Черногледово

Заглавие: Re: Черногледово Нед Фев 21, 2021 5:07 pm

Тежестта върху крака на Дориан го накара да погледне надолу, само да открие че няма нищо там. Той събра вежди, направейки гримаса. Чуваше нечии гласове, обаче не се виждаше да има някой наоколо. Точно когато щеше да попита дали и другите чуваха същото като него, Киел предизвика притежателите на гласовете да се покажат. Вместо да продължи обичайния сценарии на страшен филм казвайки ,,Има ли някой тук?", той реши да действа малко по-различно.
- Хайде, покажете се и ще играем. - говореше спокойно. След това се обърна към дружинката си с малко по-тих глас - виждате ли нещо?
Все още с оръжието в ръка той сложи студената си ръка върху тази на Ана, където все още го държеше за дрехата. Премахна ръката й и направи няколко предпазливи крачки напред, местейки поглед от дърво на дърво.

Възраст : 27

Усещането беше неприятно, а въпросът - определено неочакван. Сърцето й се сви. Децата задаваха такива въпроси, а тук видимо нямаше такива. Поне не й живи. А тук й се струваше все по-призрачно. Мисълта за момент сякаш я откъсна от реалността, но студената ръка на Дориан, не че нейната собствена бе много по-топла, я върна обратно.
-Освен зловещи дървета и вас двамата - не. Може би не трябва да стоим повече на едно място и да чакаме каквото и да е това да се появи отново, а да продължим напред - и то с по-голяма скорост?

Admin

Силен кикот прекъсна въпроса на Ана. Ако се вслушаха, тримата герои щяха да открият, че наистина звучеше като детски такъв.
- Не се крием, тук сме! - отвърна въодушевен глас на въпроса на Киел, а демонът усети как малка студена ръчичка хваща неговата.
- На какво ще играем?! - друг детски глас пък попита Дориан, който усети леко подръпване на кичур от косата си. Явно притежателите на мистериозните гласове се заиграваха с триото. Гласовете им бяха все още така далечни, а ласките им се усещаха като студен допир, който тримата не можеха да видят.
- Не можем да се покажем, не още - заговори сякаш натъжен трети глас. - Далеч сме от вкъщи. Ако дойдете с нас, ще ви се покажем.
И макар тримата да не можеха да видят кой им говори, усетиха че повей на вятъра сякаш ги побутва навътре в гората. Явно там беше домът на духовете (ако изобщо бяха такива). Пътят зад гърбовете им още беше видим, затова триото можеше да се обърне и да се върне обратно в селото. Не изглеждаше сякаш духчетата можеха да ги наранят.

//Ако продължите ще стане мини-ивент и ще ви е по-трудно да си тръгнете, докато не го приключите. Ако имате други планове за героите си, или просто не ви се занимава, може да се върнете в Черногледово със следващите си постове. Ивентът ще остане тук, но може и някой друг да го започне. Не е нужно да останете тримата, за да го продължите, просто ще е по-бързо/лесно.

Заглавие: Re: Черногледово Пон Фев 22, 2021 12:34 am

Дориан усети подръпване на косата, което го подразни. Не харесваше деца, а това че бяха невидими го вбесяваше още повече. Предпочиташе да се върне при Ромео, отколкото да се прави на ловец на духове. Обаче искаше да разбере какво се крие в гората, затова реши че ще остане, пък някой друг път може би щеше отново до посети гигантът.
- Ах ти малък - преди да успее да изругае цветущо беше прекъснат от вятър, който се появи от нищото и леко го избута.
Вятъра ги насочваше по-навътре в гората. Дориан се зачуди да не би да е предизвикан от каспърчетата, показвайки им посоката към къщата, която споменаха. Той се обърна и погледна към демона и вампирката.
- Предлагам да продължим, така или иначе сме тук. - Огледала ги преценяващо - преди да продължим трябва да знам на какво сте способни. Не искам са ми се налага да ви спасявам задниците.
Искаше да е сигурен, че ще се оттърват живи, така също щяха да работят заедно по-лесно.

