Къщата-Таверна на Изидур

Къщата на Изидур не е кой знае колко голяма, но има някаква "гледка" към гората която може би предава една идея малко по - приветлив вид ако някой застане на верандата и се вгледа в далечината и залеза. Вътре в къщата 3 стаи и една кухня. Хола който беше едно с коридора е има и задна врата която те отвежда в задната част на къщата където Изидур има нещо като малка шатра а до нея едно барбекю. Също така в задната част се намира и люк който когато бъде отворен те приветстват стръмни стълби които водят надолу, а когато слезеш долу те лъхва миризма на малц. Това е мястото където Изи произвежда неговата крафт бира съвсем сам.Как се сдобива със съставките ли? Това е тайна която на никого не казва, но явно си има своите методи.
Връщайки се обратно в къщата може да се забележи един голям стенен часовник който НЕ работи. Часовника е сложен точно зад входната врата където Изидур и евентуално неговите гости могат да оставят своите обувки и горни дрехи. Стаята която се намира в ляво е спалнята на Изидур. Вътре има двойно легло, гардероб и нощно шкафче. Явно това напълно му е достатъчно и покрива неговите нужди. В стаята която е отдясно има абсолютно същото и се ползва като стая за гости. Хола който ее едно цяло с коридора и не ее заграден има диван и срещу него някакво устройство което наподобяваше телевизор, но е доста по - малко от тези които ние познаваме в момента. Това ее устройство което позволява на Изидур да се свърже с негов приятел който все още беше в долният свят, но връзката трае едва само няколко секунди. В хола също така можеше да се види и хладилника защото кухнята е прекалено малка за да може всичко да се събере вътре. В самата кухня има не много голяма кръгла маса с 4 стола около нея, срещу нея готварска печка на дърва и някакво подобие на мивка. Срещу кухнята е и банята, която е доста скромна и всъщност е 2в1. Баня И тоалетна разделени с едно перде. Вана, разбира се няма, само един душ, тоалетна и мивка, дори и огледало липсваше.

Отвън се вижда, че цялата къща е направена от дърво което дори не е изгнило (все още). 3 малки стълбички отвеждат до верандата където е и главният вход на къщата.Когато се погледне нагоре към покрива се забелязва,че има някоя друга дъска която липсва, но поне самият таван е достатъчно здрав за да не капе когато вали дъжд. Може би Изидур ще го оправи по някое време ако спре да го мързи толкова много. Също така изглежда така сякаш има и таванска стая защото в предната част има малко прозорче през което можеше да се види, че зад него имаше някакви мебели покрити с плат за да не хващат прах от стоенето там горе.

Отново беше онова време в което Изидур трябва да се надигне от своето легло и да прекара още един скучен ден на това място което дори не знаеше как се казва. Той беше сам без рога или каквито и да е било сили. Единственото нещо което можеше в този момент е да се надигне от леглото и да оправиш шибания покрив защото звукът от дъжда който се чуваше през нощта точно над главата му беше ужасно дразнещ и трябва да се направи нещо по въпроса. Демона извади една ръка из под завивките си, а след това ги хвана и се отгъна. Той изсумтя недоволно и някак мързеливо, а след това надигна горната си част от тялото да за да застане в седнало положение. След като това беше направено татуираният демон се завъртя и сложи краката си на пода, той заби поглед надолу в земята и така седя още няколко минути все едно беше на stand by режим и чакаше някой да го активира. Най - накрая реши, че е време да се изправи. Речено сторено. Изидур се изправи, а след това се протегна и се прозя шумно. Той почеса задните си части и се запъти към баня-тоалетната където щеше да върши своите биологични нужди в порядъка може би на двадесет минути. След като беше готов Изи излезе от баня-тоалетната и се върна обратно в стаята за да облече някакви дрехи. Не можеше още да прецени дали този климат беше студен или не. Всичко беше толкова различно от там долу. През деня горещо, през нощта студено...Абе с две думи; Луда работа. Изидур наметна една стара риза с няколко дупки по нея и едни леко протрити дънки и излезе навън, но в предната част на къщата. Той направи няколко стъпки назад докато гледа нагоре към покрива и въздъхна тежко поклащайки глава.

