ꕥ Пивницата

Заглавие: Re: ꕥ Пивницата Пет Май 07, 2021 12:04 pm

Една чашка нямаше да навреди никому, а и празникът трябваше да бъде полян. Демонът и оня с коня се появиха в пивницата след като напуснаха пекарната. Двамата добре изглеждащи мъже се запътиха към най-близката свободна маса. Дориан нямаше нужда да гледа менюто, знаеше точно какво иска. Чист, твърд алкохол. Ако можеше да бъде честен, какъвто винаги беше, цялото внимание на леличките от по-рано го беше изтощило. Той се усети, че от тогава не беше казал нищо друго на непознатия затова проговори пръв.
- Наистина не знаех, че ще стане така. Не исках да те прецаквам.

Възраст : 28

Русокосата звънко се засмя. Това звучеше като нещо много хубаво, че и доста спонтанно. Отбеляза, че явно докторът бая беше попътувал, и много се надяваше в бъдеще да има шанс да го разпита дали е виждал морета или океани и всякакви такива чудесни неща! От друга страна, в главата ѝ вече се въртяха няколко предположения относно новата му тайна, и развеселено подметна, че бе готова да заложи няколко монети, ако се окажеше, че е заплатил с три козички. Изборът на предположение обаче, си оставаше за нея, все някъде търгуваха с кози. Или тъгуваха по тях.

Подпряла лице в длан, недоволно изплези език към бармана, който явно не знаеше какво прекъсва. Не че го винеше, нито пък Ян - все пак работата си беше работа. Радваше се, че бе успяла да му разкаже за емоционалния ураган Аморделия, както и че му бе показала клончето с жасмина. Скокна от столчето си, изпука рамо, сетне забила крачета в земята, върна очите си върху кехлибарения поглед на доктора-келнер. Първоначалната ѝ неловкост отдавна се бе изпарила, карайки я съвсем сериозно да проговори:
- Аз много искам да те видя пак - подпряла ръка на хълбока си започна, - ако някога ти се прииска компания за градинарство - знаеш къде живея! А и все пак трябва да знам какво мислиш за групите ми, дали си имаш любим празник и... абе, пълничък ми е лексиконът от Пъклената Академия. Непопълнен.
Все още ухилена до уши, вещицата рязко се сепна и трескаво започна да рови в чантата си:
- Преди да забравя - издърпа една карта, като по всичко си личеше, че беше доста стара. Разтвори дланта на вампира, сетне постави изображението в нея и внимателно затвори пръстите му около картончето.
- Визуализацията ми напомни за теб - сви рамене, - но за символиката ще трябва да дойдеше на сеанс някой път!

Наистина не искаше да си тръгва, а в един по-добър свят може би можеше да го изчака да приключи работа, после заедно да се приберат, да си направят чай и да продължат да водят разговори за всички и за нищо. Въздъхна едва чуто, сваляйки агнешката качулка. Цяла вечер въпроси относно романс нямаше, а и Офелия не бе сигурна дали беше уместно изобщо да повдига темата. Но, както бе станало ясно, съдбата обичаше смелите, а и след тази вечер се чувстваше някак... хармонично:
- Последния път, когато се видяхме, направих грешка... и я прекратих, преди да е станала още по-голяма грешка.
В крайна сметка, целувката ѝ с Дориан в градината не бе породена от емоции, желание и копнеж, а от главоломно разочарование, както и в защитен опит да не би той да се опиташе да направи нещо друго с нея. Отделно, демонът не се бе явил нито веднъж да види Мориган, или пък да помогне за куеста ѝ, което го правеше и изключително кофти приятел. Камаел също не бе очарован от историите за него, което показваше, че вещицата определено не грешеше за лошия демонски материал. Самата тя вече не беше селското момиче в големия град, и перипетиите, през които бе преминала от началото на пристигането си тук, ѝ бяха помогнали да се изгради освен като вещица с професионален нюх, така и като някой, който вече знаеше какво всъщност би искало сърцето им. Иначе нямаше да се чувства сякаш същото бе готово да изхвръкне през гръдния ѝ кош право в ръцете на доктора. С другите думи, на сърчицето ѝ му бяха обявили шах и мат, но не по начина, за който щеше да ѝ трябва хирург.
- В главата ми вече не е неорганизиран хаос - понечи да продължи, но реши да не избързва, че пак щеше да го засипе както лавина - неопитен алпинист.

