Дупката на дракона

Камаел не очакваше да чуе точно такива неща. Но в дълбините на пещерите се обсъждаха всякакви неща, далеч от чужди уши. Уж. Камаел свъси вежди, примижа съвсем леко в ядна гримаса, докато лъкът му се озоваваше в лявата му ръка, а с дясната вече зареждаше стрела и опъваше леко тетивата. Прекалено подозрителни откъслечни думи и изрази дочу, за да влезе навътре неподготвен. Доста сигурно предстоеше битка.
Ловецът в него пое контрол и хищническите му инстинкти се активираха. Забави темпото, за да не създава никакви шумове, докато се приближава. Наостри още повече слуха и зрението си. Трима. Ретарда щеше да е последен, освен ако не носеше далекобойно оръжие. Опожаряването предвиждаше евентуално да има демон владеещ пирокинеза там, той щеше да е първата цел, ако човекът съумееше да го разпознае. Все пак първо щеше да огледа и подслуша хубаво, преди да го забележат. А щом влезеше в зоната, в която вече можеха да го видят и млъкнеха внезапно, директно щеше да пусне стрелата да полети към най-близкия. Предполагаше, обаче, че ще има някакво време да прецени ситуацията и реда на покосяване, ако се наложеше да има такъв. Може пък да планираха да снимат филм?

Admin

Двамата по-адекватни неизвестни типажа продължаваха да си говорят за пожари и...бухтички, докато бавнярът се беше умълчал. И ако на Камаел му беше странно какво общо имаха бухтичките с взимането на невинни животи, то когато се подаде да разузнае ситуацията (и може би рецептата за бухтите?), видя как един нож лети с опасна скорост точно към него. А след ножа се беше засилил пич, готов да забие юмрука си в лицето му. Човекът нямаше време да се зачуди от кога знаеха за присъствието му, освен ако не искаше да отнесе бая щети.

//този пост беше писан с любезно предоставеното вдъхновение от Колтън/Жоро, полягващ ненадейно върху едно парно.

Камаел определено не очакваше да са го надушили, но беше подготвен и за този случай. Може би имаше вампир там? Сянката му ли го бе издала? Едва ли беше шум. Може пък да го бяха видели доста преди това. Мигновено пусна стрелата да се забие във връхлитащия го тип, разкрачвайки се за да клекне настрани. Така смяташе да избегне ножа. А после да извади още една стрела, която също да изстреля по близкия нападател, ако първата не беше достатъчна да го умъртви. Ако пък беше пострадал летално, стрелата щеше да полети към най-близкия от останалите присъстващи. Едва ли не знаеха и те за присъствието му. По-скоро се правеха на разсеяни, за да имат елемента на изненадата. И им се получи до известна степен. Човекът така и не успя да огледа цялата ситуация заради засадата, но беше въпрос на време да ги изтърбуши всички.

Admin

Стрелата на Камаел полетя към задаващия се опонент и...мина през него, разпръсквайки образа му. Това явление може би също беше неочаквано, но динамиката на ситуацията не позволяваше човекът да поспре и да се замисли над видяното. Още по-странно може би беше това, че току що разпадналият се тип отново се засилваше към Камаел. Явно беше планирал да изскочи изненадващо зад илюзията и да нанесе удара си, но не беше предвидил преминалата през илюзията стрела, която се заби в рамото му и го накара да загуби равновесие, рязко секвайки нападението му. И докато типът опитваше да се задържи на краката си и да отчупи стърчащата част на стрелата, ножът беше прелетял над главата на човека и паднал някъде из пещерата, а по металическия звук бе станало ясно, че той си беше напълно истински.
Преди Камаел да подготви втората си стрела, забеляза движение с периферното си зрение. Изглеждаше все едно по въздуха преминаваха вълнички, сякаш всеки момент някой щеше да разкъса материята и да се появи опасно близко до човека.

Камаел вдигна едната си вежда учудено, гледайки как илюзията поглъща стрелата и истинския побойник отзад все пак я отнася. Тъжно за него. Тъкмо се канеше да го довършва, когато нещо прекалено подозрително грабна вниманието му. Мъждукащия въздух в такава интимна близост изобщо не му се понрави. Да го нападне някой невидим изобщо не беше част от несъществуващия боен план. Тъй като хвърленият нож вече го бе подминал, човекът побърза да се върне в предишното си положение. Изправи се и се постара да се отдръпне още една крачка назад, без да губи цялостния поглед над нещата. Онзи със стрелата в рамото щеше да е аут за няколко мига, което щеше да му даде достатъчно време да прати втората стрела и евентуално трета към подозрителното пространство, от което очакваше продължение на вече състоящата се засада.
Въпреки че вниманието му бе заета с належащите проблеми в меле близост, белокосият не беше забравил че чу три гласа в началото. Ако единия бе илюзионистът, а вторият се приближаваше невидим към него, то третият също трябваше да е някъде там и червеноокият се надяваше да го мерне и него с периферното си зрение, за да му набие и на него една стрела. Евентуално.

