Карнавал (Луна, Изидур)

Изидур последва ангела в посоката на която бе дръпнат. Не след дълго се спряха до един храст и Изидур започна да блее на някъде, но все пак реши да хвърли едно око дори без да се крие, но в изражението му нямаше интерес към дамските атрибути които Луна притежаваше. За него това бе просото една концепция и нищо повече.
"-Не, не бих казал, че знам. Единствената поза която не е добра за ядене...Е тази когато си легнал, защото можеш да се задавиш... Случвало ми се е няколко пъти!"
Въздъхна той и след няколко секунди Луна беше готова. За да ѝ помогне да се изправи, той си вдигна вързаната ръка нагоре. След това те двамата отново поеха на някъде. Това беше нещо съвсем ново за Изидур, дори можеше да се каже, че леко се вълнуваше да разбере за това влакче на ужасите.
"-Та... Разкажи ми повече за това място? Средната земя? Чувал съм истории от онези които бутах обратно в казана, но нищо повече. Тук историйка, там историйка, знаеш как е."

Какво можеше да се разкаже за земята? Че е кръгла и мокра? Не, едва ли питаше за това.
-Ами ти сега си в средните земи. Всичко е такова, каквото го виждаш - празници, карнавали. Синьо небе и зелена трева. Ежедневието е доста еднообразно, бих казала - с бавна крачка се придвижваше измежду тълпата от хора. Опитваше се да локализира къщата на ужасите, макар и безуспешно. Да не би онзи мъж-планина да ги беше излъгал? Не, едва ли. Все пак във всеки карнавал имаше къща на ужасите.
-Аз нищо не виждам - потвърди тя - обаче това е, защото съм ниска. Ти имаш ли някакъв успех? Къщата на ужасите трябва да е...къща. Къща, която плаши създанията. Може да е нещо, което ти да приемаш за нормално и невпечатляващо.

Изидур помръдваше своята глава разбиращо когато Луна говореше. Доста странен концепт.
"-Значи това е всичко? Няма абсолютно нищо из зад това синьо небе и тази зелена трева? Доста странно. От там от където ида, нещата които виждаш почти никога не са такива каквито изглеждаш. Също така по - могъщите от мен имат силата да разрушат реалността каквато я виждаш. Изглежда като... Как се казваше?! Завеса? Те могат да дръпнат завесата и да видиш какво има зад нея."
Изидур въздъхна и се огледа за къща някъде в далечината. Имаше няколко от тях тук и там, но за него изглеждаха съвсем нормално.
"-Има една къща която е като глава с отворена уста и в нея влиза влак? Това дори влак ли е? Изглежда доста малък... Има и друга къща която изглежда.. .долу горе като моята, всъщност са две такива."
Изидур се спря изведнъж и погледна надолу към Луна
"-Мога просото да те вдигна на раменете си и сама да видиш за какво става дума? Не съм сигурен в нищо тук, в Средната Земя. Объркващо е!"

Всъщност средната земя може би беше доста по-интересна, отколкото Луна я представяше. Проблемът бе в това, че скучен бе не светът, а самата Луна. От нормалния й живот, до не чак толкова нормалната й смърт, тя бе прекарвала времето си почти незабелязано. Когато чу предложението на демона, тръсна ядно глава и заядливо каза:
-Да бе, да ми видиш и гащите с тая рокля. Аз да не съм будала? На всичкото отгоре, как мислиш, че може да стане, без да ми извадиш рамото? Нека тръгнем към къщата с голямата уста. Да се състезаваме?
Още преди да му даде време да отговори, тя тръгна да тича към посоката, в която бе погледнал, щом спомена къщата с влакчето.

///хвърлям зар (4 врътки), за да видя дали ще те помръдне като тръгне. В следващия си пост и ти хвърли зар, за да преценим.

