ꕥ Пивницата

Заглавие: Re: ꕥ Пивницата Сря Май 05, 2021 3:16 pm

Избягала от децата сякаш животът ѝ зависеше от това, рижавокосата се озова в пивницата. Тя избърса чело с ръка и влезе навътре в помещението. От известно време не беше пийвала нещо и сега нямаше да навреди. Бенедета намести диадемата с ушички на агънце, които беше сложила по-рано и се запъти към една маса. Щом седна завъртя глава първо на едната страна, после на другата сякаш беше примерен пешеходец готвещ се да пресече. Търсеше някой, кой би я обслужил и за да привлече вниманието на персонала жената вдигна ръка като първокласник. Ако така никой не ѝ обърнеше внимание възнамеряваше да спре първия келнер, който види за да си поръча в движение.

Admin

След около половин минута до първокласничката Бенедета застана висок мъж с пепеляворуса коса. Топлите му меденокафеви очи огледаха въпросително новодошлата, сякаш ѝ задаваха без думи въпроса защо не бе повикала някого гласом, а бе предпочела да чака някой да я забележи. Нима я беше срам? Е, и такива хора имаше на този свят, така че далеч нямаше да я съди.
- Добре дошли, с какво мога да ви зарадвам днес? - подпита той, донякъде щастлив да види поне някаква проява на култура в това заведение днес. Изглеждаше облекчен и мекота се стелеше по иначе изразителните черти на лицето му. Преди минути бяха изпратили неприятна клиентела и дупето му можеше официално да си почине при осезаемата липса на погледите им върху него.
Стига и тази девойка да не се окажеше внезапна маниачка на тормоза върху доброволци, всичко щеше да бъде наред.

Междувременно десертът на Офелия я очакваше в чинийка отстрани на бара, където Ян оставяше подноса си и развръзваше великденската си престилка. Излизаше в добре заслужена почивка след като беше получил благодарностите на няколко от преминаващите сервитьори наоколо. Дори и самата Офелия получи ред аплодисменти, че даже и няколко въодушевени подсвирвания за невероятните си умения да се справя с невъзпитани клиенти. Един от сервитьорите пътьом я инструктира да остави своя снимка и да я лепнат върху лицето на дамата с големите портокали, за да се знае, че тази маса бе покорена именно от остроумната вещица.
- Очаквах да се справиш, и въпреки това съм впечатлен - призна докторът и приседна на един от столовете до бара. Явно често им се случваше да се намират в подобни ситуации, един до друг, на бар и похапващи... гофрети? Наистина. В чинията до него имаше гофрети - почти същите като онези, които бяха хапнали в нощта на онази трагична среща по време на друго подобно събитие. Струваше му се сякаш цяла вечност бе изминала оттогава. Не, че не се беше сещал за Офелия. Сутрин си правеше от чая, който лично тя му беше изпратила, ала животът така здравата го беше завъртял, че Ян не бе имал време да обмисли извинението ѝ. Едно обаче беше сигурно - радваше се да я види. Което, само по себе си, беше начало.

Възраст : 28

Офелия направи лек реверанс под съпровождащите я аплодисменти. Хубаво беше, че досадните лелички бяха заминали, но определено не искаше присъствието ѝ в тази кръчма да бъде дотук. Фокусира мечтания си доктор, а крачетата ѝ сякаш с лекота я понесоха към бара.
- Желанието е най-големият мотиватор - сви рамене, сетне се ухили, - Е, какво става при теб, Ян? Мина... известно време.
Не искаше обстановката да натежи, а и не се сещаше за дипломатичен начин, по който да попита дали беше получил извинителния ѝ пакет. Все пак, въпреки мимолетните ѝ глупости седеше тук и разговаряха. Погледна пред себе си и гофретите моменто я върнаха в онази кошмарна нощ. Дали това беше опит да я накара да се почувства гузно? Макар и да не го познаваше особено, не мислеше, че е такъв. Боцна десерта си с вилицата:
- Колко тематично, макар и да не исках да изживея точно този момент отново.
Е, пак беше опит?