Admin

Втората стрела за вечерта полетя към съмнителното пространство. И този път се случи нещо крайно интересно - първата половина на стрелата просто изчезна, щом достигна мястото, но не излезе от другата страна. Втората половина пък остана да стърчи сякаш се беше забила в нещо. Камаел беше почти сигурен, че чу изтормозено охкане някъде от посоката на съмнителната материя. Но явно днес му беше писано да няма време за задълбочени размисли, защото раненият по-рано тип беше съумял да се оправи със стърчащата от рамото си стрела и сега беше изпънал ръката си напред, свъсил вежди в знак на огромно усилие да направи...нещо. До Камаел достигна подобен на тракане звук, напомнящ на предмет, търкалящ се по земята или удрящ се в стените на пещерата. Идваше зад гърба му, някъде там, където ножът бе изхвърчал по-рано. Не беше ясно колко време му трябваше на непознатия най-накрая да увладее оръжието и да го забие в гърба на човека, ала устните му бяха започнали да се извиват предварително в победоносна усмивка, та надали щеше да се бави още дълго.

Същевременно от трети персонаж нямаше и следа.

Третия или беше избягал или се криеше. Камаел щеше да стигне и до него. За сега невидимия и шмекера отнемаха достатъчно от вниманието му. И докато невидимия тихо стенеше в невидимия си ъгъл, ранения тип привидно се насилваше да се насере. Няколко звука по-късно стана ясно, че всъщност си викаше ножа обратно. Белокосият веднага посегна към колчана си, за да измъкне още две стрели, които не побърза да наложи на тетивата. Маневрата му беше сравнително сложна и не му се бе налагало да пробва такива изпълнения до сега. А да стреля с две стрели едновременно почти не си позволяваше, защото резултатите рядко бяха със задоволителен характер, но при такава къса дистанция щеше да пропусне трудно. Преди да опита да стреля, обаче, трябваше да направи пълно завъртане около оста си обратно на часовниковата стрелка. Идеята бе много проста. Да удари ножа с двете стрели, за да го блъсне надолу или настрани. Само с една стрела едва ли щеше да има достатъчно сила в удара, но две щяха да блъснат ножа, ако го уцелят. Не планираше да избягва удара, защото онзи сигурно щеше да съумее да промени посоката на оръжието, но ако имаше достатъчно голяма ответна сила, чекията щеше да се забави достатъчно, че червеноокият да свари да зареди двете стрели в оръжието си и да ги изстреля към стоящия като чучело тип. Имаше няколко момента, в които плана можеше да се обърка. Да се счупят стрелите, да не се завърти на време, да не уцели с две стрели едновременно, но бързите сметки на човека го караха да вярва, че действието му по-скоро ще сполучи. Най-наболелият евентуален проблем щеше да е невидимия тип, който щеше да издири с поглед щом изстреляше залпа към шмекера след завъртането и псевдо-парирането. Все пак стрелата, стърчаща от невидимото му тяло като флаг малко го издаваше. Него го чакаше нелека съдба също, ако ловкия пирует с фатален завършек сполучеше.

Admin

В спиращо дъха изпълнение, което в други обстоятелства би му спечелило минимум една статуетка, наподобяващата троен аксел маневра на човека пожъна изненадващ успех. Ножът беше отблъснат в избирателна посока, която за момента нямаше значение, защото Камаел трябваше да довърши пируета си, докато същевременно подготвя стрелите си. Трудоемка задача, ала някой отгоре му се беше усмихнал и беше подпомогнал успешното изпълнение.

