ꕥ Пекарната за козунаци

Възраст : 28

Трябваха и доказателства за да може леличката да и повярва. Когато за пореден път забеляза, как козунака отново се бе запътил, към дъното на пещта. Ари стана от столчето си и взе една от точилките за козунаците. Трябваше и нещо, с което да бръкне по- навътре без да се изгори. Плана и не беше добре обмислен, но ако само си стоеше и не бе поела самоинициатива козуначения човек, който строяха щеше да остане без няколко крайника. Определено нямаше да се хареса на малките деца. Ангела застана пред пещта и започна да бърка с точилката в нея, внимавайки да не удари нормалните козунаци.

Луна реши, че печенето на козунак в пещта е прекалено бейсик занимание. Вместо това, тя щеше да изпече козунака си с шамари.
Направи няколко бързи математически сметки колко точно пъти трябваше да удари тестото и с каква скорост, колко време би й отнело това и се зае за работа.
Трябваше да направи 135 хиляди удара в продължение на 6 часа, за да се случи,но със силата на ПП и Ахилската си жилка, Луна успя само за двадесет минути.
Е, вярно после ръката й приличаше на козунака - нещо, което не бе от това измерение, ала на нея не й пречеше.
Взе си го под мишница, ама директно в костюма, за да не й го изядат мъстителните гълъби и се запъти кой знае къде, да прави кой знае какво.

Admin

Жените се въодушевиха от позата на Дориан, доволни, че сега поне имаха извинение да зяпат красивото му лице (а и разголеното му тяло). Горкият младеж сигурно се притесняваше да стои под толкова много опулени погледи едновременно, ала дори и така да беше - далеч не го показваше.
Междувременно доста труд се лееше в направата на козуначения човек по лик и подобие на Халек. Във всеки козунак жените старателно вмесваха всяка частица обожание към нововъзкачения Аполон върху дънеровия пиедестал на пекарната. Проблемът беше само, че в навалицата на помещението издрънча звънчето на входната врата и вътре влезе още един млад мъж.
- Добър ден, уважаеми - поде учтиво той и свали ръкавиците си за езда. Беше дошъл тук с коня си - едър жребец, който в момента пасеше кротко пред пекарната. - Изпратиха ме да ви помогна с вдъхновението на козуначения човек.
Пекарките се обърнаха да го погледнат и застинаха на място. Този филм обаче Дориан го беше гледал и знаеше, че ей сегичка щяха да хукнат право към новодошлия. Дали, обаче, демонът щеше да запази неоспоримата привилегия да бъде моделът на деня? Как щеше да си гарантира тази титла сега, когато истинският поръчан модел се беше наместил най-нагло в картинката?

Същата тази картинка, но малко встрани, съвсем-съвсем в ъгъла изглеждаше пък доста по-прилично. Именно там Араела ръчкаше с точилка в пещта, в опити да спаси козунака-беглец. За нейно голямо учудване обаче, в момента, в който точилката докосна пухкавата златиста питчица, тя взе, че изохка.
- Ох! Хей, престани! - скара се козунакът. - Остави ме на мира, имам семейство!
Какво семейство би могъл да има един козунак, оставаше мистерия. Араела знаеше единствено, че този път леличката щеше да очаква пълна бройка козунаци в тавата - независимо колко валидни аргументи ѝ представеше малкото ангелче, и с колко и чий семейства се оправдаваше.

Козунакът, дето Луна беше опитала да опече с шамари, остана съвсем недоопечен. Може би трябваше да инвестира в бойни техники или да прочете "Изкуството да лекуваш с шамари", за да пожъне пекарски успех. За нещастие, без уменията или знанията, козунакът ѝ беше направо суров - топка развлачено тесто, което да разнася наоколо като извратен домашен любимец. Можеше даже да му измисли име, ако вече не беше опитала да го пробута на първия нещастен минувач на пътя си. Честно казано, този нейн козунак не принадлежеше дори в кофата с издънките.