Admin

При коментара на Араела, келнерът се засмя още повече и въпросната трапчинка се засмя с него. Не знаеше как се чувства относно това едно потенциално непълнолетно момиче да му прави коментар, но не е като да можеше да ѝ поиска документи, защото в този свят нямаха такива. Не можеше и да върне коментара ѝ обратно, така че бяха малко в задънена улица.
- Госпожице - сви ръце зад гърба си и даде изглед към табелката с името си. Арес. - Аз и трапчинката ми с удоволствие ще сервираме каквото пожелаете, но трябва да ми потвърдите възрастта си. Такъв е протокола.
Сетне се огледа из заведението, в търсене на нещо или някого и върна обратно поглед към момичето.
- Има ли някой ваш познат тук, който да гарантира за вас?

Междувременно в същата вселена, ала със съвсем различно чувство, сервитьорът на Бенедета розовееше в абсолютна конкуренция с нея. Много искаше да ѝ отдели от компанията си, ала пристигаха все повече и повече клиенти и времето му се запълваше. От друга страна, на въпроса ѝ относно подходящия прибор за крем брюле, блондинът лекичко се ококори. И таз добра! Беше забравил да донесе приборите!
Извини се набързо и тръгна да се връща, благодарен, че краткотрайната липса на момичето пред погледа му предоставяше шанс да овладее топлината върху бузите си. И така забързан, отиде до бара да вземе малка лъжица, увита в салфетка, ала тръгвайки обратно към Бенедета, неволно се препъна в една от чергите в салона на пивницата и лъжицата полетя със засилка към масата на гостенката. Увитата около нея салфетка остана в ръката на момчето, проснато като круша почти пред масата на червенокоската; а самата лъжица полетя към Бенедета и я тропна по челото.
Стъписан, сервитьорът загуби ума и дума и за момент се зачуди дали да не се направи на умрял. Или да умре тук и сега от срам. В главата му се луташе кълбо от неясни мисли - коя от коя по-притеснена, а от притворените му в ступор устни не излизаше и думичка.

Малко встрани от същия този бар, доктор Ян с интерес разглеждаше таро картата в ръцете си. Не му говореше нищо и не я разпознаваше. Един-единствен път му бяха гледали на таро в продънена палатка някъде из пустинните страни, и тогава му бяха казали да си намери ново хоби. И така и беше сторил - явно за добро, щом и Офелия харесваше градинарството. А сега именно тя му връчваше таро карта, с което кръга се затваряше по щастлива случайност. Или пък съдбата го сръчкваше с лакът да му се изфука какви ги е завъртяла.
Поусмихна се. Хубаво момиче беше Офелия, макар и малко хаотична на моменти. Но никой не беше казал, че това е лошо; а дори и да беше - Ян чудесно осъзнаваше, че няма как да виждаш само хубавите черти у някого. Не беше реалистично. Или поне не съответстваше с неговата реалност.
Добре обяснима топлина се настани в гръдта му, когато девойката поясни, че тази нейна хаотичност бе разрешена поне в един аспект.
- Значи, ще се видим пак - отвърна простичко докторът. Не му трябваше да знае повече. Уверението ѝ му стигаше, а и желанието, пък и инициацията от нейна страна говореха в пъти повече от всяко обяснение. Не ѝ липсваше смелост на тази енергична русолява фурия, и като истински почитател на "съдбата обича смелите", Ян оценяваше това стократно. - Може да намина някой път за чай? Този от пакета започва да привършва.
Последното обяви с една от своите многозначителни усмивки, с които хем ѝ даваше да разбере, че го е получил - хем я уверяваше, че го е приел по позитивен начин. Вгледан така в отсрещните изразителни очи, Ян се насили да се изправи и с прикрита въздишка върза обратно престилката си. Зовеше го работа. Сбогува се накратко с вещицата и на тръгване обратно към салона на заведението реши да се върне обратно. Надраска набързо нещо в тефтерчето си, откъсна страницата и я сгъна на четири. Сетне пое ръката на девойката и досущ както тя бе сторила с него, остави бележката в дланта ѝ. Пръстите му бяха хладни.

