ꕥ Пекарната за козунаци

Admin

Наблюдаваше внимателно наша Ари, и чинно броеше наум до сто. Козунаците сладичко се препичаха в горещия си временен дом, нетърпеливи да излязат и да подремнат на хлад в нечия гладна прегръдка.
Пък и самата Ари някак се успиваше. Топлината започваше да я измаря и клепачите ѝ копнееха да се затворят. Ах, колко хубаво би било да си поспи! Пък козунаците да се оправят, нали така?
И замотана в такива разни мисли и впечатления, за секунда забеляза как на един от далечните козунаци в пещта сякаш му поникват мънички крачета, и се надига с намерението да се шмугне някъде назад. Дали наистина нямаше дупка? Умора, жежка умора. И сън... а козунакът тихомълком се изнизваше назад в пещта.

Без значение дали това беше целта на Колтън, демонът подочу ехидната имитация по негов адрес. Преди да тръгне с жената Халек го стрелна с поглед, поставяйки въображаема мишена на гърба му. Потърси нещо, което да му е под ръка, нещо което нямаше да остави присмехулника на място. Демонът се надяваше мерникът му да не се е влошил, защото се целеше в главата на Кол. Някой би казал, че е отмъщение за заливането със студен чай по време на Валентиското тържество, но Дориан по-скоро го приемаше като преятелско посрещане тъй като не искаше да се провиква през повещението.

Когато жената заведе Халек при дънера той си даде сметка, че тя наистина не се шегуваше. Дойдохме си на думата. Що за събитие беше ако демонът не свалеше поне едно парче дреха. В очите на леличките той представляваше новодошлия забранен десерт по-който точеха лиги. Той подхвана първото копче на ризата, но драматично спря.
- Мисля, че заслужавам да разбера името ти ако ще си свалям дрехите. - явно всички бяха заразени с кривата усмивка на Колтън, защото демонът сега го правеше на свой ред.
Дориан отдавна беше изтрил думата ,,срам” от речника. Щеше да се наслади на фотосесията, а и нямаше да пропусне краткия шанс да свали костюма си.

Admin

С блеснали очи и с лице, поруменяло като първото червено яйце по Великден, жената ахна. Първо бе целунал ръката ѝ, после бе попитал за името ѝ. Какво следваше сега? Може би беше време да месят козунаците за сватбата им. Щеше да покани цялото си семейство, всичките си познати, неговите приятели... да ги сватоса със своите си приятелки, да си народят малки дечица с разноцветни очи и да ги отгледат в семейната плевня, а после-..
- Ау! Ох, че се разсеях! - тупна се по бедрото жената и преглътна притеснено, като ученичка на изпит. Едва ли щеше да забрави името си, обаче. Или неговото! - Теменужка се казвам, но можеш да ме наричаш Нуша. Или Теми. Или... както решиш, Дориан.
Последното изрече с влюбена въздишка, десеткратно последвана от наредените покрай чернокоското жени.
- Хайде, заставай сега, че губим време! Имаме страшно много работа, а още не сме видели модела.

Възраст : 27

Реакцията на милите баби беше пооправила настроението на Ана, а козунакът съвсем. Беше прибрала и него при другите спечелени награди, които един Господ знаеше къде точно слага. Чудеше се какво да прави сега, за да може най-накрая да се наслади на събитието, когато носът й сам избра мястото. Миришеше на козунаци още от вратата, та пекарната на практика я завлече като рисувана ароматна ръка от анимационно филмче. Освен от коняка, сега бе опиянена от топлината и вкусното ухание във въздуха. Тъкмо да се доближи до пещта и видя познато лице, което я развълнува повече от малката, заспиваща до козунаците ангелка.
-Ти да видиш. Не знаех, че се подвизаваш и като модел на козунаци, Халек - засмя се, приближавайки се към демона. Не прекалено много обаче, като слушаше лелките дето точеха лиги по него, май май нямаше да й дадат възможност да си говорят дълго.