Стрелите полетяха към мишената си, която изобщо не беше помръднала. Наближаващата опасност го беше вцепенила, и изглеждаше сякаш дори нямаше да опита да се спаси. За негово щастие не му се и наложи. Стрелите застинаха във въздуха по средата на полета си, а с тях и Камаел откри, че не можеше да помръдне тялото си. Само можеше да върти очи. От едната му страна, където стрелата се беше изгубила между пространствата, се чу изтерзана въздишка, след което илюзията падна, разкривайки ранен младеж, който също изглеждаше вцепенен.
- Стреснахте Констанса и сега не ми говори - познатият провлачен глас долетя от сърцевината на залата, и макар Камаел да имаше видимост, не виждаше източника никъде. - Нали обещахте, че ще се погрижите бързо. Бях толкова близо, а развалихте всичко - невидимият персонаж успяваше да звучи едновременно незаинтересован и разгневен, и макар човекът да си нямаше и на идея какво се случваше, двамата му нападатели бяха изциклили очи. Онзи, от чийто корем не стърчеше стрела, явно не беше парализиран, затова направо си плю на петите, зарязвайки другаря си. Подминавайки Камаел, човекът успя да види някаква руна жигосана на ръката на беглеца.
- А ти какво търсиш тук, човеко? - запита гласът, намиращ се доста по-близо от преди, и Камаел усети как постепенно възвръща контрол над тялото си. Поваленият тип обаче изглеждаше все така обездвижен и ве по-паникьосан. На ръката му можеше да се види същата жигосана руна.

Камаел не беше много сигурен как надрусания тип можеше да подейства така на всички и всичко. Леко притеснение го обзе, като изгуби контрол над движенията си, но все пак се постара да не проличи. Само изгледа изнизващият се тип, стараейки се да запомни руната на ръката му. Която си беше често срещана явно в тая пещера, защото и другият я имаше.
Явно Констанса бе името на наркотика, който непознатия и прикрит типаж ползваше. Добро име за опиат. Не като Ауяска. Лошо беше, че Камаел очевидно им секна предрусването и сега онзи беше подозрително гневен. Може би не достатъчно, че да държи белокосият вцепенен през цялото време де. Щом Камаел получи възможност да се движи, мигом се пресегна към двете си стрели с ръката, в която държеше лъка. Щеше да ги хване между пръстите си, за да може директно да ги дръпне и изстреля после. После де. Сега не виждаше по какво ще стреля. Но пък виждаше вцепенения ранен тип, в чието гърло смяташе да забие ножа, щом го вдигнеше от земята.
- Търся драконови съкровища - отговори червеноокият. - Нали с това се слави пещерата?

Admin

Невидимият приятел на Камаел явно не планираше да се намесва повече. Нито каза нещо, нито го спря да вземе ножа от земята. Даже и не развали магията, с която държеше онзи вцепенен. Въпросният пък видимо опитваше да каже нещо. По изражението му, човекът можеше да догатне, че най-вероятно щеше да се моли за милост. Може би щеше да каже, че имаше жена и деца. Или пък десет кучета. Каквото и да беше, обаче, надали щеше да промени намеренията на човека. Гърлото му започна да кърви, и най-вероятно се давеше в кръвта си, но умря без гък или стон. Чак, когато съвсем спря да диша, тялото му се просна на земята с неприятен звук.
- Изнеси трупа, като си тръгваш - заповяда все така отблизо невидимият глас. - Няма да намериш драконови съкровища. Поне не тук - допълни гласът, след няколко секунди мълчание. - Тук можеш да откриеш много по-интересни, а и полезни неща. Знания за каквото се сетиш. Можеш да получиш отговор на всеки свой въпрос - непознатият звучеше като обзесивен, но опитен лидер на секта, опитващ да прикотка поредния заблуден член. - Е, не баш сега, защото тези кретени развалиха сеанса. Но в тази пещера има енергии, които не се срещат никъде другаде. Само трябва да знаеш как да ги привикаш.
Освен ако не планираше да става гуру и да отваря чакрите си, изглеждаше сякаш Камаел нямаше да намери съкровища тук. Можеше да остане да си опита късмета с още въпроси, или да си ходи по живо, по здраво. Само да не забравеше трупа, небрежно полегнал в стабилно разширяваща се локва кръв.

- Ще мина пак, тогава - обяви Камаел. - Имам въпрос...и, на които може би ще се радвам да получа отговори. Ако може по-радушно посрещане следващия път.
Човекът се наведе, за да хване крака на трупа и да го помъкне на обратно през коридорите. На първата по-осветена инстанция щеше да спре за кратка почивка, колкото да претърси щателно трупа за притежания, които нямаше да му трябват повече. Може да имаше още някой нож.
Планът след това беше да го замъкне при лайната и да го остави там. Тъкмо миризмата на мърша щеше да се смесва с другата воня и едва ли някой някога щеше да открие трупа преди да се е превърнал в скелет. Камаел помнеше, че входа към стаята беше затрупан, но нямаше нужда от директен достъп до кенефа. Щеше да го замъкне колкото се може по-близо и да го зареже там. Съмнително бе някой да го търси. Особено щом онзи мистериозен глас не само не спря белокосият, ами даже му помогна да заколи непознатия. Пък ако пак срещнеше някой с тази руна на рамото нямаше да чака да го нападнат, а директно да предприеме превантивни мерки.

