Черногледово

Възраст : 27

Игнорира напълно зъбенето на Киел, имаха достатъчно голям проблем, с който да се занимават та да й се прави на мъж. Ситуацията се очертаваше да става все по-сложна и колкото и да не искаше, Ада осъзнаваше, че не могат да продължават да действат само с думи. Продължаваше да се съмнява - в крайна сметка вече бе станало като част от характера й. Нищо в този свят не бива да се приема за абсолютна истина и никой не е светец. Нямаше лошо да има едно наум, дори и с другите двама наоколо, накрая всичко можеше да опре до самата нея и трябваше да е готова да се спасява, ако се налага. Най - голямата й грешка щеше да се разчита на тях до степен, в която да спре да мисли и да вярва, че биха рискували живота си за нейния. Не бе наивна, знаеше, че щом опре ножа до кокала всеки би поставил себе си на първо място. Само дето и стоенето на едно място нямаше да помогне. Затова бавно и предпазливо навлезе в откритото поле и закрачи към центъра. Явно щеше да се копае, а и така както с очертаваше - с голи ръце.

Заглавие: Re: Черногледово Пон Мар 01, 2021 5:15 pm

Дориан се подсмихна след като вампирката се запъти към средата на поляната, където кръжаха децата като мухи без глави. Обърна се към Киел, понижи глас и затовори:
- Странно, мога да се закълна, че чух да казват: "далеч сме от вкъщи,, - той направи въздушни кавички,- но нали са умрели в къщата, поне така споменаха, а къща няма. Отваряй си очите и стой близо до Ана.
Не знаеше дали ще помогне споделянето на съмненията си със Киел, но две глави винаги мислят по-добре от една. Дориан го потупа по рамото, след което се огледа наоколо и отиде при едно дърво наблизо. Извади оръжието си, замахна към два средни по дебелина клона. Ако децата казваха истината, това значеше че ще трябва да копаят, а те не разполагаха с лопати. Успееше ли да се сдобие с клоните, смяташе да ги даде на демона и вампирка. Щяха да ги използват за да улеснят процеса. След това пое към поляната. Със бъзра крачка настигна най-голямото духче и отново заговори:
- Не каза ли, че сте умрели в къщата, тогава как костите са тук и то под земята? - тонът му беше неотрален,с нотка любопитство.

Възраст : 27

Дориан имаше право, Киел бе чул същото изречение. Демонът послуша приятелят си и се запъти към Ана.
Навлизайки в кръга, той се опитваше да си спомни дали нямаше някаква история за кръгове в гората. „Мисли…мисли…място за жертвоприношения или пък перфектното кътче за пикник? Капан или покана за приятелство?“ нещо в тази ситуация не му даваше покой, но не си позволи тези чувства за излязат наяве.
Стигайки до Ана, Киел седна на земята, погледна я и въздъхна:
-Може да ме събудиш с целувка като приключиш, принцесо – намигна й и легна на тревата. Деня се очертаваше да е дълъг, а от цялото ходене през гората, Киел се нуждаеше от кратка почивка. Сложи ръце под главата си и се загледа в ясното небе.

Admin

Малките духчета все така хвъркаха, вглъбени в някаква своя игра, но ставаха все по-тихи и ...мудни. Движенията им се забавяха, песничката им за шекшапилни дупенца започваше да звучи още по-несвързана, сякаш на малчуганите им ставаше все по-трудно да изговарят думичките и да следят ритъма.

Промяната не убягна на Ели, изпълвайки очите ѝ с паника. Личеше си, че детето не знаеше какво да прави. Обърна се към Дориан, който беше най-близо и хвана с малките си юмручета връхната му дреха, стискайки, докато кокалчетата ѝ не побеляха.
- Трябва да ни помогнете. Т-тя каза, че сме в тази форма твърде дълго. Ако...ако някой не ни помогне, ще останем изгубени завинаги. - Ели бръщолевеше, докато въртеше глава на всички посоки, сякаш чакаше нещо да изникне измежду дърветата. Или някой. Коя ли беше въпросната 'тя', която беше споменала? - Н-нали ви казах, че няма къща. Да, умряхме вкъщи, но това не е нашата къща. Събудихме се тук, нали ви казах! - Ели вече повишаваше глас, а ръцете ѝ стискаха връхната дреха на демона с всичката сила, събрана в малкото крехко телце. По лицето ѝ се стичаха сълзи, дали от яд, или тъга. Наистина не разбираше. Беше им казала какво беше станало, защо не ѝ вярваха?

Малчуганите вече съвсем бяха забавили танца си и по-скоро се люшкаха разсеяно, с разфокусирани, замечтани погледи. Сякаш щяха да заспят всеки момент.

Полегналият Киел усещаше мократа от сутрешна роса трева да гали нежно тялото му. Съвсем скоро усети и топлите лъчи на изгряващото слънце, като гальовна ласка по лицето си. Най-накрая утрото беше дошло и лъчите на слънцето хвърляха светлината си върху поляната. Ана беше единствената, решила да помогне на духчетата, без да задава повече въпроси. Но задачата не беше лесна и без подкрепа от спътниците си нямаше да успее. А те бяха заети. Заети да почиват, или да се съмняват в три малки русокоси деца, отишли си твърде рано от този свят.

