В Касиди нямаше капка съмнение. Току-що я бяха отровили. Всичките ѝ усилия и бдителност да се опази бяха хвърлени на вятъра. И защо? Защото божествената намеса се бе изплюла върху правото ѝ на личен избор, върху личността ѝ, върху еманципацията, която пра-пра-пра-баба ѝ Шарлатания бе извоювала с всичките си 15 зъба и 35 нокътя (демоните имаха нестандартен брой нокти) преди 340 шестдневни работни седмици. Днешният ден бе разкрил пред белокосата една горчива реалност - Господ не само, че не беше българин, ами не беше и феминист. Даже беше насилник! Само дето не ѝ беше изсипал мистериозната течност в гърлото със собствените си две ръце. - Ще получите обаждане от адвоката ми! - извика със злост по гърба на отдалечаващия се Азар, сетне се приближи до един храст и почна да се храчи. Нямаше да даде на космонавстките агенти да я дрогират и да напълнят мозъка ѝ с пропаганда. Но дали не беше вече късно? Усети как в съзнанието ѝ се прокрадваха мисли, че земята е плоска, и че източник на ковид наистина бяха прилепите, а не китайските учени. Започна да се изпотява. Не можеше всичко да приключи така! Тъкмо се бе сбогувала с обожателя си от старческия дом, за да започне ново приключение. Но не беше планирала, да приключенства три метра под земята в кварталното гробище. Изведнъж един тих глас проряза надигащата се паника: - Ти не си коте, ти си геврече... - Моля? - запита объркано Касиди, въртейки се като пумпал. Откъде бе дошъл този глас? - Опа, - някой се прокашля директно в мозъка ѝ. - Грешен филм. Исках да кажа: Този Дядо Коледа е фалшив, намери истинския, или КГБ ще те вземат и ще те направят космонавт. Касиди се хвърли на пода и започна да удря с юмруци, ревейки като ранен алфа мъжкар. Не, не и космонавт. Чехълчето беше по-добре. Гласът беше изчезнал, преди демонката да му зададе 102-та въпроса, които имаше. Явно отново трябваше да се спасява сама. Така да бъде. Изправи се съмнително стабилно на тънките си токове, намести коледната си шапчица и с разкрача на притежател на голям маркуч се запъти към отсрещния храст (не искаше да е в оня, в който се бе изхрачила) и се хвърли с цялата си мощ между клонките. Няколко ох, ах, стига бе къв е тоя остър клон по-късно и две червени точици се показаха между зелените листа. Агент Касиди бе заела оптималната позиция, а именно точно срещу дядя ви Коледа - най-големият КГБ агент и първият човек стъпил на Луната. Касиди бе загърбила мисията си да краде ниски деца. Новата ѝ задача беше много по-сериозна - щеше да разобличи този пишман старец.
Камаел ловко и възможно най-незабележимо се беше покачил на една от сергиите в близост до нацепения дядка. Плана му беше изключително прост, въпреки грандиозните му способности в проблемсолвинга. Бе наблюдавал обстановката достатъчно дълго и жертвата му беше под прицел. - Оставяме мистериите на съдебните медици. Беше се променил с костюм и използваше прикритието си като човек, опитващ се да включи всички в пирамидална схема, за да не го занимават и направо да го избягват. Поканата макар да не го казваше в прав текст му казваше ясно какво се иска от него. Защо някой би пратил покана на хитмен, ако не планираше да дава отговори на въпроси чрез аутопсия? Измъкна ловко стрела от колчана си, закачи я за тетивата и безцеремонно я изстреля към седящия белобрадец. Коледният дух можеше да изчака до догодина, за да носи радост. Тази година го заместваше Камаел и носеше демич.
"На Коледа стават батаци. Чудеса? Виждал съм, но няма." - Д-р Дядя ви Коледа, 2023г.
