[Д][Ивент] Мистерии в Черногледово (Дориан Халек и Киел Конлид)

Admin

Инструкциите отведоха двамата другари до вече познатото им Черногледово. Този път бяха дошли по-рано и навън още имаше хора. Играеха си дечица, бабички си разменяха плетива, а в единия двор два демона си обгоряваха пържоли без скара. На бележката пишеше, че трябваше да открият самоназначилия се кмет. И само това. Сякаш се очакваше да го познават. Но Дориан и Киел със сигурност не знаеха кой беше този човек. Явно първата им задачка като Шерлок Хоумс (от сериала) и Шерлок Хоумс (от филма), бе да открият главния източник на информация за поетата задача.

Възраст : 27

Черногледово изглеждаше напълно различно, когато хората не размятаха чехли и канчета. Красиви къщички с поддържани дворове се извиваха надолу по тесните улички, докато детски радостни викове изпълваха алеите.
Ходейки надолу към центъра на града, двамата демона стигнаха до извода, че първо трябват да говорят с човека пуснал обявата – а именно кмета.
Настаниха се под сянката на едно дърво и Киел се огледа. Най-бързият начин бе да питат някого за информация относно кмета. С крайчето на окото си, демонът мерна възрастни жени седящи на една пейка. Сложи ръката си върху рамото на Дориан и леко се наклони към него.
-Мисля да попитам тях – посочи с глава към жените, и като го тупна по гърба два пъти, се затъпи към тях.
Киел застана пред госпожите и започна:
-Извинете ако Ви прекъсвам дами, но бихте ли ми отделили малко от времето си, за да ми отговорите на два въпроса. Бихте ли ми казали кой е кмета на града и къде мога да го намеря?

Дариан беше малко объркан, когато Киел му обърна гръб запътвайки се към антиките с преждите. Трябваше ли да го последва или може би да го изчака? Щом демонът не спомена нищо подобно Халек реши, че може да разпита някой друг. ,,Разделяй и владей”, помисли си Халек, а и не беше нужно да са като дупе и гащи.
Огледа си наоколо, спря поглед на демоните които си готвеха и се запъти към тях. Докато вървеше гледаше децата играещи наоколо, на дали са децата на кмета, затова реши да не ги разпитва. Споменът за духчетата от горята премина през очите му, тъжните им лица преди да изчезнат.. сега обаче трябваше да се съсредоточи върху сегашната задача. Застана на известно разстояние от готвачите и започна:
- Привет, случайно да можете да ми помогнете, търся новия кмет, случайно да знаете къде мога да го намеря?

Admin

- Моят Жорко е много сладък, не иска да сваля новите си терлички.
- А пък Гошко много си харесва новото пуловерче. Сега му плета нови...а, здравей, младежо.
Бабите свалиха плетивата си и се обърнаха към Киел с приветливи усмивки. Бяха малки и сладки, типични съсухрени белокоси бабички. На пейката им имаше място за още един и бабата, първа забелязала Киел, потупа мястото до нея, подканвайки го да седне при тях.
- Оле-е, какво възпитано момче. Другите на твоята възраст все ни наричат 'дърто' или пък 'бабке', но не са ме наричали дама от години! - двете жени се засмяха, а по бледата старческа кожа избиха бледорозови петна.
- Но си малко слабичък. Кажи, бабиното, хапваш ли си? Трябва да ядеш, за да заякнеш. Какъв съпруг и баща ще си, ако си такъв слабичък! - Типично по бабешки, двете жени оглеждаха Киел с притеснени погледи, видимо отмервайки по известни само за една баба сметки, колко точно сарми трябваше да му набутат в устата, преди да е готов да стане баща на десет силни момчета и същевременно да победи хуните в ръкопашен бой. Едната баба затършува в торбичката си и извади кутия с някакво тестено изделение, ухаещо невероятно. - Хайде, хайде, хапни си малко, пък после ще те проводим до кмета. Далечко живее, ще ти трябват сили.

