Седемте шатри

Admin

Празничните шатри бяха седем на брой, разположени в непосредствена близост една до друга. От коя се носеше аромат на вурстове, горчици или прясно изпечени претзели, от коя пък се чуваше доволното шуртене на бира, наливана в големи халби. Първата шатра, разположена вляво, изглеждаше най-жално, а клиенти - нямаше. Дали месеците, необходими за приготовлението на този празник, не бяха стигнали на собствениците да приключат своите задачи? Звучеше като интересна мистерия за разгадаване, стига на някой да му се играеше Шерлок. До нея, сякаш излязла от страшен филм, се вихреше "ПиВоварна ХАРДИК", с миниатюрна табелка под самото пищно название, гласяща "кааакво се случи ли? ела и виж". Грамаден здравеняк се вихреше в шатрата, а какъв беше неговият номер с тези смахнати табели и странни избори на орфография беше съвсем друг въпрос. Другите две шатри бяха доста по-различни от предишните - в едната се виждаха наредени арбалети, закачливо облегнати на дървени облегалки, както и мишени, а в другата бяха сгушени няколко машини за пуканки, а сладка на вид девойка приготвяше полирана сцена за куклен театър. В дясната част, в страни от какофонията, имаше две големи пъстри шатри, а на гостите им бе трудно да преценят коя бе по-приветлива и къде щеше да е по-добре да се настанят за празника. Първата гордо се издигаше, а вътре се разкриваха както и много тематични напитки, така и благоуханни ястия - отвсякъде си лъхаше на традиция. Втората, пък, изглеждаше някак по-модерно, порциите на ястията бяха по-малки и бяха педантично подредени, а названията по бирените бутилки и халбите изглеждаха доста по-модерни. Дали тези занаятчии не бяха нови? Последната шатричка не бе висока, но за сметка на това пък бе доста дълга. По всичките отрупани менюта и дългата маса в средата си личеше, че бе ресторант. Прииждащите гости можеше лесно да преценят, че нещо в атмосферата бе напрегнато, или дори не беше наред.

Възраст : 26

Сигурно главата й би се замаяла при магичното пренасяне, ако беше пила нещо, но единствено стомахът й се сви. Не, че беше крайно по-приятно, ала се преживяваше. Тръсна глава, все едно щеше да помогне с разбонтувалия св корем, и се огледа. Първото, което й направи впечатление бе намалелият им състав. Признаваше, че няма нищо против тройките, но специфично тази и се стори, че абсолютно не би се състояла при други условия. Погледна Кол, после Касиди, после пак Кол... после пак Касиди. Опитваше се да разбере нещо по лицата им, нищо че не мислеше, че те знаят повече от нея на този етап. После се зае да оглежда шатрите. Ако не беше толкова подозрителна към всичко и всички едва ли щеше нещо да й се стори анормално. Само дето нещо определено не беше в реда на нещата, въпреки че представа си нямаше какво точно не й се връзва. И понеже не беше изключено да си въобразява, реши да се посъветва с другите двама. Все пак проверката е висша форма на доверие, а тя често нямаше такова и на себе си.
-И вие го усещате, нали? Че нещо тук не е наред. Някакви идеи? - говореше им докато беше обърната по-скоро към всичко непознато, отколкото към тях двамата. И честно казано, умираше си да си гепи една бира, ако ще и да е от "ПиВоварна Хардик".

Възраст : 33

След леко олуляване Колтън въздъхна. Погледа му бързо обходи рязко променилата се обстановка, но сякаш не откри нищо. Всичко на пръв поглед изглеждаше повече от прекрасно. Шатри, странности, яденье, пиенье. Трябваше да се радва, нали за това бяха дошли.
- Да, нещо в композицията на шатрите ще да е. Или насилствената телепортация. Кой да ти каже. - той се огледа с крива усмивка, може би леко подигравайки се на Ана. Лекичко. Шегуваше се, разбира се, но усещането беше странно. Като онези трилъри, включващи увеселителните паркове, където първите сцени винаги са щастливи, но усещането за нещо нередно се насаждаше в стомаха на зрителя още от тогава.
- Коя от вас ще предложи да се разделим първа само за да я питам дали е чела книги на ужасите? - завъртя се към двете дами, с които явно трябваше да разреши тази мистерия. Усмихна се, този път искрено. Компанията му харесваше.

