ꕥ Пивницата

Малкото агънце бе дошло в поредната кръчма с ясна цел! Не просто да полее този светъл християнски празник обаче, не. Офелия, късметлийка по душа, освен за едно феноменално питие, бе тук и за да открие я някое малко яйчице, я някое голямо, я нещо друго. Важното беше да се забавлява, а кое място е по-подходящо за хубав старт на деня, ако не кръчмата?
С усмивка до ушите и бойна готовност да пие и да се сприятелява с чудати същества, вещицата щастливо заприпка към една свободна пейка. Все пак трябваше да поддържа костюмираната си илюзия, а и актьорските превъплащения бяха добре приветствано разнообразие.

Ако имаше чаша пред себе си, щеше да отпие една голяма глътка. Великанска. Но уви, чаша все още нямаше, а компанията беше тук, и бе в целия си блясък. Русокосата се ухили, подпирайки глава в опакото на ръката си.
- Охо, Съветмис, заповядай - театрално указа на мястото до себе си. Беше в добро настроение днес, та нямаше да откаже присъствието на розовокосата. Тези празници наистина правеха чудеса! Разбира се, Ана определено трябваше да поработи над приветствията си, но Офелия имаше вътрешното чувството, че вампирката се чувстваше... леко неловко? покрай нея. Такива неща винаги бяха забавни, а днес беше повод точно за веселие. Постави свободната си ръка върху рамото на Ана, а в очите ѝ светнаха искрици:
- Определено съм вещица, Ани, и приемам всякакви поръчки за отвари.
Погледът ѝ стана крайно делови, а ценоразписът на отварите ѝ бе прилежно сгънат в джоба на черните дънки. Черни, защото все пак беше агънце. И нямаше да мълчи. Дори и Ана да изглеждаше като Исус от АнгелиЕкспрес.

Искрите в очите на вещицата помръкнаха. Премери вампирката с поглед, сетне прокара нокът по долната си устна, сякаш отделяше късче мъртва кожа. Лицето ѝ, макар все още меко, бе леко снизходително. Видимото притеснение, шарещо по лицето на Ана, я накара да се приведе към вампирката преди да прошепне отговора си.
- Виж, стига да имаш еквивалентната сума на услугата, която искаш, си добре дошла по всяко време.
Леко любопитство заигра по чертите ѝ, а устните ѝ се извиха в тънка, мистериозна усмивка. Не вярваше, че някой бе обърнал внимание на разговора им, но цялата тази работна обстановка изостри нуждата ѝ за питие още повече. Вдигнала ръчичка или копитце, вещицата медено започна:
- Какво трябва да направи едно малко агънце за да получи от хубавата медовина тук?
Надяваше се да не ѝ извадят цирков обръч, който да прескача, но, както бе отбелязала по-рано, днес бе ден за забавления и тя възнамеряваше да прави точно това. Че дори и с Ана. Дръпна качулката с ушичките върху главата си и се отпусна удобно в пейката. Андрада бе от по-колоритните личности, които се забъркваха в някакъв сеир с полуголи мъже на всеки купон, уж нямаше да я разочарова.

Гласът на чернокосия мъж мигновено изкара Офелия от лежерния ѝ унес. Розовите коси на Исус от другата ѝ страна определено не можеха да се съревновават с руменината, която се спусна по ушите на вещицата, а после си проправи път към лицето ѝ. От всичките хора в целия тъмен свят, тя щеше да попадне точно на едничкия, който бе в състояние да промени хода на играта ѝ. Защо, всъщност? Защото от миналия пуст купон (че всъщност и от преди това), Офелия не бе спряла да го мисли, че чак беше разказала на най-добрия си приятел за него... макар и пелтечещо. Последно беше занесла внимателно подбран колет, крайно неловко при това, на рецепцията в болницата и нямаше никаква идея дали Ян всъщност го беше получил. Общо взето, комбинацията от миналите ситуации, агнешкият ѝ костюм и коментарът му по повод, бяха напът да ѝ скроят забавен номер. Явно късметът в гардеробната действително ѝ се бе усмихнал - трябваше да черпи Повелителката нещо по-късно. Стиснала зъби и опитваща се да прикрие усмивката си по всеки възможен начин, Офелия просто... се предаде. Може би трябваше да ѝ е малко неловко, но... се зарадва. Нямаше да се черви цял живот, особено както беше ухилена до уши.
- Здрасти Ян - погледът ѝ с интерес прочете надписа върху баджа му, - къде е Фют?
Подпряла лице с опакото на ръката си, вещицата зачака финалния избор на Андрада. Дали вампирите обичаха виното си с лимонада?

Офелия въпросително повдигна вежда. Ана не ѝ се струваше като персонаж, който би отказал да утоли жаждата си, но явно освен всичко друго, днес беше и ден на изненадите. Розовокосата изглеждаше готова да поеме към друго от колоритните места в района, което правеше действията ѝ леко съмнителни... Но това бе въпрос за друг път. Вещицата сви рамене, сетне извади малка черна писалка и надраска адреса си върху прегънато парче хартия. Освен ценоразписа на отварите си, носеше и няколко парченца пергамент с различни размери, в случай, че музата внезапно ѝ подшушнеше нова идея за експеримент. Докато оформяше последната чертичка се замисли как все още не бе завъртяла главоломна клиентела, но може би нямаше да е зле да инвестира във визитни картички. Хванала парченцето хартия между показалеца и средния си пръст, Офелия демонстративно го завъртя пред лицето на Ана, а сетне го постави в отворената ѝ длан.
- Ще чакам, Съветмис! - смигна ѝ и продължи, - Само не забравяй заплащането.
Погледът ѝ се върна върху Ян, който се бе запътил към бара, най-вероятно за да набави напитката ѝ. Кръчмата изглеждаше доста пълна, но в случай, че ѝ се отдадеше удобен момент щеше да подпита какво, аджеба, правеше вампирът тук. Не вярваше Ян да води втори таен живот като сервитьор, макар и да се вписваше доста плавно в оживената картинка. Ала... никога не знаеш.

Вампирът умело бе поднесъл поръчката ѝ и това не остана незабелязано. Усмихвайки се половинчато, Офелия кимна одобрително към професионалното му изпълнение.
- Съдбата обича смелите - в отговор вдигна чашата си като за наздравица, - или поне така разправят.
Една глътка от напитката ѝ бе достатъчна за да разбере, че за направата ѝ бе използван липов мед. Беше сладък и ароматен - напълно пресъздаваше усещането за настъпващото лято... или поне така би го описал един романтик. Вещицата бе по-скоро педант, но нямаше как да отрече приятното усещане, което за кратко погали рецепторите ѝ. Въздъхна доволно, сетне подпря глава в дланта си, а погледът ѝ се върна върху кехлибарените очи на Ян. Поведението му бе дружелюбно, което значително ѝ помогна в дилемата дали да се държи "неловко с изблици на простак", или като нормален вещерски представител.
- Радвам се да те видя - поде, любопитно указвайки към подноса, който докторът бе свил зад гърба си, - впрочем, какво правиш тук? С тези умения определено си за бакшиш, не ме разбирай погрешно, но - приведе се напред съзаклятнически, а качулката с малките агнешки уши покри челото ѝ, - освен, ако не си подписал споразумение за поверителност, наистина ми е интересна причината зад тази смяна на професията... бе-е-е.
Бяха обсъдили разни лични интереси миналия път, но вещицата нямаше спомен Ян да тръпнеше в обаяние към различните ниши на ресторантйорството.