Три метра над геврека

Admin

Ако навсякъде другаде нямаше храна, то нашият отбор юнаци беше уцелил шестица от тотото. Около тримата всичко беше произведено от ядивни съставки. Макар че всичко наоколо реално не беше много. Едни тестени стени и тук-таме в тях някое кристалче сол. Още малко обаче и сякаш щеше да им замирише на печиво, така се беше надуло и изглеждаше толкова пухкаво. Малко, малко, ама доста време всъщност щеше да мине, преди тестото да стане на нещо подходящо за хапване. Рязко им замириса на мая и им стана доста топличко, но беше съвсем в реда на нещата. То да си втасва, нали? Стените пък изглеждаха високи до небесата и изходът беше само един - в края на лабиринта. Който изобщо не беше ясно къде беше. Наляво ли? Надясно ли? Те трябваше сами да решат в коя посока да тръгнат. И то бързо, защото така както се надуваше, направо изглеждаше все едно ще ги погълне.

Възраст : 28

Тази телепортация всъщност много ѝ се понрави. Офелия обичаше преживяванията, които те караха да искаш да си теглиш куршума. След като се поокопити, здраво хвана сърпа си и скъси дългите фусти на роклята. Не беше учудена от рязката смяна на локация - все пак Октомври месец се случваха всякакви щуротии и явно това беше поредната главоломна ситуация. Та да, не ѝ се искаше да джапа в тесто с дълга рокля, пък и мигновените проблеми изискваха мигновени решения. Натика отрязаните парчета плат в дълбокия си страничен джоб - за тази топлина можеше да трябват маски по-късно?
Все още не виждаше никой друг около себе си, а съдейки по терена около нея, може би това действително беше някакъв странен претзел лабиринт? Констатацията ѝ по повод типа на тестеното изделие се дължеше на палавите бучици сол, разпръснати насам-натам. Основоно защото беше някакъв си Октоберфест, а това уж беше някаква тематична храница? В много неща се слагаше сол иначе. Е, от лабиринт уж се излизаше като следваш стената? издутината? отляво, та май си заслужаваше един опит. В най-лошия случай просто щеше да се поизпече, та дано докторът ѝ си падаше по препечени филийки.

Admin

Офелия беше взела правилното решение. Дали? Дали пък не беше грешно. Всъщност беше доста трудно да се каже. Почти всичко изглеждаше същото. Изходът зад нея се затвори, сякаш е пак в началото, а стените си бяха все толкова пухкави и с все толкова бучици сол. Или повече? А може и да бяха по-малко. Кой знае, едва ли девойката бе тръгнала да ги брои. Пред вещицата отново стоеше същият избор - дали наляво, дали надясно? Само дето този път той бе препречен от едно скимтящо буре. Точна така, дървеното буре скимтеше. То не мърдаше, не се лашкаше, не бе тръгнало да се търкаля, ама издаваше чудни звуци. Усилваха се и честно казано беше изненадващо, че не го беше чула иззад ъгъла,който нека не забравяме, вече не беше ъгъл, а просто същата скучна тестена стена. Можеше да го подмине разбира се, ала можеше и да се опита да го отвори. И без това беше самичка и едва ли имаше нещо за губене. В крайна сметка всичко бе само и единствено в нейните ръце.

Възраст : 24

Планът на Арахна да се присъедини към Дориан, разбира се, бе провален и вместо това се озова... тук. Ако трябваше да бъде честна, заради топлината и тестените стени, би предположила, че се намира в пряка близост до огромна печка.
Това беше един от редките случаи, в които бе благодарна на ниската си телесна температура, поне вече не ѝ е студено.
- Сега я втасах... - измърмори си вещицата. Поогледа се и преди да реши в коя посока да тръгне, пое си дълбоко въздух и се провикна.
- Ехо! Има ли някой тук?

Възраст : 28

Сега пък пред нея се беше материализирало странно буре! Този празник наистина беше пълен хаос. Изпускайки една дълбока въздишка от гърдите си, Офелия смело запретна ръкави и се насочи към дървения предмет. Свила дясната си ръка в юмрук, здравичко потупа по капака на бурето.
- ЕХООО, ИМА ЛИ НЯКОЙ У ДОМА?
За нея нямаше значение как изглежда от страни, но температурата на мястото определено не ѝ харесваше, а ако това омагьосано буре ѝ дадеше и някоя друга след, различна от "нека вървим наляво", всичко щеше да е екстра.

Admin

Докато Арахна седеше и се чудеше, топлината сякаш нарастваше.Тя премигна няколко пъти и всичко взе да и се поразмазва, а когато зрението й се нормализира, опции не й бяха останали и пред нея вече стоеше само един път - наляво. Ала дали преди това изобщо бе имало два? Кой знае, може и да си и е въобразила. Та поемайки смело по единствения възможен път, изведнъж видя Офелия да повиква на някакво буре. Доста странна ситуация, но едва ли щеше да е най-странната за вечерта. Пътят, от който новодошлата се беше появила обаче изведнъж вече не беше път, а стена.Точно като при Офелия по-рано. Само дето тъмнокосата девойка се бе появила от левия потенциален избор на Офелия. Странна работа, тестото дали си течеше напред назад или пък се спихваше и надуваше? Каквото и да беше обяснението рано или късно девойките пак трябваше да правят избор, макар и за момента той да бе само едно сякаш тясно дясно. Но нека не забравяме - изборите са важни. Гласовете също. А този, който русата вещица чу определено не беше щастлив.
-Абе недей тропа бе, ще падна - понавикваше пискливо нещо от вътре - Помогни ми, моля ти се, ще се издължа - явно каквото и да беше вътре се държеше на честната дума на този скромен разказвач и без помощ нямаше да се измъкне от там. А тестото като че си бе удвоило размера. Дали очите им играеха номера от топлото или нещо наистина не бе наред... Един дявол знае.