Коледен Базар

Admin

Какво би била Коледа без базар? Е, Коледа като всяка друга, ако питате този скромен разказвач, ала тази година Съветът бе решил да подготви нещо една идея по-приятно и човешко. За разлика от софийския, този бе придружен от сняг, ала може би за разочарование на някои, машини с огромни плюшени мечки, с цел дълбоко бръкване в дожобовете на ентусиазирани граждани и не дотам ентусиазирани родители, липсваше. За компенсация дефицитът на греяно вино и вурстчета не бе възможен и колкото и да пълнеха търбусите си някои същества, магически запасите на топла храна и алкохол сякаш се удвояваха. Духът на празника се усещаше навсякъде, но и други духове сигурно витаеха в тази нощ, нали сме в Ада все пак. Изключае дребните чудеса (като това Ана да не мрънка за пореден път колко мрази Коледа) и щедрото декемврийско промо от вашия мил разказвач, вечерта си изглеждаше съвсем съвсем нормална. До колкото нещо може да бъде в този свят, но каквото и да се случваше само един истински Гринч, можеше да го разобличи... Или пък няколко такива.

Авторски бележки - Всеки от вас е получил писмо, но сред вас има двойни играчи, така че се пазете от приятели-предатели. Мисията ви, мили Гринчове, е да отритнете коледния дух и да разкриете тайната на Дядя ви Коледа. Успех!

Възраст : 27

Лампички - светят.
Покани - разпратени.
Аромат на вино и гриловано месо - навсякъде.
Дядя ви Коледа - закъсал бил с шейната по пътя, ама идвал иначе.
СнежАНА остави чек листа и въздъхна победоносно. Отпи от чашата си и се сгуши в наметалото си. Бузите й бяха поруменели, но не бе ясно дали от поредната доза греяно вино или от студа. Магично си беше, щом празникът бе завлядал и нея. Едно нещо обаче си оставаше непоносимо...
-Ник, може ли да смениш песента?
Възмущение се чу в слушалката й.
-Някой ден, липсата ни респект към Марая Кери, ще те връхлети като проклятие да знаеш.
-Да, да, добре. Сега пусни нещо друго, сетни си плейлиста и се довлечи тук, виното ти ще изстине.
Елфът се чудеше дали шефката му е пияна вече, или някой от огромните захарни бастуни я беше цапардосал по главата, докато ги монтираха.
-Искаш да... спра да работя? И да... се забавлявам? - горкото момче, звучеше все едно е видял призрак, ала призраци нямаше. Нито Скрудж. Засега...
-Да, хлапе, Коледа е. Побързай, има и бисквитки.
Момчето хукна през глава и заряза собствената си папчица с наполовина отбелязан чек лист. Едно от празните квадратечта може би щеше да му направи впечатление, ако вече не се бе размечтал за вино и бискитви, а то гласеше следното странното нещо - Провери дали Дядя ви Коледа мирише на вкиснало мляко...

Заглавие: Re: Коледен Базар Пет Дек 15, 2023 1:28 am

С червените ботушки потропва Дядо Мраз. Дечица-веселу...

Има оригвания, които могат да се прикрият с ръка. Също има такива, които могат да бъдат прикрити с шум. Уви, има и такива, които не биха се побрали дори в кожените обувки на Мелодиас. И миришат забележително по-покъртително, с или без чорапи. Дядя ви гордо оповести своето пристигане с точно такава гръмо...гнусотевица.
- Това мляко, май беше...
Още една гнусотевица. Ако продължаваше в същия дух въздуха щеше да премине от Коледен в по-скоро Великденски... след яйцата. Въпреки това, Дядя ви гордо се потупа по корема, след което го намести (корема), и с бодра крачка продължи смело към центъра на празничния базар, изтъпанчвайки се гордо пред най-голямата елха, която успя да съзре.
- ХО-ХО-Х...хм, такова, ХО!
Тази оригня успя да я преглътне, силно надявайки се тя да не реши да избие от някое друго местенце, че тези панталони му бяха единствени. Но пък така си беше похапнал, коледните кебапчета бяха едно от най-страхотийско вкусничките неща създавани някога, а той не беше ял от мноооооооого отдавна.
- Весела Коледа, любима моя фантастична папл..ааа, сган!
Продуктовото позициониране беше перфектно, всеки можеше да го приближи, веднъж след като токсичната мъгла около него се разсее достатъчно, та някое дете да не припадне. Трябваше му само голям стол за да изпъне коленце за всички послушковци. Или непослушковци. Вторите ги харесваше много повече.
- Сега, елате при Дядя ви Коледа, и споделете... кой е слушал, и кой не?

