Заглавие: Карнавал (Луна, Изидур) Вто Мар 30, 2021 7:40 pm
Всяка неделя, в Зарево идваше Карнавала. Карнавалът бе място, където всяко едно същество можеше да си почине или изпробва късмета си. И тъй като Луна бе известна с лошия си късмет, за нея това бе най-правилното място. С бодра крачка, облечена в лятната си рокля, тя навлезе в празненството. Отдалеко чу силни крясъци: -Напред народе! Само днес - само сега, който изтегли по-високо число от купата, ще получи специална задача! Луна предизвикателство ли чу? С бърза крачка, тя се насочи към силния глас. Пред нея беше мъж. Не, планина. Не, мъж, голям колкото цяла планина, а в ръцете му - стъклена купа, пълна с малки листчета. -Аз ще пробвам късмета си! - извика чернокоската и смело бръкна в купата. Щом извади номерчето го разтвори внимателно, тръпнеща в очакване. През това време, мъжът-планина информира останалите, че имаше само още един опит за бъркане в купата и който побърза - щеше да бъде негов. А който изкара по-голям номер Луна или бъдещия непознат - щеше да спечели. Каква обаче бе наградата?
Офелия Оселис, Араела Клайн and Дориан Халек like this post
Това е първият път в който Изидур щеше да посети това място. Толкова много хвалби и какво ли не относно това място, че нямаше как да го пропусне. Той имаше толкова много работа още по къщата, но някак си трябваше да се разтовари от всичко това и да се позабавлява по някакъв начин. Изидур влезе сред тълпата и започна да оглежда всичко наоколо. Това е неговият първи път в който той вижда подобни неща, доста странни лакомства, хора и какво ли още не. В Ада от където той идва изобщо, ама изобщо нямаше подобни неща. Там просто стоиш седнал на един стол по цял ден и ръгаш тея дето се опитват да излязат от казанЯ. Демоничото създание си се разкарваше на около в човешкото си тяло докато най - накрая не видя познат образ, образ който той бе виждал само веднъж, но беше останал поради някаква причина в съзнанието му. Макар и в гръб, Изидур позна Луна, но реши да не се натрапва открито. Той просто се доближи за да види каква беше тази цялата врява и тълпа покрай човека гигант-планина-демонична колона. Ставало дума за някви билетчета с номерца или нещо си подобно?! Изтегли и спечели?! Изидур повдигна рамене и след това направи няколко стъпки към човека с купата и се спря точно до Луна. Той напъха ръката си в купата и взе номерчето, а след това разгъна листчето и го погледна. "Хм...Квот тако'а" Каза си той за да може да привлече вниманието на Луна, ако тя разбира се, помнеше неговият глас.
Докато Луна разгръщаше листчето си, чу познат глас. Лица може и да не помнеше, ама гласове - никога не забравяше. -Забрави, това си е моята награда! - извика тя, докато се обръщаше да види своя съперник. Когато видя, че държи своя лист, бързо го грабна от ръцете му, за да види неговото число. -Що за глупости! - продължи да вика - та нашите числа са напълно еднакви - двадесет и шест. И сега кой печели? - обърна се към мъжът-планина, който изглеждаше също толкова объркан, колкото и тя. Дали беше планирано или реши нещо на мига, нямаше как да знаят, но накрая каза: -Поздравления! Печелите...безплатно посещение на къщата на ужасите! Ъъъ, вързани един за друг - подаде на двамата по един билет и изчезна със скоростта на вятъра, но не преди да върже ръцете им с въже, което омагьоса. Явно нямаше да могат да го свалят, докато не изживеят наградата си.
Чернокоската погледна въжето, а после Изидур. После Изидур, а след това - въжето. Отне й време преди да се сети, че се бяха видели на празненството по случай Свети Валентин. -Ама че това си ти! Ти! И името ти е Изидур - констатира очевидното. - А моето е Луна, ако не помниш. И ми дължиш една услуга! - последното си беше чиста лъжа, но трябваше да пробва. Подръпна ръката си, захапа въжето - нищо. Беше си невъзможно да го свалят.
