Парка с Безмълвното езеро

Admin

Водата отново бе спокойна, даже беше някак плашещо. Наоколо бе тотално мъртвило, не се чуваше нищо освен дишането на Камаел. Човекът бе мокър до кожата на костите си, а погледът му можеше да те накара да се зачудиш награда ли бе получил или шамар в лицето. Награда за какво обаче? Той нямаше спомен да се е състезавал, печелил или каквото и да било. Камо ли пък да се е къпал в езерото. Нима пропускаше нещо? Или пък не можеше да плува и от шока бе претърпял краткосрочна загуба на паметта? Е, никога нямаше да разбере. За сметка на това вече знаеше нещо, което нямаше как да е видял, но като на магия беше...
Странно място, но Камаел бе свободен да си тръгне, нищо не го задържаше там.
А някъде в далечината сякаш някой тихичко се кискаше и шепнеше нещо, но човекът не чуваше...

Камаел се изправи постепенно. Избърса лицето си и обърна гръб на езерото. Нещо се беше случило тук, но това не беше от значение. Сега в главата си имаше образи и картини, за които щеше да търси отговорни.
- Демони, а? - тихо промълви. - Нямам стрели за цялата им нация...
Тези в селото му бяха двайсетина. За тях щеше да има достатъчно.

Възраст : 27

Себастиан навлезе в парка, думите на кръстницата още трептяха в дъното на съзнанието му. Той спря, поемайки си дълбоко въздух, след което въздиша и продължи напред, изхвърляйки съмненията си. Той се фокусира да мисли върху това как ще си върне спомените и ще разбере всичко за себе си.

- Попринцип бих намерил тази гледка за доста романтична, но усещам, че в този парк има нещо, извън мойте разбирания така че трябва да внимавам. - каза си той докато вървеше напред, все по-навътре в парка. Той беше събрал всички сили да не изпитва съмнение.

Admin

Себастиан толкова се бе вглъбил в мислите си, та едва не подмина езерото. А това, честно казано, си беше доста трудна задача. Така както си вървеше спокойно, не просто щеше да навлезе навътре, ами направо да излезе от другата страна. Нещо обаче го спря. Сякаш чу някакъв тих шепот, или песен, не беше ясно. С този късмет, можеше и да някой странен глас в главата му. Важното е, че не продължи да ходи безцелно. Вече можеше да го види - това, за което го бяха изпратили тук. Водите му бяха кристално чисти и отразяваха небето, вдъхвайки му живот. Макар и да бяха спокойни, лекият полъх разкривяваше линиите на картината пренесла се върху почти незабележимите вълнички. Атмосферата тук наистина бе магична, макар и по нищо да не си личеше това езеро да не е просто обикновен воден басейн. Щом бе изпратен тук от Феята Кръстница обаче, може би имаше нещо много по-важно в него...

Възраст : 27

Себастиан се вгледа в езерото. Нещата, които му се сториха, че чу го накараха да се замисли още повече върху думите на Феята Кръстница. Магическата обстановка, която виждаше пред себе си, го накара да изпита капка повече надежда, че може би момента да вързвърне спомените си наближаваше.

- Добре, стигнах... Не мога да кажа, че нямам притеснения сега като стигнах до езерото, но щом то ще ми покаже миналото, нека да се заемам с това. - казвайки го той тръгна смело да навлиза в езерото. Дори не бе отделил време да свали дрехите си, поетът бе обърнал цялото си внимание върху това да не изпитва съмнение и да плува в езерото, колкото се може по-навътре.

Admin

Колкото и бързо да плуваше, Себастиан нямаше възможност да достигне далеч, както бе планирал. Преди дори да е приближил средата на езерото, беше изхвърлен на брега. Водата рязко се бе разбунтувала, заформяйки вихрушка в центъра му. На някого да му е познато? Едва ли, никога такова нещо не се бе случвало (или поне в ничии спомени не бе останало). Агресивните вълни се укротиха и изчезнаха, веднъж щом избутаха тялото на момчето навън, но водовъртежа не изчезна. Даже напротив - водата започна да се надига и оформя, докато не придоби човекоподобен лик. Пред Себастиан сега стоеше прозрачно същество, което бе изваяно като от магия от съдържанието на басейна. Приличаше на учител, ама от онези сухарите дето не оценяваха задачата освен, ако отговорът не беше правилен, и пишеха единици за подсказване.
-Смея ли да попитам, кой ме безпокои и защо? - побутна рамката на очилата си по-близо до лицето, като че беше някой аниме герой, със средния си пръст. Явно Себастиан за пореден път трябваше да обясни целта си. Дано не ги броеше, че сигурно би било доста затормозяващо.