Възраст : 29

Един обут в розов велур крак прекрачи прага на базара. Последва го втори (за щастие не и трети). Стъпила здраво на високите си тънки токове, Касиди вдиша от миризмата на опушено месо, захарен памук, и развалени миналогодишни яйца с пълни гърди. Усети как сърцето ѝ трепна, а по лявата ѝ скула се стече сълза. Носталгичните спомени за един отминал Великден бяха като амброзия за сетивата ѝ. Почти беше забравила как изглеждаше светът извън белите стени на 'Черния гарван' - старческия дом, в който я бяха натикали по погрешка ('Заради бялата коса е!' извиниха ѝ се две години по-късно, когато старшата сестра изгуби очилата си и успя да види, че Касиди не беше 130-годишна авторка на световноизвестни вампирски романи, а просто 29-годишна авторка на не-толкова-известни върколашки романи. Ставаха такива грешки, и на Касиди ѝ се беше случвало да съжителства с енот, мислейки го за далечната си леля Полария. Разбираше, и не им мислеше злото. Даже още си пазеше валентинката, която сер Хюрман ѝ подари точно преди да умре от масивен инфаркт на дансинга. РИП.) и от който тъкмо бе успяла да избяга, хвърляйки се през прозореца. Добре, че местната врачка ѝ дължеше услуга, та набързо ѝ намести счупената ръка, изваденото рамо, набута ѝ обратно щръкналото ребро и ѝ закова обратно зъбите в устата.
На базара я посрещнаха не коледарчета, а зелен облак с неизвестна консистенция - цветът напомняше на лицевата разцветка на фелдшерката в дома, когато разбра, че Касиди имаше зъби на крепката си възраст от 130. (Дори и след като разбра, че Касиди всъщност бе на 29, не разбираше защо една 29-годишна още имаше зъби - не опадаха ли при пълнолетие?!).
- Ааа свеж пролетен въздух - възкликна белокоската, продължавайки да вдишва от радиационната мъгла с удоволствие. Беше време да загърби 'Черния гарван' и да се впусне в ново приключение - а именно да отвлече някой елф и да иска откуп за живота му от Дядо Коледа. Какъв по-добър начин да съхрани Коледния Дух ако не с малко лошотия и поне едно престъпление?

Възраст : 23

След дългосрочно отсъствие от всякакви събития, малката фея най-накрая излезе от хралупата си. Нямаше как да изпусне и таз годишната коледна забава.
Джем се бе облякъл, като типичен помощник на Дядо Коледа. Коледния му дух тази година бе повече отколкото желанието му да си следели 50/50-то.

Та откъде да започне малката феичка? От щанда за греяно вино или пък от варените картофи? Добре, че се бе запасил с някой лев повече. - Айде на надениците - рече той запътвайки се първо към щанда с вурст. Трябваше да има сили за тази вечер а на гладен стомах нищо нямаше да постигне. По пътя си Джем не спря да се оглежда за старата си позната вампирка. Уви от тълпата с пияни създания и видимо ниския си ръст, феята едвам виждаше.