Поел си дълбоко въздух в готовност да пристъпи обратно в света на обслужването на хора и други твари, доктор Ян обърна гръб на Офелия и тръгна към новонастанилата се маса на Дориан и "оня с коня", който пък се казваше Оги. Не, не коня. Притежателя му.
- Какво ще желаете? - запита докторът-сервитьор миг преди да разпознае разноцветните очи на Дориан, когото помнеше основно заради ескападата с Офелия и гадната случка със студения чай. Чак жал да ти стане за момчето, беше доста неприятна ситуация. Чудеше се дали пристигането му тук имаше нещо общо с русокоската на бара (отново) или пък беше чиста случайност. И в двата случая не го касаеше отвъд добрите обноски. Дориан беше клиент. А клиентът винаги е прав.

Заглавие: Re: ꕥ Пивницата Пет Май 07, 2021 3:29 pm

,, Чудно, само и този ми липсваше’’ - това бяха първите мисли на Дориан щом докторчето се появи на радара. Разбира се, че го разпозна. Та в същата вечер демонът беше оплескал нещата с Офелия до неозноваема степен, че и на всичкото отгоре татуираният получи бонус точки. Кокалчетата на Дориан го сърбяха да се срещнат с челюстта на Ян, но тук не беше мястото. Щеше да бъде голямо клише ако започнеха да си раздават тупаници и то в заведение, и то заради жена. Лошите чувства трябваше да останат настрана. Колкото и да не го харесваше Халек не виждаше смисъл да влошава нещата. Не беше в настроение да се прави на задник, а и не искаше да изглежда като грубянин в очите на Оги, беше му омръзнало да прави само лоши впечатления. Вместо това демонът просто кимна.
- Едно уиски, голямо. - нуждаеше се от по-голяма количество след появата на Ян, но все отнякъде трябваше да започне. Дориан се обърна към оня с коня, питайки го - ами за теб?

Възраст : 28

Челюстта ѝ бе напът да изтръпне от всичките тези усмивки. Хубаво нещо бяха леките, но приятни моменти. Правеха желан контраст с това глинени големи да те хапят по краката, или да трябва да целиш посестримите си с камъни. Очите ѝ бяха светнали при споменаването на чая от пакетчето - значи все пак го беше получил! Идеше ѝ да заподскача, или да затанцува, или да удари средняка към всичките присъстващи клиенти. Ей така, просто защото фортуната най-накрая ѝ се усмихваше! След краткия им момент на сбогуване, вещицата бе кимнала по-скоро на себе си и се бе заела да проверя дали цялата ѝ покъщнина си бе в чантата. Докторът мъничко я сепна след като се бе върнал толкова бързо, а сетне и поставил нещо в ръката ѝ преди да замине обратно по задачи. Погледът ѝ, първоначално изненадан под съпровода на хладното му докосване, стана любопитен. С интерес разгърна листчето, тъй като не смяташе да чака за да разконспирира съдържанието му, а след това отново издърпа голямата агнешка качулка на елечето си така, че да покрие челото ѝ. Внимателно прибра хартийката на безопасно място при ценоразписа на отварите си и замечтано проследи Ян с поглед. Нарамила чантата си и готова да напусне заведението, очите ѝ неволно се спряха върху новия клиент на пивницата. Извъртя ги, изтупа елечето си и се отправи към изхода. Имаше бинго да обявява, а повече драми не ѝ трябваха.

Възраст : 28

Арес?Дори името му бе красиво.Араела се оглеждаше, опитвайки се да намери някой, който може да потвърди годините ѝ. В такива моменти осъзнаваше колко ѝ трябват приятели. В същия момент забеляза Дориан влезе.Не си бяха първи приятели но май той можеше да и помогне. - На 25 съм, господин ето там онзи по-красивият, може да потвърди.Виждал ме е да пия с един негов приятел. Ама ми изглежда зает в момента, че да го притеснявам.

Заглавие: Re: ꕥ Пивницата Пет Май 07, 2021 8:56 pm

Удърът, който Бенедета пое челно се появи като гръм от ясно небе. Единтсвеното, което успя да направи бе да затвори очи. Това не направи посрещането на прибора по-малко болезнено. Тя веднага усети болка и инстинктивно сложи ръка на мястото на сблъсъка. Побърза да отвори очи само за да потърси индивидът, който би я замерил. Вместо това обаче намери симпатичния келнер проснат на земята като гащи паднали от простора. За момент забрави да пулсиращата болка, ставайки ряско от масата. Затича се в негова посока и когато се приближи достатъчно попита.
- Добре ли си? - вече коленичила до мъжа, рижавокосата не знаеше какво друго да направи освен да постави успокоително ръка на рамото му. - Можеш ли да се изправиш?
Въпреки неловкостта от по-рано тя искрено се притесни за него. Леля ѝ Стринка, да така се казваше, веднъж неволно беше паднала по същия начил. Ден по-късно я посещаваха в болницата, където лекуваха пукнатите ѝ ребра. Не че не се оправи, но като цяла не беше приятно изживяване.