Admin

Недоволни от появата на розовокосата госпожица (приблизително 5.8 пъти по-слаба, младолика и симпатична от тях), няколко лели вкупом решиха да ѝ намерят работа. Кльощава девойка като нея едва ли можеше да блесне като месачка, и несъмнено великолепният Дориан щеше да види колко е неподготвена във великото изкуство на сладкарството. Щеше да види и колко умели, способни и страхотни са всички булки тук, и да си грабне някоя да му прави козунаци у дома.
Да. Такъв беше планът. Метнаха на Ана една престилка и я сложиха в най-отдалечения затънтен ъгъл, с прашна работна маса и никакви продукти на нея.
- Успех, Пепеляши. Следващата партида козунаци е за след един час. Гледай да подготвиш нещо ядливо дотогава.

Възраст : 27

И дотук със забавата. Явно лелките я мислеха за тотално некомпетентна, но имаше намерението да ги шокира. Първо - ръцете и не се изморяваха толкова лесно, колкото им се искаше. Второ, по стечение на обстоятелства се бе научила и да меси. За 124 години, едно същество можеше да научи учудващо много неща. Въпросът бе от къде да си набави продукти. Взе да се оглежда и тогава го усети. Не знаеше как й бе убягнал досега. Особено имайки предвид, че човеците реално бяха двама. Камаел? Помнеше ли достатъчно добре, въобразяваше ли си? Е, каквото и да беше все можеше да потърси помощ при тях. Остави носът си да я води и бинго. Двама мъже и чували с брашно. И то какви мъже! Едва сдържа смеха си, заради костюмите на Кол и белокосия и се прокашля преди да проговори.
-Не искам да ви прекъсвам, господа, но имате ли представа къде мога да намеря яйца, захар и всичко останало за козунаци? Виждам брашното, ала само то няма да ми свърши работа.

Възраст : 34

Усмивката му се разтегли като тестото, което лелките вътре умело дърпаха. - Здравей, Ани. - неговата... приятелка също бе благоволила да ги озари с присъствието си. - Яйца има в излишък, козунаци също. И обещавам да ти открия най-вкусния козунак от всички. Инфинити козунака ако щеш... - той се почеса зад главата и се усмихна криво - ...ако ми помогнеш да открия кон за тази каруца. Защото няма друг начин да преместим брашното. А ако не преместим брашното, всичко отива под ягодите. Други идеи също се приемат. - приближи се до нея и престорено ободе пръст на един от тръните и. Не искаше да му текне кръв, или поне не сега. Вместо да я прегърне се наведе и предизвикателно я погледна в очите. - Е? Ще ми помогнеш ли, принцесо? - нямаха излишно време за флиртове, не и сега. Трябваше да се действа. Това обаче не го спираше от това да я подразни, нали?

Възраст : 28

Топлината я успиваше все повече и повече.Шапката нямаше да и помага още дълго. Ръцете ѝ почнаха да се изморяват.Толка и се спеше, че май почнаха да и се предвиждат неща. Козунаците нямаха крака. Имаше два варианта, първият бе да халюцинира, но едва ли беше този. Девойката не бе яла или пила нищо преди да дойде в пекарната. Второто нещо,което си мислеше бе някоя вещица или фея да е замесена в изчезващите козунаци. Вторият и се струваше по-достоверен. Ари помаха на лекичката от по-рано, трябваше да и обясни цялата тази ситуация. Ако пещта имаше таен изход и някой крадеше , ангела трябваше да разбере. Но имаше ли начин някак да отиде зад фурната?

Появата на Ана го развесели допълнително. За съжаление леличките приеха Халек за свое притежание, което защитаваха с зъби и нокти. Набързо изпъдиха вампирката, след като тя направи опит да го заговори.
На демонът му харесваше как Теменужка се държеше сякаш след малко ще падне на едно коляно и ще му предложи да станат семейство. След като тя му даде зор Дориан започна да сваля друхите. Стартът беше обявен с събличането на перешунестото елече. Сваляше го от тялото сякаш беше главен участник в стриптиз шоу и се казваше Майк.
- Добре, Теми. - още една крива усмивка. Само дано не му станеше навик. - Само ми кажи какво се иска от мен. Каква е идеята на фотосесията?
Оттърва ще от горнището, а клюнът висящ на гърдите му, незнайно кога, но изведнъж и него го нямаше. Демонът се зае отново с копчетата. Проклетите шивачи обаче бяха направили копчетата доста малки, което забави процеса на разкопчаване. След една-две мъчителни минути Дориан стоеше с разкопчана риза и чакаше инструкции.