Възраст : 27

Както сладко си пийваше и премляскваше някоя друга бисквита, носът на СнежАНА не можа да пропусне появата на белобрадия старец. Стомахът й уви и той не успя. Дотук беше с консумацията за днес. Приближи се навъсено до него и му се усмихна възможно най-мазно.
-Мястото Ви не е тук - прокашля се и едва продължи без отново да й се догади - всички гости имат 18 и едва ли ще си пожелават корабчета, колички и кукли в скута Ви. Колегата ми ще Ви упъти - загледа се в лицето му и нещо я смути. Чертите му бяха някак груби, но очите му сякаш се смееха. Не можеше да разбере какво толкова я притесни, ама определено си записа ментална забележка да подуши със собствения си нос кандидатите догодина. - СнежАНА съм аз, между другото. Главен организатор, а онова дребно русо нещо еей там - посочи към масичката им, виждайки отчаянието на Ник на сладкото му личице - е Вашия елф. Той ще Ви настани на почитното място за коледни желания. Ако имате въпроси, винаги можете да ме потърсите обаче. Приятно прекарване и Весела Коледа!
Направи лек реверанс и се върна обратно към тълпата. Нямаше търпение да види познати лица и оглеждането й сякаш търси мънисто в боклука даде резултат.
-Ой, Джем! Радвам се да те видя и то без странни лепкави шарани наоколо - засмя се искрено и подпря нежно лакът на главата на дребосъка. Ех, каква рядка възможност, вашият мил разказвач, едва ли някога би имал такъв шанс. - Опита ли от греяното вино? Страхотно е, ако не си, силно препоръчвам.

Възраст : 28

Офелия имаше работа да върши, ала само веднъж годишно можеше да се забавлява с иронизираната версия на Юл - добре позната "Коледа" на всички не-вещерски пъкленци. Пъкленици? ЖИТЕЛИ НА ПЪКЪЛА. Точно така. По добра традиция, вещицата намъкна костюма си на Дядо Коледа. По поканата на Ана, която никога не бе виждала мотор, нито пък се бе качвала на такъв, Офелия знаеше, че Съвета бяха назначили официален Дядо Коледа, но тъй като тя вече бе Дядо Коледа миналата или по-миналата година (паметта ѝ вече се беше форматирала и я мързеше да проверя архивите), нямаше да си търси нов костюм. Баба ѝ щеше да е в шок и ужас от това богохулство, но хей, Офелия имаше план. И той беше просто да се поебава.
Излезе от хубавата си къщурка, сетне погледна пивоварната на Изидур в съседство, която от доста време бе в неизправност, и въздъхна. Какво ли правеше сега Хардик? Дано беше добре. Дано и скоро минеше да си купи отвари за покриване с пера - определено щяха да подпомогнат на репертоара му.
Пристигайки на коледния базар, вещицата опитно намести бялата си брада. Вече ѝ беше малко хлабава, но нямаше кой да я гледа толкова, че да се издокарва и суети. Пък и отново, беше тук да се поебава. Все така изпаднала в умисъл за отминалото време, острата миризма на сяра рязко отпуши синусите ѝ! Като вещицата със синузит, беше доста признателна на това, но цената беше висока... Сбърчи нос и проследи въображаемата зелена линия, докато тя не се изгуби между гостите. Е, нямаше как да върши следователска работа на гладен стомах, затова се насочи към най-близкия щанд за греяно вино. Дано предлагаха и глог.

Заглавие: Re: Коледен Базар Пет Дек 15, 2023 4:32 pm

Помирисвате ли това? Ах, това е приятната миризма на скоро паднал пухкав сняг, греяно винце, което ще ти стопли душата и изобилие от храна. Няма нищо по-хубаво от струпани колибки, пълни с настроение, коледна музика и светлинки. – са мисли, кои то със сигурност не преминаваха през нашия любим загадъчен, ама не баш по-скоро доста шумен и жаден за внимание, секси и даже скромен демон. С уверена крачка и облечен в черно както винаги, Дориан най-накрая пристигна на базара. Настроението му и без това леко кисело, като зелето, което се помирисваше наоколо, бързо замря още повече щом неприятната миризма от нечии устни емисии го удари право и красивия, прав нос. Дори алкохола не обръщаше стомаха като тази смрад. Не че планираше да яде, но това зачеркна и малкото шансове това да се случи. Халек огледа мястото като снайперист, търсещ следващата си мишена. След като локализира целта си демонът закрачи към Дядя Коледа, помитайки няколко случайни минувачи по пътя си.
- Обичайно не си бъркам носа в чужди работи и повярвай това е последното нещо, което бих правил сега, но мисля, че имаш нужда от един душ и малко да намалиш алкохола.

Възраст : 33

"Абсолютен нещастник."