Последната промяна е направена от Луна Примроуз на Вто Мар 30, 2021 9:26 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Изидур не беше особено очарован от този евтин трик. Определено не беше нещо което той очакваше, защото никога до сега не се е вясвал на подобно място, но това не му попречи да направи същото което и Луна. Демона погледна към момичето, а след това към въжето и пак към нея. Когато тя каза, че Изидур ѝ дължи услуга той повдигна една вежда и след това се усмихна ехидно. -"Услуга? Едва ли. НО! Но виж!" Каза той и след това бръкна в джоба си със свободната ръка която не беше вързана и от там изкара една вилица. Ако Луна си спомняше техният първи и последен разговор. Той бодна въжето с вилицата и погледна към Луна. -"Знаеш, че мога да го махна с едно щракване на пръстите, нали?" Попита я той. Разбира се, той беше без сили, но тя нямаше как да знае това, поне за сега, но определено най - вероятно щеше да се възползва от тази ситуация в която се намираха в момента.
Луна остана потресена, че някой носеше вилица в джоба си всеки ден, с надеждата да я види. Отне й време, преди да отговори, напълно достатъчно, за да подбере добре думите си: -Не, откъде мога да знам? - попита учудено тя. Наистина нямаше как да знае възможностите на демона пред нея. - Не те съветвам да ми причиняваш болка - много точно плюя и само с един опит мога да те уцеля в окото и то от тази далечина. На всичкото отгоре - рече с престорена смелост тя - ако ще го махаш - махни го. Пишка ми се. Много. Много скоро щяха да имат по-големи проблеми, защото пикочния мехур на Луна не бе никак голям и тя не можеше да стиска още дълго време. Дали щяха да намерят тоалетна, преди да напикае и двамата? И как изобщо щеше да си свърши работата вързана за него, ако той не успееше да махне въжето?
Усмивката на Изидур стана още по - голяма след думите на Луна -"Наистина ми се иска да видя как плюеш, но не по мен. Това си е доста добър талант." Той "чукна" няколко пъти с гърба на вилицата върху магическото въже и погледна към Луна отново. -"Да, аз мога да го махна." Потвърди той преди да продължи. -"Но това е доста сложно магическо въже и ще е най - добре да не го правя. Предполагам, че ще сме вързани така за известно време двамата, или поне докато не минем през това...НЕЩО което спечелихме, каквото и да е то, но май звучи страшно. Чудя се, дали е добра идея да ходим там когато толкова много ти се пишка. Ще изглежда така сякаш си се напикала от страх, а съм сигурен, че не искаш да изглеждаш така когато излезем от там." Изидур повдигна ръката си която бе вързана за тази на Луна и огледа въжето по - добре. Той си нямаше и ни най - малка представа как да развали магията на това въже, но изглежда, че блъфът му работеше, за сега.
Щом предпочиташе да не го прави, сигурно последствията за неправилно изпълняване на заклинането бяха катастрофални - косите им да опадат или по-лошо - зъбите. В най-добрия случай - ръцете. Не искаше да рискува, затова каза: -Ааа, да не си играем със съдбата. Кой знае какво ще направиш! - Луна беше сигурна, че дори сега да намери тоалетна - пак щеше да се напикае от страх в къщата на ужасите - дори като човек не обичаше такива места. -Първо да намерим тоалетна. Бих се задоволила и с по-закътан храст. Хайде! - каза тя и го подръпна, за да се раздвижат. Навсякъде около тях възрастни жени и малки деца ги гледаха усмихнати и от време на време можеха да чуят " Що за сладка двойка. Вижте ги - не могат един без друг!". Ангелът се надяваше Изидур да се беше нагледал на женска анатомия, за да не изпитва любопитство да наднича, когато дойде заветния миг. -Аз ще пишкам, ама ти трябва да си затвориш очите или да обърнеш глава. Или да си сложиш тениската върху главата! Иначе ще трябва да използвам едно изтриващо паметта заклинание, наречено ангелски шамар..с крак - предупреди го предварително тя.