Възраст : 30

На фона на свалките, голите портрети и бягащите козунаци, едно голямо яйце влезе в пекарната, а в душата му още кънтяха възгласите на верните му подчинени. Със самочувствието си през тавана, Касиди врътна черупка тук и там, по традиция потрошавайки няколко невинни нпц-та в процеса. Беше тук с мисия. Нямаше нито един козунак, срам и позор за създателя на бингото. Да не може сам да получи бинго! Ами какво щяха да кажат новите ѝ верни сектанти, ако се върнеше при тях с чисто листче? Отметките щяха да докажат искреността в лъжата ѝ. Пекарната беше учудващо натъпкана по шевовете. Явно всички бяха гладни. И Касиди беше гладна. За победа. Не искаше да си личи, че знаеше тайните, които не знаеше, затова остана със затворена уста, въртейки се като пумпъл, в търсене на улики.

Admin

Пекарката Теменужка свъси вежди, неподготвена за въпроса на Дориан. Май когато са го повикали тук от агенцията, не са му казали за какво точно ще позира. Рекламата на козунаци беше съвсем истинска кампания, ала по веригата явно се беше получила неволна игра на развален телефон.
- Скъпи ми Дориан, каква ти фотосесия. Ти си модела, по който ще замесим и построим нашият Козуначен Човек - въодушевено обясни Теми. Явно това беше техният вариант на "захарен татко", с който хем да покажат уменията си в месенето, хем да вкарат малко тестен скулпторен творчески нюх, хем да привлекат разнообразна клиентела, хем... всъщност, идеята беше неясна и абстрактна, но поне жените знаеха какво да правят.
Една след друга извадиха шивашки метри и се хванаха да ги увиват около торса и ръцете на Дориан, оживено бъбрещи си за размери, извършващи сложните калкулации за продуктите на глас и обсъждащи потенциалния дизайн. От него се изискваше просто да измисли своя впечатляваща поза, да се качи на дънера и да стои мирно, докато издигнат козуначения бюст с неговия облик.

Междувременно, една от лелите дойде да извади втората партида с опечени козунаци и пак направи забележка на Ари за изчезналия номер 10. Това си беше половин ръка на Козуначения Човек, който строяха! Сериозна работа, не за поспаливи лакомнички, които крадяха директно от пещта. Изслуша нетърпеливо теорията на Ари, че зад пещта има дупка и някой вади тестените изделия, сетне я увери, че не съществуваше нищо такова. Третата партида козунаци зареди само с пет бройки защото толкова бе успяла да замеси заради разсейването си по Дориан. И само няколко преброявания до сто по-късно в адската жега пред пещта, на Ари пак започна да ѝ се доспива, ала и този път успя да види как един от козунаците се надига на малки крачета и тръгва да се крие някъде назад в пещта. Този път беше един от предните и освен крачета, си имаше и ръчички, че и лица, че и усти, очи, лица. Малки черни човечета прекарваха козунака някъде назад.

При Колтън, положението с брашното все още беше в застой. Едва ли можеха да намерят кон, който да прекара невъобразимо натоварената каруца - горкото животно щеше доброволно да се метне от някъде при вида ѝ. Цяла мистерия беше как са я докарали до задния вход на пекарната, но - факт. Седеше си там непокътната и очакваше някой да започне да прекарва чувалите с брашно. Жените се тюхкаха недоволно, че ги чакаше сериозно месене, а брашното започваше да привършва. Какъвто и да бе планът им, по-добре да влезе в действие скоро.