А като стана дума за нея - славната битка между Яйчасиди и рижавият котарак бе напрегната и оспорвана. Рижко присви котешките си очета и оголи зъби, напухил опашка в бойна позиция. Помежду им с Касиди се търкулна изсъхнал куп слама от плевнята в съседство, ала нито един от противниците не отклони погледа си. Държаха се под прицел.
С остро измяукване, рижавият заповяда нещо на останалите котараци и те заскачаха един върху друг, като добре смазана бойна машина. Стъпили така, образуваха странна, но страховита бойна пирамида, на върха на която застана именно Рижко, и то изправен на двете си задни лапи.
- Мяу - заплаши голямото яйце той. Планираше да го хапне заедно с кофата козунаци, която така усърдно пазеха с приятелчетата му.

Е сега я беше втасал. Добре, може би беше забравил да спомене факта, че той не беше модерът, когото очакваха. И вероятно щяха да настояват за отговори. Не че му беше неудобно, но сега, когато новодошлия се беше появил Дориан някак поиска да се загърне, сякаш са го хванали в крачка да изневерява. За момента сцената се очертаваше да е трагична комедия. Демонът прибра ръце в джобовете си, обръщайки се към мъжа.
- Тъй като се забави повикаха мен, за твой заместник. - ако можеше вероятно щеше да излъже, но нямаше избор освен да каже истината.
Ситуацията беше меко казано неловка. Дориан очакваше леличките да го обявят за лъжец, изхвърляйки го от пекарната. Сигурно щяха да сложат и снимка с неговото лице като забрана да влиза. Ех, човек да не реши да помогне на някого.

Admin

Младият мъж погледна Дориан въпросително, сетне спусна поглед по разголената му (вече леко загърната) фигура. Не го познаваше това момче, но по всичко си личеше, че беше взел много насериозно отредената му роля на заместник. Ех, че изпуснат шанс! Миналата година брат му беше козуначен човек и в същия ден беше намерил жената на мечтите си (на която ѝ се беше паднал доста ключовия междукрачен комат козунак и именно той бе причината за разпламенилата се любов между двамата млади). Тази година специално се беше записал в листа за доброволци-модели, беше чакал дни наред одобрението от козуначената комисия и... тъжно. Нищо, де! Може би щеше да намери своята мечтана съпруга догодина, когато щеше да дойде в пекарната в ранни зори.
- Разбирам... тогава ти пожелавам късмет, приятелю - рече мъжът и доблестно пристъпи до Дориан да стисне ръката му. Дори през ум не му мина, че демонът лъже, защото самият той беше добра душа и в никакъв случай не би излъгал за подобна сериозна дейност. Да си козуначен човек беше огромна, грамаданска, великанска чест! И тази година тя бе отредена на тъмнокосия му заместник. Ала, нейсе, здраве да е! Мъжът понечи да си тръгне, а пекарките го изпроводиха с хубав козунак. Сигурно щеше да попива сълзите си с него, вместо да го похапва, но беше важно да не си отива от тук с празни ръце.

Работата продължи по калъп. Бяха взели всички мерки на Дориан, бяха записали и скицирали позата му и с известна тъга и копнеж му съобщиха, че е свободен да върви. Приготвянето на козунаците беше дълъг процес и нямаше смисъл да седи и да чака.

// Дориан получава: 5. Козунак пухкавел: Най-вкусният козунак, който някога сте опитвали. Мек, изящен и сладък, той е способен да съблазни или разсее всяко същество с любов към сладкарските изделия.

Възраст : 28

Ангелката се стъписа при чутото. Дали наистина и говореше или вече и бе време да си ходи в “убежището”. Не домът ѝ а лудницата, в която щеше да отиде след това. Козунаците не говореха, камо ли, че и семейство да имат. Синдромът ѝ на бял рицар не и позволяваше да остави нещата просто така. Дори да беше просто говорещо тесто трябваше да му помогне.
-Извинете ме г-н козунак не исках да ви нараня. Искам само да разбера, защо сте в това състояние -след това спря да го налага с точилката, не я извади за всеки случай. Ако се опиташе да избяга, щеше да го цапардоса така хубаво, че да си поспи три дни и три нощи.