"-Оф...сега ще трябва да се качвам чак до горе и да заковавам дъски, та аз дори нямам чук....Мисля,че бях видял пирони някъде обаче."
Изидур въздъхна отново и размърда раменете си няколко пъти за да се подготви за това "трудно" изпитание което всъщност не беше кой знае колко трудно. Ако го боли колкото и го мързи до до сега щеше да е умрял поне сто пъти, ако не и малко повече. Мързеливия демон влезе вътре в къщата и се разрови някъде из кухнята където бе видял няк'ви ръждиви пирони които най - вероятно щяха да свършат идеална работа за целта. Отвори първи шкаф, нищо, втори, отново нищо, но както са казали хората, "Third time is the charm." Изи се усмихна показвайки леко кучешките си зъби, а след това грабна пироните в шепа и излезе отново навън, но този път от задната страна където имаше някаква стълба която той щеше да ползва. Преди да отиде за стълбата обаче демона се огледа и забеляза някакъв средно голям камък който той се наведе за да вземе. Не беше чук, но щеше да свърши все някаква работа. След като вече демона се бе сдобил с "чук" и пирони беше време да премести стълбата и да се качи горе на покрива за да закове дъските които се бяха разковали и си седяха върху покрива.

След като вече Изидур се качи на покрива той застана на "четири крака" и започна да лази внимателно към дупката която е от другата страна на покрива. Той се качи от задната, а дупката беше в предната част. Отне му може би минута-две докато достигне до там, но все пак го направи без да се хлъзне и да падне. След като вече погледна отблизо за какво ставаше дума въздъхна тежко

-"Мамка му!" - Възкликна той. -"Мислех, че си по - малка, а то какво се оказа....ЯМА!" Изидур изръмжа последната дума недоволно и поклати глава. Той знаеше, че този покрив сам няма да се поправи и някой трябваше да го стори. Около него няма никой, та той е единственият който трябва да го направи. Може би щеше да е доста по - лесно ако просто се качи до таванската стая и излезе от там, но от къде толкова акъл да се сети. Изидур взе една от дъските и я завъртя така както той смята, че е била преди да бъде откъртена. Дъската се държеше на един пирон едвам, едвам. След като вече той я нагласи, беше време да започне да удря с камъка по пирона който едвам държеше дъската. Демона замахна с камъка който държеше в ръка и удари по главата на пирона. Един път, втори път, трети път. Дървенията започна малко по - малко да се прибира със забиването на пирона вътре в гредата. Няколко удара по - късно единия пирон беше забит. Изидур взе един ръждив пирон от ръката си и след това го постави в долната част на дъската и го удари с камъка леко, колкото да може да захване за дървото и след това го пусна и започна да го налага. Отново след няколко удара и долната част на дъската е забита. Той се ухили след като разбра, че този "чук" е доста ефективен и реши да премине към следващата дъска. Изидур остави камъка на покрива близо до него и след това пироните зад камъка за да не търкулнат надолу по покрива. Татуирания мъж нагласи и втората дъска и се пресегна за камъка, но когато го направи без да иска го бутна и камъка тръгна надолу с все пироните барабар.

"-Не, не, не, НЕ! СТОЙ!!!" Каза той на пироните и камъка, но естествено, те не го послушаха и просто се търкулнаха долу. Пироните се разпиляха по верандата, а камъка успя да се приземи на едно от дървените стълбички водейки към верандата, откъртвайки малка част от самото стъпало.
-"МАМКА МУУУУ!" Извика Изи и тръгна да слиза надолу отново, но този път той влезе в дупката вътре и слезе през таванската стая надолу, минавайки през къщата и озовавайки се на верандата. Той клекна и започна да събира разпилените пирони един по един докато си мърмори нещо тихо под носа.