Имало едно време

Admin

Загледан в една точка от неопределено време, Дориан се опомни. Намираше се все така по средата на хамбара и наоколо Октоберфест кипеше с пълна сила. Помещението беше фрашкано с вълшебни същества, които вдигаха пълни халби с пенесто пиво и викаха наздраве до небесата. Ухание (и звук!) на цвърчащи наденички от десетките скари наоколо привличаха апетита, а кошници с топли печени гевречета плаваха насам-натам из тълпата, най-вероятно разнасяни от старателните пекари на събитието.
- Хей, приятел, пази се, де! - в същото време някъде сред тълпата от хора възмутен демон скастри седналия по средата на трапезата му Камаел. Недоволните възгласи от останалите насядали на масата веднага последваха, и съвсем скоро белокоското бе изкъшкан от мястото, на което седеше. Беше смачкал няколко гевречета в процеса, за което демонът му обеща да си плати някой друг ден, в който нямаха повод за празник. Камаел явно не бе забелязал, че въпросните гости се точеха именно на неговата маса.
Междувременно под носа на Джем доволно се препичаха няколко особено сладки вурстчета. Беше негов ред на един от щандовете за храна и съдейки по опашката зад него, мястото беше популярно. Не се чувстваше сякаш бе чакал дълго, та поне това беше плюс. Минусът в случая бе, че симпатичната блондинка на щанда бе протегнала длан към него, във видимо очакване на някакъв вид разплата. Колко вурстчета бе поръчал всъщност?
- Eй, момче, джобът ти пуши - Себастиан усети потупване по рамото и млада двойка заръкомаха притеснено по посока на панталона му. Изглежда, фасът в джоба му, увит в лист хартия, не бе изгасен достатъчно добре и бе предизвикал появата на една доста тлъста струйка дим от долнището му. Не беше достатъчно солидна, че да му позволи да пуска димни сигнали за комуникация, но така или иначе наоколо нямаше много познати лица към които да ги адресира. Тълпата бе солидна, ощастливена от кръшните ритми на живата музика от издигнатата наблизо сцена. Гостите музиканти се грижеха за настроението почти толкова успешно колкото и алкохолът. Купонът бе горещ, горещ! Досущ като панталона на Себастиан.

Възраст : 27

В мига, в който девойката каза на Себастиан, че панталонът му дими, поетът можа да изрече само няколко думи и то дори не толкова свързани преди да подскочи от ужас:

- Какво имате предви.... ОХ БОЖЕ! - скочи като заек ангелът, след което бързо извади запалената хартийка с фаса и я настъпи бързо няколко пъти в опит да я изгаси. След което се обърна към момичето и свали шапката си казвайки й:
- Искренно ви благодаря мадам, ако не бяхте вие можеше да се окажа без панталон по средата на това шествие, какво ще кажете да ви черпя една бира като благодарност за това че ме спасихте да не остана по бельо... все още. - каза той намигвайки с лявото око докато се усмихваше любезно. И същевременно се зачуди как така бързо се запълни мястото с хора и къде изчезна ново-запозната му компания. Но реши, че е част от магията на фестивала и реши да се отдаде на забавлението.

Възраст : 23

Още малко чакане и Джем щеше сам да си сготви нещо. Като типичен заклет веган от точно три дена и седем часа, Феята си поръча един голям и сочен вурст. От толкова глад, феята беше забравила да погледне цените. Неловко бръкна в джоба си да види с колко монети разполагаше. Побърза да надникне в кесийката, в която за негова радист имапе цели 20 монетки. Погледна девойката чакаща го с протегнатата ръка. Феята започна да пърха с мигли надявайки се да се смили над цената или да му даде нещо "под масата". - Извинете ме мадам, но не видях ценоразпис - проговори на достатъчно високи децибели така, че момичето да го чуе. Джем се зачуди дали има някакъв начин да си изработи два три вурста, но първо изчака да чуе цената и после щеше да го мисли.

Демонът огледа помещението меко казано дезориентиран. Обстановката коренно се бе променила. Веселбата кипеше с пълни сили докато той се опитваше да осъзнае кога е изпуснал появата на храната и пивото. Ана сякаш бе изчезнала в дън земя Дориан стоеше самичък из тайфата, която като хлебарки беше увеличила бройката си за отрицателно време. Чувстваше се като жена в мол, че и по-добре заради миризмата. Ароматите достигащи до ноздрите му представляваха въображаема ръка, милваща го по лицето. Разноокият демон намести елечето си, пое си дълбоко въздух, след което се впусна в приключението да се сдобие с малко хапвана, а ако късметът му се усмихнеше може би щеше да се докопа и до халба бира. А една красавица по пътя въобще нямаше да му пречи.

