Черногледово

Възраст : 27

"А,да, доброто, старо Черногледово" - помисли си Ада щом чу някой навъсен човечец да им крещи. Отнесе се за момент, опитвайки се да си спомни къде имаше нещо като парк или седянка, но мисълта й бе прекъсната от думите на Дориан. Явно демонът се опитваше да изпроси още летящи обекти в лицата им днес. Спря рязко и се обърна, гледайки директно в него и поставяйки пръст пред устните си. Ако не им се влизаше в пререкания, наистина трябваше да са по-тихи. Когато бяха достатъчно близо, че да я чуват, зашепна:
-Предлагам ви да намерим някое по-обширно и не заобиколено от къщи местенце и да посрещнем изгрева там... а, и да мълчим по докато ходим, освен ако не искаме да отнесем някоя друг летящ обект.
Сви леко рамене и посочи пътя пред тях, негласно опитвайки се да попита "Накъде да тръгнем според вас?" Не, че беше сигурна колко опции имат, все пак беше по средата на нощта, а черногледите скъперници едва ли бяха оставили включени лампи навсякъде.

Admin

Докато Киел и Ана бяха взели присърце заплахата от поредното метално канче, Дориан явно обичаше да живее на ръба. Тъкмо бе задал въпроса си и усети удар в гърба. Не беше силен, по-скоро го стресна и остави натрапчивото чувство на тъпа болка след себе си. Обърналата се към него Ана можеше да види една увита в чаршаф фигура, подала се през входната врата на близката къща. В едната си ръка стискаше пантоф, а другият не се виждаше. Набързо ѝ стана ясно какво беше цапнало демона.
- Къш от тука, кучетата ви яли! Опитваме да спим! Мрън та дрън, говерете си извън селото!
Ядосаната фигура метна и другия пантоф по тях без да уцелва и се прибра на топло в къщата си, затръшвайки вратата. Хората в Черногледово по принцип не бяха известни с дружелюбността си, и липсата на такава разбираемо се изопачаваше щом ги будеха в тъмни зори. Не се знаеше какво щеше да полети към тях при следващата издънка, затова идеята на Ана да се преместят може би беше добра.

Точно пред тях пътят се раздвояваше - една отъпкана камениста пътечка ги извеждаше извън центъра, към един отдавна пресъхнал фонтан и няколко пейки, а другата, по-обрасла и неподдържана водеше навътре в гората. Тримата бяха чували, че някъде в гората има открито пространство известно с високата си магическа енергия, но нищо не подсказваше дали този път щеше да ги заведе там.

Възраст : 27

След като и вторият пантоф полетя към Дориан, Киел нямаше как вече да сдържа кискането си. Тупна приятелят си по гърба и обяви:
-Братле, напоследък ама хич не ти върви, а? – беше сигурен, че с този коментар ще изяде и някой юмрук в лицето, затова побърза да се отдалечи. Киел спря на място, когато забеляза пътят пред тях да се раздвоява. Липсваше само една табелка на която на пише – наляво „към ада“ надясно „към рая“. Демонът се загледа малко в пътечката от дясната му страна, след което се обърна към дружинката си и заяви:
- Имам добро предчувствие за този път – посочи към тъмният, обрасъл друм – Със сигурност ще попаднем в неприятности. Кой е за? – попита той и вдигна ръка. – Принцесо – обърна се към вампирката – Не си ли идвала тук и преди? Накъде да поемем? – запита демонът и дяволита усмивка се появи на лицето му.