Възраст : 29

Ако Касиди беше с всичкия си, щеше да изпъне осъдително пръст напред и с боен вик да заяви, че тук се случваше нещо гнило. А след това щеше да поведе парада и да стигне до решение. Уви, демонката страдаше и без магичната телепортация. Главата ѝ беше замаяна, погледът ѝ блуждаеше, а ликьорът опитваше да излезе от корема ѝ и да се върне обратно в бутилката зад бара. Още усещаше фантомното докосване до крака си. Така и не беше успяла да види до какво се беше докоснала, преди да ѝ се случи неописуема и меко казано объркваща случка. Чувстваше се сякаш я бяха изяли и изплюли на нова локация, макар въпросната локация да имаше същия вайб като предишната. Бяха на октоберфеста, но същевременно...не бяха?
Събра сили да фокусира Колтън и Ана, леко объркана от присъствието на розовокоската. Не, че имаше против - двете бяха разменили по няколко думи на предишно събитие, ала как се беше озовала с тях? Колтън беше тръгнал след нея, та явно магичният портал беше погълнал и него, ала вампирката не беше ли по-надалеч? Случайно ли бяха избрани, или някой колекционираше видове като покемони и те бяха трите липсващи звена? Не виждаше други познати лица, та явно щяха да си правят трио.
В крайна сметка Касиди просто сви рамене и реши да впрегне сили в следващото им действие. Коремът ѝ звучно и настоятелно подсказа какво беше то.
- Да отидем да хапнем - заяви накрая леко въпросително, видимо неразтревожена от потискащата обстановка. - Може да почнем търсенето там - допълни, макар да не знаеше какво търсеха. На езика ѝ беше да предложи да се разделят, ала човекът я беше изпреварил. Не, че Касиди щеше да отговори на въпроса му. Ами ако не можеше да чете?! Що за груб въпрос!
Докато чакаше да вземат единодушно решение си позволи да плъзне поглед по палатките и да огледа за нередности.

Заглавие: Re: Седемте шатри Пет Окт 15, 2021 1:43 pm

Храбрите герои на тази сага бързо бяха усетили, че нещо тук понамирисваше! Ала не бяха нито гозбите, нито пенливите напитки. Колтън пък съвсем правилно се бе ориентирал, че разделянето в тази ситуация не би било... продуктивно, а белокосата дама-демон направи услуга на всички им, след като не задълба темата. От коя шатра обаче щяха да започнат разследването си оставаше належащия въпрос! Зоркият поглед на Касиди не разкриваше нищо, което вече не бяха видели, ала нещо ѝ подсказваше, че за да вземат по-информирано решение, трябва да изберет местенце от което да започнат и да видят дали има... с кого да си поприказват. Толкова много персонажи, толкова много проблеми и... толкова много хаос.

Възраст : 26

Зрадава се, че никой няма желанието да се разделят. Определено не си умираше да остане сама на непознато място и не дай си боже заобиколена от още по-непознати същества. Отново се зае да се оглежда наоколо този път доста по съсредоточено. Ала едно нещо не напускаше мисълта й откакто бе пристигнала на това светско събитие. И понеже видно изборът не беше блестящ, нейният план би започнал от едно единствено място.
-Аз имам друго предложение - поде въпреки че едва ли Касиди щеше много да му са зарадва. - Аз още не съм пила днес, а съм сигурна че ще ми трябва алкохол да смеля цялата тази каша - обърна се към Колтън, надявайки се той да не беше пил все още и да я подкрепи. - Нека минем през "ПиВоварна Хардик", да поразпитаме там какво се случва и после да хапнеТЕ? - в крайна сметка храната тук за нея бе една единствена, но определено не беше подходящ момент да се обръща към човека като към ходещ сникърс.

Възраст : 29

Последното нещо, което Касиди искаше, беше да пие. Може би ако се беше изповръщала върху обувките на Ана, сега нямаше да хвърчат предложения за алкохол. Коремът ѝ изкъркори в знак на протест, който бе последван и от Касиди вербално отказвайки да изпие и глътка повече от нещо, което не беше вода. Изведнъж идеята да се разделят ѝ се стори още по-приятна, ала можеше ли да остави Колтън и Ана сами на това място? Ами ако се напиеха и друснеха в някой храст? Не, че звучеше лошо. По-скоро Касиди не искаше тя да остава сама на това непознато място.
- Добре, ако ви се пие можете да си вземете по едно, а аз ... ще видя дали мога да изкопча информация от оня - кимна към грамадния мъжага въртящ се около пивоварната, - или от някой друг гостенин, ако срещна такъв. Но после отиваме да ядем - допълни и коремът ѝ радостно се съгласи. Очертаваше се вечер по-тежка от надпиване с трол.