Изидур следваше спокойно Луна докато се оглеждаше на около. Той се пробваше да запомни всичко което е видял до този момент и да разбере за какво точно бе този карнавал. От време на време чуваше и как хората ги обсъждат. При всяко едно такова обсъждане той поклащаше глава и цъкаше, най - вероятно псувайки хората на ум. Може да е от ада, но той знаеше за какво точно говореха те. Изидур...демон да се забърка с някаква glorified bird?(Извинявам се, но не намирам израза на Български.) Никога! Докато Луна му говореше той си блееше гаргите докато си я следеше като послушно гадж...демонче. -Ъ? Да...Да.. разбира се. Мхм! Отговори той без да се замисля много над думите на Луна, но когато тя спомена това за тениската, изведнъж демона спря на едно място и дръпвайки вързаната си ръка към себе си, с това най - вероятно и Луна. -Не се ли нагледа вече на тялото ми когато се озовах на онова място! И какво в името на Дяволските топки е това нещо Карна-на..вал? Какво трябва да се случи тук? Някой ще бъде пренесен в жертва на края на представлението ли?
Офелия Оселис and Дориан Халек like this post
Луна Примроуз
Заглавие: Re: Карнавал (Луна, Изидур) Сря Мар 31, 2021 8:01 am
Луна не само не обръщаше внимание на останалите хора, тя направо не ги чуваше. За нея имаше само едно - тоалетна или храст, който трябваше да намери. Сканирането й за тях бе прекъснато от рязко дръпване на ръката й, което доведе до дръпване на цялото й тяло. -Как така какво е карнавал? Това тук е...Кар-на-вал - обясни тя и се замисли, че трябваше да обяснява и какво е празникът на любовта. - А в жертвоприношение прилагаме първия попитал какво е Карнавал. Честито - това си ти! - пошегува се ехидно тя. В далечината видя едно по-закътано място - точно до поничките, които сякаш всички избягваха. Даде знак на спътника си да тръгнат, като обясни: -Тук съществата идват да си починат, да се забавляват и понякога, ако са много извратени - на срещи. Защо не знаеш всичко това? Там, откъдето си, няма ли празници и карнавали?
Дориан Халек likes this post
Изидур Хардик
Заглавие: Re: Карнавал (Луна, Изидур) Сря Мар 31, 2021 8:12 am
Изидур слушаше внимателно какво Луна говореше. Когато тя спомена, че Изидур е жертвата той се ухили широко. -"Това значи, че се връщам вкъщи! Не може да е чак толкова зле" Пошегува се, но в гласа му имаше нодка на сериозност. "-Да сезабавляват викаш, хм? Доста странно. Не от там от където аз ида няма такъв вид забавления. Пък и...." Изидур погледна към въжето "На мен ми изглежда така сякаш си една от онези... Извратените. " Засмя се гръмко и леко подигравателно на Луна. -"Там където бях аз нямаше кой знае какво да се прави, но всичко това което си чула за Ада е вярно. Има такива които ръгат с вилите, има и такива които се е*ат по цял ден, но тези са от по - висшата класа. Тези като мен просто ръгат с вилите."
Твърдението му бе правилно - Луна наистина беше извратена. И то много. След това чу за “там, откъдето идва”, а после разбра, че това беше Ада. Нищо чудно, че не знаеше толкова много неща. Чернокосата бе бегло запозната с долните владения, все пак бе прекарала целия си живот в средните - на земята, а в Рая кракът й не бе стъпвал. - Много интересно ежедневие - започна тя - но аз предпочитам земното такова. Тук няма мъчения, освен ако самите хора не ги искат. Хайде. Даде му знак да се придвижат към един по-усамотен храст и го обърна така, че да не гледа към нея. - И да не мръднеш, иначе нали знаеш на тая позиция кое е най-удобно за хапане - предупреди го тя, докато внимателно свали бельото си и клекна да пикае. Нямаше ни грам срам, сега искаше просто да се облекчи. Когато приключи, се обу отново и каза: -Добре, готова съм. Можем да потърсим къщата на ужасите.
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Карнавал (Луна, Изидур) 
