Черногледово беше малко селце, намиращо се съвсем близо до столицата на кралството, което след много години може би щеше да се превърне в квартал за богатите и великите, но на този етап си беше просто място далеч от шума на големия град.
По традиция на живущите тук постоянно им беше криво за нещо и начинът, по който комуникираха с новодишлите (а и помежду си), беше далеч от дружелюбен. Нищо чудно, че мястото не се славеше с процъфтяващия си туризъм.
И въпреки това съществата посещаваха Черногледово заради приказните гледки, досега с дивата природа, възможността да си закупят разни нещица на по-ниски цени, а може би и да намерят нещо вълшебно някъде из калищата на неасфалтираните улици...
Киел се бе допрял на една от къщите в Черногледово и гледаше калдъръмения път. Дяволът бе застанал като пазач в началото на града и чакаше спокойно приятелят си. Нощта бе топла, а лек ветрец подухваше косата му.
Ада не бързаше за никъде. Не беше тръгнала да върши работа или да издирва нещо или някого. Бе решила да отдели малко време за себе си. Но уви, явно мъже я преследваха навсякъде, където отидеше. За момент си помисли, че ако може би си държеше езика зад зъбите, а не го пъхаше в чуждите усти толкова често, нямаше да познава толкова много представители на противоположния пол и щеше да може да излезе на разходка без да срещне някой от тях. Само дето вече беше късно за това. -Ти да видиш. Не очаквах да се видим толкова скоро, драги. Какво прави чаровник като теб тук по това време, при това сам?
Трите Наречници, Киел Конлид and Дориан Халек like this post
Както винаги Дориан беше пъхнал ръце в джобовете си, докато вървеше към Черноглегдово. Странен навик, който беше развил с годините. Щом запозна да наближава в далечината забеляза девойка с розова коса и мъжка фигура до ния, изглежда си приказваха. Когато ги приближи осъзна че това са Ана и Киел. Отиде при тях, прекъсвайки ги безцеремонно. - Не очаквах да видя вас двамата, камо ли заедно - оглегледа си наоколо сякаш някой ги подслушваше, след което се обърна към вампирката - странно място си избрала за разходка, принцесо. Той й намигна и на лицето му изплува крива усмивка.
Трите Наречници, Киел Конлид and Офелия Оселис like this post
-След като сме се събрали тук гълъбчета, защо не отидем да пийнем нещо заедно? Имам нужда да разпусна малко. – обяви Киел и се отблъсна от стената. Той застана между Дориан и Ана ги побутна леко с ръка – Хайде на пътешествие! – направиха няколко крачки и демонът попита – А някой всъщност да знае къде може да намерим такова място?
Ана се засмя. Весело щеше да й е с тия двамата, със сигурност. Обаче те май изобщо не знаеха къде отиват. -Странно, не съвсем. Да ви кажа честно Черногледово ми е любимото място за разходки. Като гледам киселите физиономии на всички местни, си давам сметка, че аз не съм чак толкова намусена и настроението ми се оправя. А относно предложението ти, Киел, не съм сигурна, че наистина ти се пие точно тук. Не мисля, че ще намериш много гълъбчета за омайване. - погледът й започна да прескача между двамата демони - Вие всъщност, защо не спите трети сън по това време, а сте... тук?
Трите Наречници, Киел Конлид, Офелия Оселис and Дориан Халек like this post
Дориан ги гледаше сякаш влязъл на снимачната площадка на порно филм...в грешното време, когато пиещата кръв Сакура, сподели че й се оправя настроението гледайки нещастието на другите. Интересно..е, всеки с хобитата си! Халек досега не беше стъпвал в Черноглегдово и не знаеше какво да очаква, но по объркания поглед на Киро, разбра че и за нега това място е ново. Тръгна по пътеката оставяйки ги да го следват, подмятайки: - Така или иначе сме тук, нека разгледаме какво предлага това място. - за момент е обърна към Ана с дяволита усмивка - тъкмо ще ми разкажеш как перфорира Киел. - след което продължи да върви със спокойна крачка като остави ръцете си в джобовете.