Възраст : 27

Киел все още се оглеждаше, когато усети студени малки пръстчета да се промъкват между неговите. Ръката, която го хвана, бе детска, а весел и закачлив глас му отговори:
-Не се крием, тук сме! – „Духове… на деца?“ звънливите гласчета и малката ръчичка определено отговориха на неизреченият му въпрос.
„Ако дойдете с нас…“. Думите увиснаха във въздуха, а самото предложение му се стори доста заинтригуващо. Киел се кълнеше, че някой ден любопитството ще го убие. Лек студен ветрец ги подканваше да тръгнат в посоката, в която и децата искаха. Навътре в гората, към непознатото. Демонът не искаше да рискува Ана да пострада, но вече беше късно, Дориан изказа мнението си, а той нямаше да остави приятелят си сам, затова му отговори:
-С моите пламъци ще ти помогна да заблестиш по-ярко, бейби. – усмихна се той на Дориан и игриво повдигна вежди.

Възраст : 27

Ада погледна пътя към селото и сви рамене. Вече буха тук така или иначе, не виждаше смисъл да се връщат сега, а и нещо в съвестта й я глождеше, може би щяха да могат да помогнат на тези деца, ако бяха изгубени, а ако не... поне да разберат какво им се е случило. Пусна ръката на Киел, която бе забравила, че държи, оставайки все така близо де него. Свали верижката си и я използва, за да прибере косата си в нещо като неподреден кок, не искаше да бъде оскубана отново, нямаше значение от кого. Не знам от къде го беше научила тоя номер, ама явно работеше. Кимна в отговор на въпроса на Дориан, все пак изразяваше същото мнение макар и негласно.
-Прегризването на вратове едва ли би ни било полезно в тази ситуация, но на теория съм родена с тази способност - беше достатъчно егоцентрична та да навлиза в подробности какво може и какво не. Струваше й се прекалено рано да се преценяват един друг или да тръбят кой кого ще спасява. В такива ситуации никога не знаеш, под чий задник ще запари. Без да му мисли повече, или да чака отговор от някого от двамата демони, Ада тръгна напред предпазливо, повеждайки мъжете и продължавайки да се оглежда наоколо.

Admin

Въздухът около тримата завибрира едва доловимо. Нещо им подсказваше, че усещаха радостта на невидимите деца. Вятърът пък продължаваше да ги побутва услужливо в правилната посока. Скоро пътеката водеща обратно към Черногледово бе погълната от буйна растителност, но съобразителността на Дориан щеше да им помогне да намерят обратния път. Евентуално. В гората имаше достатъчно дървета, които да бъдат маркирани.

Колкото по-навътре влизаха, толкова по-гъста ставаше гората. И на тримата им беше леко хладно, но най-вероятно, защото някъде около тях се рееха духчета. Подръпванията и пощипванията продължиха, придружени от доволен детски кикот. Не след дълго очертанията на духчетата започнаха да стават по-видими. Наближаваха споменатия дом, който по някакъв начин изпълваше облика им. Все още бяха леко прозрачни, но си личеше, че триото си имаше работа с деца. Едното дете изглеждаше малко по-голямо, може би първи или втори клас, но другите две дечица бяха доста малки. Никое от тях не обърна внимание на новопридобитата си плътност. Нито пък споделиха къде отиваха. Всъщност, повтаряха само 'блестиш, бейби' и 'ще ви спася задниците!!'. Макар и духове, попиваха знания като малки гъбки. За сега не се виждаше къща на хоризонта, вятърът също продължваше да ги води с умереното си темпо, та триото имаше време да поразпита децата. Ако искаха, естествено.

Възраст : 27

Засмя се някак тъжно. До колкото си спомняше, децата наистина повтаряха всичко, което казваш и правиш. Поне това със сигурност бе еднакво за всички нации - малките. Всички бебета и дечица правеха едно и също, те не познаваха различията така както възрастните, не се интересуваха от тях и обичаха от все сърце. Беше тъжно, че тези дивачета тук не бяха сред живите, но светът не ги беше опорочил, ако не друго. Заговори малко несигурно, не бе срещала духове преди и не знаеше колко е уместно да пита за смъртта им:
-Е, деца, как попаднахте тук? Имате ли родители, с тях какво се случи? - подбираше въпросите си внимателно. Каквото и да ги чакаше в края на гората и към каквото и да ги буташе вятъра, можеха да посрещнат по-подготвени, ако знаеха повече за пакостниците, които говореха за това място. - И какво е това вкъщи, от което сме далеч? Там ни водите, нали, защо не разкажете на готините батковци за него?Сигурна съм, че са страшно любопитни и искат да си поговорите - не бе сигурна до колко са склонни да й отговорят, но се опитваше да звучи мила и заинтересована и да се абстрахира то подръпванията и пощипванията. Както и да не задава прекалено много въпроси. Децата трудно задържаха вниманието си, та ако продължаваше нямаше да има шанс да отговорят дори на един.