The member 'Луна Примроуз' has done the following action : Зар

---

'Зар' :

Изидур извъртя очи на една страна и поклати глава в знак на несъгласие.
"-Седях до теб докато пикаеше, толкова близо, че усетих миризмата на урината ти, а сега се притесняваш от това, че ще ти" видя" гащите? Странна жена си ти! Правиш нещата наобратно!"
Изидур нямаше намерението да бърза особено много към тази къща защото има още толкова много неща които трябваше да разгледа и да разбере, но Луна го задърпа към къщата с отворената уста, което всъщност беше клоунска глава.
" - Ти си знаеш де... You do you. Странна си, но поради някаква причина ми напомняш на един от малкото ми приятели от там от където идвам."
Изи замълча за момент преди да смени темата.
"-Та.. Какво точно има в тази къща? Предполагам ужаси? Топяща се кожа? Писъци от болка? Топки които биват наръгвани с големи игли? Куки в задника? Наръгване с тризъбец?

The member 'Изидур Хардик' has done the following action : Зар

---

'Зар' :

Луна успешно го задърпа натам, но след определено време, объркана от човекопокота и лошите й представи за локация, забави темпо и се довери на това, което виждаше той.
-Ти си странен. Идваш от Ада, а имаш приятели. Аз идвам от тук, но нямам приятели. Психологът ми каза, че съм асоциален социопат. Аз му казвам *стандарти* - за съжаление, истината беше, че малко хора издържаха на характера й, който беше или хиперактивен или хиперзаспал, но никога посредата. - В къщата на ужасите има...ужаси. Не знам, не обичам такива места и затова никога не съм посещавала, но ако трябва да предположа, бих казала, че има тройки по математика, грешно скъсан лист хартия, 89 градусови ъгли и куп други несъвършенства. За мен това си е - пое си дълбоко дъх драматично - истински ужас. Теб сигурно те плашат...- остави му време да обясни сам, но ако трябваше да предположи - всичко що не беше от Долу.

Изидур следваше бодро момичето за което беше вързан от известно време докато я слуша за какво точно говореше. Изведнъж спряха и чу какво каза след това. Изидур дръпна вързаната ръка към себе си за да доближи Луна по - близо до себе си,, а след това леко се приведе и я погледна в очите, присвивайки своите.
"-Хм. Изглеждаш ми като ведра личност. Пък и имах само няколко приятели от там от където ида. Не бях от най - популярните както най - вероятно можеш да си представиш."
Изидур направи кратка пауза.
"-Е.... Вече сме вързани за известно време. Бих го нарекъл bonding experience. Аз ще бъда твой...Средноземен приятел. Кво ще кажеш?"
Изидур реши да игнорира въпроса който тя задеде. Имаше неща които го плашеха, но най - вероятно Луна нямаше да разбере.

Вързани двамата, Изидур лесно можеше да подмята Луна и нейните 55кг като парцалена кукла насам-натам. Като малка, тя също не беше от най-популярните, даже от никак популярните деца, но това никога не й бе пречело. Животът без приятели не й пречеше, даже напротив.
-Не, харесва ми да съм сама - започна съвсем спокойно тя - а и какъв приятел ще си ми, щом не ми казваш от какво те е страх?
Чернокоската постави свободната си ръка на хълбока си и го погледна изпитателно. Явно нямаше да остави въпросът й да бъде игнориран. Можеше да бъде много..много...мноооого досадна, когато пожелаеше.

Изидур поклати глава веднъж разбирателство и след това се върна в старата си поза, готов да тръгне отново.
"-Добре, това си е изцяло твой избор, а колкото до моите страхове... Няма да разбереш. Долу нищо не е както изглежда и за да добиеш дори бегла представа, умът и съзнанието ти трябва да бъдат скършени на две, а евентуално ако се опиташ да разбереш, лоши неща биха могли да се случат. Лудост е едно от тях."
Изидур обясни на Луна доста бегло за неговите страхове, надявайки се тя да може да си представи някои от тях, дори и съвсем бегло. Това би помогнало много.