Ана фон Кайран, Трите Наречници, Киел Конлид and Офелия Оселис like this post
Киел се усмихна и вдигна въпросително вежда към Ана. -И аз искам да чуя твоята версия на историята, Ана – натърти той на името й. Слизайки надолу по калдъръмените улици, Киел се наведе и взе едно малко, плоско камъче. Започна да го премята в ръката си като монета, докато чакаше отговора на вампирката. Онази вечер станаха твърде много неща. Вярно, Ана му помогна след като го намушка, дойде и му се извини също, даже имаше и целувка. Въпреки всичко, обаче, Киел имаше доверие единствено на Дориан. С крайчето на окото си дeмонът наблюдаваше Ана, не знаеш кога може мозъкът й да превключи и отново за започне на ги намушква. Макар, че наоколо единственото й оръжие би било някоя китка от градината на луда лелка.
Ана въздъхна престорено драматично. Наистина й омръзваше да обяснява, че никога не е имала намерението да наранява никого и че за нея кървящия Киел не беше по-малко мъчение. -Истината е, че бях безкрайно разсеяна тази вечер. Обяснявам, ако някой не е забелязал предложението за брак и скандалните свалки, нали.. - беше леко заядлива, но да те третират като потенциален сериен убиец, на никого не би му се нравило - Та бях взела ножа с цел да нарежа златната ябълка, както и направих, не че имаше полза. Не го бях стиснала достатъчно здраво нито самата аз бях стегнала тялото си и когато ме избута някой в суматохата, залитнах и намушках Киел. За което по мой спомен - се извиних. Вижте, не казвам, че трябва да ми вярвате, не е като и аз да имам причина да имам безрезервно доверие и на двамата засега, но може да опитаме да се опознаем и знам ли - сработим?
Трите Наречници, Киел Конлид, Офелия Оселис and Дориан Халек like this post
-По мой спомен, ти бе принцесата в беда, а аз смелият принц подал ти ръка. Но в крайна сметка принцесата се оказала феминистка и за да докаже, че няма нужда мъж да й помага, решила да го намушка. Край на историята. И всички заживели щастливо. – на Киел му бе страшно забавно да се заяжда с Ана, но след малко вдигна ръката си и я помилва по главата – Шегувам се, принцесо. Без лоши чувства сме, нали? Е, - провикна се той към Дориан, който ходеше малко по-напред от тях – Коя версия на историята ти харесва повече? Мисля, че моята е направо за Оскар. Може да добавим и любов и бум – бестселър – Киел отново се засмя.
Ана фон Кайран, Трите Наречници and Дориан Халек like this post
Дориан не ги слушаше съвсем. Вниманието му беше насочено върху тъжно изглеждащите сгради. Настроението на това място беше доста сиво и мрачно. Обстановката будеше съмнение у демона, затова стоеше нащрек. - Добре, щом Ана не иска да говорим за тази случка - направи кратка пауза, правейки се че мисли - може да ни разкажеш кога захвърли кучето и го замени за гръмогласния Кольо- Халек не знаеше за случилото се със Зейдис и неволно сипа сол в другата рана. Какво можеше да направи, не беше баба Ванга или медиумът от Лонг Айлънд. След това реши да поразпита малко приятеля му демон/коу-фост/флиртаджия/вече притежател на Оскар. - Ами ти Киел, какво стана след като си тръгна с Араела и не спестявайки детайли!- въпреки че не го виждаха, Дориан се подсмихваше дяволито.