Заглавие: Re: Черногледово Чет Фев 18, 2021 8:36 pm

На Дориан му вървеше, така де поне последните няколко часа, този тъп обаче предизвика съдбата умишлено. След като се увери, че единствената им заплаха в селото са недоволни зомбита леко му олекна. А колкото до Киел, добре беше направил като се отдръпна иначе щеше да се озове на земята или по-лошо. Пред очите им се разкриха две пътечки и като блондинката от ,,Страшен филм" която тичаше към знака ,,смърт", Дориан също изгаряше от желание да разбера какво предлага подозрително изглеждащата пътечка. Затова вдигна ръка казвайки ,,аз". След което се обърна към Ана.
- Не че имаш избор, два от три гласа. -каза той, преди да е имала шанс да възрази.
Директно се запъти към посочения път, без много да се чуди. Оставяйки отново двамата да го следват. А и не искаше още някой недоволен селянин да му се прокрадне в гръб. И така Ед, Едд и Едди поеха към или страхотно приключение или сигурната им смърт.

Възраст : 27

Не й се разказваше за предишните й идвания в Черногледово. Нямаше и да им е от полза, разходките й там по принцип не завършваха в съмнителни горички. Започна да се чуди дали беше добра идея да се залепя за двамата гръмогласни приключенци, но първо - беше твърде късно и второ - не е като да живееше свят, в който опасностите не дебнеха от всякъде. Сви рамене и последва явно развълнувания демон, ако съдим по пъргавата му крачка, нали.

Admin

Тримата герои задружно поеха по пътя, водещ към гората, оставяйки тъжното селце и сърдитите селяни зад гърба си. Не вървяха много преди гъстата гора съвсем да ги обгърне. С всяка следваща крачка пътеката ставаше все по-обрасла и трудно забележима, а високите дървета бяха склопили клони, запречвайки пътя на лъчите на изгряващото слънце. Навлизайки в гората и тримата усетиха ласката на сякаш студен повей на вятъра, която ги накара да настръхнат. Дърветата обаче бяха останали неподвижни и потънали в тишина. Всъщност, единственият доловим шум бе този на стъпките и дишането им. Отвъд тяхното присъствие в гората сякаш нямаше живо същество. Откъде тогава се беше взела тази невидима ласка, която ги галеше по лицата и ръцете и оставяше усет на студенина след себе си?

Заглавие: Re: Черногледово Чет Фев 18, 2021 11:08 pm

Колкото по-навътре навлизаха в гората, толкова повече изчезваше светлината, а температурата бавно се понижаваше. Дориан погледна нагоре, къдета клоните на дърветата се докосваха, възпрепятствайки слънчевите лъчи. След като върна погледа си на хоризонта реши че трябва някак да запомнят откъде са минали. Извади оръжието си, отиде при най-близкото стъбло и набързо направи маркировка. Научи се на този трик преди години, когато беше навлязъл в гора, гъста като джунгла. Спомни си как му беше нужно близо две денонощия, за да излезе.
Този път демонът беше решен да не се съблича. Даже закопча две копчета на връхната си дреха. Студа се усещаше като студена милувка, което накара Халек да потръпне, сякаш жена си е допряла ледените крака в гърба му.
А тишината също не помагаше, затова Дориан се обърна към вампирката, маркирайки следващото дърво.
- Значи затова беше намусена в градината? Всъщност какво стана - направи кратка пауза - спомена, че е умрял в ръцете ти? - не искаше да е нетактичен, все пак тя решаваше дали ще сподели за случилото се. Не че много му влизаше в работа или го интересуваше, но искаше по някакъв начин да запълни мъртвата тишина.

Възраст : 27

Дориан бе поел лидерството и крачеше смело напред, докато Киел спокойно вървеше до Ана. Дебела мъгла бе паднала из гората и ставаше все по-трудно да се вижда надалеч.
-Нека не изоставаме – предложи той на Ана и забърза леко крачка. Най-странното в гората бе тишината. Киел бе свикнал да е сред природата и нейните звуци, и това му се стори странно. Единственият шум идваше от смачканите листа и тревички под краката им. „Само на мен ли ми се струва странно, че птиците не пеят, а щурците не свирят?“ замисли се той, но реши да им спести тази информация. Бе сигурен, че и те са усетили тази липса. Изведнъж лек студен бриз погали кожата на лицето му и накара косъмчетата на тила му на настръхнат.
-Студено ли ти е? – попита той Ана.