Заглавие: Re: Черногледово Вто Фев 23, 2021 12:21 am

След като тръгнаха още по-навътре в гората Ана започна да разпитва призрачните деца за миналото им. Дориан обаче не си умираше да разбере какво се е случило с тях. Само се усмихна, когато ги чу да повтарят всяка тяхна втора дума. Явно се очертаваше дълъг път. Продължи да маркира упорито дърветата докато навлизаха все по-навътре, като се опита да не обръща внимание на продължителните допири и пощипвания. Хвърли бегъл поглед към вампирката, коят полагаше големи усилия да подбере правилните думи, задавайки въпросите си. Демонът се приближи до една от полупрозрачните фигура и му прошепна:
- Мисля че момичето с розовата коса обича да я щипят по дупето. - нямаше откъде да знае, затова предположи. - А мъжът със жълтите очи харесва да раздава целувки. ( Все пак на Св. Валентин само това правеше.) Ако му дадеш една може да се зарадва. - Дориан намигна на детето и продължи да ходи, надявайки се то да действа по новата му дадена информация.

Възраст : 27

Навлизаха все по-навътре в гъстата гора, а децата не спираха да се въртят около тях. Киел усещаше малките им пощипвания по ръцете си, а тук таме, някое от духчетата подръпваше косата му. Ана се зае с миналото на децата. С внимание подбираше въпросите, сякаш не искаше да ги засегне. Демонът също искаше да разбере повече за тях.
Колко повече се доближаваха до "дома" им толкова по-ясни ставаха и силуетите им - от невидими се превърнаха в прозиращи същества. "Горките деца..." това бе единствената мисъл минаваща през ума на му докато вървеше.

Admin

- Дупета!
- Дупета!
- ДУ-ПЕ-ТА!
Екзалтираните викове на суфлиращите малчугани огласи инак тихата гора. Може би ако имаше животни, сега щяха да се разбягат от ужас. Типично за малки деца, двамата бяха чули само първите думи на Дориан. Но може би демонът щеше да остане доволен, че част от мъдростта му беше достигнала дечицата. А с всяка крачка навътре в гората те добиваха все повече плътност, и не след дълго около триото хвъркаха не две духчета, а момченце и момиченце с руси косички и любознателни червени очи. Дори дрешките им си приличаха.

Докато близнаците оглушаваха гората с писъците си за дупета, третото духче се беше умълчало. И то беше добило плътност, разкривайки, че всъщност беше момиче, със същите златисти коси и червени очи. Явно беше по-голямата сестра на близнаците и отговаряше за тях, макар и самата тя да беше още дете.

- Ая и Юи не помнят - заговори изведнъж с тих глас. Триото трябваше да се напрегне, за да я чуе. - Убиха ги в съня им, но аз...аз видях всичко. Видях как онези ужасни мъже убиха мама и тате...и после убиха и малките...А-аз - момичето започваше да заеква, а тялото ѝ се разтрепери, но не от студа. Надали духовете можеха да го усетят. Но явно бяха способни да усещат емоции и да преживяват спомени. Темата беше болезнена, но въпреки това тя просто преглътна и стисна малките си юмручета преди да продължи. - Бяхме се скарали. Скрих се в дрешника, за да не ме намерят. Затова и ме убиха последна.

- Ели-и-и-и стигнахме-е-е! - момиченцето - Ая, беше спряло да крещи за дупета и размахваше ръчички, щастлива, че бяха стигнали дома си. Братчето ѝ продължаваше да си говори за дупенца, дано не му останеше постоянен бъг. Сестра им се усмихна тъжно, разтърка очи и си сложи неубедителна усмивка. Пред триото се разкри гледката на огромна открита поляна. Дърветата оформяха идеален кръг, а по средата имаше...е, нищо. Просто трева, осветявана от лъчите на изгряващото слънце.
- Моля ви, помогнете ни - замоли ги Ели, - ако ни погребете, най-накрая ще можем да почиваме в мир.

