ꕥ Пекарната за козунаци

Възраст : 30

Със злокобен смях, Касиди се скри зад вратата на пекарната, давайки път на мишките да избягат навън и право в лапите на мяумяу крюто. Изпрати ги с палав блясък в очите, преди да направи пореден опит да се шмугне в пекарната. Щеше да разпита дали на някой му се намираше един престоял козунак. Само едничък. Дано все някой се смилеше над малкото яйчице в голямата черупка.

Някой трябваше да обясни на Луна концепцията за красота, която искаха да покажат, тъй като за нея тя си беше субективно понятие.
Този път реши да се постарае, ала с две леви ръце, дори да даде 100% от себе си, пак не можеше да гарантира крайните резултати.
Първо си направи заготовките - наряза си опаковъчната хартия, тоест хартии и всяка една индивидуално изрисува с жалко подобие на деветоопашата лисица. Можеше да се сравни с Пикасо в последните му творчески години.
Внимателно опаковаше, колкото Господ я беше дарил с грация и на всеки ъгъл слагаше по панделка.
Със сигурност никой работодател не би искал да им е служител, така като не пестеше никакви материали.
Някой облепи с брокат, други с конфети. Работата на 5-годишно дете си личеше отдалеко.
Може и да не бяха най-красивото й творение, но вложи сърцето и душата си в опаковането на готовите козунаци. Дори и тайно си хапна от по-апетитно изглеждащите.

Възраст : 27

Ада погали животното нежно, и държейки главата си на достатъчно голямо разстояние от него. Не искаше да го убоде с тръните си, само да го накара да се почувства спокойно в компанията й, преди са качи върху него. Спомняше си колко е важно да имаш добра връзка с едно животно преди да го яхнеш. Да, задника й особено помнеше много добре. Силно казано е, че баща й я бе научил да язди. По-скоро я бе оставил да си чупи главата сама и да си признае, доста близо бе до това.... няколко пъти. В този момент обаче, масивното създание й донесе странно спокойствие.
-Е, приятелче, мога да се кача, нали? - желаеше да има позволението му, макар й конете да не можеха да говорят. Без да се бави повече, девойката яхна коня и го заведе отзад, при брашното. Държеше здраво юздите, но движеше бавно и внимаваше да не прекрачи граница, все пак конят не беше неин. Опитваше се да му е приятел, моментно.
-Кол - изрече една идея по-силно, за да я чуе, но не викаше, за да не изплаши коня, - намерих това, което искаше? Какъв е плана?

Възраст : 34

- Всички с мен! - извика Кол. Надяваше се повечко хора да се присъединят към конкретната мисия. - Ще приближим каруцата максимално, после ще направим жива верига и ще разтоварим брашното. Подавайте на другарчето си чувалите, така ще сме най-ефективни. - без да губи време стигна до Ана, помогна и да слезе от коня, на който изглеждаше превъзходно, и я целуна по челото. - Благодаря, принцесо. - усмихна се и погали бузата и нежно. Неговото момиче се бе справило превъзходно, добре, че беше толкова чаровна. Добре ли беше наистина? Изпита неистовото желание да я съблече още тук. Щеше да е по-голямо шоу дори от възкресението на Исус, но нямаше време да се разсейва сега. Помогна с впрягането на красивото животно, което им бе услужено толкова друбелюбно. Когато всичко бе готово той застана от едната страна на каруцата и я подпря. - Когато сте готови, заедно бутаме. Също като в любовта, колкото по-навътре, толкова по-добре. Хайде! - извика той и застана в готовност с нагласата да бута докато краката му не откажат ако трябва.

Възраст : 27

След като помогна със закачането на каруцата, все пак бе решила да покаже всячески на животното, че му е благодарна за услугата, бе готова отново да го яхне. Коня, не Кол. Въпреки че той май друго си мислеше. Усмихна се сама на себе си, започваше да харесва начина, по който му влияе, но нямаше време да се разсейва.
-Извинявай, слънце, ще се наложи да повторя - милваше коня, докато отново го възсяда. - А сега, бавни стъпки назад, ок? Сигурно тежи, но обещавам, че ще мине бързо. Човекът ще помага, нали. Добро момче - не спираше да го милва и да му говори, докато бутат каруцата навътре. Коня и Кол, тя не буташе нищо, за неин късмет. Ако скъсяха разстоянието щеше да стане по-бързо, нали? Силно се надяваше, защото освен брашното, имаше да търси още какво ли не.