- ХО-ХО-ХО, колко много прекрасни деца. - Дядя ви се изсмя гърлено, и погали не до там истинското си коремче. Първо реши да се обърне към СнежАНА, и малкото гремлинче, което не изглеждаше чак до там доволно от начинът по който бе завлечено тук. - Нов помощник? А къде беше когато китайчет... другите елфи приготвяха подаръците? - с вдигната вежда и нисък кикот любимият образ почеса брадата си, след което вдигна ръка пред личицата им и поклати пръст, символизирайки милосърден отказ. Появата на Дядо Коледа Lite го разсмя още повече, Дядя ви наистина не помнеше кога последно се е забавлявал толкова. - СЪЩО си Дядо Коледа? А как носиш всички подаръци, та ти си по-снажна от крачето на Рудолф! ХО-ХО-Х... - шегата насочена към неговата лъчезарна колежка рязко бе прекъсната от силен удар, накарал Дядя ви да отстъпи крачка назад. Поглеждайки надолу той бързо разбра какво точно се е случило - оперението на стрелата стърчаща от гърдите му леко потрепваше, но болка изненадващо нямаше. Очите на Дядя инстинктивно проследиха пътя на стрелата и срещнаха директно тези на мауймунката, решила да се покатери върху една от не толкова далечните сергии с лък в ръка. - Някой май е... непослушен. - с нисък гърлен тон каза той. Без да прекъсва очен контакт с въпросният калпазанин, Дядя ви скърши стрелата сякаш беше нищо повече от сламка, демонстративно пускайки я в краката си. Чувалът с подаръците сякаш от нищото се материализира до левия му крак, и Дядя ви сякаш по инстинкт избра подходящ дар. - Весела Коледа... момче. - не твърде весело произнесе стареца. Дебела зелена гирлянда се появи от чувала, леко извивайки се като змия. По силата на Коледния дух само момент по късно тя вече бе в краката на стрелеца, увивайки се ловко около тях, започвайки да се катери нагоре с една очевидна цел - обездвижване. Беладжията със сигурност щеше да премисли следващият си ход по-внимателно, след като се справи с това конкретно празнично последствие. - ХО-ХО-ХО, сега кажете, дечица, кой друг е решил, че този празник е за НЕГО, а не за ВСИЧКИ? - тонът на Дядя ви бе възвърнал предишната си веселост, но този път с леко осезаема нотка на предупреждение. Празникът си беше празник, но как щеше да се празнува зависеше изцяло от дечицата насреща му.
Офелия Оселис, Араела Клайн and Джем Моргенщерн like this post
Камаел вдигна вежда. За пръв път виждаше нещо да не получи никакви щети от стрела в гърдите. Явно дядя беше по-специален от очакваното. - Чувалът! - изсъска тихо Камаел, очаквайки там да се окаже слабо място на стареца, анализирайки множеството конспиративни теории, които му изплуваха в главата. Явно тялото на целта беше трудно за превъзмогване, но дали и гирляндата беше също толкова недосегаема? Белокосият бръкна във вътрешния си джоб, измъквайки стъкленица от него. Захапа корковата тапа, изтръгвайки я докато все още имаше време и изсипа отварата за краткотрайна хипноза върху "змията", която изглеждаше като да има собствена воля. Воля, която Камаел се надяваше да подчини за момент и да изпрати странното оръжие обратно към фалшивия старец. Пък ако не станеше просто щеше да счупи стъкленицата и да започне да я реже със строшеното стъкло. Едва ли всичко свързано със шарлатанина беше неразрушимо.