Възраст : 27

Първата мисъл на Ана бе някак да отбелязват от къде са минали. За щастие Дориан бе по-бърз от нея и вече се бе заел с маркирането на дърветата. Второто нещо, бе да намерят начин да не се разделят. А третата идея, която прехвърча през главата й е да внимават какво си мислят и изпитват. По филмите в мъглите, а усещането по кожата й и навяваше за такава, винаги се мяркаха изображения на страхове, минали любови или на предишни аватари, кой знае какво ги чакаше в тази. Пое си дълбоко въздух и тогава осъзна колко студен е всъщност. Фокусира се върху фигурата на Дориан и движенията му, за да не мисли за това и грабна ръката на Киел, придърпвайки го по-близо до нея и приближавайки и двамата още повече до белязващият дърветата демон.
-Предлагам да си разкарваме истории за лека нощ, когато се разкараме от тук - отговори на демона с двете различни очи - Относно студа, добре съм - стисна леко ръката на другия, за да му сигнализира, че е наистина е окей- Каквото й да има тук мисля че трябва да прочистим главите си от емоции, мисли и спомени. Ласката на вятъра е прекалено не... вятърна? - преди да изрече последната си дума стисна горнището на Дориан. Прекалено невинен и изненадващ жест за характера и реално погледнато цялото й същество, но ръцете му бяха заети, а за момента не се сещаше за по-добър начин да подсигури стиковането им. "Едно въже щеше да ни е полезно, трябваше това да взема, вместо да си слагам бижута на излизане"

Admin

Известно време тримата се движиха в тишина. Студената милувка беше изчезнала, но гората оставаше все така неподвижна, а следа от очаквания див живот, било то птици, катерички, зайчета, че дори и вълци, все още нямаше. Сгушена между двамата демони, Ана усети дръпване по косата. Дали не беше оплела кичур в нечие яке? Киел пък усети стисване по ръката. Два пъти. Може би вампирката го беше стиснала повторно, за да го увери напълно, че беше добре? А вървящият пред тях Дориан усети как някой подръпва горнището му. Но Ана вече го беше стиснала. Може би го дърпаше с другата си ръка?
Пътеката, която следваха, бе почти покрита с обрасли шубраци, но поне дърветата, покрай които минаваха не бяха маркирани. Значи все още се движеха в правилната посока, накъдето и да водеше тя.

Възраст : 27

Тръпки я побиваха от това място и когато нещо или някой я дръпна за косата рязко спря. Не вярваше Киел да се шегува точно сега, а и ако беше той едва ли щеше да е почти болезнено. Не е и като да духаше така че непокорен кичур да се оплете в нещо. Най-добре щеше е да се поогледат малко, ходеха стремглаво напред, но бяха ли наясно какво точно има около тях? Възползва се от средното си положение та да придърпа двамата демони и да ги завърти, сформирайки триъгълник от гърбовете им, и започна да се оглежда, ту в страни, ту назад, от където сякаш беше усетила оскубването и където беше собствения й гръб преди малко. Огледа и ръцете си, с които все така здраво държеше Киел и Дориан, както и тях двамата от глава до пети. Може би не само тя беше усетила нещо неприятно и може би въздухът около тях не беше просто въздух. Надяваше се скоро да разберат какво има около тях та да могат за продължат напред с по-бърза крачка и от преди.

Заглавие: Re: Черногледово Съб Фев 20, 2021 4:39 pm

Раменете на демона се удариха в тези на Киел, а малко по-късно и с тези на Ана, свормирайки кръг. Беше объркан от държанието на вампирката, това някакви намеци за тройка ли бяха? (добър избор тхо) Или Каспър си играеше с тях.Дориан гледаше напред, обхождаше с поглед дърветата, които ги заобикаляха. За момента нищо не се случваше, затова каза студено:
- Успокой се. - знаеше, че в подобни ситуации не биваше да се паникьосват. Прочисти мислите си и се съсредоточи повече да слуша.
Мъглата правеше въздуха тежък и влажен, но по необичаен начин. Дориан си пое дълбоко дъх, което остави неприятно чувство, опитвайки се да прецени на какво миришеше. Сбръчка нос, понеже не беше сигурен каква беше миризмата. Отпусна тялото си, но усили захвата около дръжката на оръжието си. След което зачака търпеливо, в очакване нещо да се случи, като вече премисляше планове за действие.