Възраст : 30

Яйчасиди тъкмо се бе подготвила да проси като малко цигане, когато астралната ѝ прожекция се върна в тялото, а с нея носеше и...о! Невъзможно! С победоносен вик на изгладнял чакал, Касиди обърна три маси, пет стола и една бабичка, изхвърчайки от пекарната право към бинго залата. Тичаше с такава скорост, че потта ѝ не успя да я догони, и капчиците останаха да висят във въздуха след нея.

Admin

Солидна дружина от по-едрите пекарки последваха повика на Колтън и тръгнаха след него към задния вход. Там каруцата бе все така далече, зарязана насред нищото, ала с всеобщи усилия и помощта на един здрав жребец и красивата му розовокоса ездачка, тежкият товар се озова току пред широко разтворената порта.
Може би нямаше да се навият да помогнат, ако не беше речта на високия мъж или пък инициативната мисъл на момичето. Може би щяха да измислят друг начин да се сдобият с брашното, или мъчно да го мъкнат с пуфтежи чувал по чувал. Но в крайна сметка, успяха! Веднъж щом товарът беше пред вратата, процесът по местенето на чувалите започна сам. Основно задвижван от Колтън (разбира се), защото все пак задачата беше негова.
Дори два чувала бяха достатъчни, за да може работата да продължи на пълни обороти, а с прекарването на останалите животът в пекарната отново потече постарому. Конят също беше свободен, както и собственика му.

За нещастие, не и за Ана. Набавянето на брашното беше едва първата стъпка от нейната козуначена одисея и тепърва ѝ предстоеше да се заеме с истинското месене. Не знаеше колко време ѝ остава от отредения час време, ала с оглед на всеобщото забавяне в производствения процес - можеше да бъде сигурна, че щяха да ѝ отпуснат повечко време. Самите пекарки нямаха продукти досега и щеше да е абсурдно да изискват от нея нещо, на което те самите не бяха способни. От друга страна, месенето на козунак за един час само по себе си беше непосилна задача, така че знаеше ли се какво щеше да им хрумне пък сега. При всички случаи, Ана вече имаше продуктите. Оставаше ѝ само да се хваща с месенето. Експедитивно.

В опаковъчната станция брокатът беше навсякъде. Луна може и да беше оставила душата си в красивите произведения, но беше оставила и доста брокат по пода, масата, стените - че даже и горе по тавана, по неведоми причини. Може би беше талант?
Поне козунаците изглеждаха красиви и спретнати в новите си лъскави дрешки. Имаха си бележки, имаха си панделки, имаха си всичко нужно. Ала една от преминващите лелички хич не беше очарована от вида им:
- Ау, съсипани са! Тоя брокат не е от ядливите, не може да е покрай козунаците. Виж, даже е попаднал върху тях!
Скастри я набързо и я накара наново да изработи опаковките, само че този път да внимава. Без опасни вещества, брокати, лепила, пластмаси (не са екологични) и други такива шмекерии. И я инструктира да почисти цялата бъркотия в продуктовата си линия, преди да започне.

//Колтън получава Един брой 4. Козунак с локум: Разтапящ се в пръстите ви, той е изключително полезен за разни лепкави капани. + Един брой 5. Козунак пухкавел: Най-вкусният козунак, който някога сте опитвали. Мек, изящен и сладък, той е способен да съблазни или разсее всяко същество с любов към сладкарските изделия.

Луна бе готова да завре суровия си козунак дълбоко в гърлото на лелята, ала не си позволи такова своеволие.
Вместо това, съблече лисичия си костюм и с него започна да чисти работната си станция. Все пак, брокатът лепнеше добре върху мокра материя, а на нея точно това й трябваше.
-Що не ти завря тоя брокат в гъза,а? - Измрънка тя, докато привършваше. Зае се да опакова отново,този път по-внимателно. Какво изобщо правеше в тази станция - не си спомняше. Знаеше само,че трябва да е тук и да опакова, като един добър робот. Наряза, изрисува си клетата лисица, този път добави и мини козунак към нея и опакова останалите козунаци. Сложи панделка там, където беше нужно, дори изяде една, тъй като беше доста примамлива.
Като цяло, Луна беше добра овца - действаше без умисъл и ядеше всичко, що очите й видят.