Admin

Гласът измрънка нещо, което подозрително много звучеше като 'tos pa, какво посрещане, като ми окървави цялата пещера', ала ехото в пещерата малко или много изменяше думите му, та може би просто си беше цитирал рецепта за таратор. Не каза дали ще отговори, или пък няма, на евентуални бъдещи въпроси на човека, затова Камаел можеше да е частично спокоен и да започне да планира връщането си.

Обувките му заджвакаха по пода на пещерата и оставяха кървави следи след себе си. Не, че трупът, който влачеше, не ги размазваше още повече. Дали не беше късно да събере кръвта му в шепи и да я продаде на някой гладен вампир? Всъщност ако се обърнеше, щеше да види, че кръвта беше изчезнала, както и следите, които оставяха, постепенно избледняваха.

Съвсем скоро Камаел откри, че непознатият явно беше излязъл набързо, защото нямаше много неща в себе си. Белокосият успя да събере 10 монети на дребни, също толкова трохи, два намачкани стръка зелена билка, която нямаше да свърши работа на вещица, но можеше да му помогне да поговори набързо с предците си, както и някаква бележка. Беше намачкана в единия ъгъл, сякаш някой я беше държал, за да я прочете. Странно, защото листчето беше празно. Човекът беше свободен да вземе каквото пожелае и да продължи да влачи трупа. Сигурно нямаше значение къде щеше да го зареже. Рано или късно някое парти животно щеше да го намери, да се спъне в него и може би да го погушка в пиянско замайване, преди да осъзнае, че държи труп. Всеки случай никой нямаше да знае, кой беше убиецът.

Излизайки от пещерата, Камаел бе посрещнат от заслепяващото го слънце. И един кон. Конят явно беше дошъл за него, поне ако се съдеше по гласа, който изведнъж изпълни съзнанието на човека:
- Ти ли си човекът Камаел? Имаме нещо за теб.

Камаел прибра охотно десетте пари в дълбините на джобовете си и заряза другото в трупа. Тъкмо беше започнал да прави планове за предстоящата му баня, когато го заговори кон.(!) Шашна се за съвсем кратко, но в типично Камаелов стил отговори:
- Да.
По принцип сигурно нямаше да си признае току-така, но нещото за него го заинтригува. Дано не беше съдебна призовка.

Admin

Конят изпръхтя недоволно и замалко да се обърне и да си тръгне. Не беше бил толкова път дотук, за да го посрещнат с едно "Да". Къде бяха морковите, фанфарите и белите робини, които искаха да му се качат на седлото и да си играят с гривата му?! Не му плащаха достатъчно за тази работа.

Все пак реши да изпълни дълга си и с няколко къча свали нещо омотано на земята.
- За теб, завещано от баба ти. На етикета пише, че е за летене. Вече е разписано в архива, така че не опитвай да шмекеруваш и да си искаш кон, ще те хванем!
Бая бъбрив се беше оказал този кон. Друг въпрос беше дали Камаел изобщо имаше баба, която да му завещае наметало, но и да не съществуваше такава жена - нямаше грижа. Конят направи още един къч и изпръхтя в далечината, оставяйки човека сам с новата му придобивка - фенси-шменси наметало, което, ако присвиеше двете си очи и запушеше нос, бая щеше да му заприлича на криле.

//Получаваш 35 експ, 10 монети и наметало, което да се впише като превозно средство :Д
Губиш 2 стрели

- Баба ми? - замисли се на глас Камаел, след като конят си беше тръгнал. Звучеше доста подозрително, но младежът не успя да зададе въпросите, които още не бяха изникнали в главата му. Приближи се към наметалото и го вдигна бавно, за да го огледа. После го наметна на раменете си и се опита да разбере как баш функционираше това нещо. Сигурно щеше да хване някакво странно усещане, което да му подскаже схемата с управлението на това чудо на магията.
Щом махна ръцете си от мантията, бегли сенки се спуснаха от нея покрай тялото на Камаел, оразмерявайки я по него. За няколко мига имаше усещането сякаш са му прикачили чуждо тяло на кожата, но то бързо отмина и след минута чувстваше наметалото почти като нов крайник. Направи няколко ниски кратки полета, които бяха по-скоро като дълги и бавни скоци, за да схване как се шофира това чудо. Щом достигна някакво първично ниво на умение, Камаел протегна ръце настрани и надолу, изстрелвайки се рязко във въздуха напред и нагоре. Право към царството на ангелите.