Admin

Младата двойка* влюбени, които бяха сигнализирали на Себастиан за димящия му джоб, го изгледаха объркано. Що за смелчак говореше така на жена в компанията на съпруга ѝ? В продължение на няколко секунди непознатите зяпаха Себастиан с неразгадаеми изражения, навярно прекалено шокирани да отвърнат. След мъничко, обаче, жената отстъпи притеснено назад, с дефанзивно вдигната ръка пред тялото си. Едва ли Себастиан щеше да "остава по бельо" сега или изобщо някога с нея. Мъжът ѝ беше на същото мнение.
- Абе, ти сериозен ли си? - смръщил вежди, досега учтивият господин пристъпи към ангела и вдигна въпросително ръце с известно предизвикателство в стойката си. - Как си позволяваш да говориш така на жена ми?
И таз добра. Спаси нечия горяща гаща, пък и жена си дай назаем!

Междувременно пърхането с мигли от страна на Джем му бе спечелило точно нула и половина вурстчета. Момичето на щанда, което тъкмо беше тръгнало да му подава чинията с храна (докато подканваше за пари с другата ръка), издърпа обратно вкусотиите към себе си. Но не защото не искаше да му ги даде - напротив. С издърпването, тя се надигна на пръсти и метна поглед някъде настрани в далечината, където, действително забеляза, че голямата табела с ценоразписа липсва. Ама как да я видят клиентите, наистина!
- Много съжалявам, ей сегичка ще се върна. Дали можете да пазите щанда за момент? - и с тези думи, без да чака потвърждението на феята, блондинката му връчи заветната чиния, престилката си и отговорността за целия щанд наедно с километричната му, виеща се из цялата зала опашка; а сетне изчезна някъде в тълпата да оправя табелата.
- За мен три пикантни наденици, моля - поръча чичото на опашката след Джем, който много бегло се интересуваше от това кой продава тук и за какво се бори в този живот.

Придвижването в тълпата не беше трудно за Дориан и широките му рамене. Навигираше умело и се справяше с това да оцелее сред веселата, но не особено внимателна сбирщина от празнуващи. Бонус точки получаваше и от това, че превъзхождаше някои от присъстващите по ръст, така че му беше по-лесно да оглежда залата. Ала когато рееш поглед в далечината, пропускаш моментите точно под носа си. И съсредоточен в търсенето си, демонът не видя, но усети как нещо се блъсва в тялото му. Последваха изненадани викове и съвсем закратко тълпата поспря движението си (та да могат любопитните да видят какво става), ала веднага след това продължи с пълна сила - напълно способна да смачка момичето, което Дориан току-що бе сбутал. Беше мила на вид блондинка, която сама побърза да се надигне от земята, ала не изглеждаше никак щастлива. Всъщност, тъкмо отваряше уста, за да му се разкрещи.

* Възможно е да си прочел девойка, но всъщност... тук става дума за двойка.

Камаел беше готов да се разплати с демона още сега въпреки празника. Единоборство нямаше да го уплаши. Само дето едва ли демона беше истински. Или веселбата и обстановката. Човекът ясно си спомняше как беше в коренно различна обстановка до преди момент. Ситуацията биеше на илюзия и белокосият само смръщи вежди недоволно и се огледа набързо. Не забрави да вдигне средния си пръст към демона де.
После с вече познатата бавна стъпка се насочи към изхода. Илюзията можеше да е магия падаща върху хамбара или директно за него. На първо време щеше да провери дали, ако излезе нещо ще се промени. Също така се ощипа незабележимо по ръката. Дали можеше да усети болка?

