ꕥ Пекарната за козунаци

Admin

Нужни са ви здрави ръце и много търпение, за да омесите перфектния козунак. Но пък дори и да не е перфектен, всичко е наред. Важното е да е вкусен... нали?

Козуначената пекарна разполагаше със здрави дървени маси и всички нужни продукти за направата на козунак. В помещението беше адски горещо заради напалените пещи, от които се търкулваха златистите чудеса, а имаше и отделна стая за втасване. Всичко беше обмислено, ала най-заети бяха дегустаторите отстрани - деца и възрастни, насядали на столчета, които се грижеха за несполучливите козуначени опити.

Възраст : 28

След промяната ѝ в малко сладко яйчице, Ари намести яйчената си шапка и влезе в пекарната. Пекарските ѝ умения бяха на средно ниво. Не бе майстор шеф но беше достатъчно компетентна да не подпали някоя друга покривка.Още на входа усети жегата, която поглъщаше цялата зала. Девойката се огледа за удобна маса, на която да се настани, след няколко секунди застана на тази, която бе разположена най-отпред. Веднага огледа продуктите, които бяха положени. Не разбираше как се правят козунаци но май всичко, което и бе нужно беше там.Сега оставаше само да намери някой, който да ѝ обясни откъде да започне сглобяването на козунака.

Възраст : 34

Лале? ЛАЛЕ?! Ако преди беше вкиснат, сега вече със сигурност на Кол му идваше да стреля. На месо. "Има шанс да не ти се смеят някои хора... но ще са колкото първите християни... двама-трима на кръст." Кейн се кикотеше в главата му. "Това, че аз нося този костюм означава, че и ти го носиш, глупак." отговори Колтън троснато на кръвожадното си второ аз. Смехът секна толкова бързо колкото се бе появил, което докара една лека крива усмивка на устните му. Кол умираше от глад за това последва носа си. Озова се в пекарната за козунаци, без да очаква, че реално ще му се наложи сам да си приготви яденето. Какво пък толкова. Пристъпи навътре и запретна гадните ракави на омразния си костюм, изпъшка, и се огледа.

Admin

Симпатична русокоса девойка се приближи до двамата новодошли. Сладките ѝ сини очи се усмихваха слънчево и можеха да се закълнат, че са я срещали някъде. Не изглеждаше като пекарка със стройната си фигура и тънките си ръце, така че може би беше от записалите се на събитието доброволци. Поогледа въпросително видимо цъфналия от глад Колтън Лалето и реши да му намери работа.
- Хей, случайно дали можеш да помогнеш с пренасянето на едни чували с брашно? Току-що дойдоха, а мъжете внезапно изчезнаха някъде - рече и се огледа въпросително за набухващите се с козунаци мъжаги, които мистериозно бяха духнали, щом камионът с големите чували брашно беше пристигнал.

Междувременно, две порозовели лели приканиха Ари да им помага с трудоемката задача да наглежда козунаците. Дадоха ѝ едно столче, сложиха го пред една от пещите и ѝ заръчаха внимателно да ги наблюдава. Имаше опасност да избягат ли? Или пък някой дебнеше да ги открадне? Не уточниха, ала изключително много държаха някой да седи и да наблюдава великолепните тестени изделия в стремежа им към златистата краска.

Камаел, в цялото си великолепие на стриймър с лош костюм за косплей на върколак доходи до пекарната. Астралното му тяло май беше набарало някаква следа и шестото му чувство го водеше към тестените изделия. Пък и не му се пиеше в пивницата, нито искаше да се бие с яйца, защото там си беше въпрос на късмет и шанса да загуби бе драстично голям. Творчеството не му се отдаваше много. Та реши да се отдаде на ядене на козунаци. Костюма му се състоеше от два аксесоара към обичайните му приключенски дрехи - лека космата качулка с вълчи уши и колан, от който се спускаше вълча опашка. Минималистично, но достатъчно ясно.
- Козунак без стафиди има ли? - поде директно от вратата, без да предвижда, че вероятно щеше да се наложи сам да си меси козунака.

Admin

Камаел бе посрещнат от радушната атмосфера на широкоплещи червендалести дами, които не даваха шанс на горките козунаци да си поемат въздух под умелите тупаници, които им набиваха. Въздухът беше топъл от пещите, но благоуханието му зареждаше сетивата с обещания за задоволство. А на фона на цялото това стълпотворение от талантливи месачки изпъкваше светлото ангелско лице на доктор Марселин, която точно в същия момент обясняваше нещо на висок младеж и му сочеше в неясна посока някъде към задната врата на помещението.
При въпроса на Камаел, тя се обърна да погледне новодошлия и мигом застина на място:
- Я... Камаел? - удивлението ѝ беше повече от очевидно. Потупа Колтън по рамото и отиде да посрещне белокоското. - Обещах ти да гледаме луната заедно, но не очаквах, че ще си толкова - поогледа вълчия му костюм в търсене на правилните думи, - ентусиазиран?

