бяла риза. Тъй като бе тържество поета си бе позволил да запали цигара, влизайки той си каза:
- Дано не ме изгонят навън с цигарата, твърде е студено за да пуша там. Ах колко странно къде са бирите и прочутите фестивални ястия? - учудено възкликна поета до такава степен, че цигарата му падна от устата,но в последния миг успя да я хване във въздуха, преди да падне на земята макар и с комично движение.
- Надявам си никой да не е забелязал това. - измъмри той, след което се загледа дали наистина му се струваше или нямаше нито бири, нито ядене.

Възраст : 27

Оказа се права, за нейна радост или не, щеше да стане ясно по някое време (дано без да горят разни неща този път) ще се появяват и още познати лица. И аромати. Очевидно. Не изпусна нито един от мъжете влезли в залата, включително непохватния господин с цигарата. Все пак и беше станало като навик да е радар за такива. А и можеше ли да изпусне някой като Дориан. Винаги елегантен и леко наперен. Леко, нали.
-Приятна да, изненада не бих казала - обърна се към него. - Все пак не пропускам събитие, знаеш как е. Работа, задължения, скучни неща. А относно тоалета - на свой ред го огледа от глава до пети, - поне един от нас трябваше да се съобрази с темата, не мислиш ли? Та, теб какво те води насам? - честно казано не очакваше демонът да е такъв фен на масовите събирания. Не изглеждаше като същество, което харесва други същества особено много. Но пък винаги се намираха красиви женски, та сигурно така набелязваше целите си. Падаше си плейбой все пак, нищо чудно.

Възраст : 23

Първото социално събитие за Феята. Джем не знаеше много за фестивала, беше дочул за него от едни баби на една пейка, докато се разхождаше. -Ех, дано има хубава храна- си мъмреше под носа докато навлизаше по-навътре. Феята забеляза познато лице или по-скоро коса. Отдалеч можеше да разпознае Ана. Беше с видно много по-висок от него мъж.- Идеално, още лица за опознаване си помисли той. -АНА, извика той докато махаше с ръка и ходеше със спокойна крачка. - СЛЕД МАЛКО ЩЕ НАМИНА ЗА ЕДНО ЗДРАСТИ, очите му се бяха приковали към две светлокоси девойки. Изглеждаха му интересни особи, затова реши да се отбие първо при тях. Бавно и славно, феята стигна с късите си крачета до момичетата и мъж .- Здравейте, дами и господа, аз съм Джем. Удоволствието е мое. - с изричането на тези думи феята направи лек поклон към двете дами.

*тоалет*
*светлкосите девойки са Касиди и Офелия*

Възраст : 28

Веждите на русокосата се извиха въпросително при появата на Колтън. Беше изникнал като кокиченце! Все още с въпросително и леко съмнително изражение на лице, вещицата механично сложи житните си класове в протегната му ръка, без да прекратява очния контакт. Последвалото ѝ действие бе да го удари леко по рамото, ама това беше днешният ѝ поздрав. Да не си помислеше само, че иска да го раздруса в ръкопашен, че щеше да ѝ се случи случка.
- ЗАДАРА, КОЛТЪН БЛЕК - тук рязко се доближи към него, сетне го подуши зад ухото. Не беше вампи, ама ѝ се стори като произволно и смешно действие, та на. - Аз съм Офелия Оселис, дано имаш пари, защото изглеждаш като някого, който би искал да си купи разкрасяваща отвара. За кожата ти, нали... Не, че не ти се лепят разни мацки, ама... растем и не хубавеем.
По спомен този екземпляр се движеше с Ана, която пък сега беше в кошмарното присъствие на Доркас, та Офелия искрено ѝ съчувстваше. Дори и да имаше драма, тя беше тук за пиене и бизнес, та не ѝ влизаше в работата.
Преди да се е отърсила от случайната случка с Колтън Блек... роу? Блек... стоун? Абе, Блек- пред нея се бе появило малко момче! Или не, май беше фея? Малко момче фея? Фейче? Поклоните си ги биваше, а Офелия беше дама (поне през повечето време), та му направи лек реверанс в отговор.
- Здравей, Джем Морнингстар! Аз съм Офелия, искаш ли отварка голям да пораснеш?
Добре, че Касиди беше до нея, че бая се излагаха, ама то за веселбата.