Admin

О, да, ощипването го усети. Усети и последствията от вдигнатия преди малко среден пръст към групата празнуващи, тъй като по пищяла на Камаел се стовари нечий ритник, точно на излизане от хамбара. Наглецът се беше скрил обратно сред тълпата, но белокосият можеше да се закълне, че беше някой от досегашната маса. Просто го усещаше.
За щастие, пируващите там бяха достатъчно доволни от разкарването му, и никой друг не го подгони, за да се разправя. Празник беше, все пак, и на никого не му се занимаваше.
А що се отнася до обстановката извън хамбара - тя изглеждаше позната, но същевременно различна от досега. Полето около сградата - преди съвсем голо, сега си имаше разни дръвчета тук-таме и горите наоколо изглеждаха някак по-близо. Покрай сградата бяха "паркирани" всякакви каруци, кротки крави пасяха тревичка или дремеха, разни непознати се разхождаха с кошници и спокойно си влизаха и излизаха от хамбара.
Никой не беше алармиран, всички си изглеждаха наред. И не всички бяха идеално щастливи - тук-таме се тръшкаше детенце за бонбони, някакъв мъж повишаваше тон на объркано на вид момче, лелка спореше за пари с друга лелка в припряна дискусия, и какво ли още не. Имаше, разбира се, и танцуващи, и пируващи, и изпозаспали по масите. Уханията наоколо също си бяха съвсем реални - на топъл хляб, на пиво и на запотени традиционни дрехи - съблекалнята за които също беше навън, а костюмите бяха под наем за който пожелае.

Възраст : 27

Себастиан, разбра много бързо, че случващото се пред него не беше илюзия или ако беше е в резултат от силна магия, защото тези хора пред него реагираха точно, както трябва да реагира нормален човек. Ангелът обмисли няколко възможности. Или беше телепортиран някъде другаде в света в настоящето или в бъдещетето, или в миналото даже. Едно бе ясно, опитът му да тества водите беше твърде краен и сега трябваше да импровизира бързо. Ангелът се засмя и каза:

- Олеле днес съвсем не ми върви, не стига че за малко да се запаля, а съм и без очила и не видях господина до вас госпожо. Простете недовиждам и в тази тълпа всичко ми се слива. Простете за обидата и на вас господине. - казвайки това Себастиан се обърна и се раздвижи в тълпата в опит да избяга от двойката. Нямаше ясна цел засега освен да се отдалечи на някое по-самотно място и да обмисло ситуацията в която се намираше.

От ,,да мина да те взема'', Дориан рязко се прехвърли на ,,да взема да те мина''. Сблъсъкът за него беше като камъчето, което се опитва да обърне каруцата, само дето препятствието се оказа русо бонбонче. Очите на демона я изгледаха жадно, но не копнееше за алкохол. Той моментално се приближи към нея подавайки ръка на госпожицата.
- Извинявай, добре ли си? - загриженият вид на Халек изглеждаше съвсем искрен, а гласът му звучеше нежен, някак като тъжна песен. Тъй като тя бе решена сама да се изправи той я остави, въпреки това ръката му остана протегната, но не си позволи да я докосне. Искаше да я погали по рамото в знак на извинение, но бесният й вид го притесняваше да не би да му отхапе пръстите. - Дориан Халек, в моя защита така започват любовните приказки, за който всички разказват и се говори, че са вечни. - при тези думи чаровната му усмивка моментално се появи показвайки добре поддържани зъби. Тъй като вече й се бе извинил, не смяташе за прекалено неуместно да се пошегува.
Гладът обаче продължаваше да напира. Стомахът му все така празен, изрази недоволството си, карайки червата му да пеят гладни песни. Демонът се огледа в същото търсене на храна, което го беше увлякло до такава степен, че прегази горкото момиче.
- Предлагам ти да се реванширам като ми позволиш да те черпя нещо. - Гледаше я право в очите чакайки отговор на поканата. Ако я приемеше смяташе да се насладят на вечеря, а после кой знаеше може би щеше да я вкуси вместо десерт.

Възраст : 23

Джем бе много объркан от случващото се. "Внимавай какво си пожелаваш мъжки" смъмри под носа си и сви рамене. Феята нахлузи престилката през главата си. Какво можеше да направи освен да гони клиентите, което бе си беше доста лоша идея. Младата девойка, като се върне щеше или да го набие, или да му направи нещо по-лошо. Варианта просто да избяга някъде в тълпата и никога повече да не се върне се въртеше в главата му, но и това не бе удачно. Малката фея запретна ръкави, за да не ги изцапа и започна да оглежда витрината и какво имаше в нея. - Извинете ме, но понеже ми е първи ден, ще може ли да ми посочите кои наденици искате точно? Попита чичото пред него. За цената обаче щеше да се договаря след малко с него.