За времето в което Джем си пийваше от хубавото винце, се бяха случили толкова много неща около него. Малкия помощник се забута в ъгъла, малко да се свести. Ръста и годинките му не носеха хич на алкохол. Джем трябва да е в трезво състояние ако иска да разбере кво му е на тоя смръдльо. Феята си бръкна в гърлото да изкара квото имаше вътре. Миризмата на повръщано започна да се усеща около него. - да се връщам при онея откачалки преди някой да забележи тая кочина дет напарвих - рече малчото и се върна при аверите от махалата. - Дядянце, как знаеш, че има годините? С тва лице и тоя ръст минавам за 16 годишно кпоп трейни - рече феята на старчока, който се занимаваше с някви магични гирлянди. Феята се зачуди за миг, от къде е изнамерил тоя герлянд. Някоя вещица да му го е продала или самия той е вещица ? Въпроси много около идентичността на белобрадия господин ала отговори нямаше никакви.
Офелия Оселис and Касиди Евърглоу like this post
Офелия Оселис
Възраст : 28
Заглавие: Re: Коледен Базар Нед Дек 17, 2023 2:54 am
... снажна? СНАЖНА? Офелия изглеждаше добре, така е, ала Дядо Коледа Max явно си позволяваше да я оприличава с един висок и снажен пианист, а вещицата определено не беше такава порода. Тъкмо беше готова да размаха пръст към него и да му влезе рязко като майка в детска стая, ала внезапната поява на Камаел разтърси ситуацията из основи. Офелия инстинктивно приклекна, вдигайки лявата си ръка сякаш да се защити, но всъщност имаше друго намерение за което да използва малкия прозорец, който се бе отворил. Сръчно дръпна корковата тапа на отварата против негативна енергия с дясната си ръка, сетне я метна към чувала, надявайки се да уцели. Дано фактът че дядята се забавляваше с пращането на бурени, гирлянди, лиани и подобни по другарчето ѝ от детинство да бе достатъчен за да го разсее поне малко. Планът ѝ си беше чисто и просто научен, а именно да види дали нещо интересно щеше да се случи ако отварата ѝ направеше взаимодействие със съдържанието на чувала... или пък нищо нямаше да се промени и щеше да ѝ се стъжни.
Близостта на любимата им розова прекрасност накара и двамата с Кейн да изръмжат доволно. - Очарован е, избра този костюм специално за теб... Ани. - тихо произнесе Кол, също накланяйки се към Ана. Както винаги се чувстваше сякаш между тях има твърде много разстояние, въпреки, че на този етап телата им практически се докосваха. А и тези дрехи... Тъкмо когато Колтън реши да си напомни, че все пак са на празник, а тези мисли са за по-късните часове на вечерта, от никъде някаква стрела цъфна на гърдите на подозрително мускулестият "старец". Вместо някаква форма на очаквана реакция обаче "Дядо Коледа" просто скърши стрелата и я захвърли настрани, явно не засегнат от парче метал в гръдния си кош. - Трябва да спра да си оставям револвера. - с тези думи Колтън пристъпи напред, стратегически поставяйки Ана зад гърба си. На този етап дори не беше за защита, тя отдавна му бе доказала колко е способна и далеч няма нужда от рицар на бял кон. Целта му беше да и позволи да изчезне от полезрението на стареца, давайки и възможност за действие. - Нищо лично, мюсюлманин съм. - с тези думи той се стрелна напред, насочвайки левият си юмрук право към мястото където съществуваше предполагаемата сглобка в челюстите на Ямамото от али експрес. Офелия вече бе таргетирала чувала, а и Кол нямаше какво друго да направи без екипировка. На този етап явно всички бяха на една страница, първо трябваше да разберът КАКВО Е това насреща им, кой е сякаш за сега не беше чак толкова важно.
