Офелия изчезна, Бастунът с появи, а с този в ръката на Дядя Коледа станаха два. Явно каквато и магия да ползваше, за разлика от тяхната си беше въсвем наред. СнежАНА нямаше много време да реагира, а добрите варианти като че ли изобщо не съществуваха. Видяло се е, че няма да открият отговор без бой. Снежинките, които бързо се топяха върху кожата й, й дадоха идея. Беше бърза и лека, надяваше се и сега това да е достатъчно. Не се бе отделечила много от последната си позиция, затова се протегна, грабна захвърленото си и вече малко калничко наметало, изправи се и хукна към стареца по стъпките на в момента не точно Колтън. Щом бе достатъчно близо, хвърли наметалото връз главата на белобрадия, така че да му отнеме визуалната представа за ситуацията и потенциално да го забави от това да бушонира някого . Със следващите няколко бързи крачки се озова между враг номер едно на ивента и враг номер едно на мира й и се помоли на всички богове, в които не вярваше, красивото й лице да не го отнесе. -Добре, че поне имам застраховка за работна злопулука - измрънка, и се засили да го ритне в челюстта. Надяваше се да му се завие свят, а с малко повече късмет от удъра и брадата му да хвръкне. В най-добрия случай - щеше да успее и благодарение и на Камаел да падне до дупе на леда за втори път. В най-лошия щеше да му осигури топ неприлична гледка и да си изяде боя.
Всяка следа от коледния дух се бе изпарила. Какво стана с яденето на сладки и пиенето на вино? Създалата се обстановка съвсем не допадаше на феята гном. Дребосъка бе дошъл да се забавлява и види със старите си приятели, не да се бие с някакъв старец. Когато прочете поканата си не си представяше "Кралският Грохот 2023 аутизъм едишън". Имаше три избора, да седи и гледа цирка, да им помогне поне малко или да си вземе парцалките и разкара от това място. С нула оръжия и сили, какво можеше да стори? Феята загледа бурените на храсталаците около него и му светна тъпа идея. - - Ами, да!!!! Ще издърпам тоя корен тука и ще го замеря - Тъпизма му граници нямаше, но и избор много нямаше. - МайДемоне, другарко по храсти.Внимавай да не те изцапам с калта от тея храсти - рече на демонката в съседство. След малко мъки най-накрая измъкна един корен и го метна по стареца. Квото стане стане, най-много след тоя мазаляк да покани Касиди на някой урок по градинарство.
The member 'Джем Моргенщерн' has done the following action : Зар
'Зар' :
Дядя ви Коледа
Заглавие: Re: Коледен Базар Вто Дек 19, 2023 2:43 am
- Хо-хО-Непо..слу... - малко по малко, съзнанието на Дядя ви... не се изплъзваше, то се променяше. И не само то. Сякаш не просто тапа бе отпушена вътре в него, а някой Коледен бобър далеч не си бе свършил достатъчно добре работата, и бентът, който до сега пропускаше Коледната магия умерено в тялото на стареца, най-после бе паднал. Така или иначе забележителната му структура се уголеми, принуждавайки цепнатини да се появят на места в костюма му, като едно финално предупреждение за Коледната мощ, с която любимите ни калпазани предстоеше да се сблъскат. И всеки непослушник беше на прицел. Демонстрациите на Мистър Лапландия обаче бяха секнати от стрела попаднала право в коляното му. А тъкмо бе готов да стане приключенец, точно като теб. Със сигурност щеше да му попречи да се движи свободно, и въпреки това, с досадно пренебрежение Дядя се обърна по-посока стрелящият вагабонтин. Ръката му се стегна около огромният бастун, с който бе въоражен, но точно когато бе решил да предприеме действие полезрението му рязко бе препречено от... някакъв парцал? - Непослушник. - с лекотата на тава за баница Дядя ви смъкна наметалото от лицето си, късайки го като празнична салфетка. Едно неестествено бързо завъртане, и не до там умерен удар с бастуна му по-късно, СнежАНА бе прекъсната, озвовавайки се в стремглав полет по-посока странно настървеното момченце, което се спускаше към него с жажда в очите за нещо малко по-гъсто от червено вино. Докато все още беше в полет обаче, дрехите на розовата беладжийка започнаха да се променят, превръщайки се в нищо повече от изключително обрано коледно тоалетче. Докато си мислеше за Баа' ви Коледа обаче, вниманието на Дядя отново бе привлчено, но този път от... корен? Хвърлен по него? Кой страхливец дори не смееше да ОПИТА да спре Коледата с каквото може? Очите му моментално попаднаха на някакво буболече, чиито гащи потреперваха до един не толкова далечен храст. С плашеща усмивка Дядя ви метна бастуна си, запращайки го право към главата на уплашеното вагабонтче, успешно намирайки малкото му носле, принуждавайки го да полегне в явно толкова любимите му храсталаци. Щом бе решил да подсмърча страхливо, сега щеше да го прави с много повече от само сополчета. Едно протягане на ръката по-късно бастунът на Дядя сам прелетя обратно разстоянието до него, намирайки дланта му, готов за всеки следващ смелч...вагаб...непослу..... - ХО-ХО-ХО!!!