Възраст : 27

Преди да получи отговор от Колтън, който сигурно бе сразен от красотата й и си бе глътнал езика, щото реакция от него - нямаше, шум на звънче я разсея. Явно някой бе влязъл и бегла надежда се появи - може би носеха продукти? Девойката се върна малко назад и за свое нещастие видя просто един мъж, който разочаровано гледаше към Дориан. Нищо интересно, огледа го от чисто любопитство и добре че. Пичът явно имаше кон. Егати дивия късмет! Какъв беше шанса точно в този момент да срещне ездач? Луда работа. Забеляза, че го пращат да си ходи и веднага се юрна към него. Не биваше да изпуска тази възможност. Не бе убедена, че това ще помогне, но реши поне да опита. А и нямаше много време за губене, все пак козунаците нямаше да се замесят сами.
-Извинете - потупа русият мъж по рамото. - Виждам, че яздите - засмя се кокетно. - По ръкавиците разбрах. Виждате ли, аз не искам да Ви притеснявам, но имам нужда от помощта Ви. Мога ли да заема конят Ви за момент, обещавам да се погрижа добре за него - прехапа устна сякаш искаше нещо невъзможно и свъси вежди, сякаш е отчаяна и недоволна от съдбата. Разчиташе на чаровното си изражение, винаги го правеше. Особено, когато наистина не намираше друг изход от ситуацията, като сега.

Възраст : 30

Всичко ставаше на забавен каданс. Пот от усилия и стрес се стичаше по черупчицата ѝ. Мускулите под козуначената татуировка бяха изопнати в бойна готовност. Чуваше аниме саундтрака в съзнанието си, даже присви очи, за да създаде идеалната бойна сцена като за аниме опънинг. Беше готова да се бие, дори и с този котешки мегазорд. Ала гледайки тези пухкави опашки, мокри нослета и малки крачета, Касиди все повече искаше да нагушка целия мегазорден състав. Клекна и изпъна бавно ръка напред, приканваща. Но не за двубой, а за да я подушат и да видят, че имаше душата на честно и почтено яйце, което крадеше за добра кауза.
- Елате кака да ви погали - прошепна, в опит да ги прикотка. Почти се засмя на шегата си. Забавно яйце беше.

Възраст : 34

Докато гледаше как ослепителната му жена се раздава за да осигури поне един кон, който да помогне с каруцата, Колтън се почеса зад главата. Задачата наистина беше непосилна за толкова малко хора, но с коня, и още няколко чифта ръце, може би щяха да се справят за норматив. Въздъхна, защото осъзнаваше, че скоро нямаше да му се наложи да спре да се прави на шут. Кога ли най-после щеше да има възможността да се върне към предишното си тъмно, скептично, и дистанцирано "аз"? Дълбоко вътре в себе си се радваше, че едва ли ще е скоро. И че е тук, заедно с всички, и именно това чувство го подтикна да се върне в кухнята. Влизайки с гръм и трясък той се постара да събере всеки възможен поглед, след което се изтипоса върху един стол и се провикна. - ПЕКАРИ И ПЕКАРКИ! ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ! КОЛЕГИ И КОЛЕЖКИ... - можеше да се закълне, че след последното чу тарамбука, и рима с нови дрешки от някъде... - Изправени сме пред нова трудност! Там, навън ни чака планина от чували, която може да доведе до края на този празник. Край, степчив като брашно без яйце... - тънка струя брашно се посипа от юмрука, който той бе вдигнал пред себе си. Драматично. - Като какао без захар. Като тесто без любов. Като нас без кекс! - гласът му се извиси до нещо средно между Павароти и Любен Дилов син в истерия. - ЗА ТОВА ВИ ПРИЗОВАВАМ! ПОМОГНЕТЕ С ЧУВАЛИТЕ! ЗАЕДНО! ЗА СЕ... ТАКОВА, КЕКСА! - Кол се удари в гърдите, създавайки епичен облак от брашно около себе си. И кихна.

Admin

Вкупом всички пекари и пекарки обърнаха погледи към придошлите тежкари и тежкарки. Заслушаха заинтригувано речта на Колтън, докато мимоходом продължаваха да омачкват умело козунаците, досущ както се мачкаха гърбините на широкоплещите мъжаги из масажните студиа в азиатските страни. Няколко жени даже кихнаха след Колтън в съпричасност. ~~Коро~~-... козунак. Козунак да бъде!
Тъжният мъж с коня не разбираше много за каква авария идеше реч, но розовокосата госпожица беше доста мила и не намери причина за отказ. Изведе я навън при коня си, запозна я с животното и след известно време в указания за държанието му, символиката на името му и произхода на породата (и след като накара непознатата да потвърди, че умее да язди), временно ѝ отпусна коня си.
Оттам насетне планът беше в ръцете на отбор "бял прах". Не мафиотския - сладкарския. Имаха коня, имаха вниманието на цялата пекарна, имаха и няколко тона чували за борене. Само трябваше да поведат парада.

