Карнавал (Луна, Изидур)

Всъщност скоростта и височината не й пречеха особено, но не обичаше да се държи с една ръка при тази скорост. Щом ръката й се отлепи от метала, тръпка премина през цялото й тяло. Където и да го сърбеше демона, скоро щеше и да го боли на същото място.
-Престани! -извика тя и го цапна възможно най-грубо с вдигнатата си ръка. Доколкото можеше, разбира се, защото от тази дистанция между ръцете им, нямаше много възможност да набере инерция за по-силен удар. Дано само бе избрал да се чеше на някое прилично място, иначе това щеше да заболи повече от планираното.
С очи все така затворени и силно стиснати зъби, би готова да предприеме по-сериозни действия, ако на Изидур му хрумнеше още някоя такава идея.

"-О.. Ой! Внимавай де, ще ми извадиш окото. После ще ми лепнат прякор" едноокия." Not cool!"
Запротестира Изи след удара който наистина не беше чак толкова силен и дори не го заболя. Та удара беше дори доста далеч от лицето му защото той се "почеса" от лявата страна на тялото си, близо до ребрата. Ръката му се върна обратно до металния прът за да може Луна оново да се хване.
"Айде! Хващай се...страхливец!"
Навъси се Изи за да добави екстра ефект и след това му хрумна друга идея. Без да шава много той се протегна с другата си ръка, с която държеше ви лицата и съвсем нежно реши да прокара рогата на металния прибор по задната част на врата на Луна.
"-Не мърдай... .един огромен паяк се е настанил на гърба ти. Много е гнусен и космат!"
Каза той, но не много силно за да не го чуе "паяка", и разбира се той от своя страна мръдна вилицата леко нагоре по врата на Луна.

Луна подозираше, че прекалено много случки й се случваха на това влакче. Защо все на нея? Защо все в нейната коса? Щом чу за паяка, широко ококори очи, тъкмо когато бяха стигнали пред кървав атракцион, но тя се опита да се абстрахира от него, поглеждайки внимателно Изидур.
-Наистина ли е паяк? Какво ти прави ръката там? Ще го хванеш ли? Много ли е космат? Обичам косматите паяци, толкова са пухкави и гушквателни. Знаеш ли, че...- и тук демонът получи цяла лекция за сладостта на паяците и тяхната полза в света на хората, как поддържат екоравновесието и как ако изчезнат - съвсем скоро и всички други същества ще ги последват. Едва ли бе очаквал точно това, явно не всяка жена се страхуваше от буболечки.
-Можеш ли да го хванеш, искаш ли да ти помогна? Мога да ти кажа какъв е ако ми го опишеш!- възкликна радостно тя с надежда наистина да е много космат и гушквателен.

Изидур погледна към вилицата и след това се усмихна.
"-Разбира се, само се наведи леко, но не го пипай, почти съм го хванал! Просто се наведи напред за да мога да го видя по - добре! Ще се опитам и да го хвана без да го наранявам."
Изидур се надяваше това да сработи. Разбира се той вече имаше и план как да се измъкне от тази ситуация без да бъде набит от Луна за шегата.
-"Като го гледам така е доста космат и краката му са на ивици. Сиво и черно, почти като онези коне..как им се викаше..Абе сещаш се! Конете на ивиците там дето е оная жълтата трева и е горещо, но паяжината му продължава да се разпъва, явно се е хванал за тавана с нея и колкото повече се движим, толкова повече паяжина използва. Доста е кротък, но все пак недей да посягаш към него. Може да си помисли, че искаш да го удариш или нещо такова!"

Всъщност Луна, колкото и да обичаше паяци, идея си нямаше кой какъв вид е. Просто обичаше да ги милва и наблюдава, но никога не бе учила за тях по-обстойно.
-Като зебра - потвърди тя, - зебрите живеят в саваната. Май. Не можеш ли просто да го хванеш, няма нищо страшно! Те никак не хапят! - въодушеви се тя. Не искаше повече да чака, трябваше да направи нещо, за да може да погали малкото и сладко паяче. Пресегна се рязко към тила си, където усещаше допира му, но вместо паяк, усети метал. Назъбен метал. Точно...като...вилица....Вилица?!
-Ама какво си мислиш, че правиш?! - викна ядосано чернокоската - Паяците не-се-ядат! И още по-малко се набучват с вилица!- в далечината, двамата можеха да забележат, че влакчето съвсем скоро ще достигне началната му точка и пътуването им в него щеше да приключи. Цялото лице на Луна бе почервеняло от ярост. Дали нямаше да е по-добре, ако знаеше, че нито един паяк не бе застрашен в това пътуване?

