Звероукротителница "Хвани си сам" [Минимум лвл - 3]

Възраст : 28

"В името на Луцифер и Биелзебъб-" - и тук вече нямаше време дори да довърши мисълта си. От толкова много шок, паника и параноя през целия ден, ръцете ѝ вече не се вледеняваха и успя да действа енергично. Все още приведена над малкото същество го хвана и светкавично издърпа към себе си. Рязко се завъртя на пета и се втурна в див бяг, като със свободната си ръка хвана Дориан и го повлече след себе си.
- НЯМА ДА СЕ БИЕМ С ТОВА, ЩЕ СИ НАМЕРИШ НОВ ОПОНЕНТ! - крещеше колкото ѝ глас държеше, докато все още тичаше през глава. Не смееше да се обърне и за секунда. Какво можеше да направи?! Да замери Макбет с отварата си за покриване с пера? Докато тичаше? Разбира се, първоначалният ѝ план беше да ползва отварата за примамка... Може би, ако пред тях се появеше друг разярен хищник щеше да я хвърли по преследвача им и каквото Дракула казал - такова. Направо не можеше да повярва, че преди броени минути беше късала маргаритки наум със "Сърди ми се, не ми се сърди". Що за щуротия, та те можеха да са пътници! Трябваше да гледа и да държи лисичето по-здраво без да го изпуска... да го клатушка в торбата не ѝ звучеше хуманно - ами, ако му се случеше нещо?!

По закона на Мърфи вселената бе чула, че пътешествието им не било достойно за разказване, и веднага промени това. Беше им изпратила огромен звяр, който ги гледаше като гладен лъв, на когото му крадяха яденето, готов да им скочи.
- Нека веселбата да започне - промърмори под нос демонът.
Вещицата тръгна с новия й домашен любимец в ръце, повличайки Дориан с нея. Не искаше да се обръща да проверява дали чудовището е тръгнало след тях, но инстинктивно го направи. Очите на звяра сякаш бяха почервенели от ярост.
- Да не би, да не ме харесваш и ме проклинаш тайно - демонът никога не беше тичал толкова бързо за живота си, колкото в момента - защото откакто те срещнах - прескочи един надигнал се корен - нещо не ми върви.
Знаеше, че страха ги караше да тичат, но Дориан реши да я мотивира. С риск тя да изригне и да реши да го спъне отървавайки се от него.
- Може да му хвърлим топката косми, изглежда това иска.
Ако го спънеше щеше да убие два заека с един куршум. Той нямаше да й досажда със сваляческите си номера, а чудовището не би пропуснало да си похапне, избягвайки тя да бъде изядена. Знаеше обаче, че Офелия не би го направила, не само защото той й дължеше услуга, но и се съмняваше че би постъпила толкова долно. Не бяха прекарали толкова много време заедно, но имаше нещо между тях, въпреки че Дориан не беше сигурен какво точно беше то. Знаеше че нямаше да го изостави, нито пък той нея.
- Имаш ли някакви отвари или.. - дойде му идея. Прибра оръжието и зашари по джобовете си - Аха! - извади стъгленицата за телепортация - дано да работи.
Дориан не знаеше къде ще се озоват, беше сигурен или поне се надяваше да е някъде на безопасност. Той хвана Офелия, карайки я да спре ряско. Обви ръце около нея притискайки животинчето между тях.
- По-добре затвори очи - каза той и счупи стъкленицата в земята.

Admin

Дориан не биваше да спира тандемния им бегом с Офелия. Не биваше изобщо да спира, ако искаше да оцелее. Трябваше да подпали окаляните си подметки сега и завинаги, и да спринтира за олимпийско време обратно предвидената си пътека от маркирани дървета.

Ала прояви смелост. Смелост, която, откровено казано, граничеше с глупост, защото огромният хищен звяр направо им дишаше във вратовете. Разсейваха го единствено виковете на гъбите изпът, които насърчаваха двойката любители на разходки в непознати гори да бързат колкото могат. Очи нямаха, но акъл даваха - до такава степен усещаха опасността.

С грамадански скокове звярът препускаше след тях и се пеняваше, ръмжеше, дишаше хриптиво и с цяла сила надаваше вик след гърлен вик. Мъглата се отдръпваше от пътя му, храстите не представляваха проблем, а дънерите бяха само пръчки по пътя му. Единствено тръните, копривата и гъсто разположените дървета му пречеха от това да сграбчи така желаната плячка между острите си като бръснач нокти. Вече стигаха до мястото с блатото и калта ставаше все по-гъста, а дърветата - все по-разредени.
И, ето го и него. Перфектният момент!

Дориан спря, прегърна Офелия и разтрепераното лисиче, и захвърли сферата си за телепортация. Извади огромен късмет, че чупливото творение се удари в един от блатните камъни наблизо, защото ако беше цопнало в калта без да се счупи - лошо им се пишеше. В последните си мигове преди да изчезнат като фантазия от Звероукротителницата, Дориан и Офелия видяха как огромният звяр скача право към тях с отворена широко паст и усетиха собствените си издайнически усти да се отварят в подобен на неговия рев. Само че от ужас.

А след като така и не излязоха от мястото обратно през главния вход или през който и да е от другите изходи, пазачите прецениха, че явно са загинали. Запазиха документациите за освобождаване от отговорност, а Дориан и Офелия съвсем удобно бяха избягали не само от кръвожаден звяр, а и от задължението да заплатят ДДС (Данък Демони Скръндзи).

Телепортирате се ето тук: https://hellfire.forumotion.eu/t44p15-topic

За Офелия:
+ 2x водни зюмбюла (2 ниво; за успешно зачеване) (когато/ако Дориан ѝ ги даде)
+ Домашен любимец (не заема инвентар засега); Лисиче-пепелянка с ранено краче.
+ 75 EXP

За Дориан:
- Губи сферата за еднократно телепортиране
+ 70 EXP

Good jooob, you guyyyys <3 Това не е лесно място за писане, а вие го нейлнахте страхотно, особено като за първи път. Ромео ще тъгува за вас. Сигурна съм, че е едностранно! :д