Междувременно Араела водеше смислени разговори за живота с козунака в пещта, който все така обмисляше да се измъкне, ала точилката му всяваше авторитет. Не, че принципно един козунак бе способен да се придвижи от точка А до точка Б, но точно този имаше малки черни крачета и ръчички, и предшествениците му бяха стигнали даже до точка "и почвам да бегам, бате" именно с тяхна помощ.
- А... - изненада се малко пухкавият козунак. Позамисли се малко и във всяка друга ситуация би се почесал по златистата глава, ала за нещастие целият беше един голям правоъгълник и нямаше обособено място за глава, което да почеше за достоверност. - Така съм защото съм нещастен. Да. Точно така. Истината е, че съм много нещастен и ми е студено. Искам просто да отида ей там отзад, за да се сто-
В същия момент многострадалният монолог бе прекъснат от едно душманско тупване с точилка. И не, не беше тази на Араела. Леличката бе дошла да вземе тавата и така бе дочула приказливия козунак.
- Я ги виж ти, крадци! Че и лъжат момичето! - изсумтя жената и бързо извади тавата. Вдигна козунака, изпод който изпълзяха две малки мишлета и бързо се скриха някъде. Вампири. С умение за трансформация. Крадяха козунаци защото не се страхуваха от топлината, а даже се възползваха от наивността на мили ангелчета като Ари. Котараците сигурно пак шмекеруваха някъде и не ги бяха уловили тези. Ари обаче си спечели една голяма тлъста похвала. Жената я похвали и ѝ даде малка кошничка с няколко набързо пъхнати там нещица. Свободна беше да върви защото сега имаше някакъв проблем с брашното и нямаше да пекат толкова много козунаци наведнъж.

Същите котараци, които изпускаха вампирските мръвки, сега бяха прекалено заети за разни детски игрички. Настървени да се бият, те планираха да не дават никакъв шанс на яйцето Касиди. Да я счупят, да я ухапят по яйченото краче, да я търкалят напред-назад без да ѝ дават шанс да се изправи. Такива работи планираха и бяха готови да се изправят срещу всеки трик, всяка хватка, всеки възможен стадий на агресия от нейна страна, за да получат заветното надмощие. Ала далеч не бяха подготвени да бъдат сломени от проява на... добронамереност?! Демон да го вземе! Тази тайна карта от кой ли ръкав на черупката си я беше извадила?
Котешката акробатична трупа замяука обезоръжено и пирамидата се разпадна. Всяко едно от котачетата любопитно дотича да подушка подадената напред ръка - по натурален инстинкт или от чисто любопитство. Умен номер, който не очакваха от яйцебоец, но нямаше да им действа вечно. Касиди разполагаше само с няколко броени секунди, преди мяу-мяу да се усетят, че не им предлага бартер с по-добра кльопачка, и да я погнат отново. Ако щеше да си вади козунак от кофата, сега бе момента.

// Араела получава: 7. Светена вода: Малка колбичка със светена вода – такава, каквато я познавате.

Дориан успя да си отдъхне. Нямаше намеренията да се разправя с непознати на събитието. Пък и новият се оказа свестен като отстъпи. Затова демонът побърза да го настигне след като малко по-късно беше освободен от позицията на модел. Без да губи време каза довеждане на всички и помоли да го потърсят щом скулптурата беше готова. Теми пък получи още една целувка по ръката преди Халек да офейка.

Задъхан Дориан настигна истинския модел.
- Почакай! - още няколко големи крачки и го настигна. - Не знаех, че ще се появиш. Предлагам да дойдеш с мен, да те черпя едно питие, поне някак искам да ти се реванширам.
Ти да видиш! Демонът притежаваше гузна съвест. Наистина му беше неприятно, че така беше кокблокнал непознатия. Нямаше против и малко да разпусне след стоенето на крак и събирането на женските погледи.