Възраст : 33

Окей, винаги можеше да разчита на прекрасните дами до себе си да мислят трезво. В случая с Касиди само да мислят. - Нали знаеш какво казват старите хора от тази страна на река Вунад? - Кол внимателно сложи ръка на раменете на белокосата си аверка, която току що се бе сдобила с мъжка другарска прегръдка. - Клин клин избива! - издекламира той с ръка сгъната в лакътя и показалец сочещ нагоре. - Въпреки, че все още не мога да си обясня какво общо има спортното облекло с цялата тази работа. - потърка брадичка замислено. - Но пък хората по тези краища си пожелават един на друг да спят в КОШ! Кой би спал в кош? Той е за отпадъци. - продължаваше да се прави на приятно разсеян и поведе дамите към въпросната пивоварна. Смееше се на собствените си шеги, опитвайки да разведри и тях, и със сигурност се надяваше да се сливат с празничната обстановка, за да не будят подозрение. Отстрани вероятно изглеждаха като стари приятели от училище. Или суинг тройка. Нямаше значение, трябваше да разберат какво се случва тук, и да се позабавляват. Кой знае, можеше да му остане и малко време да полази по нервите на Ана. Първо обаче трябваше да се справят с този мистичен селски събор, преди от Октобър да са минали на Новембърфест.

Заглавие: Re: Седемте шатри Чет Окт 21, 2021 8:55 pm

Славно поели към пътя на правдата, триото не останаха незабелязани от здравия мъжага зад бара. Стабилен, на пръв поглед, индивид с яки бицарки и червендалесто лице широко им се усмихваше.
- Идвайте, смело идвайте насам! - ентусиазираното му поведение не ги предразполагаше към нищо интересно на този етап, ала кой бе казал, че разследване на ситуацията в такава съборетина би било интересно? Преди дори да са достигнали финалната права, мъжът майсторски изкара три халби и щедро им наля сипа догоре, че чак потече и пяна. Касиди определено нямаше да е във възторг, но всичко в името на празника... или правдата?
- Да ви кажа честничко, синът ми нещо много се беше заинтересувал от някакво момче-пивовар, та искаше да го промотираме на празника... Ама хайде, вие ще кажете какво мислите за пивото!
Така тресна ръка по полирания барплот, че малката табелка с надпис "кааакво се случи ли? ела и виж" се откачи от единия пирон, на който висеше, рязко килвайки се към розовата главица на Ана.

Възраст : 29

Опасността Касиди да захлипа всеки момент бе съвсем реална. Ала не от умиление щеше да хлипа, а от ужас; ужас, че я водеха пак към алкохола. Нямаше ли поне минута спокойствие за изстрадалия ѝ черен дроб?
Подсмръкна при вида на преливащата бира, без да понечи да я вземе. Щеше да остави Ана и Колтън да я тестват и да споделят обратна връзка с бармана. Тя беше по-заинтересована от това как аджеба се бяха озовали на това място, на нормален празник ли бяха, или щяха да ги изядат непознати канибали?
- За пивоваря Хардик става въпрос, предполагам - отвори приказка, оглеждайки любопитно интериора и кимайки по генералната посока на бирата. - Какви слухове се носят за него, човек никога не знае кое е истина и кое измислица. Някои твърдят, че е заковал стотици бъчви с голи ръце, или че бил от друго измерение даже! Но сигурно го познавате добре и знаете колко от това са небивалици. Но кажете, какво сте планирали за вечерта? Ще има ли костюми и фойерверки, или обстановката тази година ще е по-контролирана?

Възраст : 26

Втора покана не й трябваше. Бе готова за прохладната бира преди дори да й сипят такава. Предполага се, че вече щеше да е доста развеселена, ако обаче не беше такъв коцуз. Ала къде ти тоз късмет. Добре, че имаше някакъв съществуващ инстинкт за самосъхранение поне. Засече табелата с периферното си зрение и веднага се наведе, за да избегне кофти главоболие. Поне по толкова неприятна причина, все пак не беше ясно след тази вечер в какво състояние ще се събуди. Понечи да вземе една от халбите и бе готова да изслуша отговора на въпроса на Касиди, сърбайки си доволно от бирата. Разбира се това щеше да се случи, при все че наистина бе избегнала опасността. А ако поне в това извадеха късмет, може би щяха да са една стъпка по-близо до това да разберат къде точно се бяха телепортирали. Ако ли не, можеха поне да разбулят мистерията около другаря Хардик. Макар че до колкото й бе известно, ни вест ни кост имаше от самия него, само слухове.