Гласчетата на Ая и Юи изведнъж изчезнаха напълно, а ръчичките на Ели паднаха безсилни до тялото ѝ. Момиченцето извърна поглед към Ана и ѝ се усмихна в знак на благодарност, че поне беше опитала, а сетне се изпари в нищото. Слънцето вече беше в зенита си, а гората сякаш се пробуди. Запяха птички и лек бриз раздвижи зашумелите листа. Следа от децата - нямаше. Нещо подсказваше на триото, че бяха изпуснали шанса да помогнат.

Лесно намериха пътя водещ обратно към Черногледово, но надали бяха толкова щастливи, че се връщат. Дали бяха обрекли децата на страдание? Дали ако не бяха толкова недоверчиви, щяха да успеят да ги спасят? Можеха ли да се върнат на това място отново и да им помогнат? Докато си задаваха всякакви такива въпроси, тримата не усетиха очите, които ги наблюдаваха, скрити измежду вековните дървета.

Изгубихте шанса си да помогнете на децата, затова за сега сте свободни. По-нататък може да има други шансове да ги намерите, ако желаете. Ще ви дам наградите утре в този пост, като ще ви кажа, когато са готови.

Заглавие: Re: Черногледово Сря Мар 03, 2021 10:02 am

Той усети паниката в гласа на Ели, сякаш даже беше примесена с тъга. Този път не скри объркването от лицето си, когато духчетата постепенно започнаха да изчезват и не след дълго останаха самотримата на поляната. Дориан постоя известно време да едно място, гледайки мястото където последно видя малката. Усети неприятно чувство в стомаха, колкото и хладнокръвен да беше, част от него се сви при мисълта, че се провали. Обърна глава към Ана и Киел само за да каже:
- Мисля, че е време да си вървим. - гласът му беше леко дрезгав, сякаш е викал досега. Не позволи да покаже разочарованието си, само се обърна и се запъти обратно към селото.

Възраст : 27

По пътя обратно Ада не каза нищо. Посъвзе се, едва когато се върнаха обратно в селото. Всичко се беше случило прекалено бързо, дали защото не бяха спали цяла нощ, или просто защото децата наистина се изпариха за секунди. Главата и започваше да пулсира, бе огладняла и определено цялата ситуация не й понасяше. Трудно преглъщаше грешките си, но определено имаше по-лесен начин да се стекат по гърлото - чисто и просто добавете високоградусов алкохол.
-Имам една бутилка водка вкъщи - погледа й зашари между двамата плейбои - ще стигне за двама души, кой от вас е доброволец? - имаше нужда да си избие всичкото напрежение по един или друг начин, а мъжка компания определено щеше да е от полза. въпросът бе, кой щеше да се жертва...

Заглавие: Re: Черногледово Сря Мар 03, 2021 11:30 am

Когато думите на Ана стигнаха до него, на лицето му се появи подла усмивка. Така значи. Явно не е готова и за двама им, поне не и наведнъж. По думите й разбира че поканата важи само за един, а Киел вече го водеше с една целувка.
- Мисля, че ми дължиш едно питие, все пак ти направих специално на празненството по случай свети Валентин.
Дориан не беше най-големия фен на водката, но щеше да го преживее. Не искаше да мисли за умрелите деца, а алкохола щеше да помогне с това.

Възраст : 27

Девойката се сети, че бе овързала косата си и с цел да спомогне на главоболието да я напусне, измъкна верижката и прокара лениво пръсти през розовите букли. Защитният й механизъм бе активиран и мисълта за може би загубените завинаги души бе натисната дълбоко някъде в душата й. Складираше си такива спомени като в кутията на Пандора и един Господ знае какво щеше да се случи с нея, ако я отвори. Засега обаче това нямаше значение, бяха се издънили, нямаше смисъл да размишляват върху това. Най-лесно беше да продължат напред, а и евентуално да се разсеят с по-приятни занимания. Закима бавно и одобрително като отговор на думите на Дориан.
-Факт е, че след този ивент съм ти длъжница - обърна се към Киел и му се усмихна искрено - до нови срещи - изчурулика и му подаде ръка за прощално здрависване. Скоро с разноокия демон щяха да потеглят към дома й, който за щастие бе достатъчно близо.

Възраст : 27

След сбогуването си с Ана, Киел реши да полежи още няколко секунди под красивото небе. Лек ветрец си играеше с падналите кичури пред лицето му, докато ранните лъчи на изгряващото слънце галеха нежно лицето му.
Когато усети, че вече беше останал сам, Киел се надигна от мястото си и се запъти към дома си.

Admin

Излъгах, наградите ви са в този пост. Оценка за всичките ви коментари в тази тема:

Киел и Дориан: 45 опит всеки
Ана: 50 опит

» [Д][Ивент] Мистерии в Черногледово (Дориан Халек и Киел Конлид)