Възраст : 27

Ада беше меко казано изненадана. Надяваше са на подобни отговори, но не очакваше нито едно от децата да е наясно с това какво им се е случило. Ако тази история беше вярна, то бе доста тъжна и щеше да направи всичко по силите си да им помогне. Работата й обаче я бе научила на първо място да се информира, а после да действа или да се съмнява. Затова реши да продължи да задава въпроси, преди които обаче отново смяташе, че ще е по-добре да са по-близо един до друг. Дръпна Киел за ръката и изравнявайки ги с Дориан, хващайки и него, все едно и беше кавалер на бала, и ги закова на място като пирончета.
-Ели, нали така? - личните обръщения винаги предразполагаха към по-добра комуникация по нейни наблюдения. - Миличка, къде е къщата ви и как да я видим? - на първо време й се струваше, че това е най-необходимата им информация. Ако щяха да търсят трупове, поне трябваше да знаят къде, а не да се лутат из открити поляни или пък из гъстата гора отново, ако нещо.

Заглавие: Re: Черногледово Сря Фев 24, 2021 11:32 pm

Разбира се децата бяха като зле дресирани кучета. Гледаха го умно докато той им говореше, но уви нищо не вденаха. Предизвикателството на демона мина през едното ухо на детето и излезе от другото, но не беше напълно разочарован, когато започнаха да викат за дупета. Явно никой нямаше да бара яката дупара. Въпреки че му беше забавно да ги слуша, в Дориан се будеха подозрения. Историята им звучеше тъжно, но за него си оставаха мъртви, непознати деца. Докато си вървеше пред спътниците в това пътешествие
/приключение/ хижа в гората?, Киро и пиещата кръв розова пантера явно бяха палнали джапанките, изравнявайки се с него. Триото най- сетне бяха стигнали крайната си дестинация. Да, ама дрънци. Ана ги дръпна точно преди да стъпят извън гората. Пред очите им се разкри поле, обаче там нямаше нищо друго. Къщата, за която така разпалено говореха малките така и не я видяха. Дориан скри объркването от лицето си и само се намръщи.
- Моят въпрос е, след като намерим телата..къде се очаква да ви, така де, ги заровим? - опита се да смекчи казаното, не искаше да издава съмненията си. След което понижи глас така, че само двамата да го чуват. - Колкото и сърцераздирателна да звуча историята им, имайте предвид че не знаем дали не ни лъжат. - демонът прибра оръжието си и добави - Отваряйте си очите.

Възраст : 27

-Не го приемай лично, слънце, но дръпнеш ли ме още веднъж, и твоя труп ще заравяме. - прошепна Киел в ухото на Ана, така че другите да не чуят. Демонът се усмихна и погледна момиченцето. Надяваше се детето да е запомнило всички въпроси досега, защото и той смяташе да се включи.
- А защо да ви имаме доверие? - полюбопитства той - Чел съм достатъчно книги, за да знам, умрели или не, сами деца в гората не е на добре. - Той клекна и облегна лактите си на коленете. Сега погледите им бяха на едно ниво. Вгледа се дълбоко в нейните червени очи сякаш търсеше знак. Защо ли си мислеше, че може да разчете дете, та те бяха най-големите актьори на света?
- Ако ни излъжеш ще те хванем, хлапе, а вечерта бе дълга, и нямам намерението да погубвам сексапилното си тяло заради някаква си игричка.

Admin

Ели изслуша триото с еднаква доза любопитство и объркване видими в червените ѝ очи. Детето не разбираше защо каката и батковците ѝ нямаха доверие. Не им ли беше казала всичко? Бяха видели, че с братчето и сестричето ѝ са духове, кое им беше трудно да повярват?
- Няма къща, която да видите - каза накрая и обърна поглед към голата поляна, където близначетата се гонеха и крещяха най-новата си думичка за вечерта, а именно - 'сексапилен', макар и да не я изговаряха много правилно. - Костите ни са някъде тук. Поне така мисля - допълни леко несигурно и се запъти, или по-скоро зарея, към средата на поляната. - Като отворих очи бях тук, а Ая и Юи вече обикаляха. Дори не помнеха, че са...е, какво ни се случи.
Ели явно не искаше да повтаря историята им отново, затова само се усмихна тъжно и отиде да се скара на малчуганите за прогресивно развалящия им се речник.

Киел, Дориан и Ана явно трябваше да изровят костите на децата и да ги погребат подобаващо. Ели не им беше казала къде точно бяха въпросните кости, но и трите духчета гравитираха само около центъра на поляната и нито веднъж не се подгониха из периферията или между дърветата.

» [Д][Ивент] Мистерии в Черногледово (Дориан Халек и Киел Конлид)