Още от появата си в пекарната, Яйчасиди бе изблъскана от тълпата и ѝ се наложи да излезе навън. За щастие! Защото така се озова до една огромна дървена кофа, в която изхвърляха не-достатъчно-красивите козунаци. Щяха да ги стрият и да ги преработят за блатове на торта (според една указателна табела), така че си бяха съвсем нормални и ядливи, и ако толкова искаше да хапне козунак, Касиди можеше да си дръпне един от тези тук. Само дето строгият на вид рижав котарак, застанал на пост пред кофата, едва ли щеше да ѝ го позволи. С боен белег през едното око, даваше вид на зъл пират. А май и така се държеше. И фактът, че по недочут от белокоската сигнал, иззад кофата с плавна стъпка изпълзяха още няколко оръфани котака, не вещаеше нищо добро за потенциалните опити на козуначена кражба.

- О! - Обърканата физиономия на Дориан вероятно беше комична.
Той се засмя сам на себе си за объркването. Малка след това се запъти към дънера. Набързо се оттърва и от ризата си и запозира. Ако щяха на правят фигурата му от козунак той прецени, че ще ги олесни с позата. Премести тежестта на единия си крак и се обърна към Теми.
- Готов.
Бързо намигна на жената, така че само тя да види. След това той завъртя глава на една страна, така че да хванат хубавия му профил. Не че имаше лош. Демонът беше надарен с добре изваяни черти. Въоръжен с търпение Дориан зачака да започнат изграждането на фигурата.

Възраст : 27

Кон? От къде очакваше да го извади? Тя дори не можеше да превърне водата си във вино, не, че не би го оценила. Главата й започваше да пулсира и не, не беше заради тръните. Стисна зъби и приближи лицето си още по-близо до неговото. Един дъх разстояние, и устните им щяха да се докоснат.
-Не е като да имам избор, Кол - отдръпна се рязко и се приближи към каруцата. - Не виждам много опции, освен просто да ги внесем... Един по един. - Много не й се искаше да влачи чували с брашно, когато таймерът на козуначените лелки й диша във вратлето, обаче при липсата на истински мъже, които да се захванат с това, явно тя трябваше да приеме и тази роля. Каква изненада. За миг завидя на Дориан. Би предпочела да се съблече, наместо да полага толкова усилия за нещо, което дори няма да яде. Ама какво да се прави, някои същества просто си носиха кръста.

Отдалеко се виждаше как буреносен облак се приближаваше към пекарната за козунаци. Когато се приближи, хората можеха да го различат като ултра рошавата Луна. Дали беше забравила да среше косата си или два гълаба току що я бяха нападнали и оставили фекалиите си върх дясното й рамо - никой никога нямаше да разбере.
Време бе и тя да похапне малко, да си направи един-два,десет козунака.
Приближи се към една свободна маса или масата стана рязко свободна, когато тя се приближи до нея и започна да твори.
Осем яйца, три чаши брашно, едно вече сварено с черупката и съмнителна Бяла течност, може би мляко, може би нещо друго. Истински шедьовър, който щеше да натъпче в устите на враговете си.
След като си изчисти рамото от птичето лайно, съвестно започна да си меси “козунака”.
Да втаса ли? За нея такова нещо не съществуваше. Откачи една метална планка от масата с нейната свръх сила и постави нещото си върху нея. Щеше да си го изпече така.

Възраст : 30

Касиди беше най-лошото яйце тук. И навсякъде. Нямаше едни котки да я спрат да открадне няколко козунака. Един за себе си, а другите - за законна размяна. Щеше да открадне колкото ръце имаше. Или по-скоро колкото ръцете ѝ щяха да съберат. Не я биваше в математиката. Все пак беше яйце.
Впи решителен поглед в едното око на рижавата котка, предизвиквайки я на зрителен двубой. Без да отмества поглед, вдигна ръкава на тениската си, разкривайки бицепса си и татуировката там - котва със сърце, и 'козунак' изписано в курсив. Мастилото подскачаше с всяко флексване на големия ѝ мускул. Касиди беше яко яйце. Борбено. Щеше да принуди котаракът да отстъпи само със силата на погледа си и мистично появилия се татус. Не издаваше, че беше готова да се дръпне, в случай че тактиката не успееше и получеше разярено коте в лицето.