Възраст : 27

Едно стисване му бе достатъчно от Ана, разбра че не й е студено. А другите две за какво бяха?
-Ако ще си играем на пощипване, да си преместя ръката на друго място? – попита Киел вампирката, която в този момент дръпна него и Дориан, и рязко си станаха много гъсти.
Ана започна да се оглежда като куче в китайски ресторант. Притеснението бе изписано на лицето, докато Дориан от друга страна я успокояваше, въпреки че едната му ръка бе на оръжието му.
-Да не би с пиенето на кръв да си започнала да губиш мозъчни клетки, принцесо? – обърна се към Ана – Паниката с нищо няма да ни помогне. А и може просто да е някой дух. Най-много се обладае един от нас и накрая всички да се избием. – замисли се демонът – Ако ви е страх, че ще напълните гащите да се връщаме? – въпросът му сякаш увисна във въздуха. Истината бе, че и Киел се чувстваше застрашен в тази гора, но реши да спести на Дориан да бъде детегледачка.

Admin

В гората миришеше на свеж въздух, зеленина и мокра почва. На какво му миришеше на Дориан само той си знаеше. Със сигурност не миришеше на нещо съмнително, или не на място. Тримата бяха нащрек, но нищо не се появяваше. Не чуха ни звук, ни стон, вече никой не ги подръпваше и постискваше. Дали бяха отреагирали навреме и бяха прокудили невидимата ледена ласка?

Може би трябваше да се отпуснат. Гората беше мрачна и страшна, да, но какво толкова можеше да се крие там? Можеха да се обърнат и да се върнат в селото и...

- На какво играете?
Ана чу въпроса зададен директно в ухото си, последван от усета на студена ласка по врата си. Последва тих кикот, идващ все така от лявата ѝ страна.
- Изглежда забавно.
- И аз искам да играя.
Нови два гласа долетяха от страната на Дориан, който усети лека тежест върху краката си, все едно някой го прегръщаше. Киел пък усети как сякаш бяла пелена пада пред очите му. Зрението му се замъгли и му стана студено. Сякаш някой беше сложил прозрачните си ръце пред очите му.
И тримата можеха да чуят гласовете, но нищо не подсказваше дали бяха добронамерени или не. Звучаха някак глухо, сякаш идваха отдалеч, като ехо носено от вятъра.

//Много от нищото разбрахте, че става нещо, особено Дориан и Ана. Героите ви не са си споделили един на друг, че нещо ги подръпва. Старайте се да ги описвате тези работи, защото сегашните ви постове са по-скоро пауърплей воден от това, което вие подразбирате, докато четете моите постове. Вие не сте героите си - те не са прочели пост, те виждат/усещат само каквото е описано. Ако искате да са наясно, че нещо ги пощипва - трябва да си го кажат в пост. Smile

Възраст : 27

Погледът на Киел се замъгли за секунда, затова той затвори очи и ги стисна. „Ниско кръвно?“ помисли си той, но в този момент чу гласове. Нов студен полъх го обгърна и тялото му настръхна.
-На какво си играете?
-Изглежда забавно.
-И аз искам да играя.
Това не бяха гласовете на Дориан и Ана. След като възстанови зрението си, се огледа наоколо, но не видя никой. Сякаш вятъра им говореше.
-Кое е там? – попита Киел гората. Обърна се към дружинката си и ги запита – Кажете ми, че и вие ги чухте? Погледът му все още търсеше нещо между дърветата, но мъглата не му позволяваше да види нищо. Киел направи крачка напред и отново се провикна – Който и да се крие там, излез!

» [Д][Ивент] Мистерии в Черногледово (Дориан Халек и Киел Конлид)