Дупката на дракона

Admin

Дупката на дракона - име,което идва от странните следи по стените на тази пещера - прорези, които изглеждат почти сякаш са драконови люспи. Някой възрастни (според някои изкуфели) вещици твърдят, че там наистина преди години е спял дракон, но по техни думи - "И като избухна войната,бабино, едно време като бях млада и красива, той изчезна в дълбините на земята." На това място често се навъртат разни калпазани, известно е с ВЕЛИКИ партита. Но за жалост (или пък не) са само на всеки 34 години в един и същи ден и все се намираше някой нещастник дето да изчезва в безкрайните тунели. Човек, а и нечовек, би си казал, че младежта ще спре да ходи там на този специфичен ден,но за тях това е нещо като игра. Викат му "Драконова рулетка". Но кой да ги вини? Та това място е жестоко. За пещера е впечатляващо светло и това се държи на красивите кехлибарни кристални камъни които сякаш нарочно поставени успяват да уловят светлината, хем на слънцето, хем на луната, през един малък процеп и разпръскват топли лъчи навсякъде

Камаел с тиха и пъргава стъпка се мушеше из ъглите на града, следвайки пътя към пещерата. Май не беше дошъл онзи прословут ден, в който да се загуби вечно в нея, затова беше една идея по-спокоен за бъдещето си. Не беше сигурен какво точно търсеше, но май някое от чувствата след шестото го прибутваше към хладните й коридори.

Admin

Камаел наистина беше извадил късмет и в този обикновен ден, нямаше да се налага да играе на рулетката. Не беше уцелил дори някое по-малко велико парти. В този ден, в дупката се влачеха само някакви самосиндикални индивиди. Част от тях сигурно се възстановяваха от бурния нощен живот, други, като него, сигурно търсеха нещо. Та както си се луташе спокойно, едва не го отнесе видимо все още омаян от някаква субстанция демон. Младежът имаше само една обувка, а вратовръзката му бе вързана на главата. И ако това беше объркало човека, повярвайте ми червеноокото същество пред него, беше поне сто пъти по-объркано.
-Абе, брат. Къде ли не те търсих! Я ми кажи, виждал ли си ми другата обувка? Много яко парти беше, ама така да се отрежем - заваляше непознатият, макар да си мислеше, че явно е срещнал някой негов пръв приятел. Удари му едно рамо или по-правилно да се каже - опита се и едва не падна, но продължи да го гледа тъпо и да чака отговор.

Червеноокият не беше сигурен дали да се ядосва или да се чувства поласкан. Доста често го оприличаваха на демон. Като се прибавеше и ангелското му име, не оставаха много човешки черти явно, с които да се изпъчи.
Опита да разпознае от какво така се е изкривил, за да предположи по-нататъчните действия от страна на непознатия.
- Яко парти. - Замислено рече човекът, спомняйки си купона завършил с пожар, изгаряния някоя си степен, минус сако и панталон. Трябваше да се върне на местопрестъплението в последствие, но вероятно щеше да гъмжи от власти, та не беше започнал да планира за него завръщане все още. Вдигна вежда след удара на рамо в рамо. Този явно падаше в категорията "осрал се е". Поне не си взимаше почивки от говоренето, за да повръща.
- Не съм я виждал, но ако я намеря ще ти я върна.
Вероятно. Нито щеше да я търси, нито да я преследва, ако се окажеше вързана за движещо се чудо, освен ако въпросния обект не вещаеше нещо по-удовлетворително от благодарностите на една размазана наркотична жертва. Която въпросна жертва бе силно вероятно да изгуби и следващата си обувка до следващата им среща. Може би и зъби, ако се случеше да припознае неподходяща персона.
Камаел не поиска да го извинят. Плъзна крак настрани от демона и тръгна покрай него. Шансът онзи да е разбрал объркването си бе голям, но по-дълбоки заблуди не бяха изключени.

Admin

Камаел продължи навътре в пещерата, където ставаше все по-тъмно и все по-студено. Ако не беше толкова упорит, най-вероятно щеше да се е отказал още при срещата с доизтрезняващия демон, но ей го на. Вече не бе в слуачен коридор, а в една просторна зала, която бе магично осветена и не толкова влажна като за пещера. Човекът бе достигнал момент, в който трябваше да направи избор. Три врати, по-скоро дупки в стената, му предоставяха две възможности. Пред последната врата, за негово щастие, имаше огромен камък, който запушваше най-опасния коридор. Така оставаха само първите два отвора. Въпросът е кой щеше да избере? И дали щеше да намери това, което търсеше там?

Следвайки древната човешка сентенция "Само направо и никога наляво", Камаел нямаше никакъв проблем с избора си. Пристегна наметалото, стисна леко юмруци и пристъпи смело напред към средната дупка.