Трите Наречници, Киел Конлид and Офелия Оселис like this post
Ана фон Кайран
Възраст : 27
Заглавие: Re: Черногледово Чет Фев 18, 2021 12:08 am
Стисна зъби инстинктивно. Дориан беше прав за едно - как ситуацията изглеждаше отстрани. Само дето, ако знаеше всичко за нея, едва ли щеше дори да си помисли да я попита. -Зейдист е мъртъв. Убиха го в нощта на бала. Ако се чудиш как знам, не не намушках и него ... държах ръката му, докато умираше. Не смяташе за нужно да се обяснява повече, Дориан определено беше интересна личност, но този негов пиперлив език, щеше да го вкара в голяма беля. Забърза крачка и го подмина, нямаше желанието да погледне в лицето й и евентуално да се опита да го разчете. Предпочиташе в момента и двамата мъже да са зад гърба й и да си говорят за завоеванията си. И без това не изглеждаха като да се влюбват дълбоко и да са създадени за една единствена жена... А пред очите й улиците на Черногледово и навяваха странна носталгия...
Трите Наречници, Киел Конлид, Офелия Оселис and Дориан Халек like this post
Трите Наречници Admin
Заглавие: Re: Черногледово Чет Фев 18, 2021 12:25 am
Тримата герои си говореха сладко-сладко, докато навлизаха все по-навътре в селото. И наистина къщите в Черногледово изглеждаха доста тъжно, със затворените си кепенци и клюмналите керемидени покриви. Може би точно, защото се бяха улисали, героите забравиха, че се разхождаха из града в тъмни зори и може би обитателите му спяха. - ’Ич не ми е кой е умрял - избухна изведнъж силен мъжки глас, а нещо прехвърча покрай Киел, удряйки се с тъп метален звук в земята. Ако погледнеха, щяха да видят, че беше канче за вода, с една сплескана от силата на удара страна. Добре, че не беше ударил демона. - Млъквайте, да не ви избия зъбите, аман от приказки! - Последва шумно тръшване на прозорец, което сякаш разтресе цялата улица. Явно бяха събудили някой доста силен индивид, и ако не искаха да си изпатят, щеше да е добре да намалят децибелите. Иначе нищо друго интересно не се случваше. Дориан беше нащрек без видима причина и рискуваше по-скоро да изопне нервите си и да се вкара в някой филм. Все пак Черногледово, макар и тъжно и черно, беше мирно селце и надали нещо страшно дебнеше измежду тъмните сенки на заобикалящите го дървета.
Киел Конлид and Дориан Халек like this post
Киел Конлид
Възраст : 27
Заглавие: Re: Черногледово Чет Фев 18, 2021 12:37 am
-На мен поне мацките ми връзват, Халек – отвърна му Киел като застана до него – А от теб явно само бягат – хвърли поглед към Ана, която много държеше да е най-отпред в индианската им колонка. Изведнъж се чу силен мъжки глас, а в следващата секунда нещо мина на сантиметри от Киел. – Какво по дяволите? – промърмори той. Явно бяха събудили някой откачен дядка, който ги замеряше с – Канче? – демонът вдигна предмета от земята. – Май не ми на късмет да съм около теб, Ана – погледна я той. Киел остави канчето на земята, изправи се и продължи надолу по пътя. Прибра камъчето, с което си играеше в джоба си, и сложи ръцете на тила си. „Това трио май не е добра комбинация“ замисли се той.
Трите Наречници and Дориан Халек like this post
Дориан Халек
Заглавие: Re: Черногледово Чет Фев 18, 2021 1:06 am
Тялото му леко се напрегна от коментара на жълтоокия демон. Туше! Въпреки че пое силен удар ( не физически ) Халек не мислеше да спре, беше му прекалено интересно да си играят на нервички. Кой ли щеше да избухне пръв? Можеше да си заложи главата че ще е Ана. - Точка за Киел. - засмя се Дориан - само гледай да не хванеш нещо,приятелилю, все пак доста езици минаха през твоята уста. - Ана вече вървеше пред тях, затова той изравни крачка с Киро. - а доколкото до розовото Барби пред нас.. поляха ме със студен чай заради нея, можеш да повярваш? Аз мислех да й го върна, като я бутна в някое езеро - малко повиши глас, за да може и тя да го чуя - как ти звучи? Беше доста тихо, даже прекалено. Дали наистина всичко живо спеше или беше затишие пред буря? Замисли се Дориан.
Трите Наречници, Киел Конлид and Офелия Оселис like this post