Възраст : 27

За момент си отдъхна. Сбогува се с коня с малка целувка между очите като отново внимаваше с тръните. Бе забравила колко е приятно това чувство и рязко й залипсваха седлото, кобилата и полетата на Румъния. Преди да изпадне в още по-дълбока меланхолия обаче, реалността я удари по лицето. Не буквално, просто осъзна, че все още е доникъде, а видимо нямаше да успее сама. Приближи се към Колтън и го хвана за ръцете. Инспектира силните му длани и прокара нокът по грубата кожа.
-Ще свършат работа, стига да си нежен - засмя се закачливо. Бе сигурна, че в съзнанието му ще се пробудят идеи, които нямаха нищо общо с това, с което щеше да се заеме. Е, почти. Взе да събира неща с една ръка, докато дърпа човека с другата. Разбира се нямаше как да хване всичко, затова го пусна и почна да слага необходимото в неговите, давайки му знак да я последва. Щом стигнаха да масата започна да чупи яйцата и да му обяснява.
- Ще го умеся, докато усетя, че всичко му стига и после си ти - гледаше в ръцете си, докато говори и започна да добавя захарта. - Представи си, че е ...жена. Трябва да си внимателен и да се съобразяваш с него, ако е меко, бъди нежен, почти готово е. Ако лепне, значи има нужда от още грижи - брашно и мачкане - движеше се бързо и премерваше с абсолютна точност. Подаде му канче с мляко. - Би ли го сгрял на пещта набързо? Ако топнеш пръст и не пари лекичко, значи му трябва още малко, мерси - щом той се върна с топлото мляко, тя разтвори маята и преся брашното директно върху масата. След като беше оформено кладенче изсипа останалите продукти и с бързи отмерени движения започна да разбърква всичко. Веждите й бяха свъсени и неволно бе прехапала устна. Бе съсредоточена и целеше да го направи съвършено. Когато усети, че тестото започва да прилича на тесто, отпусна чертите си и отново пое ръцете на Колтън, поставяйки ги върху заформилата се топка и натискайки ги надолу, за да го усети.
-Действай, аз ще ти добавям брашно - отлепи ръцете си от неговите и ги почисти, колкото можа. Погледът й най-накрая срещна неговия и незнайно защо, това леко я смути.

Възраст : 34

Наблюдаваше Ана с широка усмивка. Беше малък розов ураган от тръни, брашно, и командорене, но му харесваше повече от всякога. Помагаше и с каквото може и с удоволствие си опари пръста на млякото, защото се беше зазяпал в нея отново. Трябваше да се стегне. Но пък нали бяха на празник, ако сега не пуснеше гарда, кога?
- Така как е? - движеше ръцете си с премерени движения. Консистенцията на брашното беше перфектна, не че много разбираше от тесто. Но някак знаеше, че е точно както трябва да бъде. Всеки път в който усетеше, че започва да лепне, Ана добавяше брашно без да се налага да и казва. Работеха в перфектен синхрон, без приказки. Само погледи. И усмивки. - Кажи кога да спра. - пророни той накрая, като гласът му излезе една идея по-нисък от колкото целеше.

Възраст : 27

Очите й отново бяха насочени надолу. Към пръстите му и тестото, което са разтапяше и оформяше под тях. Отново свъси вежди, съсредоточено. Сипваше брашно, когато се налага и силно вярваше, че ще се справят.
-Спри - отмести ръцете му и намачка тестото, няколко пъти, за да го усети сама. Само така можеше да е сигурна. - Струва ми се, че успяхме - едва не се усмихна, но не искаше до урочасва цялата работа. Просто щеше да изчака кротко пекарките и да се моли на ... себе си, та нали носеше корона от тръни. А и не е като да беше силно вярваща, в каквото и да било.