Admin

На свой ред Ян сви извинително рамене и бодна своята гофрета. Беше предвидил и за себе си, та поне да ѝ прави компания в сладкото страдание. Сподели ѝ накратко, че при него не ставаше нищо отвъд работата, и вместо това побърза да оправдае избора си на десерт:
- Успяхме да си поговорим за любимите ти билки и влечението ти към бизнессферата, но така и не стигнахме до тривиалности като любим цвят, любим десерт, любим комикс от детството, отбор Едуард или отбор Джейкъб - заяви вампирът с усмивка. Дори в тази жега, той беше единственият сервитьор тук с дълги ръкави и Офелия вече знаеше каква е причината. - Всъщност, връщам последното. Много е важно от кой отбор си и няма да ти простя, ако не споделяме един и същи фаворит.
По добра традиция, докторът беше широкоскроен, приятен за общуване и умел лидер в разговорите. Шеговитият му нюх не пречеше на факта, че в ежедневието си се занимаваше със сериозни дейности, а думите му бяха добре обмислени и под контрол - дори в шегата. Ян бе напълно способен да разпука дори многовековния лед по далечните континенти, да го разтопи с топлия си кехлибарен поглед и накрая да го сервира в опияняващ коктейл от чар и харизматичност на всеки нищоподозиращ смъртен. Или безсмъртен.

Възраст : 28

Офелия набута парче гофретата в устата си и кимна подтвърдително. От друга страна, трябваше да признае, че намери огледалната му поръчка за... някак мила.
- Любимият ми цвят е рубинено червеното, умирам си за палачинкова торта по всяко време на деня, израснах с посланията на комиксите за железния юмрук и пиратската кралица, колкото до отборите - изду бузки и замислено впери погледа си във вампира. - Джейкъб беше добър с Бела, та мисля, че е неоспорван победител. Едуард беше доста токсичен.
Вилицата все още в ръката ѝ, реши, че е време да извади собствения си лексикон:
- Кой е любомият ти сезон, коя книга намираш за впечатляваща, как разпускаш в свободното си време, колко татуировки имаш и... любим музикален жанър!
Натряскала въпросите си като участник в наддаване за добитък, вещицата доволно отметна качулката от лицето си, прибирайки един кичур коса зад ухото си. Макар всичко, което се бе случило, обичаше компанията на Ян. Караше я да се чувства като стар познайник, не трябваше да си измисля префърцунени лъжи за да го впечатли и просто ѝ бе приятно да се губи в кехлибарения му поглед.

Заглавие: Re: ꕥ Пивницата Сря Май 05, 2021 11:04 pm

- Тежка смяна, а?
Жената вдигна глава към източника на гласа и се усмихна. Нямаше намерението да е поредната Керън в заведението затова прочисти гърло и продължи.
- Имам нужда от нещо, което ще ми завърти главата. Нямам претенции към алкохол, но можеш и ти да опиташ. - самата тя не беше сигурна това откъде се бе появило, но вече нямаше връщане назад. Можеше само да се надява, че келнерът е усетил шеговитостта в гласа ѝ. - Знаеш ли какво? Ще искам уиски! Не че не си привлекателен но.. искам да кажа.. аз - рижавокосата усети как ѝ се стича вадичка по гърба. Трябваше да се стегне и да каже най-накрая какво иска за пиене. - вино, благодаря.
Идеше ѝ да потъне в дън земя или да си прекърши врата саморъчно, само и само да се оттърве от неловката ситуация. Тя намираше общуването за трудно и често попадаше в подобно положение.

Admin

Сервитьорът поклати глава и въздишката му на облекчение прерасна в едно неволно "оф".
- Личи ли си? - подпита по повод коментара на Бенедета за тежката смяна. - Днес е денят, в който освен бакшиши получавам и посттравматичен стрес. Рисковете на професията! - довърши с лека усмивка, колкото да не вземе да уплаши клиентката си.
Много добре виждаше, че е притеснителна, ала искаше да се възползва от момента и да сподели, преди да е отминал напълно. Сигурно беше изрекла това само от учтивост, но блондинът ѝ беше благодарен въпреки всичко. Само дето вместо той да уплаши нея, тя подплаши него. Не стига, че цял ден го пошляпваха разни лелички, ами дори не знаеше как да реагира сега, когато хубаво момиче му правеше комплимент. Или... опит за комплимент.
- Аз-... ъ - ушите му запариха. - Вино? Да, вино! Виното замайва главата - засмя се глупашки, с което се превърна в неволна конкуренция на социалната конфузност на Бенедета. - От уиски не разбирам, но съм почитател на вината и мога да препоръчам нещо по вкусовете ви. В настроение ли сте за нещо сладко? Младо? - тези въпроси звучаха ужасно на фона на нейните от преди сикунди, но картите вече бяха на масата. Сервитьорът, обаче, се осъзна навреме и вече освен ушите, цялото му лице бе обагрено в сладкорозов нюанс. - Гор... чиво?