Когато Луна посегна към врата си, Изидур рязко погледна назад сякаш влакчето беше подминало нещо.
"-ЛУНА!!!" Каза на висок глас, но не звучеше така все едно ѝ се кара, а по - скоро като мрънкане.
-"Исках да сложа вилицата под него и да го хвана с другата си свободна ръка. Така щеше да има на какво да се държи след като го махна от врата ти, но ти реши да направиш рязко движени и той избяга..."
Изидур въздъхна тежко и поклати глава. Той си махна ръката и остави вилицата помежду им на седалката. След това си мръдна свободната ръка към Луна и показа с палец и показалец малко разстояние помежду им.
"-Бях ЕЙ ТОЛКОВА БЛИЗКО да го хвана, но ти просто реши да пренебрегнеш това което ти казах...Сега няма паяк!"

Доста акробатно й звучеше плана му. Почти даже не успя да си го представи. Е, паяк нямаше, скоро нямаше да има и вилица, взимайки я здраво в свободната си ръка, захвърляйки я настрани, вероятно удряйки някой реквизит по пътя на летежа й.
-Ти си виновен! Паякът е помислил, че ще го набучиш и е скочил от влака! - измрънка досадно тя, когато влакчето спря извън къщата. Отне й малко време да свикне с външната светлина, а по вида й можеше да предположи, че вече се свечеряваше.
Три сълзи по-късно по паяка, когато погледна към дясната си ръка видя, че въжето бавно, но славно се разпадаше. Когато нямаше и помен от него, тя възкликна ведро:
-Свободни сме! Бързо излизай, преди да е тръгнало отново!

Изидур изскочи от влака и първото нещо което направи е да се обърне бързо към тунела за да види къде падна вилицата му. Тази вилица беше толкова ценна за него. Не, че беше златна или сребърна, а просто я носеше от може би два месеца в джоба си за деня в който ще срещне Луна и ще ѝ я покаже, защото така свърши последният им и първи разговор в който те двамата се срещнаха на онзи парад? или каквото и там да беше.
-"Неее! Как можа да ми хвърлиш вилицата....."
Изидур извика драматично и се хвана за главата.
"-Трябва да отида и да я намеря! Не би трябвало да е много далече от тук. Беше едва преди няколко секунди. Да! Това е нещото което ще направя. Ще вляза вътре и ще намеря вилицата!"
Той говореше повече на себе си от колкото на Луна.

Най-после свободна, Луна имаше чувството, че може да покори света, но плановете на демона бяха различни. Мрънкайки си нещо под носа, той бе решил да се върне в къщата, за да си намери вилицата. Явно бе създал специална връзка с нея.
-По-добре не се занимавай. Кой знае къде е отишла. А и влакчето може да ти свали главата ако не си внимателен - тя помисли малко, а после се приближи към него и предложи - Защо просто не си вземеш друга вилица? И без това всички са едни и същи - Това,разбира се важеше само ако Изидур не си беше направил труда да освети или прокълне точно тази вилица и му трябваше за нещо по-специално.
-А и ако толкова много ти трябва точно тя, призови си я.

Изидур погледна към Луна и наклони главата на страни, правейки физиономия
-"Да си я призова? Това да не ти е създание от семейство канидае(кучеви)? Тази вилица беше тооолкова ценна за мен... Носех си я с мен в продължение на...на дългоо време, и когато най - накрая те открих за да ти я покажа и да ти я дам, ти реши просто да ми я избиеш от ръцете и да я затриеш. И са к'во? Ни вилица ни паяк."
Изидур играеше роля на разстроен, но реално изобщо не му пукаше за тази вилица, но интеракцията между двамата бе доста по - забавна по този начин, малко или много той си падаше леко шут и не беше по сериозните теми.

Явно наистина бе създал някаква специална връзка с вилицата. Не, че го разбираше, но тя никога нямаше да съди когото и да е за фетишите му. Нямаше начин да се върне в къщата и то пеша, за да търси каквото и да е. Ако ще и най-големия паяк на света да си бе наплел паяжина вътре.
-Какво ще кажеш да отидем на стрелбището, където може да си спечелиш награда? Аз ще стрелям и ще ти намеря плюшена играчка паяк. А кой знае - може и да раздават вилици...
Надяваше се, че предложението й щеше да звучи прекалено добро, за да бъде отказано. Все пак, не всеки ден виждаш страхотен стрелец по тези места.

» Къщата-Таверна на Изидур
» На Луна къщата.
» Да спасим зоопарка (Луна; Разиел)
» [Д][Ивент] Поход към Прашната Република (Луна Примроуз)