Един път в живота си, бе решила да не се мръщи на празника и като награда се озова в средата на бойно поле. Съвсем буквално. Сбръчи нос сърдито и нещо й просветна. Всеки кърви, нали? Независимо от расата, но нито миришеше на кръв, нито бялото по яката на псевдо-стареца приличаше по-малко на чист пухкав бял сняг. Докато се опомни вече бе твърде късно да дръпне Кол за ръката и да го спре да стане част от това безумие. Явно тая вечер вървеше в посока кървата и мътна, макар и все още да я глождеше, че май май ще е само мътна. -Що за изрод дори не кърви? - мрънна и свали наметалото си, в тая екстремност, най-много да го закачи някъде и да се саомообеси. На фона на студа, който сега усети още по-силно, и на сополивият й нос, за който видимо нямаше спасение, само това оставаше. Преди да реши как да действа, видя някаква летяща химия към чувала на явно общия им враг и без изнедана установи, че нищо не се случи. Камаел пък бе излял отварката си без причина, защото малко след като започна да се вие, въжето само си стана отново просто въже. Вампирката се приближи към Дядо Коледата, дето съжали, че не бяха избрали и клекна до нея, оголвайки бедро. Не, че бе тръгнала да сваля Офелия, ама отчаяните времена, изискваха отчаяни действия и сребърня нож за мазане на филии, който лъсна на голия й баджак бе именно това. -Тия лудите задействаха защитната бариера - ще го караме без магии и отвари, че и повечето сме без оръжия - Съветът явно бе взел мерки, за да няма сеири и тоя път, ама СнежАНА бе твърде наивна, щом изобщо през главата й бе минала идеята, че няма да има цирк - Мислиш ли, че тая чикийка може да среже чувала? По-добро с тоя минижуп не мога да измъкна - изпуфтя и се опита да дръпне роклето си надолу, не че щеше да стане по-дълго.
СнежАНА беше рекла, че магии на този Базар не бяха позволени, но как тогава щеше да обясни ръмжащия храст, гърчещ се в странни форми, сякаш ей сега щеше да скочи и той да се бие? Много лесно, всъщност. Касиди, заела бойната позиция на опитен шпионин, беше заспала от скука и сега похъркваше. Но не за дълго. Само чист късмет бе отвел Джем до съседния храст, и макар демонката да бе останала непокътната, звукът на повръщащо дете, напомнящ писъците на хиляди души печащи се в пъкъла, я разбуди с гръм и трясък. Касиди заразмахва ръце като хеликоптер, докато не ѝ просветна, че вече не беше в старческия дом и не трябваше да се бие с другите пенсионерки за последното бинго място. - Ах, в безопасност съм - рече си, тъкмо преди около нея да избухне чутовен бой между дяда Коледа и...всички останали? Явно мисията ѝ да разбере кой е самозванецът се беше провалила, защото другите или вече го бяха разобличили, или просто бяха ненужно агресивни на този красив християнски празник. Две години в старческия дом я бяха направили пацифист, също ѝ бяха убили мозъчните клетки, като цяло оставяйки я напълно объркана. Преди да дообмисли действията си, Касиди изскочи от храста, сочейки с пръст в произволна посока. - Никой тук не е истинския Дядо Коледа - изрева и с малко да почне да се бие в гърдите. - Истинският Дядо Коледа е...приятелите, които срещнахме на този Базар? - Това беше прозвучало по-добре в главата ѝ, затова Касиди просто сви рамене и се шмугна обратно в храста. Щеше да остави другите да се бият, тя щеше да си прави оригами от листенца. А, това колко много приличаше на Рудолф...