Без да губи инерция в играта на лексикон, която му беше страшно по вкуса в момента, Ян закима след всеки отговор на Офелия. Биваше го да помни неща и сега си правеше ментални бележки за тези на пръв поглед тривиални подробности относно вещицата. Въпросът с отборите беше капан, разбира се. Едуард все пак беше вампир и докторът малко или много имаше пристрастна позиция, но от професионална гледна точка сподели съгласието си с доводите на Офелия за токсичността му. Да. Бяха от един отбор дотук.
- Обичам лятото защото е топло и предразполага към наслада, вместо към тъга. За любим жанр музика, не знам... можеш ли да ми препоръчаш нещо? - отпи от водата си встрани на чинията и се позамисли. - "Малкият принц" е книгата; в свободното си време градинарствам или пътешествам. Не знам колко татуировки имам, но мога да те излъжа, ако искаш? 47 например, звучи добре.
И докато наливаше на вещицата още малко медовина от каничката на бара, за която ще или нямаше да плати, Ян направи бегъл коментар за това как никой не му е давал забрана да преписва от другарчето си. Така че същите въпроси бяха отправени обратно към Офелия.

Възраст : 28

Отборите на "Здрач" бяха нашумяла тема в Пъклената академия, и макар първоначалните си привличания към вампиризма, Офелия бе успяла да разпознае токсичната тематика на крехка възраст. Жалко, че това не ѝ бе помогнало след двайсетте... поне първоначално. След поредното парче преглътната гофрета, вещицата остави вилицата си в чинийката и подпря лице в длан.
- Препоръчвам алтернативна музика за душата... - тук направи кратка пауза, сякаш за да нареди мислите си, - авторите често предразполагат към неведоми послания, но ако се намираш в точното настроение и душевно състояние за да разбереш, ще откриеш пътеки към един нов свят! Като например творбите на Куки Уинтърхаус - все пак беше любимата ѝ изпълнителка и, малко или много, Офелия беше не-без-при-страст-на.
- Четиридесет и седем е доста пищен номер - на свой ред изкоментира набора татуировки на доктора. "Пищен" не беше забавно прилагателно, но я накара да се ухили:
- Има ли някаква определена тематика на татуировки, която харесваш?
Бегла усмивка пробяга по устните ѝ щом чернокосият спомена градинарство. Като всяко вещерско клише, Офелия обожаваше растенията. При други обстоятелства би споменала, че намира букетите за разхищение и предпочита цветя в саксия. От друга страна, за жалост не бе пътешествала отвъд Черногледово и Пъкъла, но не беше защото обичаше да си стои у дома, а защото не ѝ се бе отдала възможност да разгледа широкия свят.
- С кое точно те впечатли "Малкият принц"?
След като Ян бе хвърлил съпровождащите я въпроси, бе ред отново да издуе бузи.
- Да видим - отпи от вече пълната си чаша, - любимият ми сезон е есен, защото обичам да празнувам Соуйен със семейството ми, а и синият купен не е за изпукане! - като една истинска вещица, Офелия се падаше... меко казано традиционалист, що се отнасяше до сезоните, та чак очите ѝ светнаха - а и цветовете, които рисува есента, носят безрой красиви нюанси! Като картина на Моне са! Любимата ми книга е "Повест за два града", обичам да пиша поезия и да категоризирам билки в свободното си време, имам една татуировка, и... както разбра, обичам алтернативна музика.
Доволна от... пищния си словоред, русокосата си бодна следващото парче гофрета.

Заглавие: Re: ꕥ Пивницата Чет Май 06, 2021 1:19 am

Домино ефектът беше в действие и сега сервитьорът се изчерви. Май неловката ситуация щеше да го довърши. Бенедета намери за сладко държанието му и тя се усмихна неволно. Ненавиждаше надути пуяци, а той очевидно не беше такъв.
- Сладко и ако можеш да препоръчаш нещо, което ще се върви с виното, само да не е агнешко. Не съм фен на канибализма. - тя посочи костюма си за да потвърди казаното.
Рижавокосата очякваше с нетърпение питието си. Ако щеше да провежда разговори, то тя се нуждаеше от нещо да и развърже езика. За момента не знаеше какво друго да направи освен да кимне с глава и да сложи ръцете си в скута.
- Благодаря.

