ꕥ Пивницата

Физиономията на вещицата мигом стана сериозна, а после плавно премина в преценяваща. Благотворителна кампания значи! Всичко това беше много алтруистично и някак сладко, но частта с платените отпуски определено звучеше най-примамливо. Особено за тези, които работеха много... Очите ѝ пресметливо се свиха в цепки. Ян ѝ беше казал че помага в болницата когато има време, но отделно си движеше разни проучвания, та определено ѝ звучеше като някого, който има нужда от тези така мечтани почивни дни.
- Не бих пропуснала да се облека в скандален костюм - театрално сложи ръка на сърцето си докато отговаряше на въпроса, а сетне продължи, - но това да си назад в шеметната надпревара никак, никак не е добре бе-е!
Поклати глава в знак, че отразява тъгата на ситуацията, отпи още една глътка от питието си и с цялата сериозност на която бе способна, хвърли въпроса си като опитен ю-ги-о играч:
- Е, има ли начин едно малко агънце да помогне на симпатичния келнер? Би било неприемливо да се приеме такава сива съдба, и то без бой!
Дали бе готова да разнася флаери, да тича от палатка в палатка, или да търси познати, които да прикотка тук? Дали наистина, но бе в добро настроение днес и имаше намерение да твори добри дела. Можеше да продължи да си търси яйчицата или наградите, но на този етап те бяха на... заден фон.

И таз добра. Как сега да обясни, че просто искаше да му помогне от добро сърце, а не заради някаква лична изгода? Все пак нищо не печелеше от тази ескапада, освен да прекара време с обекта на мечтите си. Което си беше голяма работа, ама нямаше просто да му го изсипе ей така. Първоначално вдигнала ръце пред себе си сякаш се предава, Офелия доближи лицето си към това на доктора.
- Нима не бих предложила помощта си съвсем безкористно? - поде сериозно, - Кумчо Вълчо сигурно вилнее в някоя от шатрите, а това агънце не е тук за да търси златни кокошчици... поне не и днес.
Вече беше изпълнила квотата си на западаща бизнесдама с Ана фон Съветмис от по-рано, а с други тъмноземци не ѝ се занимаваше особено. Не, че не ги харесваше, просто ѝ бяха неприятни.

Офелия много ценеше личното си пространство, но макар и докторът-сервитьор да не целеше да навлиза в него, нямаше нищо против ръката му върху облегалката на стола си. Беше се съгласил да приеме помощта ѝ, та даже ѝ се усмихна, а на този агнешки агент 007 не му трябваше повече. Половинчатата усмивка все още играеше на лицето ѝ, но погледът ѝ бе съсредоточен върху чашата пред нея. Чинно изслушала инструкциите на вампира, обмисляше да си даде още малко време преди да потърси групичката, седяща под картината на дамата с пищните портокали, но палавата плесница огласила срещата си с четирибуквието на неволен сервитьор ѝ бе достатъчна за да определи коя групичка беше проблемната.
- Скандално - прошепна на свой ред. Не симпатизираше на напористото пускане на ръце, независимо от пола на пускащия, а и от бизнес перспектива, тези тук си бяха далеч от доходоносни клиенти.
Все още мътеща бойния си план, вещицата върна очите си на лицето на Ян:
- Докато се боря за правдата и тъмноземските права в тази пивница, ще се радвам на някой десерт за по-късно - смигна му леко. Все пак щеше да е прекалено очевидно, ако просто се изправеше от масата докато той още бе приведен към нея. Не, не, трябваше да се прояви тънкост - първо Ян се отдръпва от масата ѝ, после тя умело си хваща питието и отива на грандиозно пътешествие. Десерта, евентуално щеше да си го търси зад бара след края на тази мисия, но определено нямаше да е скоро (нито пък възможно, ако сладостите не фигурираха в менюто). Сега бе време тъжно да проследи как любимият ѝ келнер щеше да се отдръпне, да отпие една хубава глътка от медовината си и да се насочи към масата с Карените. Хората са като музиката - трябва да знаеш кога да изсвириш нота, както и кога е време за пауза.