Admin

Оня с коня се усмихна на Дориан и си поръча лимонада, че беше с возило и не му се рискуваше. Принципно не беше нужен най-опитния шофьор, а самото возило разполагаше и с чудесен автопилот, но пък предпазливостта никога не беше лошо нещо.
Докторът записа поръчките им в тефтера си, метна един труден за разчитане поглед на демона и отиде да им ги донесе. Имаше доверие на Офелия, макар и таймингът да му се стори странен.
- Вие да не би да се познавате? Гледахте се малко странно - поде Оги предпазливо, докато чакаха лимонадите. Той не беше най-наблюдателния или осъзнат тип (все пак беше позволил на Дориан да го изменти с една лъжа по бързата процедура), но ако дори той бе способен да усети напрежението у демона, значи нещата бяха съвсем прозрачни. - Не искам да се натрапвам, питам от любопитство.
Пък и не знаеше какво да си приказва с тазгодишния козуначен човек и как да насочи темата така, че да научи повече за него.

Оги не успя да каже нищо повече, защото в същия момент до масата им се приближи един от другите келнери - висок и със симпатична трапчинка на бузата. Деликатно посочи към масата с малкото ангелче Араела и се приведе до Дориан.
- Извинете за безпокойствието. Познавате ли девойката на онази маса и дали можете да потвърдите възрастта ѝ? - беше учтив и просто си вършеше работата. А и в интерес на истината Араела си беше нежна мома, снажна и крехка, а беличкото ѝ лице бе способно да подлъже неинформираните. Без Киел покрай себе си да се допълват взаимно пък съвсем изглеждаше като изоставено момиче. И пиеше сама.

А що се отнасяше до злощастното запознанство на Бенедета, като истинска супергероиня и еманципирана жена, тя се беше спуснала към проснатия на земята келнер. Добре, че в бързината си беше изпуснал само една лъжица, а не цял поднос с поръчки, защото тогава вече щеше да настане пълен хаос. Ресторантът беше достатъчно зает и без такива странични проблеми и инциденти.
- Аз-... съжалявам, госпожице - понадигна се смутения блондин. Очите му се бяха насълзили от болка, ала мъжката се постара да ги преглътне и впери поглед в червенината върху челото на момичето, този път предизвикана от удара с лъжицата, а не от срам.
Стана му гузно, стана му срамно, стана му кофти. Това щеше да е един от онези ужасни моменти, за които се сещаш нощем, преди да заспиш, и после будуваш до ранни зори. Ох, че конфузно!
Неговата собствена брадичка беше ожулена и туптеше болезнено, но пръв приоритет беше клиентката. Надигна се мъчно и я подкани да седне обратно на масата, където в наниз от извинения уви няколко ледчета от кофата с виното в една платнена кърпа и ѝ ги подаде. Да си ги наложи върху челото. Междувременно отиде с треперещи от смут крака да донесе нова лъжичка (този път успешно) и с треперещ глас продължи с винената демонстрация.
Извади тирбушона, отвори виното и подаде тапата на дамата да я подуши, както повеляваше етикета. Ала вместо да я подаде деликатно, за втори пореден път днес ръцете му го измамиха и тапата тупна в скута на Бенедета. Е, поне този път не я удари в челото.

Възраст : 28

Араела видя шанс да си тръгне.Нямаше време за губене .Може би, ако го стрещне пак някой ден, ще може да му докаже на колко години е.Младокът докато говореше с Дориан, ангела се изниза през вратата.

Заглавие: Re: ꕥ Пивницата Пет Май 07, 2021 10:42 pm

Студенината върху челото беше добре дошла. Не искаше да има бабуна на следващия ден и определено беше решена да игнорира болката от леда. Пръстите ѝ измръзнаха, но каузата си заслужаваше. Бенедета кротко слушаше презентазията, докато тапата не се приземи в скута ѝ. Костюмът ѝ сега приличаше на заколено агне. Каква ирония само! Ситуацията започваше да се превръща във виц, чиито край не се виждаше. Рижавокосата се засмя, но уви от това я заболя още повече главата. В комбинация с студените кубчета лед това я накара да затвори едното си око. Отстрани вероятно изглеждаше, че му намига, но тя беше прекалено съсредоточена върху болката, че да се усети.
- Може би и на теб ще ти дойде добре една чаша. - думите ѝ бяха последвани от неловкия смях на Бенедета.