Admin

Като истински мъж, Камаел се ориентираше добре с дупките. Само дето се беше насочил към най-миризливата, което май не говореше добре за вкусовите му рецептори. Може би после трябваше да намине и да си направи и някой друг тест за кор-... корекции на обонянието. Сигурно от дима в коридорите се беше повредил така. Ужасна воня, обаче. Ужасна.

В средната дупка нагази здравата в някаква малка пещерна зала с нисък таван, цялата с отдавна втвърдена драконова храна. Или с остатъците от нея. Окей, май нямаше нежен начин да се опише, че средната дупка всъщност беше затрупана от екскременти. Много ексременти. Бяха сухи, студени и влажни, и масивната купчина покриваше целият под на дупката, а и беше толкова тъмно, че очите му имаха нужда от време, за да привикнат с мрака. Лайняна работа.

С временно неспособно зрение и задръстено от смрад обоняние, Камаел можеше да разчита единствено на своята тактилност. Но кой би искал да я използва в зала с лайна? Усещаше обаче че подът под краката му не беше идеално равен, и че под килима от потенциални болести имаше нещо. Изхриптяването в отсрещния край на малката заличка със сигурност значеше, че Камаел не бе поканен да узнае какво бе то.

Шумкащ звук разрушка смърдящата купчина и грамаден торен бръмбар с размерите на на добре охранен сандбернар дойде да види какъв е този странно благоуханен гостенин в мирната му бърлога. Засега не изглеждаше агресивен (видимо имаше повече от достатъчно храна, че дори да я сподели с Камаел), но пък кой знае? Камаел различаваше само очертанията му в тъмнината.

Мозъкът на Камаел беше голям почти колкото бръмбара пред него. Добре че си беше взел все пак дрехите за офроуд, така да се каже. Човекът бе по-скоро впечатлен, отколкото погнусен. В гората лайна имаше навсякъде, но драконови за първи път виждаше. Още по-рядко бе виждал и такъв радиоактивен бръмбар. За момент Камаел се зачуди дали драконовите екскременти бяха докарали бръмбара до такива размери и въобще дали можеха да имат някакви по-различни свойства от изпражненията на други биологични видове. За късмет животното нямаше вид да се интересува от вътрешностите на белокосият. Поне не от всичките му вътрешности. Бронираното чудо достигнало такъв размер щеше да го направи на кайма, ако се добереше до него със съответното намерение. За сега опасност май нямаше. Червеноокият също не смяташе да агресира на първо време, макар че вече имаше готов план в случай на нужда от изпълнението на такъв. Слабото място на звярът беше между главата и тялото. Всичко друго нямаше как да пробие със стрелите и лъка си в момента. В отворената уста на създанието също можеше да се изпрати стрела, за да разпори вътрешностите му. В единия случай щеше да се наложи да стреля от високо, а във втория - от ниско, за да има максимален шанс за успех. Дано не се стигаше до там. Камаел имаше желанието да разбере какво се крие под краката му, но нещо го навеждаше на мисълта, че стопанинът нямаше да го остави да разхвърля в дома му. Да го подмами навън беше изключено. Нещото имаше всичко, от което се нуждаеше точно тук. Интересен въпрос бе дали с размера се е отключил и интелект.
- Нещо тук дето не ти трябва? - Запита Камаел без да очаква отговор и реакция. Просто изследваше ситуацията, която вероятно бе еднакво странна и за двете създания, със сбърчен нос и лека борба със стомаха си.

Admin

Размерите и интелектът определено нямаха нищо общо. Ако на Камаел му трябваше доказателство затова, просто трябваше да погледне в малките очи на създанието пред него. Ако можеше да чете мисли,щеше да се види като най-красивата женска торна принцеса, ама за жалост (или пък не) нямаше такава способност. Не се знаеше дали това, че не мирише на аки, или пък, че издаваше звуци с устата си, каквито горкото заблудено "животинче" не бе чувало преди бе променило живота му завинаги.
Както се чудеше аджеба какво се случва и накъде да захване, човекът видя бръмбара да се размърдва. Първоначално не му беше много ясно, но вариантите бяха два - или пещерната зала се стесняваше и той се приближаваше към нещото, или то се търкаляше в негова посока.
И тогава се сети. Ако досега му беше лошо, след това прозрение вече съвсем щеше да му се доповръща. Камаел си бе спомнил от опърпаните учебници по биология, че торните бръмбари обичаха да дават големи акани подаръци на потенциални женски. Извод - срещу него идваше огромна топка от фекалии и той беше женската.
Ако не направеше нищо в най-добрия случай животното щеше да я спре пред него, върху неравностите в пода.
В най - лошия... Е, можеше само да се надява да не се стига до там.