Кейн не беше доволен. Това правеше Колтън изключително щастлив. Вероятно не му харесваше костюмът, който носеха. Ах, какви светли празници.
- Аго толкоба не ди хабесва, савуеци го. А, бябно, не моеш, ха. - Кол тихо се изкиска с уста пълна с питка с кебапче, обръщайки се към своето не толоква празнично настроено алтер его.
Празникът беше хубав. Интимно запознати сме с това как ухаеше въздуха. Кой обаче щеше да е жертвата на тазгодишният КОЛеден дух?
Сякаш в периферието му се мярна една безкрайно любима розова глава, но това само го накара да се подсмихне. Докато се разхождаше бавно сред празнуващите, довършвайки кебапчето, а после и питката, Колтън тъкмо беше започнал да губи надежда... докато времето изведнъж не спря. Снежинките сякаш секнаха, хората около него спряха да съществуват. Това беше... съвършенство... перфектната жертва. Очите му се изпълниха с желание за празнична разруха.
- Дидо Брейка... - това беше. Кол настървено се спусна към Дориан, който явно беше решил да обясни на Дядо Коледа колко точно не е истински.
- От всичко, което можеше да се опиташ да свалиш на този празник, точно на Дядото ли реши да нал... - приближавайки ги Колтън бе блъснат от наистина стабилна доза смрад. През сълзи загледа "Дядо Коледа", и ако не му бе прилошало толкова рязко сигурно щеше да обърне повече внимание на начина по който костюмът му бе изпълнен предимно от добре оформени мускули, което не бе най-типичната депикция на стареца. След няколко секунди възвърна своето самообладание и се обърна към Халек.
- Тъкмо се чудих с какво да те прецакам, но дори 15 секунди екстра дишане на това тук е повече от достатъчно.

Възраст : 23

След многото чакане на тая проклета опашка, феята джудже най-накрая се сдоби с първата си доза вурстчета. -ммммм, че вкусно - рече си щастливата феичка похапвайки си сладко от наденичката. Докато си гризеше сладко от нея, усети как нещо му се подпря на главата. Кой друг освен старата му дружка, която търсеше по-рано. Не трябваше да прави много усилия, за да я намери. Появи си се направо пред очите му.
Не се бяха виждали от последното им приключение с оная тъпа риба. Всяка малка кост помнеше първата им среща, от която щеше да получи хипотермия.
- Радвам се да Ви видя, прекрасна госпожице. Щастлив , че още помните шарана и приключенията с него. НО! ръката ви малко ми пречи - рече феята премахвайки ръката на старата си позната.
Джем имаше една цел тази вечер, но му трябваше малко помощ от някой с повече връзки от него. Ана бе идеална за тази цел, поне така си мислеше нашата фея. Все пак не можеше да има напълно доверие на всички присъстващи.
- Всъщност Ви търсех тази вечер, трябва ми помоща ти. Искам да се добера до стареца, ще се престоря на негов помощник. С този ръст би ми се хванал на лъжата, как мислиш? - Джуджето беше готов за малко повече екшън в иначе скучния му живот.
- Готов съм да дам някоя жълтица или "специална" карта в замяна на помощта ти.

Заглавие: Re: Коледен Базар Съб Дек 16, 2023 2:09 am

Дядя ви подпря юмрук на коленце, почеса дългата си брада, внимавайки да не я дърпа много, и се засмя гърлено.
- ХО-ХО-ХО-ХООО... - очите му се напълниха с радостни сълзи от зараждащото се пред него приятелство, което явно още не бе разцъфнало, но със сигурност беше на път.
Мъжете насреща му, досущ като две момченца, явно тепърва овладяваха сложните нюанси на човешките взаимоотношения, и вместо да разговарят нормално избираха да се бият по гърдите, досущ като маймунки.
- Ти, нахапано перчемче. - обърна се той към мъжа, който се беше постарал да носи тематичен костюм. - Не е много любезно да критикуваш хора с тази уста, омазана с кебапчета. Изглеждаш сякаш не си ги дъвкал, а си ги гълтал цели! ХО-ХО-ХООО... - гръмкият смях и престореното друсане на корема превръщаха Дядя ви в перфектната празнична карикатура.
- А ти, вземащ се твърде на сериозно господинчо. - сега пък се обърна към симпатягата, чиято любима палитра явно бе цвят "кюфте забравено на скарата". - Чудех се аз къде изгубих Северният Полюс... а той ти бил отзад! ХО-ХО-ХООО... - любвеобилният старец се удряше по коляното смеейки се с пълен глас. Тази нощ щеше да бъде истински празник. И той нямаше да позволи на нищо да промени този факт. Абсолютно нищо.