Непослушни. Мнооого непослушни дечица. Малки. Лоши. Непослушковци. Но пък какво празненство само! След като колбата запратена по неговото чувалче не постигна никакъв ефект, Дядя ви реши да се заеме с безкрайно неразумният смелчага, решил да сложи доста буквално ръка върху Коледата на всички. - ХО-ХО... - реакцията беше мигновена, една къса крачка напред и едно бързо навеждане по-късно ръката на близкият костюмиран калпазанин бе срещната от челото на стареца, в резултат на което няколко костици в ръката му изпукаха, досущ като сладки захаросани бастунчета. - ...ХО! - Явно ВСИЧКИ искат подаръци! - при тези думи няколко герлянда изпълзяха от чувала на Дядя ви и ловко започнаха да се увиват около краката на всички близко присъстващи нехранимайковци. Възползвайки се от възникналото объркване Дядя побърза да скочи в собственият си чувал, който след него сякаш потъна сам в себе си, изчезвайки с голямо весело ПУФ. Нещо обаче явно объркваше магията на Коледният Дух, защото герляндите далеч не бяха толкова здрави, колкото трябваше, а пък Дядя ви се сгромоли комично с ново ПУФ на няма десет метра зад нашите любими празнуващи, допринасяйки за объркването на всички присъстващи, които тепърва забелязваха, че група непознати индивиди по някаква причина се опитват да претрепят Дядо Коледа. - С'гурно дължи пари на *хлъц* Изи Кредит... - произнесе един почерпен господин по посока видимо недоволната си булка. - Или отново се е ОСВИНИЛ НА КОЛЕДА, ИВАНЕ, ГОВЕДО ТАКОВА! - отвърна жена му, явно гневна, че не е послушала майка си едно време.
Офелия Оселис, Араела Клайн, Касиди Евърглоу and Джем Моргенщерн like this post
Вече свестил се, Джем наблюдаваше тихо вече нажежената обстановка. - ех...да не си обърне главата за пет минути човек - рече феята или там квото беше вече. С толкова лъжи и измами започна да се чуди дали той е истински. Плесна си един шамар да се увери сам. Уви за негово съжаление бе истински и случващата се какафония около него не бе халюцинация. Думите на вещицата му се сториха някак интересни. Защо им е да се избиват и набеждават един с друг?Кой имаше, каквато и да е полза от това? Просто от скука или иска да гледа сеира на "приятелите си"... Може би наистина всички ние сме Дядо Ви Коледа, а някой или нещо иска да открием вътрешната си коледна искра? Феята щеше да е безполезна около другите, с никаквите му таланти или оръжия най-много да го наръгат и хвърлят в някой храст, да се види със стария си приятел Мигел. Джем реши да се оттегли от останалите и да наблюдава развръзката от достатъчно близко разстояние.
Азар Мавззак likes this post
Офелия Оселис
Възраст : 28
Заглавие: Re: Коледен Базар Пон Дек 18, 2023 12:03 am
Офелия възмутено изгледа разигралия се сеир, но поне успя да разбере, че хипотезата ѝ не генерира никакви значителни резултати. Е, един опит по-малко. Гирляндите, които трябваше да я задържат вяло се отпуснаха и паднаха в краката ѝ, а като се поогледа, разбра че същата бе съдбата и на останалите им братя и сестри. Появата на оголеното бедро на Ана я извади от стратегическите ѝ размишления. - Даваш ми да го погаля за късмет, или - сетне очите ѝ се спряха върху малкото кинжалче, а погледът ѝ стана печален - щом си решила давай, не пречи да опиташ. Изправи се и намести братата си. Нещо тук не ѝ харесваш - дядята можеше да ги ступа, а пък тръгваше да бяга, че и чувалчето му беше в неизправност? Не беше много коледно, очакваше повече. Въргалянето на земята не беше направило услуга на тоалета ѝ, та май беше време да се преоблече и заеме истинската си форма. Решено се запъти към съблекалнята, подръпвайки брадата си замислено.
