Парка с Безмълвното езеро

Admin

В кожата на Бенедета своя път издълбаха няколко сълзи, всяка от които с нежност бе изтрита от водата. Така както бе изтрит й болезненият спомен. Тялото на девойката се носеше плавно по повърхността, когато мургав мъж го забеляза. Усмихна се сам на себе си, защото не очакваше да я види отново толкова скоро. Нямаше да е забавно, трябваше му повече време, в което тя евентуално и да го позабрави. Но нямаше намерението да я остави да плава като празна лодка без посока. Масао нагази в езерото и внимателно издърпа тялото на рижокосата, излизайки от прозрачната течност с него. Бе притиснал мократа и кокалеста Бенедета близо до себе си, за да не я изпусне, но внимаваше да не я стисне прекалено силно. Беше толкова крехка, че се опасяваше да не я счупи. Подложи я на пейката, а главата й клюмня настрани, сякаш беше прекалено тежка за вратлето й. Незнайно защо, това го накара да се засмее. Приличаше на малко беззащитно дете в този момент, толкова, че едва не му се прииска да я пази. Едва. Хищникът изпусна тежка въздишка, отмести един мокър кичур от лицето й, свали мокрото й палто и я покри с плетената си жилетка. Секунди по-късно Бенедета отвори очи. Нямаше идея къде е, защо е мокра, как се е озовала там или чия дреха я топлеше. Последното, което помнеше бе Масао и можеше да се закълне, че още усеща аромата му върху себе си.

Чувството беше сякаш беше спала дни наред без да сънува. Бенедета леко се надигна, опитвайки се да разбере къде се намираше. Видя мокрите си дрехи, след което и езерото, обаче не помнеше да е влизала да плува. Слабите ѝ ръце се обвиха около жилетката, прегръщайки я силно, като леко я помириса. Мирисът на дрехата ѝ подейства успокояващо, но не можа да премахне чувството за празнота в душата ѝ. Рижавокосата плавно се изправи и се запът към дома си, обърнала гръб на езерото без да подозира за липсващия спомен. Тя наметна жилетката на гърба си и закрачи, отдалечавайки се от това място. Въпреки подгизналия плат, обвиващ слабото ѝ тяло, тя се почувства някак лека. Тежестта бе отместена от плещите ѝ без дори да го осъзнава. Вървейки, Бенедета започна да си тананика мелодията от по-рано.

Admin

След напускането на Бенедета езерото отново си бе както преди, спокойно и примамващо. Но някъде там, с един спомен по-богато...

+ 25 EXP за писаното тук