Възраст : 30

Докато другарите ѝ си разменяха запознанства и приятни приказки (или в случая на Охелия - въртяха далавера), Касиди опитваше да преглътне ликьора, който се катереше нагоре по гърлото ѝ като Човекът-паяк. Само че ликьорът не отиваше да спаси пищна мацка в беда, а по-скоро да омърси пищната Офелия, особено ако Касиди не извърнеше глава навреме. Успя да преглътне с много зор и смръщи нос в отвращение. Дано не можеха да помиришат страданието ѝ отдалече. Със сигурност щеше да се почувства по-добре след едно шкембе - ала къде го?!
- От днес спирам алкохола - заяви убедено в отговор на Колтън, тупайки се по гърдите. И пак за малко не повърна. - Може да ме черпиш един вурст обаче - допълни, напълно сериозна. Даже гледаше човека в очите, докато го казваше. Да покаже, че е напълно сериозна в намеренията си. Надяваше се само Колтън да не решеше, че искаше персоналния му вурст. Не, не. Касиди знаеше, че човекът бе по принцип зает мъж, а и нея я чакаше един Джункук, пардон, Джаксън, някъде там.
Мислите ѝ бяха прекъснати от появата на малък сладък фей, който демонката с удоволствие би осиновила. Дано само се получеше по-добре от оная малка вещица. Касиди нямаше добър трак рекърд като приемен родител, но социалните не знаеха за това.
- Касиди Евърглоу - представи се с протегната ръка. Не можеше да се поклони, защото тогава горкият Джем щеше да получи ликьор по обувките. А това със сигурност щеше да възпрепятства плановете ѝ да му стане приемна майка. - Бих предложила тост, за нашата яка компания, ала тук е малко...сухичко. Да знаете кога започва купонът?

Възраст : 27

Наблюдавайки, че започват да се събират повече и повече хора, макар че това не беше точен термин за част от гостите на събитието, Себастиан се запъти към близката стена където се подпря, дръпна няколко пъти от своята цигара, след което извади тефтера и химикалката си. Поетът се намръщи ядосано докато държеше химикалката почти готов да пише, мърморейки си тихо:

- Бистра като... Бира... Проклятие нищо не ми идва. Откакто почна есента творческата ми страна е заспала. Желанието го има, но не и римата. - той дигна главата и се загледа. Още нямаше следа от начало на веселието. Мъжът въздиша и прибра тефтера и химикалката си. Спокойствието му бе нарушено, когато русокосата жена наблизо предложи отвара за растеж на низкият господин. Себастиан не се сдържа и се засмя, опита се да свали шапката пред лицето си и защото се срамуваше от грубостта си, но не можеше да спре смехът си.

Възраст : 23

Явно беше уцелил “хората”. Определено нямаше да му е скучно с тез веселяци. Джем помаха и на Колтън. Така се казваше, май? Поне от дочутото.
Фамилията, която изрече Офелия му се стори забавна. - Доста иронично бих казал, една дребна фея, като мен да има такава фамилия - засмя се, след което се обърна към дамата, която изпитваше някакво вътрешно мъчение.
Джем хвана ръката, която Касиди подаде и я целуна. Все пак си беше джентълмен. - Издирвам храна предимно но не бих отказал пиене. Къде да ги търсят тея забавления обаче?Никой от тях не му изглеждаше ориентиран, къде да ги намерят тея неща.

Възраст : 34

- Безкрайно приятно ми е. - имаше го предвид, отвръщайки едновременно на Касиди и Джем. А и Колтън рядко се държеше лицемерно. По природа беше твърде първичен, и често го мързеше да се преструва пред хора. А и нали бяха тук за КОПОН! - Руса меркантилна търговка, белокоса битова алкохоличка, любезен бейби морков, симпатичен социопат... - Кол се наклони леко и заби поглед в кикотещото се непознато същество, което явно ги подслушваше, - ... и крайно нелюбезен пушач влизат в хамбар. Не ви ли звучи като началото на много добър виц? - леко се провикна, след което което подкани с ръка любопитния любител на никотина да се присъедини към тях. - Не хапем приятелю, само душим. Ексцесивно. - обърна се към Офелия и й намигна. Същевременно обаче започваше да се пита кога наистина ще започне купона. Беше гладен, жаден, откри добра компания, и нямаше търпение да запретне ръкави. "Пак няма да убием никого, нали?" Кейн недоволно възропта дълбоко в ума му. Рядко се радваше на такива празненства. Окей, никога не се радваше на такива празненства. "Не, и ако не искаш бира, вурст, и конска доза успокоителни за да млъкнеш, те съветвам да не ми лазиш по нервите" отвърна Кол студено. "Загубеняк" изсъска Звяра и се покри. Поне за момента.

Възраст : 28

- Не знам, даваш вид на някой Морнингстар, ама знаеш ли, да не вземем да обидим Зв- Дракула... г-н Драк - бързичко доведе беседата си с Джем до заключение. От друга страна, простичко сви рамене при коментара на Колтън, ала кикота на непохватния пушач не ѝ убегна. Експертно развъртя сърпа си в ръка, насочвайки го право към Себастиан:
- Ей, ти! Я ела да те подуша, нещо не си ми познат!
Новите контакти винаги бяха добре дошло допълнение във визитника ѝ, ала досущ като другите, нещо започваше хем да ожаднява, че и леко да огладнява - нямаше да е зле да си намерят нещо за душата. Касиди, изглежда, вече си беше пийнала - Офелия намираше нещо подобно за крайно неприемливо! Все още без да сваля погледа си от Себастиан, тихо подшушна на белокосата:
- Ако знаех, че си запивала на домашно щях да дойда...
Не беше от мрънкащите, ама все пак ставаше въпрос за пиво! П И В К О.