"Лека полека и нещата си отиват към бой", Звездата в онази песен с депутата Христо не беше точно Коледна, но пък и ситуацията вече не беше. Летящата Ана успя да привлече цялото внимание на дисфункционалното дуо в главата на Кол. Кейн използва инерцията си за да отскочи, улавяйки розовата им изгора във въздуха. Острата болка от счупената им ръка, и перфектно нежната и кожа, послужиха като обратен тригър, връщайки оригиналния собственик на това тяло зад волана със скорост, която спокойно можеше да прекрати лайф събскрипшана на любим роден журналист, спрял на светофар. - Хванах те. - с тези думи Колтън тупна по задник, използвайки тялото си за да прикрие това на неговата Ани възможно най-много, особено белега и татуировката, приземявайки се по турски. Здравата му ръка случайно напипа малкото ножле, което бе прикрепено за бедрото й, и явно не бе изпарено от магията на дъртият ценител на Коледна еротика, който нямаше възгледи да спре да се вихри, по-скоро единствено ставаше по-зле. - Весела Коледа, мръсно животно. - с тези думи Колтън запрати ножа по посока главата на белобрадия с толкова сила, колкото здравата ръка и седналото положение му позволяваха. Можеше пък да стане Коледно Чудо? Или да спечели и той един бастун от бастуна насреща? Ще разберете в следващият епизод на "Искам сам вкъщи с Ани, но първо трябва да оцелеем".
Храстът май беше пълен с опиати, защото времето минаваше различно за Касиди. Беше мигнала уж само веднъж и отново бе изпуснала целия екшън. Хвърчаха чували, гирлянди, деца, дядки - каквото ти душа иска. Касиди си улови един безпризорен чорап, чиято силна миризма почти ѝ отвори всичките осем порти - добре, че се беше успивала за всичките си тренировки с Кьок Лий и Югай и нямаше нужния тренинг наистина да ги отвори. Въпреки това усети как се замайва, и реши, че чорапът не си заслужваше здравето ѝ, което и без това се влошаваше с всяка минута прекарана да гледа Коледната война. За това ли се беше хвърлила от прозореца на старческия дом? Бяха ѝ обещали коледна софра, елха с много лампички и гирлянди, подаръци, секси мускулести елфи (последното не беше в поканата, но коя себеуважаваща се пенсионерка не насилваше сексуално поне един млад елф покрай празниците?), а беше получила бой. Само и единствено бой. Което всъщност не беше никак зле, но това беше ООЦ ивент и на Касиди не ѝ се мислеха статегии. Затова просто се прекръсти, разкопча единия си цикламен ботуш, погали пайетите за късмет и го метна по дядя ви Коледа. Не знаеше защо всички биеха горкия, съмнително мускулест старец, но по-добре да беше едно със стадото, отколкото сама овца. Конфуций го беше казал и написал в дебютния си роман 'Война и Мир'. - БОМБААА - извика, докато мяташе ботуша, а после се шмугна обратно в храста, преди да види резултата от зара.
Ана фон Кайран, Офелия Оселис and Джем Моргенщерн like this post
Зейделия тъкмо припари обратно на базар, а битката течеше в цялата си мощ. Или по-скоро немощ, съдейки по оголените тела, летящите ботуши и въжета, че и чичака беше извадил бастун. Вещицата, на свой ред, изглеждаше внушително, ала отварите ѝ не работеха против него, та особен избор не ѝ оставаше. По бай Тошово хвърляше камъни с боен вик, та и сега май така щеше да се получи. Наведе се и хвана първия камък, който намери, чувствайки хладината и тежестта му в ръката ѝ, сякаш беше готова да тренира за Чакра Молд (. Не беше тежък, но не беше и льек, маняк. Изпука костите на гърба си като се протегна, сетне сграбчила камъка се прицели и го пусна да лети към единия от прасците на дядята. Може би щеше да си докара беля, но поне Камаел беше наблизо. Алтернативно можеше да ползва заспалия на този евент Дориан за щит. Въпреки че той беше на майната си.