Възраст : 29

С появата на всяко следващо познато лице, Касиди се объркваше още повече. Че как така на този базар имаше само нейни познати? Вярно, Хелфайър беше малка секта, но нямаше ли и някое друго НПЦ в района? В ума ѝ започна да се прокрадва съмнението, че това бе една голяма конспирация; събрани бяха тук за експеримент, който щеше да превърне ДНК-то им в НДК - но как...? Аха! Посредством зеления зловонен дим, който и най-мощният фуутон не би могъл да издуха. Демонката бръкна в пазвата си и извади гайгеровия си брояч. Устройството датираше още от преди първата копка на Чернобил, но със сигурност беше автентично - така и пишеше на малкото етикетче, точно над надписа Мейд ин Космоса. Трябваше да го потръска малко, но след един по-силен удар, стрелкичката на уреда почна да маха бясно от ляво надясно, а цифрите под напукания дисплей стигнаха висини, които невроните на белокосата просто не можеха да смелят. Едно беше ясно - в ръцете си Касиди държеше черно на бяло доказателството, че ги облъчваха с радиация. Беше влязла в дима човек, но какво ли щеше да излезе...
- Само не чехълче, само не чехълче - мънкаше си под нос като мантра, докато навигираше из зловонната мъгла. Първият лъч светлина я накара да се затича като олимпийски бегач на стипендия, счупвайки всички физични правила за скорост, инерция, и стабилност на 10-сантиметров тънък ток. В крайна сметка изскочи от дима и почти се сгромоляса върху бутката с вурстове. Ах, колко вкусно миришеше свободата. Бръкна в джоба си да извади монетите, да си плати вурста, но напипа една позабравена хартийка. Вярно! Беше забравила, че поканата ѝ бе дошла с мисия. Касиди разтвори бележката и се зачете: 'Касиди, колко процента ти е неудобно от тази моя бележка? А колко ти харесва? Искам да те --'
- Грешна бележка! - изцвили като малък кон демонката и набута листчето обратно в джоба си. Беше имала повече от един обожател в старческия дом.
Този път бръкна в другия джоб и освен парички за един голям, сочен вурст, извади и поканата от СнежАНА, в която бе описана тайната ѝ задача. Поопреснила паметта си, но все така нащрек от дебнещите космонавтски изследователи-терористи, девойката излапа вурста и се запъти директно към целта си - джудже за отвличане. А именно Джем, когото не помнеше дали помни от предишен ивент.

Възраст : 27

Ако трябваше да бъде честна, СнежАНА започваше да огладнява. Но, мисиите дето сама раздаваше наляво надясно, бяха по-важни от къркорещите й чревца.
Огледа се наоколо и кимна одобрително щом забеляза, че русият й колега се е скатал нейде, а може би даже с някого. Знае ли се, не се ли знае…
-Страхотна идея, хлапе - рече ентусиазирано и го замъкна към струпването около белобрадия и старец. Добре че токсичният облак започваше да се разсейва, че скоро щеше да има бая нови коледни духове, витаещи наоколо.
Побутна леко новодошлите мъже, с които ако трябваше да претендира за влизане в правилния списък на Дяда ви, щеше да се закълне, че не е имала нищо общо, и се изтъпанчи гордо, влачейки горкия Джем за яката.
-Пичове, имам ново попълнение към ваща малка мъжка секта - побутна джуджето пред себе си - предишното Ви протеже от екипа изчезна, ама веднага Ви намерихме ново.
Подсмръкна доволно и подръчна КОЛедната изненада до себе си.
-Не очаквах да те видя тук, Кейн сигурно умира от щастие покрай всички тези светлинки - подшушна, накланяйки се към него.
Оставайки все толкова близо, обърна поглед и не сдържа смеха си, щом асимилира и външния вид на Дориан.
-Черно? На Коледа? Дори аз не съм толкова мрачна, мон амор. Чаша вино за настроение? - въпрос отнесен и към двамата - Да оставим малкия помощник да си върши работата на спокойствие. Все пак Дядя ви Коледа със сигурност има не една причина да е отново тук, с нас. Нали, така, кога последно бяхте гост на наше събитие - миналата година,или преди това?