Admin

Съвместната работа на Ана и Колтън седеше в тавата и ги наблюдаваше. Те гледаха козунака. Козунакът гледаше тях. Обещаващо творение, замесено с много внимание и общи усилия.
Колтън не беше длъжен да помага на Ана - освободили го бяха да си върви след сериозния труд с чувалите с брашно. От брадичката му се стичаше кръв заради целувката, която грижовно бе поставил върху челото на трънената принцеса малко преди това, ала и това вече беше в миналото.
Сега бъдещето беше малкото им въглехидратено творение и заедно го пъхнаха във фурната да се пече - под зоркия поглед на една от леличките.
А когато излезе - беше превъзходен. Мек, златист и набухан, техният козунак се оказа творение на изкуството, сякаш изтъкан от въздишките на две влюбени души.
- Браво, Пепеляши - получи заслужена похвала Ана, а и принцът ѝ не остана по-назад. В тази приказка неудобни пантофки нямаше. Само работа в екип, както си му е реда в модерното напреднало общество на заклеймените остарели стереотипи. Героите бяха двама, а козунакът? Един. Но пък най-специалният.

Същият този козунак на финала попадна право в ръчичките на Луна Лиса от опаковъчната станция, която от добра воля беше пропуснала да навре брокат в нечие четирибуквие, и в момента се подвизаваше като майстор създател на артистични опаковки. Че и като художник, съдейки по ръчно изрисуваните лисички и козуначета по картичките на готовите продукти. Изобщо, постарала се беше и редкия феномен на послушание я беше възнаградил с чудесен резултат.
- Този козунак е последния - връчи ѝ го леличката отпреди малко, впечатлена мистериозното изчезване на броката. Обикновено се махаше трудно и оставаше по повърхностите с дни, но Луна сигурно имаше специална тайна за премахването му. Интересно. - Малко по-голям и различен е от останалите, така че ще му трябва различна опаковка. На онези двамата месачи ей там е. Опаковай го за тях.
И обявявайки това, леличката не пропусна да информира Луна, че тази специална задача щеше да ѝ бъде последната, тъй като затваряха пекарната за деня. Каквото бяха произвели дотук щеше да е за продан - а останалото време планираха да отделят в старателно моделиране на тазгодишния козуначен човек. Обичаха работата си и това е!

// Ана получава Два броя: 5. Козунак пухкавел: Най-вкусният козунак, който някога сте опитвали. Мек, изящен и сладък, той е способен да съблазни или разсее всяко същество с любов към сладкарските изделия + Един брой 1. Варено яйце: Възвръща + 10 HP при консумация.

На Луна вече почваше сериозно да й писва. Послушанието й имаше шанс да се превърне в страшна разруха. Облече отново лисичия костюм, пропит с пот, брокат и ухание на козунак, и си пое дълбоко козуначен дъх.
-Сега ще го опаковам,да- каза тя, с нечувана нотка неприязън в гласа й. Обърна на всички гръб и остана така, за да не я виждат какво прави.
-По-голям със специална опаковка. Грижи нямаш, лелче. Ей ся вече няма да е по-голям. Аз що не взема да му е..-Опакова го като бонбон, за друго желание нямаше. Трябваше да са благодарни, че не беше като чеп. Сложи им една картичка, а върху нея нарисува една катерица, доколкото изобщо можеше да рисува катерици. Накрая постави последната тъжна червена панделка, която бе стояла на дъното на кашона и го плесна за “Добре дошъл”.

Admin

Лелята, която се падаше директен мениджър на опаковъчния бос Кума Луна, мина покрай нея да погледне дали работата по специалните дрешки на специалния козунак вървеше добре. И в действителност - въпреки непокорния си характер, ангелчето с характер на блатен демон послушно беше опаковало козунака. С известна тържественост, жената го взе от косматите лапи на Луна и отиде да го поднесе на Колтън и Ана, които бяха вложили такава любов в направата му.
- Ето, милички, да си го хапвате със здраве - пожела им тя и набързо се зае да разчиства масата, на която доскоро бяха творели. - А за теб - подвикна на Луна в някогашния брокатен ъгъл, - да си вземеш един от тея, дето опаковаше досега. И да се почерпиш!
И с тези думи, всички вкупом запретнаха ръкави и наобиколиха мерките и скиците на Дориан - тазгодишния модел. Да си козуначен човек беше голяма чест и най-голямо внимание щяха да отделят на локумчетата за различните му на цвят очи.

// Луна получава: 5. Козунак пухкавел: Най-вкусният козунак, който някога сте опитвали. Мек, изящен и сладък, той е способен да съблазни или разсее всяко същество с любов към сладкарските изделия.

Лелята не знаеше, ама Луна докато опакова, много се черпи с козунаците. И преди да е разбрала, грабна един от опакованите и избяга далеко.