The member 'Офелия Оселис' has done the following action : Зар
'Зар' :
Камаел Лайт
Заглавие: Re: Коледен Базар Сря Дек 20, 2023 1:51 am
Човек би решил че с телосложението си, дядата щеше да има нужда да се движи и да е в близост, за да застраши физическата цялост на "празнуващите". Уви. Не. Поне сега след стрелата в коляното, Камаел можеше да пристъпи към обезоръжаване. Прелетя още малко, за да може да излезе по към гърба на мишената и изпрати нова стрела. Този път към дясното рамо, за да ограничи възможностите му да атакува с бастуна. Ако съумееше да порази дясната ръка щеше да продължи с лявата. Прост план, но ефективен. Добре че другите му отвличаха вниманието, че да прави каквото прави на спокойствие. Направо заслужаваха коледен бонус. Хе-хе.
Офелия Оселис likes this post
Трите Наречници Admin
Заглавие: Re: Коледен Базар Сря Дек 20, 2023 1:51 am
The member 'Камаел Лайт' has done the following action : Зар
'Зар' :
Дядя ви Коледа
Заглавие: Re: Коледен Базар Сря Дек 20, 2023 2:20 am
Самодоволната усмивка на Дядя ви бързо бе стопена от точността, с която кръвожадното момче явно разполагаше от седнало положение. С мома в ръцете. И една счупена ръка. Ножът прелетя дистанцията между непослушните гълъбчета и главата на Дядя, попадайки точно в дясното му око, изкарвайки го от строй моментално. Окото, не белобрадият. - Аргхх... - с гневно ръмжене той се наведе леко, вадейки острието, което бе нанесло достатъчно щета, въпреки липсата на кръв за доказателство. Смачквайки малкото ножче в юмрук, сякаш бе направено от празничен станиол, Дядя демонстративно метна безполезното парче метал в краката на вагабонтите, дарявайки ги с ужасяващ поглед. Първо бе оставен без едно коляно, а сега и без едно око. Коледен Гняв изригна в Дядя толкова могъщо, че дори не забеляза миризливото розово ботушче, което просто прехвръкна от страната, която вече не можеше да види. В изблик на сляпа ярост той запрати бастуна си в случайна посока с всичка сила, който на свой ред мина през основата на една не толкова далечна елха, оставяйки я без опора. Самата елха, нещеш ли, избра да се катурне точно върху храста на скритата ботушометачка, която със сигурност щеше да има нужда от помощ за да се измъкне от под клоните на масивното иглолистно дърво. Тъкмо когато бастунът на Дядя ви бе само на косъм отново да кацне в дланта му обаче, сякаш от нищото, нова стрела потъна в дясното му рамо в същия момент, в който някакъв камък реши перманентно да се инсталира в прасеца на здравия му крак, допълнително ограничавайки не само разстоянието, което можеше да измине свободно, ами и капацитета му за употреба на бастуна. Целта на Дядя обаче не бе нито толкова далеч, нито изискваше две ръце. С леко движение на китката старецът призова бастуна в лявата си ръка, игнорирайки всички други непослушници. Кръвожадното момче и розовата калпазанка щяха да платят за всичко. С тежки крачки, които отекваха с пукот, той бавно се запъти към тях, подпирайки се на бастуна, който със сигурност този път щеше да превърне тази Коледа в последна за калпазаните, особено ако се съдеше по ледено студената омраза в едното здраво око на Дядя. - ХО-ХО-ХО......Аргхххх... - в този звук магия нямаше. В това ръмжене нямаше Коледен Дух, имаше само обещание за необратими последствия, ако никой не помогнеше на обезоръжената двойка.
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Re: Коледен Базар 
. Не беше тежък, но не беше и льек, маняк. Изпука костите на гърба си като се протегна, сетне сграбчила камъка се прицели и го пусна да лети към единия от прасците на дядята. Може би щеше да си докара беля, но поне Камаел беше наблизо. Алтернативно можеше да ползва заспалия на този евент Дориан за щит. Въпреки че той беше на майната си.