Русокосата прокара език по устните си (не че бяха сухи, все пак си пийваше), предвкусвайки бъдешия си десерт. Все пак Великден ли е без сладко?
Сега въпросът бе дали искаше да адресира ситуацията с такт, опитвайки се да се внедри в тесния кръг на късо подстриганите и да смекчи сърцата им - подвиг, известен основно в художествената литература, или да им скочи като гладен тигър на малки индийчета, и да почне да реди трактати относно непристойното им поведение. Щеше да си пробва късмета с първата опция, все пак не беше Офелия Лъкера от нищото. Може би една птичка щеше да ѝ пусне пожарогасител в ръката, или мачете. Може би дори Майка Тереза? Никога не знаеш с тези късметлии.
Запъти се към голямата маса с танцова стъпка, а щом бе достатъчно близо до какофонията от досадни женски гласове, остави напитката си на повърхността и подпря ръката си върху масата.
- Дами - започна почти кавалерски, а сега оставаше да реши накъде отиваше с това обръщение, - изглеждате като забавна компания, случайно да се интересувате от козметични отвари?
Можеше и да им се нахвърли с лошото, разбира се, или да пробва да ги изменти, но искаше да види дали ще съумее да ги размекне, че и да ги убеди да си поръчат още нещо. Не виждаше да консумират алкохол, а козунакът в чинийката им изглеждаше крайно самотен.
Първо щеше да види дали предложението ѝ щеше да сработи (макар и силно да се съмняваше) - комплект от пет отвари за подмладяване с намаление не се приготвяха всеки ден. Е, можеше и да си навре целия козунак в устата и да започне да ги прегръща за да си тръгнат, но това вече беше план "Я". "Я", като последната буква в азбуката, не като "Ян".

Окей, това беше куц старт, но все пак старт. Стисна зъби когато видя шарещите им погледи към Ян. По-добре да не гледат, че иначе щеше да упражни несъществуващите си умения по багуа върху тях! Лошото беше, че те все още бяха пет, а тя беше една. Някаква такава малка в сравнение с тях, и бая жалка. Но беше време за шоу. При думите отправени по неин адрес, вещицата театрално се хвана за сърцето. Беше ясно, че не бяха очаровани, но поне имаше вниманието им. Ценоразписът на отварите ѝ предвидливо бе преместен между копчетата на елечето ѝ, та момента в който изглеждаше сякаш бе издърпала сърцето си от дрехата, в ръката ѝ се разкри прегънатият списък. Като опитен фокусник преметна листа един, два, три пъти между пръстите си, карайки го да се разгърне в цялата си мощ. Беше ѝ станало ясно, че с такива като тези, трябваше да се демонстрира доза арогантност, колкото да клъвнат. Вперила поглед в тях, усмихвайки се като вълк албинос насред месоядни овце, понечи да задене един от близките столове с краче и да го придърпа, колкото да седне върху него.
- Отварите ми са прехвалени не само от Феята Кръстница и господаря Звяр, а дори и от основателката на Onlyfaes! - подсмихна се сякаш бе напът да надцаква последния играч, - Рецептата, по която се приготвят, датира от времето на Лауриета Хуми и е предавана само в моето семейство... Не са по джоба на всеки, ако ме разбирате.
Разбира се, нито Феята, Звяра или Лауриета имаха нещо общо с нея, но трябваше да е убедителна, а не да създава впечатлението, че е циганче, продаващо "Кучи" или "Балгари" на централната гара на Зарево. Все някой беше чувал фамилията Оселис във връзка с отвари, макар и да бе във връзка с баба ѝ... нали? Подпряла брадичка върху сплетените си пръсти, вещицата започна:
- Знаете ли кое е най-непристойното нещо? - поставила първия си въпрос, звучно отпи от питието си и се усмихна, - Когато изглеждате толкова добре, а мъжките погледи все шарят другаде! Крайно неприемливо е, признавам - поклатила глава и продължи, - точно заради това си приготвих една подмладяваща отвара и свалих трийсеттака - бая погледи събрах.
Тук сви рамене и постави списъка пред себе си. Нямаше намерение още да им го пуска, затова реши да пробва да ги подкачи за малко поръчки.
- Собственикът на заведението, предполагам, ви е споменал как виното тук не е за изпускане? Дамите в Бляскавия Купол започват разговорите за козметичните процедури на по една гарафа червено, а вие сте далеч по-изискани и елегантни!