Admin

Сервитьорът записа поръчката на Бенедета в тефтера си и отиде да я изпълни. Забави се малко обаче - все пак в заведението беше пълно, макар и не това да бе причината за драматичната пауза. Истината беше, че облегнат до бара, блондинът разгръщаше усилено една книга и задаваше въпроси на основния отговорник за вината в ресторанта - възрастен сомелиер, най-вероятно собственик на тукашната локална изба. Появата на срамежливата девойка беше като глътка свеж въздух след задушието на Карените, и искаше да е сигурен, че ще ѝ предаде същото това усещане на лекота.
След около десетина минутки в очакване, подносът с поръчката пристигна и пред Бенедета беше сервиран златист Ризлинг, симпатично полегнал в кофа лед. Охладените бели вина носеха приказна свежест в прииждащото морно лято, а в тандем с правилната храна можеха да подсладят всяко ежедневие.
- На вашето внимание представям Ризлинг от узрели плодове с леко тяло и произход от Стария Свят, съчетан с домашно крем брюле. По отделно са сладки, а заедно постигат приятен неутрализиращ баланс, който позволява на загатнатата киселинна нотка на виното да изпъкне - поде с усмивка младежът и постави пред Бенедета малка керамична купа със слънчево крем брюле.
Ако не ѝ допаднеше тази комбинация, вече беше планирал няколко варианта на ум, сред които Гевюрцтраминер с праскова и личи като заместник на виното; или пък лятна салата с айсберг и ементал като заместник на десерта. Изобщо, много неща му се въртяха в главата, докато подреждаше масата и се подготвяше за дегустация.
- Желаете ли да го опитате?

Междувременно в другия край на заведението доктор Ян се впускаше в подробности относно избора си на "Малкият принц", по молба на Офелия. Сподели ѝ, че харесва градивната разлика във възприятието на книгата след всеки нов прочит - и особено много помагаха бележките в личното му изданиe през годините. Като дете бе копнял да стане принц и да има планета, като младеж бе желал да открие еквивалента на своята скъпа роза, а вече като възрастен можеше да оцени дълбокомисления прочит над философската метафизичност в произведението, хитроумно обгърната от пласт наивна човешко-вселенска простота.
Обеща ѝ да потърси алтернативна музика за душата и даже извади сервитьорските си тефтер и писалка, за да може Офелия да запише някой и друг препоръчан изпълнител освен Куки Уинтърхаус (за по-лесно намиране).
Цветовете през есента наистина му харесваха, ала самият сезон предразполагаше към тъжовност и респективно завишение в депресивните състояния, което пък пораждаше доста работа в неговата сфера. Отчасти затова бе отвърнал, че обича лятото.
Не знаеше какво е Соуйен, но му звучеше забавно и я накара да запише датата, за да може да ѝ прати поздравителна картичка.
- Имаш татуировка? - пое си изненадано дъх Ян и побърза да отпие от водата си, за да не губи ценно време, което можеха да запълват в приказки. - Ако ми кажеш каква е, ще ти споделя тайната на символиката зад моите татиуровки - на последното приведе съзаклятнически глас. Сигурно не споделяше тези неща с много хора. Или вещици. - И понеже седя тук и ти разголвам душата си, ти пък си длъжна да ми споделиш и как е живота с две сестри.
Ян беше единствено дете, така че нямаше как да знае, а му беше много интересно да научи повече за живота на Офелия. Пък и, колкото и странно да звучеше, предполагаше, че разговорите за малките сестри на Фел ще я подпалят и ще отприщят още шумната експресивност в русата ѝ глава. Харесваше му такава. Надъхана, приказлива, засмяна. Харесваше сиянието в очите ѝ и живителната енергия, която струеше от нея. Де да можеше почивката му да продължи по-дълго.