Admin

Сервитьорът съвсем се сломи. Май беше най-добре просто да се придържа към сомелиерството и да остави кариерния път на обслужващ персонал на по-сръчните. Не го биваше изобщо в тези работи. Обикновено само подаваше менютата наобратно, чупеше чаши или пък неволно даваше грешни упътвания на гостите за местоположението на тоалетната, но днес несръчността му беше стигнала рекордни параметри.
Въздъхна и приседна на стола до Бенедета, примирено сипвайки си малко от виното ѝ в една обикновена чаша за вода, която взе неизползвана от съседната маса. Какво пък толкова? И без туй щяха да го уволнят след това фиаско, а пък по-лошо не би могъл да се представи пред хубаво момиче.
- Благодаря - поде и надигна чашата си, за да я чукне в тази на Бенедета. - За лошото начало и хубавите продължения!
Тиха надежда засия в меденокафевите му очи. Смачкан беше, ала добронамерен, млад и надъхан - вярваше искрено в светлината на утрешния ден. Макар и да не познаваше девойката и да не знаеше каква е историята ѝ, тостът му беше пожелание и за двама им.

// Получаваш Два броя 9.Степче: Малка колбичка с цвят и аромат на малина, известно със свойството си да оцветява на поразия. + Един брой 7. Светена вода: Малка колбичка със светена вода – такава, каквато я познавате.

Заглавие: Re: ꕥ Пивницата Пет Май 07, 2021 11:09 pm

Как се обясняваше подобна ситуация на непознат без да се излагаш тотално? Дориан опита да насили усмивка на лицето си. Не искаше да изпада в подробности за случилото се, затова отговорът му беше прост:
- И да и не. - поде демонът, честен както винаги. - дълга история, която бих ти разказал някой друг път ако случайно се срещнем.
Не искаше да изпада в детайли за собствените си драми. Можеше да му разкаже всичко, след което да му обясни, че някак му липсваше да прекарва време с вещицата. Последния път уж бяха изгладили нещата, но той беше изчезнал. Зает с мисии не беше ходил скоро отново да я навести.
- Нека не говорим за това. Кажи ми, с какво се занимаваш?
Преди да може Оги да отговори мъжете бяха прекъснати от друг келнер. Той разпитваше за някакво ангелче, но за съжаление тя си беше обрала крушите, оставяйки празна масата, която им беше посочена да погледнат.
- Не знам какво говориш приятелю, масата е празна.

Admin

Келнерът, който бе прекъснал разговора им с Оги, объркано погледна към въпросната маса. Непознатото момиче си беше тръгнало, което наистина го наведе на мисълта, че е непълнолетна. Ех, че лъжци имаше на този свят!

Оги на свой ред пък се усмихна и обясни на демона, че се занимава с търговия и изкупуване на редки метали. Ала най-голямата му мисия в момента беше да си намери добра съпруга - именно затова така силно желаеше да бъде козуначен човек тази година! Разказа му набързо и историята на собствения си брат, който бе намерил любовта по време на този празник миналата година, след като момата бе останала впечатлена от един конкретен комат.
- И така, надявам се да срещна любовта и полагам много старание, но, увѝ, късметът все ми бяга - сподели Оги с примирена усмивка. Беше жалко отстрани да обяснява тези свои страдания на безкрайно печелившия в неговите очи Дориан, но пък непознатият му приятел го предразполагаше към бъбривост.
Без да продума и дума, сервитьор-докторът донесе питиетата на двамата нови авери. Погледът му не издаваше абсолютно нищо за вътрешния свят на вампира, но Дориан долавяше, че нехаресването е взаимно. Междувременно, на фон Оги продължаваше да разказва за любовните си несполуки.

// Араела вече обяви бинго, така че няма нужда от наградата си за писането тук.

// Макар и да не е довършен сюжетът, заради действията си досега Дориан получава Два броя Светена вода: Малка колбичка със светена вода – такава, каквато я познавате. + Един брой 1. Варено яйце: Възвръща + 10 HP при консумация.