Русокосата кимна одобрително и някак самодоволно след като всичките ѝ скъпи приятелки бяха не само ужасени от кощунството, което извършваха, ами го бяха и прекратили. От друга страна, Ян светкавично донесе поръчката, което беше още една бонус точка за ситуацията. Коментарът на една от дамите обаче не ѝ убягна, но нямаше да си позволи никакви гримаси! Ако някой щеше да пляс- Спри. Лейди Гризела (даваше вид на някоя Гризела) пък, явно обичаше да си играе с парите, или поне така ѝ изглеждаше на Офелия. Цените за услугите ѝ трябваше да са... е, правдоподобни, но и не можеше да прекалява. Пресметливо изчисли цената на билките, регентите, собствения си труд, базиран на познанието ѝ в тези среди, процент от фалшивия си маркетинг, както и доставката.
- Обикновено цената е по-висока, но ви намирам за сияйна компания - двадесет и пет монети на отвара означава сто двадесет и пет за петте. Мога да ви сложа и петнадесет процента отстъпка - така финално сметката ще е сто и шест, по двадесет и една на човек. Доставката е до прага на дома ви и я извършват едни сладурски момчета феи, очарователни са! Не тестваме върху животни, опаковките ни са от рециклирана хартия, а качеството - гарантирано!
За прохождащ предприемач, Офелия не бе репетирала тази реч досега, което бе малко срамно. Освен това, не очакваше Уди и Арни да разнасят отварите ѝ насам-натам, но все щеше да ги убеди някак. Набързичко надраска пет визитни картички с координатите си, в случай, че дамите имаха въпроси в бъдеще. Преди никой не бе фен на предплащането, но времената вече бяха други - все пак на клиентите щеше да им е по-удобно да получат поръчките си у дома, вместо да се прибират с колбички под ръка. Тези, особено, сигурно бяха бая натоварени и Офелия нямаше търпение да си платят и да изчезнат от полезрението ѝ. Пред това да помогне на Ян, и шансът за печалба бледнееше.

Камък падна от сърцето на Офелия щом видя лелките да се разубеждават. Повече от десет жълтици за нещо подобно не би поискала, но винаги беше разтоварващо да се погъбаркаш с тези, които се мислеха за боса на кокоса. Логистиката на поръчките наистина още не бе изпипана - трябваше да развие бизнес плана си по-обстойно, но поне фарсът беше ефективен. Също така, бе раздала още импровизирани визитки - неочакван и приятен рекламен бонус за скромния ѝ бизнес. Дано наистина излезеше нещо хубаво от това!

Последвалите минути тишина и спокойствие бяха посрещнати от вещицата с отворени обятия, макар и не буквално. След като се сбогува с ятото диви гъски, Офелия пресметливо отбеляза, че освен консумацията, прекратеното тютюнопушене и получената тишина, най-голямата маса в пивницата също бе освободена. Въздъхна доволно, а сетне прибра тежкото тестено изделие в една от платнените си чанти - този агнешки елек се бе оказал невероятно практичен, досущ като чувала на дядо Коледа, макар и за битова покъщнина. Хванала преполовената си чаша с медовина, русокосата бутна качулката обратно на главата си и се зае да търси десерта си с поглед. Едно място, а толкова дестинации!