Възраст : 28

Вещицата с интерес проследи логическата нишка от разсъжденията му по повод книгата и остана доста впечатлена от последното му възприятие на материята. Макар че първото беше много сладко. Вампирът-келнер определено умееше да държи внимание, ала на Офелия най-вече ѝ харесваха тези малки душевни кътчета, които ѝ показваше. Донякъде, намираше подобни разговори за някак лични, сякаш получаваше огледало към чуждата душа, и то не пътьом непристойни магии, а просто защото някой я бе допуснал да види нещо толкова ценно.
На свой ред услужливо кимна и грабвайки писалката от ръцете му, записа няколко имена на групи или отделни изпълнители като The 1975, Wallows, SWMRS, както и Q. Заръча определено да сподели с нея дали са му допаднали, и ако не - защо.
Интересът му във вещерския сабат пък доста я учуди, карайки една широка усмивка ненадейно да се разлее по лицето ѝ. Досега не бе срещала никого, който да проявява интерес към културата ѝ. Трябваше да го подпита дали имаше традиционни празници, които обичаше да празнува с неговото семейство. Сега, като си даваше сметка, не знаеше особено много за вампирите.
Изненаданата му реакция пък я накара да се ухили. Обикновено избягваше да повдига темата с татуировката по идиосинкратични причини, но нямаше против да сподели с него. Без да губи ценно време, усещайки, че събеседникът ѝ ще трябва да се разшета из кръчмата отново съвсем скоро, Офелия бързо, но фино нави левия ръкав на ризата си малко над лакътя. От външната му страна, спокойно намерило местенце в сгъвката на ръката ѝ, цъфтеше клонче бял жасмин.
- Предполагам имаш достатъчно обширни познания относно флората и няма нужда да бъда досадната съученика с кошмарното количество тривия? - подкачи го леко. Размяната от нейна страна бе изпълнена, а и не беше обещала да му разкрива значението ѝ все още. Е, щеше да каже, ако я питаше, но определено нямаше да се впусне в разяснения сама. Освободила ръката от виличката си, игриво го боцна с показалец:
- Сега, моля те, продължи да... изливаш душата си - отпи от медовината, - че по добра традиция пак излиза, че ще те надговоря, особено щом искаш да знаеш за сладкото ми детство.

Темата, опряла до сестрите ѝ, я накара да изпусне една дълбока въздишка и театрално да се хване за сърцето втори път тази вечер.
- Животът с две сестри е... Нека цитирам г-н Дикенс - примрежи поглед, наиграно жестикулирайки с ръце, - "Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време, това беше векът на мъдростта, това беше векът на глупостта, епоха на вяра, епоха на безверие, години на светлина, години на мрак, пролетта на надеждата и зимата на отчаянието [...]".
След встъпителното си изречение се впусна в истории за Корделия и Амелия и как всъщност те бяха допринесли за желанието ѝ да се премести. Е, основно бяха те, иначе имаше още няколко бегли причини, по-изявената от които бе да започне самостоятелен живот. Тук бързичко вметна как никога не бе пътувала извън Черногледово, че даже такава малка промяна ѝ бе дошла малко... изумително. Разказа му как и двете бяха в крехката тинейджърска възраст, как Амелия бе решила, че е срещнала любовта на живота си и крайно настойчиво се тръшкаше, че именно онзи съмнителен и сравнително по-възрастен от нея върколак бе орисан да бъде с нея во веки веков... Или как Корделия бе започнала да се занимава с проклятия, повечето от които крайно неуспешни и доста смъртоносни. От друга страна, какофония цареше и около битовите неща като взимането на дрехите ѝ без позволение, опитите им да си измиват ръцете с нея, когато бяха сътворили нещо неприятно в къщата и не желаеха да получат я терлик, я гуменяк, я някое седмично проклятие от майка им. Правеше паузи тук-таме за да си поема въздух докато яростно жестикулираше. В крайна сметка приключи фермана си с това, че от една страна бе забавно да има с кого да се поскараш или дори да побеседваш на сродна тематика, но и че може би, ако беше единствено дете животът определено нямаше да е ужасен. В кръга на шегата... ?

Възраст : 28

Ари намина за по едно преди да си тръгне, към тях. Като влезе обстановката ѝ изглеждаше достатъчно приятна, за пиене и отдих след цирковете от по-рано.
Щом влезе бързо се настани и подкани един от барманите да дойде при нея - Здарвейте, г-н безименен, искам най-силното питие, което може да ми забъркаш.

Admin

Към Араела беше тръгнало да тича едно девойче, но тъй като малката ангелица се беше обърнала към "г-н безименен", същото това девойче бе поспряло в объркан ступор и с ба-а-авно завъртане на пети бе отишло да повика някой от мъжете келнери. Не, че имаше голямо значение, но в случая смяната ѝ щеше да приключи скоро и без това.
Така до масата на Ари застана тъмнокос младеж със светли очи и смугло лице, върху което личаха белезите на хиляди усмивки. Въпреки възрастта си на не повече от двадесет и три, по крайщата на очите му имаше малки бръчици, а причината за тях не остана скрита дълго време.
- Добър ден, колко силно желаете да бъде питието и как си го представяте? - усмихна се приветливо и даде шанс на мъничката трапчинка върху бузата си да изгрее. - Може би коктейл? Имате ли предпочитан алкохол, а също и... извинете за въпроса, но, имате ли нужната възраст да му се насладите легално?
Колкото и да си кривеше душата, Ари знаеше, че изглежда малка и симпатична в очите на останалите. Може би затова жените в пекарната ѝ бяха намерили по-различна задача от грубото месене на козунаци. Нищо чудно, че ѝ задаваха такива въпроси.