Още с влизането Дориан набеляза познатите лица. Запретна ръкавите на бялата си риза и се заоглежда за престилка. Беше дошъл с мисълта да помага с месенето на тестото. Демонът изпъчи леко гърди влизайки в ролята на петел и закрачи из помещението. Опитваше да прикрие недоволството от костюма. Реши да преглътне облеклото и да се опита да си прекара добре. Когато подмина Араела, Дориан ѝ помаха за поздрав. Разбира се веднага я разпозна - ангелчето от бала, което се прехласваше на голата рисунка върху анкетата му, а малко по-късно беше опитала да запали цялото помещение. Накратко луда глава. Реши, че за момента няма да заговаря никого, първо искаше да си изкара целия яд върху тестото.

Възраст : 28

Араела се надяваше първо да замеси някой друг козунак, но явно двете лелички имаха други намерения. Май нямаше много избор затова взе столчето, което така любезно и бе поднесено и се настани. Благодари на двете дами, след което ги попита дали има таймер за тях или трябваше са ги наблюдава на око. В същия момент забеляза, как младежа от бала и махаше.Най-накрая някое познато лице до този момент влизаха само непознати за нея хора. Вече ако и станеше скучно можеше да си поговори с някого.Дориан? Май така се казваше, беше изминало дълго време от последната им среща.Ангела бе поласкана, че я помни.Върна жеста обратно и се зае да наблюдава пещта. Миризмата, която се носеше от тях я караха да огладнява.

Admin

Покрай широкоплещите лели, Дориан се чувстваше дори малко недохранен. Татуираната му кожа контрастираше на пламналите червени лица наоколо, ала появата му далеч не остана забелязана само от ангелчето Араела. Напротив! Още с влизането си в пекарната, демонът бе предизвикал рязко спиране на работата и всички женски погледи се бяха приковали в неговата особа. Като курник със заети кокошки, лелите изглеждаха впечатлени да посрещнат своя петел, и вкупом се лепнаха да го обсипват с приветствия.
- Хубавецо, какво те води насам? Да не си моделът за козунаци, дето бяхме поръчали преди час? - една от по-младите жени небрежно погали чернокосия по рамото. Добре изглеждаше момчето. Отличаваше се в стаята като едничката стафида в случайно купен козунак за три монети, поставена нарочно отгоре, та да залъгва купувачите.

Междувременно на столчето си, Ари започваше да усеща предизвикателството в това да наблюдаваш козунаците. Ясно ѝ стана защо никой не се наемаше с тази трудна работа - до пещите беше адски горещо! Лицето ѝ пламтеше, ушите ѝ започваха да порозовяват от жега, а топлината дразнеше очите ѝ. На всичкото отгоре - таймер или препоръчително време нямаше. Лелите ѝ бяха обяснили, че всеки козунак беше самостоятелен и уникален, и се печеше както си прецени, което значеше, че ще се наложи зорко да ги наблюдава един по един. В пещта, която ѝ отредили обаче имаше поне десетина. Как бе възможно да ги наблюдава изкъсо наведнъж? И то в тази ужасна мор? Може би ѝ трябваше стратегия.

- Имаше... Дрескод? - направи опит за оправдание Камаел. Някак си се почувства не на място сред жегата и коравите лелки, които набиваха козунаците все едно ги подготвят за военна академия. А и не се ли очакваше от него да яде червени шапчици, агънца и прасенца? Щеше да прескочи бабите.
- Може да ме почешеш зад ушите, ако искаш.
Белокосият се ухили и показно се огледа наоколо.
- Ти ли шефстваш пекарната? Да помогна с нещо?

За момент Дориан беше събрал женското внимание. Те го гледаха сякаш беше открил топлата вода, а той още не беше откопчал и едно копче от ризата си. При допира от страна на една женска демонът стегна мускули там, където стояха пръстите ѝ. Неволна усмивка се появи на лицето му, а очите му се спуснаха към източника на задявката.
,,Нима щяха да правят фотосесия?”- помисли си мъжът с различни очи. Звучеше интигуващо да позира, дори да беше за реклама на козунак. Халек приглади перата на елечето, което беше навлякъл и подаде ръка на момичето така, че да поеме нейната, за да целуне кокалчетата ѝ. Обноските не обягнахя на демона. Въпреки самотното израстване той се беше научил на етикет, цивилизовани маниери.
- Дориан, на ваше разположение съм.