Агресия. Камаел мигновено побягна назад, издърпвайки лъка си. Зареди стрела. Тичаше със всички сили към края на коридора, където веднага щеше да се скрие надясно до стената, чакайки бръмбъра да подмине "вратата", оголвайки врата си за страничния изстрел, който човекът беше подготвил да му забие. При нужда и втори. Купчината лайна, която бръмбара тикаше към белокосия щеше да му попречи да види накъде е изчезнал и да му даде предимство, защото онова нещо вероятно щеше да продължи напред. Нямаше как да го остави просто да го подмине, а той да се върне към потенциалното съкровище, защото после щеше да се окаже в лайнян капан с разгонен и ядосан бръмбар с размерите на ракла. Дано не се окажеше само нечии домашен любимец, защото на Камаел щеше да му е трудно да обяснява.

Admin

Камаел успя да стигне до импровизираната врата, тоест поредната дупка в пещерна стена. И да, зави надясно, но не и така както му се искаше. Пещерите бяха влажни и хлъзгави, а да не говорим, че този участък, в който бе попаднал, очевидно бе отрупан с акита. Навсякъде. Та както уверено тичаше към на първо четене идеалното изпълнение на своя план, взе че се подхлъзна и падна. Жалко за стрелата, която беше заредил. От удара на задните му части с лайняния под я изпусна и тя направи жалка парабола, падайки не чак толкова далече пред него, но не и достатъчно близо, че да си я вземе. А и преди да има възможност да се опита, "подаръкът", насочен за него, вече я бе помел. Бръмбарът беше опасно близо, което не оставяше на Камаел много време за действие. Сега или никога, човекът се бе разсеял достатъчно с падането, макар и не чак толкова болезнено, та трябваше веднага да се окопити и да действа.

* - 1 стрела *

Явно фекалиите бяха започнали да оказват влияние върху разсъдъка на Камаел, защото и той не бе много наясно защо бягаше със задника напред. Това му струва забавяне и цяла една стрела. Младежът веднага скочи на крака и се обърна. Трябваше да дотича до залата, от която влезе в този кенеф. Там можеше да причака бръмбара отстрани на входа към лайняната епопея с новозаредената си стрела. Оставаше му тази и още една. Дано не се появяха цял рояк от тези гадини, защото щеше да е принуден да спасява кожата.

Admin

Този път тунелът му се стори някак по-дълъг. Дали, защото този фекален кошмар го дебнеше, или наистина вонята го бе повредила, не беше ясно. Съвсем спокойно можеха да са и двете. В крайна сметка след известно време тичане, Камаел успя да се измъкне от тунела-тоалетна и да устрои засада на чудовищния, надяваше се не бъдещ негов, съпруг.
Нагласи тялото си в удобна позиция, зареди стрела, опъна тетивата на лъка и задържа дъха си. Чуваше тропота на оная масивна гад идеално и след няколко секунди разстояние той беше точката, в която човекът се беше прицелил. Щом пусна стрелата, остана с един проблем по-малко. Така де почти. Топката се търкулна напред самичка и за щастие на Камаел, повече не я видя. (поне за сега) Бе успял да засегне точно онова живително място, което се надяваше и да приспи бръмбара веднъж за винаги.
Масивното му тяло се бе сгромолясало точно на входа на тунела обаче и белокосият се озори малко да се върне обратно, но тутакси успя да се шмугне между стената и трупа. Сега спокойно можеше да търси заровени под акитата съкровища.

* - 1 стрела *

Човекът въздъхна тихо и дълбоко. Закрачи бавно към бърлогата на гигантския бръмбар, докато нарамваше пак лъка си. Не очакваше да му трябва отново. По-скоро се надяваше. Ако имаше още бръмбари там сигурно щяха да са се показали заедно с другия. Щеше да остави очите му да свикнат с тъмнината първо и после да обходи, до колкото бе възможно, помещението в търсене на скрити съкровища. С последната си стрела вероятно щеше да ръчка и рови насам-натам. Жалко че не си беше донесъл лопата или мотика. Не очакваше подобен развой на събитията.

Admin

Други бръмбари нямаше. Всъщност на пръв поглед изглеждаше нищо друго да няма в дома на вече мъртвия такъв, освен нали неопределеното количество фекалии.
Докато зрението на Камаел привикваше с тъмнината отново, той бавно стъпваше по покрития под, опитвайки се отново да намери неравността, която бе усетил по-рано. Можеше да е от лайната, но можеше и да има нещо друго отдолу, кой знае. По приключенските книги и дори направените зле фентъзи филми обикновено с такива чудовища идваха и шукайрийки. Не, че Камаел бе в някоя нискобюджетна продукция, макар че с тая воня, можеше да проима такова усещане.
Когато усети това, което търсеше под краката си и вече виждаше като хората, червеноокият извади стрелата си и започна да ръчка торта. Доста тъжно за нея, бая търкане щеше да падне после. Поне се бе жертвала за уж хубаво. Пред очите на Камаел се разкри нещо подобно на шахта и понеже бе калпаво изградена пода, като че и нещо проблясваше по ръба на капака. Уви имаше от ония тежки антични катинари, че и на всичкото отгоре изглеждаше като да е повреден...