Възраст : 30

Заобиколена от толкова малки, сладки котета, Касиди почти забрави, че беше яйце с мисия. Имаше две ръце, което значеше галене на две котета едновременно. Усмихна се чаровно и искрено на малките мяутаци и така, докато им вдъхваше доверие и обещания за лакомства и обич, скочи на крака и се затича към кофата. Измъкна първия козунак, ако имаше време щеше да измъкне и втори, ако ли не просто щеше да подпали джапанките и да затича на...някъде. Накъдето я отведяха краката. Ако пекарната се беше поопразнила щеше да опита да се шмугне вътре, ала светът беше нейната стрида, или пък карта. И английски не владееше. Все пак беше само едно бедно яйце.
- Яжте мишки - извика победоносно, докато бягаше. Надяваше се в отговор да чуе 'Проклета да си Касиди Яйцето'

След като бе минала през една специална машина и се дублира като всички останали, Луна дойде да си опече малкото останал козунак, ако изобщо можеше да се нарече така, който имаше.
Миризмата й - лоша.
Погледът - зъл.
Усмивката - мазна.
Походката - нагла.
Тя беше тук. И беше тук да пече.

Възраст : 28

Вампири? Девойката, можеше вече да си отдъхне, не беше полудяла. Стана и малко странно, че вампирите крадат козунаци. Каквото и да бе причината, Ари не възнамеряваше да стои още. В пекарната бе станал още по-топло за нея.Благодари на леличките и се изниза през вратата.

Admin

Непознатият или "оня с коня" както вече бе станал известен из пекарната, положи ръка върху рамото на Дориан с благодарствен поглед. Какъв мил мъж само! Щеше да му отреди честта да пийне по едно с тазгодишния козуначен човек от чиста кавалерска доблест.
- Благодаря ти, приятелю - рече и го потупа по същото това рамо, - за мен ще бъде чест! Нека само освободят коня ми и ще отидем където препоръчаш.
За нещастие, въпреки желанието на Дориан, "оня с коня" беше вързан тук, докато Ана и Колтън не приключеха работата си.

Котараците не подозираха, че грамадното яйце бе дошло само колкото да ги смути, да ги погъделичка по мустаците и да избяга като баща за мляко. Да му се не види! Пръв се усети Рижко, който аха да скочи след крадлата на несполучливи козунаци, ала бе възспрян от останалите членове на котешкия цирк. Не нарочно, разбира се. Какво бяха виновни те, че схващаха бавно и им беше убегнал пъкления план на Касиди Проклетото Яйце! Заразмяукаха се недоволно след нея, несъмнено изпращащи недоволни закани на майка ѝ кокошката, и се затичаха след изнизнащата се към вратата на пекарната черупка. В същия момент обаче оттам пропъдиха две черни мишлета и котараците мигом се разсеяха от появата им. Хукнаха в обратната посока с нова мишена под прицел. Много мишени в този ивент, много нещо.

Междувременно Кума Лисуна за втори път беше възнаградила пекарната с благоуханната си поява. Костюмът ѝ привличаше погледите, отблъскваше носовете и пораждаше дискомфорт с очевидната си фъри текстура. Почти всички в момента седяха и слушаха, в очакване на плана за набавяне на брашно, така че не можеха да ѝ обърнат много внимание. За щастие, до нея се бе приближила една симпатична блондинка, която я заведе встрани към опаковъчната станция. Пълен абсурд би било да сложат миризливото потно създание при изработката на храна, но не можеха да го пропъдят. Празник беше все пак! Така Луна получи тежката задача не просто да опакова козунаците, но да подготвя и разрязва хартиите за тях, да лепи етикети, да надписва ръчно картички с благопожелания, да сгъва и връзва панделки и какво ли още не. Имаше артистичната свобода и материалите да опакова както пожелае, но основното изскване беше да е приятно за окото. Все пак трябваше да се привличат клиенти!

//Касиди вече получи награда за котараците, която беше описана в снощния пост - 5. Козунак пухкавел: Най-вкусният козунак, който някога сте опитвали. Мек, изящен и сладък, той е способен да съблазни или разсее всяко същество с любов към сладкарските изделия.