Възраст : 34

- Разбира се, защо не. - отговори Кол зад гърба на русокосата дама, която бе прехвърлила вниманието си върху друг непознат. Да пренесе няколко чувала нямаше да му дойде зле, а и всяка възможност да съсипе този ужасен костюм бе повече от добре дошла. С работата идвал и апетита, така беше чувал, а той беше повече от готов да изяде поне сто козунака. Или двеста. Атмосферата беше весела, въздуха беше толкова наситем с аромата на тесто и захар, че сякаш можеше да вкуси козунаците още преди да са излезли от фурните. Кол се запъти към чувалите с брашно и пътьом мина покрай огромно пиле, което по-скоро приличаше на пуяк. - "Na Va6e rAzPoLoJeNiE sAm". - иронично го изимитира той и продължи по пътя към задачата си.

Възраст : 28

Араела изпита déjà vu от тази топлина. Нощта от бала за миг се появи в главата ѝ само, че този път знаеше защо ѝ е толкова топло. За момент си помисли, че тя е станала един от козунаците , които се пекоха до нея . Таймер или часовник нямаше, за да не ги съсипе, почна да брои на ум. Не трябваше да се разсейва иначе можеше да оплеска сметките и да изгори всичко. Плана и бе всеки път, когато стигне до сто да поглежда в пещта. След като се зае с броенето, Ари свали шапката си и почна да си прави вятър с нея. Не ѝ помагаше много но бе една идея по-добре, отколкото съвсем да се свари от жега. Така щеше да обръща повече внимание на храната.

Admin

Доктор Марселин се поусмихна някак хитрушански. Не почака втора покана и понамести вълчата шапка върху главата на Камаел, сетне пошари закратко с хладните си пръсти под брадичката на белокосия. Радваше се да го види не само защото се познаваха, но и защото бе предложил помощта си съвсем безвъзмездно. Така нямаше да ѝ бъде чак толкова съвестно. Поясни му накратко, че е тук като доброволец и работата ѝ е... да раздава задачи.
- Виждаш ли високото лале ей там? - посочи към Колтън, който в същия момент си мърмореше нещо на път към задната врата. - Отива да разтоварва чували с брашно. Много са, тежки са, а няма кой да свърши тази работа. Удари му едно рамо?
Засмя се някак извинително. Явно все пак ѝ беше доста съвестно, че кара новодошлите да се заемат с тази трудна задача.

Междувременно, Колтън Лалето бе излязъл през задната врата на помещението единствено, за да завари грамаданска каруца, натоварена до небесата с чували с брашно. Високата кула нямаше край, а всички чували долу бяха затрупани под тежестта на тези по средата, които пък тъжаха под тези отгоре, до които, на свой ред, не можеше да се стигне просто така. Трябваше му някакъв чалъм, някаква маневра, някакъв план, ако не искаше да бъде заринат под фатална брашнена лавина.

Контрастиращо спокойно вървеше при Араела. Макар и ангелите да не бяха перфектните кандидати за наблюдения над пещи, момичето се справяше похвално добре. Подухването с шапката ѝ даряваше прохлада, а идеята ѝ да отброява времето и да наглежда козунаците я бе увенчала с успех. Една от малкото незаинтригувани от появата на Дориан лели даже я похвали и извади готова тава с козунаци от пещта. Само дето... бяха девет. Един липсваше.
- Виж сега - скастри я малко лелята. - Не е срамно да си взимаш, но поне ги изчакай да изстинат. Ще вземеш да се опариш от лакомия!
С тези думи сложи поредната тава от десет козунака да се пече. Нима без да осъзнава, Ари си беше взела цял козунак? Нямаше спомен за нищо такова.

Жените в пекарната се лепяха на Дориан както козунакът с локум се лепеше по пръстите. Една след друга го обсипваха с комплименти. На тяхно разположение ли беше? О-хо, я ела тук, на леля хубавеца!
Тълпата го поведе вкупом към едно по-празно местенце в помещението, на което бе поставен средновисок дънер. И да не беше Дориан моделът, когото бяха поръчали, явно вече всички го гласяха за такъв.
- Качи се тук - заръча младата жена, - и... срам - не срам, ама се налага да се съблечеш. Все пак трябва да се запознаем отблизо с вдъхновението.

Възраст : 28

Планът и бе успешен. Нямаше нито един изгорял козунак. Думите на госпожата объркаха ангела. Колкото и да бе гладна, щеше да помни ако го е извадила. Все още изпитваше лек глад, нямаше начин да се е унесла и изяла цяла една бройка. Нещо не се връзваше цялата тази ситуация. Преди леличката да си е тръгнала, Ари и обясни, че няма как тя да го е изяла. - Нека след тази партида погледнем заедно във фурната. Може да е останал отзад. Може би има дупка в дъното и да е отишъл там - след което отново се настани на стола и почна с броенето. Този път обаче гледаше какво се случва в пещта. Нямаше да позволи още един да изчезне. Определено намирисваше нещо и не бяха прясно изпечените козунаци.