Възраст : 27

Себастиан не беше изненадан особенно от езерото, част от него очакваше да се случи нещо подобно, а друга част имаше притеснения да не се случи нещо по-чудовищно. Той пое дълбоко въздух и каза:

- Е това е приятно развитие на нещатата. Привет! Идвам, защото Феята Кръстница ми каза, че тук ще мога да възвърна спомените си. А що се отнася до това как съм ги изгубил - събудих се в руини на изоставено имение единствено с дрехите на гърба си и спомен за глас, който ме нарече по име и ме провъзгласи за ангел. От тогава насам търся начин да разбера кой съм и какво се е случило с мен. - въздиша тежко накрая на обяснението си Себастиан. Дали ваздишката беше от умора или защото му бе омръзнало да обяснява историята си, никой освен той самият не знаеше.

- Случайно да можеш да помогнеш за проблема с спомените? А междудругото приятно ми е да се запознаем, казвам се Себастиан Мемфис.

Admin

Нимфата не изглеждаше особено очарована от развоя на събитията за разлика от Себастиан. Явно не обичаше да я будят често, а напоследък знайни и незнайни господа бяха решили да търсят нещо във водите й. Ако не бше казал, че го праща Феята Кръстница, най-вероятно нямаше изобщо да обърне внимание на момчето, но явно трябваше да му помогне. Не, че щеше да го направи без да получи нещо в замяна.
-Нимфагор. И не бих казал същото - представи се създанието на свой ред и направи кратка пауза. Гледаше замислено малкият ангел пред него и се чудеше какво може да му предложи, ако не помнеше дори кой е. Не след дълго мистичният имаше решение. - Ще ти предложа сделка - ако успееш да платиш цената, ще ти върна спомените. Алтернативите за издължаване са две- ще дадеш всичките си нови спомени в замяна на старите - усмихна се мазно и се приближи до Себастиан. - Или ще ми кажеш задача или загадка, която не мога да реша - явно подобни залози развълнуваха нимфата, независимо от образа й. Малко оставаше на Себастиан да получи онова, което най-много желаеше, но дали щеше да му е толкова лесно? Само Нимфагор знаеше...

Възраст : 27

Себастиан погледна към небето замислен след което се обърна към Нимфагор:

- Залозите ти са високи, предвид обстоятелствата бих предал настоящите си спомени, но това ще навреди, тъй като имам човек или по-точно върколак, на когото трябва да се отплатя. Не искам да разменям спомени за един близък човек за друг. Така загадка, която не можеш да решиш. Хмммм... - замисли се поетът.
- Сещам се за една гатанка, дано си готова, защото не е лесна и отговорът е един единствен.

Сутрин и следобед обикалям аз оставяйки грехове и нещастия по пътя си, но въпреки това за едни съм герой възхвъляван, а за други злодей ненавиждан. Вечер съм забравен спомен, тормозен от действията ми неспособен да платя за разрушенията, лишен от покой. Що съм аз?

Младежът се загледа лукаво усмихнат в Нимфата, това беше гатанка, която бе чул някъде, макар и да не помнеше от кой и къде, но знаеше отговорът й.

Admin

Нимфагор видимо се бе напрегнал. Сякаш от цялото мислене бе привлякъл повече вода към главата си - все едно течността, криеше отговори на билиони въпроси, които Себастиан дори не би имал възможността да зададе. Изражението му бе станало някак кисело и изненадано. И макар и да сигурно да имаше цялото време на света (все пак не бе някакво си обикновено НПЦ), ангелът пред него едва ли мислеше така и сигурно скоро щеше да загуби търпение.
-Мисля, че е ясно, че знам отговора - твърдеше нимфата макар и да не звучеше напълно убедително, - но би ли ми казал отговора, за да съм сигурен, че ти го знаеш - видимо създанието нямаше да признае поражение. Но в дадената ситуация, това не беше минус за Себастиан. - Когато го направиш ще изчезна и ще ти позволя да поплуваш, а ако искаш това, за което ме помоли достатъчно силно - ще го получиш.
На Себастиан му оставаше само опцията напълно да се довери на Нимфагор. Явно наистина бе успял да победи създанието в собствената му игра и съвсем скоро щеше да узнае кой е от къде идва.