Болка. Пищяща болка. Любима болка. Колтън бе хванат изцяло неподготвен от реакцията на Дядо Коледа. Маневрата бе сложна, реакцията мигновена, изискваше боен опит. Опасенията му се потвърдиха, не беше само физиката на стареца, който очевидно не беше старец. Имаше нещо повече в него. Уви обаче, шокът от пукането на собствените му кости, нещо за което не бе подготвен психически на точно този празник, позволи на може би най-големият непослушник да хване юздите и да поеме пълен контрол. - НАЙ-ПОСЛЕ! - извика Кейн, пепелявият му глас прозвуча като нещо средно между хрущящ сняг и чупене на чаша. Пулсиращата болка в лявата им ръка му носеше първичен екстаз, заради който без малко не забеляза голото бедро на Ана. Ниско гърлено ръмжене и ехидна усмивка бяха придружени от крачка към нея. Тогава обаче Кейн си спомни, че последният път в който се опита да докосне тяхната Ани, Кол ги цапардоса в муцуната, а нещо такова щеше да му прекъсне забавлението. Тогава той спря, обръщайки се към виновника за неговата поява. - Сега, кой иска да направим тази коледа малко по... ЧЕРВЕНА? - с тези думи Кейн ритна смешният герлянд настрана, и се спусна към мястото, където дъртия нещастник се бе строполил на земята. Движенията му бяха ловки, като на хищник, и единственото което искаше в този момент беше да отхапе гръкляна на Дядо Коледа, без изобщо да го интересува, че можеше да ползва само една ръка.
Повечето присъстващи подозираха взривоопасното дуо на Колтън и Кейн, ала грешаха. Неправилното им предположение само остави възможност на Дядя ви Коледа да се съвземе от внезапните набези на тези лоши деца. Изправяйки се, старецът сякаш порасна - белобрад исполин насред светъл площад, внезапно застинал в почуда. В миг паниката бе отприщена в пълната си мощ и празнуващи от всички раси се втурнаха да бягат далеч от Дядя, чиито очи светеха в призрачно предупрежение. Останаха само шепа същества, заели бойни позиции. Някога празничната музика от уредбите бе придобила зловещи акорди в пълната липса на усмихната глъч.
Протягайки ръка настрани, сякаш от скреж, в десницата на Дядя се материализира огромен захарен бастун. Ударът с него едва ли щеше да бъде сладък.
Добре дошли във втори рунд, правилата са следните:
Всеки герой може да нападне дядото по веднъж, като с нападението върти зар. За целта преди да публикувате поста си, цъкате на полето отдолу, гласящо "Зар" (важи само за full reply), а на dice rolls оставяте само 1. Имате само по един ход, така че бъдете предвидливи. Ако резултатът ви е от 1 до 3, ходът ви е неуспешен и Дядя има право да отвърне на атаката ви. Захарният бастун е вълшебен и може да ви заложи краткотраен забавен ефект, или пък да ви рани. Ако резултатът ви е от 4 до 6, ходът ви е успешен. РП последствие от админ няма да има, но всеки герой с успешен ход ще получи уникална подсказка на лично съобщение относно тайната самоличност на Дядя ви Коледа. Той може да избере дали да я сподели с всички в Дискусионния панел, или да я запази за себе си, като истински егоистичен Гринч. Накрая на ивента ще има награда, която може да бъде екипна (по едно за всеки), или индивидуална (всичко за един). Вие решавате.
Камаел изхъмка. Явно чувалът не беше слабост. По-скоро магията не работеше като хората. Поне тяхната. Дядото нямаше как да е толкова корав без някакъв допинг. И вероятно щеше да отслабне постепенно или спонтанно. Не разчиташе много на това, но несъзнателно се надяваше да е така. Щеше да улесни задачата. Тя ставаше всъщност по-лесна сега след като Колтън му отвличаше вниманието. Белокосият хвана гирляндата и я набута в джоба си заедно с празното шишенце от отварата. - Може би сухожилията? - запита се тихо, докато политаше с наметалото си към дядата по левия фланк. Ако не можеше да го накара да кърви, то поне можеше да опита да го обездвижи. Не беше практикувал много стрелба във въздуха до сега, но не беше прекалено различно. Измъкна стрела от колчана и я закачи, прицелвайки се в коленете на стареца. Ако можеше да пробие там нямаше бягане. Естествено внимаваше да не уцели някой от меле керитата, които му налитаха с подръчни оръжия.
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Re: Коледен Базар 