Всъщност Чернокоската много добре го разбра. В Ада можеше да полудееш от действителността вътре в него. Или поне тя така го обясни на малкия си мозък.
-Разбирам. Тоест разбирам, че малко неща разбирам. Но не забравяй, че макар ти да идваш от Ада - аз съм умирала. С една крачка напред съм - заключи тя и бе готова да тръгнат отново. Вече пред къщата с отворената клоунска уста, която й се стори крайно неприятна, Луна подаде билета си на служителя, който отговаряше за тях. Изчака спътникът й да направи същото и внимателно влезе във влакчето от вътрешната му страна.
-Добре, готов ли си за забавление? - попита тя и чинно затвори очите си като предпазна мярка нещата,които има вътре да стоят далеко от бъдещите й сънища. Със сигурност не искаше нищо от къщата да я посещава нощем, затова предпочиташе да пропусне цялото пътуване вътре в нея.

Изидур изслуша Луна и направи одобрителна физиономия.
"-Е да, ти си умирала, но най - вероятно никога не си се озовавала на място като това на което аз бях или пък си се срещала с демони които са доста по - висшестоящи от мен. Е...не, че аз съм се срещал с много от тях де, но може би с единнн...двааама."
Изи отново последва ангелското създание докато най - накрая не се озоваха пред къщата. Луна се настани от вътрешната страна, а Изидур от външната. Леко му бе трудно да се свие толкова защото това влакче явно бе предназначено за по - ниски или слаби хора..Може би за деца? Кой знае.
"-Значи си умирала, хм? Интересно. Може би някой път ще ми разкажеш за това твое преживяване. Ох!"
Сети се той нещо чувайки думите на Луна от преди малко.
"-Ако искаш ще ти дам вилицата.....За защита от това което те чака вътре?"
Каза той и доближи свободната си ръка която не е вързана за Луна към нея. Все още държеше проклетата вилица през целият този път.

Луна обаче не видя как й подаде вилицата, тъй като очите й бяга здраво затворени и не възнамеряваше да ги отвори в близките пет минути.
-А, не. Аз няма да видя нещата, които ще ме изплашат и така няма да ме изплашат изобщо! - потвърди гордо тя гениалния си план - Ако искаш, може ти да се защитаваш с нея. Макар че вътре нищо няма да ни нарани, аз не искам среднощни посещения изцяло организирани от богатото ми въображение - Изидур не знаеше, но действителността на Ада не бе нещо чудно за Луна, точно благодарение на цветущата й фантазия, поради която много често не можеше да заспи.
-Ако нещо те притеснява, кажи ми и ще ти помогна, но иначе се хващам ей така - хвана се за металната тръба, която ги обезопасяваше с двете ръце, принуждавайки и него да се хване - и нищо не може да ме притесни...
В този момент, влакчето полека тръгна, навлизайки в устата на друг клоун, който предвещаваше началото на пътуването.

Изидур се усмихна лукаво, а след това отмести вилицата която беше близо до лицето на Луна. Той имаше доста добър план как да накара Луна да съжали, че се е качила с него на това влакче, макар и да нямаше кой знае какъв избор де.
-"Хм..добре! Дръж се здраво защото като гледам на къде води тази линия, е доооста стръмно надолу.Ха! Почти имам чувството, че си отивам у дома. Може би този влак е демоничен и би ме отвел точно там от където дойдох, представяш ли си?!"
Докато Изидур говореше влакчето започна да набира скорост надолу и той съответно говореше по - силно за да може да компенсира за шума на влакчето и въздухът който биваше отместен от тях и влакчето. Започнаха да се чуват някакви гръмотевици и наоколо всичко да мина сякаш бяха в средата на буря. Един скелет изскочи точно пред Изидур, а той от своя страна се опита да го проследи с поглед докато влакчето вече го отминаваше.
"Ох...мамка му сърби!" каза си той и след това рязко си дръпна ръката която беше вързана за тази на Луна за да може да се почеше, но дали наистина го сърбеше или просто го направи нарочно?