Възраст : 27

Себастиан се засмя неподходящо за ангел, смехът му наподобяваше на злодей от филмите, чийто пъклен план беше на прага на изпълнението. Той събра всички сили да събере сили и да спре смеха, след което проговори нормално, запазвайки дяволитата си усмивка:

- Съжелявам колко невъзпитано от моя стана, но красотата на литературата ме обзе. Отговорът на тази гатанка е съвсем елементарен. Даже може да има няколко названия зависи как го погледнеш, всяко от тях бе правилен отговор, но ако трябва да бъда изкрен най-точният е - Войник. Също може да бъде и Войн, но щях да приема всеки близък отговор от твоя страна.
- Сутрините и следобедите са младините и силните години на живота на един войник. По време на тях той обикаля по битки безбройни носейки смърт и разруха за опонентите му. Злодей ненавиждан!Но същевременно защитава невинни и безащитни от неговата страна, от там другарите и близките го виждат като герой възхваляван. И тук идва трагедията, когато той се отегли от сцената, остарее или умре всички го забравят, но той не забравя опонентите молещи за милост, гладните деца и вдовиците от страна на опонентите. Смъртта на цивилните. Всичко това го преследва дори и след смъртта му. Принуден да търси прошка, но... - Себастиан прекъсна рязко мисълта си, той си "спомни" момент, как влизаше в къща с оръжие и униформа а пред него едно дете държеше нож уплашено наричайки го убиец. Поетът се разтресе от шок и падна над едно коляно пред Нимфагор. Но това беше единственото, което видя макар и да не знаеше дали е спомен и въпреки това бе достатъчно да го разтрепери.

Admin

Щом Себастиан падна на едно коляно и се разтрепери, водите на езерото се насочиха към него. Сякаш нежна женска ръка го погали по лицето с желанието да го успокои и приласкае. Без да може да се противопостави на собственото си тяло, Себастиан усети как се изправя и с бавни крачки навлиза в басейна. Щом до кожата му сякаш се докоснаха хиляди фини пръсти, забеляза как заминесленият Нимфагор се стопява в собствения си водовъртеж докато не изчезна напълно. Въпреки това младото момче все още чуваше гласа му.
-Браво, новоизлюпен ангеле. Сега се остави на водите ми да те обгърнат и разкрий сърцето си пред тях- звучеше по-скоро като шепот в съзнанието му, отколкото като действителен глас, носещ се във въздуха. - Ако си искрен, те ще ти разкрият миналото ти... -Секунди по-късно, Себастиан се носеше по повърхността на езерото със затворени очи, сякаш прегърнат от водата и в пълна безопасност. Нимфата бе готова да изпълни желанието му, но дали той бе готов да посрещне истината за себе си...

* в следващия си пост трябва да опишеш миналото на героя си, но се старай да е по-сбит преразказ. Успех! *

Възраст : 27

Себастиан не се противеше на водите, беше се оставил на течението и в един момент всичко му се изясни. Той си спомни как бе започнал живота си като войник, как се бе налагало да се бие за живота си на бойното поле и как бе убивал за да оцелее, спомни си и остатъка на предишната сцена, той бе убил бащата на детето, защото се бе опитал да го застреля. След тези събития Себастиан се бе отеглил и бе работил като поет известен със своето черногледо творчество докато не се бе срещнал с мистериозно момиче с името Теа Валерисия. Тя бе променила възгледа му към света и го бе убедила да вижда по-хубавата страна на живота, въпреки преживяното от него. Но един ден по време на бал в едно имение на близък техен приятел бе избухнал пожар и Себастиан бе загинал опитвайки се да я предпази от падаща запалена колона. Изведнъж той отвори широко очи и извика:

- НЕ! Какво се случи, тя трябва е жива, дано е жива? - извика поета разтревожено докато го носеше езерото.

Admin

Явно миналото на Себастиан го бе разклатило, защото той загуби баланс и потъна в студените вече води. Преди да има време да се паникьоса или да се опита да заплува, сякаш женска ръка покри очите му и той загуби съзнание.
И знай, че щом от езерото ни излезеш,
което си е наше ще си вземем.
Не ще запомниш ни Нимфагор,
ни наще думи сладки,
ни усещането на водата покрай теб,
ни таз магия, ни странните загадки..."
Думите кънтяха в празното, което младежът виждаше. Сякаш бе в мрак и не дишаше. Не усещаше, но пък чуваше. Странно преживяване, което само след миг забрави. Когато отвори отново очи, лежеше на брега и не си спомняше нито да е идвал тук, нито защо бе мокър. Последното, което помнеше бе срещата с Феята Кръстница и след това... След това видя цял един живот. Своят живот. Сега вече беше цял, бе себе си с всяка отворена рана, която миналото му бе донесло. Оттук нататък само от него зависеше какво ще се случи и накъде ще го отведе...

+20 EXP за писаното тук
* пишеш последен пост и си свободен *

Възраст : 27

Себастиан скочи енергично от земята, за момент прихвана главата и се зачуди какво бе станало, но важното бе, че си е върнал спомените. Той се сети че не знае кой ден, месец и година е така че няма как да знае колко време е минало от смъртта му и дали Теа е добре. За миг той се сети за Нини, при което стисна зъби и си каза, че трябва да стигне до развръзката на тази история, след което той се запъти към Зарево, но не и преди да се обърне и поклони уважително към езерото изричайки думите:

- Не знам как, но благодаря за помощта. - след което той се обърна и продължи по пътя си.