Доктор Ян нямаше абсолютно нищо против да бъде надприказван от Офелия - особено в сегашното ѝ емоционално състояние на симпатична разпаленост. Имаше да ѝ задава толкова много въпроси, но сделката си беше сделка и сега трябваше на свой ред да ѝ разкрие символиката зад тези 47+ татуировки.
- Добре - рече сериозно и се понамести на стола. Пое дълбоко дъх, поизглади гънките върху панталона си, затвори очи в опит да постигне нужното съсредоточение за разкриването на тази важна частица от характера си и рече. - Няма символика. Харесвам си ги на място от измислените дизайни на произволни татуировчици по местата, на които пътешествам. И ги правя! Стига да намерят малко свободно време в рамките на престоя ми и да имам монети, разбира се. Макар че веднъж с един художник направихме бартер за психиатрична помощ на негов приятел, а пък веднъж заплатих с-... е, това ще си остане тайна.
Тук се подсмихна многозначително. Съдейки по тайните му досега, нямаше да е кой-знае-каква страшна тайна, но с палавия нрав на Ян, никога не знаеш. Неслучайно беше Ян Бибиян! Сетне заяви, че намира татуировката на Офелия за доста подходяща, и че друга не би си и представил върху нея. Също така си призна, че грижата за растения му бе сравнително скорошно занимание, и то повече на такива в саксии, така че "пишман градинар" като него имаше нужда от подсказки за символиката.
А животът с две сестри му се стори като изваден от популярната литература сюжет и докторът искрено се смя по време на разказите на Офелия за перипетиите с Корделия и Амелия, които явно тепърва се изграждаха като личности. Отчасти разбираше защо е решила да се отдалечи от тях, но пък и звучеше като такъв невероятен, досаден, хаотичен купон да си имаш две по-малки сестри, че кой би желал да си тръгне? Прииска му се да ги срещне и да види на какво мазало бяха способни, но за подобни неща дори не би си помечтал. Усещаше, че след днес двамата с Офелия бяха станали по-близки, ала все още не беше чул и дума за романтичния ѝ живот. Нямаше и да пита. Не беше негова работа. Стигаше му лежерната ѝ компания ей тук, ей така, когато дойде, както дойде. Барманът направи сигнал на двама им, че почивката на Ян вече идваше към своя край. Май щеше да им се наложи да се сбогуват. "Ей тук, ей така" му се стори като най-краткия миг в историята на човечеството. Нова мерна единица с величина за копнеж и мъничко тъга.

Възраст : 28

Нима изглеждаше токова малка ? За първи път, някой я бе сметнал за непълнолетна. Не, че се оплакваше, даже малко се изчерви. Това си беше чист комплимент.
Младежът пред нея не и изглеждаше по-стар от самата нея. - На колко Ви изглеждам? Уверявам ви г-н..н... едно име може да помогне малко. Едва ли искате да Ви наричам “ей келнерче” или нещо подобно. Искам нещо силно и сладко, като тръпчинката Ви.

Заглавие: Re: ꕥ Пивницата Пет Май 07, 2021 11:05 am

Очите на Бенедета се събраха, когато келненерът се завърна. Беше добре подготвен! Тя гледаше жадно ботюлката, след което насочи погледа си към десерта, който изглеждаше превъзходно.
- Аз.. досега никога не съм опитвала крем брюле - рижавокосата усети как бузите ѝ поруменяха от прииждащия срам. - та аз не знам с какво би трябвало да се консумира, с вилица или лъжица?!
Вероятно изгледаше като глупачка. Запъваше се докато говореше и сега на всичкото отгоре беше пламнала като домат, а още не беше изпила и една чаша. Трябваше да се хване в ръце. Затова Бенедета си пое дълбото въздух и заговори.
- С радост ще го опитам. - последва снижаване на погледа и прошепна тихо, че сигурно мъжът една я чуваше. - също не би отказала още малко от компанията ви.
Впила поглед в кремчето жената чакаше отговорът му. Обикновено би седяла сама с единствената компанията - виното, но сега бе решила да разнообрази малко, затова тайничко се надяваше той да остане за малко.