Възраст : 28

Щастливо пийвайки от напитката си, Офелия нямаше как да предпази ушите си от настъпилата какофония. Сбърчи нос повторно, дали от миризмата, или от неприятния шум, който бе започнал да се церемони около псевдо-дядо Коледата оставаше мистерия. Разбира се, уютното време с топлия ѝ глог бе достатъчно за да прецени следващия си ход. Някои академици биха поспорили дали вонята приспада към категорията на "негативна енергия", ала доказателства нямаше. Все още. Може би никой не го бе тествал, а може и да се срамуваха от липсата на значителен резултат. Колбичката с отвара приятно се клатушкаше в широкия, засукан джоб, но още бе рано за да влезе в действие.
Вещицата намести брадата си и се запъти към прелюдията от гласове покрай стареца. Колко беше стар е друг въпрос. Може би малко импровизация нямаше да е лоша? С крайчеца на окото си мерна онзи със звяра, Дориан, а сетне и СнежАНА. С крайчеца на другото си око фокусира както малката фея, така и Касиди. Дали не се превръщаше в разноока вещица? Не, в разногледа.
С бойна крачка пристъпи към розовокосата, прокашля се и вкара най-мъжествения си глас:
- ЗДРАВЕЙТЕ, ТУК СЪМ! КЪДЕ ДА СЕ РАЗПИША? Виждам, че имате и друг Дядо Коледа. Но аз СЪЩО съм Дядо Коледа. И мечът ми е хубав.
Всичко в реда на нещата и няколко преправени Мулан цитата, Офелия просто искаше да събере малко повече информация за чичака, а и да го огледа от близо. Окажеше ли се нацепен и здрав като диамант нямаше да го... катурне от скалата.

Admin

Облечен като най-обикновен доброволец по организацията, Азар наблюдаваше щуращите се фигури отдалеч, мимоходом миейки една мазна тава от вурстчета. Изглеждаха объркани. Дали не се нуждаеха от деликатна божествена намеса?

Изтри ръце в престилката си и я метна до мивката, грабвайки един празен поднос, и съвсем незапомнящ и прозаичен се сля с тълпата.

- Заповядайте, госпожице, комплимент от организаторите - върху подноса сияеха малки чаши с греяно червено вино. - За вас, господине, с благодарности от Съвета - чашите се изпаряваха една след друга и се появяваха отново, топли и пълни. - Почерпете се за празника. Ето, сър, за отскок!

Нито един от присъстващите не отказа да си вземе от предложената малка глътка, а щом я изпиеше, го осеняваше предколедно прозрение.

Това не беше истинския Дядо Коледа, съвсем очевиден факт, но кой ли беше тогава? С каква цел се бе появил тук? От Съветът бяха платили на някого за празника, с пари от джоба на данъкоплатците, и се появяваше този, меко казано, странен типаж? Разбира се, ако научеха какво крие стареца зад бялата брада, може би щяха да получат благодарността на Съвета и да спасят истинската Коледа, но не рискуваха ли така да разочароват дечицата, тръпнещи в очакване да се срещнат с него? Да развалиш Коледа беше за общото благо, но изискваше определена дипломатичност, особено когато главният старец бе непредвидим, и може би дори опасен. В този миг, усетили нуждата да завладеят празника с истина и чест, у няколко герои се пробуди духа на мнителния Гринч. Само един от тях симпатизираше на стареца и може би смяташе, че има нещо повече у него - нещо, което другите не виждаха.

// Гринчове, вие сте мнозинството, потърсете се. Обединява ви съмнението в Дядя ви Коледа. Един от вас може би лъже.