Дориан стигна до демоните тъкмо, когато хващаха поредната партия пържоли, пържени директно от огъня, излизащ от дланите им. И двамата имаха по две пържоли в ръце и си говореха за някаква вещица в кръчмата, която редовно мърсувала на комар.
- Ей, приятелю, не те чуваме. Какво каза? - провикна се единият демон, забелязал, че устата на Дориан се движи, но неспособен да чуе, заглушаван от апетитното църкане на готвещото се месо. Запъти се към Халек, но точно когато го доближи достатъчно, че да се разберат по мъжки, вратата на къщата се отвори със замах и оттам излетя разревано дете с посинено око.
- ТАТЕ-Е-Е-Е! Кака пак ме ритна в окото-о-о, татееее! - малкото ревеше та се късаше и баща му, действащ на автопилот, остави пържолите в ръцете на Дориан и изтича в къщата, като не пропусна да грабне детето по пътя и да го метне през рамо. Вратата се тръшна зад тях и на двора останаха другият демон, който просто повдигна рамене, и Дориан, с две реър пържоли в ръцете - толкова реър, че скоро щяха да замучат.

Възраст : 27

Киел не се учуди, когато стариците започнаха да обсъждат теглото му. Те това си правеха по цял ден така или иначе – обсъждат чуждото тегло, клюкарят за съседите и се оплакват от ставите си.
Демонът им благодари, и като пое подаденото тестено изделие, седна на пейката до тях.
Отхапа голяма хапка от сладкиша, и корема му замърка от радост. Десерта бе топъл и ухаеше превъзходно, а вкусът му бе невероятен.
-Много благодаря за щедростта ви – усмихна им се той – Та казахте, че кмета живее далеч от тук, така ли? Не искам да ви притеснявам и да ви карам да ме съпровождате точно до къщата му, ще се задоволя и с кратко упътване. – довърши той и се надяваше, че жените са достатъчно добронамерени и ще му дадат точни координати, а няма само да му губят времето.

Напоследък децата идваха в повече на Халек. Едно чаве излезе от къщата и надигна рев до небесата, оплаквайки се как са го ударили в око. Щом не са му го извадили нищо му нямаше.. Дориан се въздържа от това да запуши ушите си, не искаше да изглежда некултурен. Бащинските инстинкти на демонът, който се бе приближил до него веднага се включиха, карайки го да забрави за Халек, като даже заряза пържолата и хукна към дома. Дориан стоеше секунда с пържолата в ръка, след което се приближи до другия готвач.
- Случайно да знаеш къде мога да намеря кмета?
Гледаше демона в ръцете как готвеше месото. Май трябваше да започне с обучението на играта с огън, щеше да е полезно в битки, а ето че имаше още един начин, по който можеше да се използва. Доближи се още малко, така че да е сигурен че само той го чува и добави:
- Също така да се е случвало нещо странно напоследък?

Admin

Бабите се вайкаха, докато Киел хапваше сладко-сладко от божествения сладкиш.
- Хапвай, хапвай, бабиното - каза първата бабка, докато потупваше грижовно демона по коляното. Другата пък го гледаше тихичко как похапва, с усмивка на лице. Но погледът ѝ беше някак зареян и леко тъжен. Гледаше в Киел, но сякаш съзнанието ѝ беше някъде другаде.
- Моят Тошко щеше да е на твоята възраст сега - поде изведнъж бабата, а тъгата в очите ѝ стана по-осезаема. Другата баба се усмихна тъжно и положи старческата си длан върху нейната. - Но един ден просто изчезна. Мика твърди, че ще го намерим, но минаха толкова години. Дано е на по-хубаво място - старицата подсмръкна леко и избърса събралите се в очите ѝ сълзи. - Но нека не разваляме хубавия ден, хапвай, синко.
Докато Киел дояждаше сладкиша, бабите му разказаха как кметът - Мика, бил наистина мило и възпитано момче, но малко странно. Живеел напълно сам в другия край на селото, нямал приятели и не се застоявал в центъра след мръкване. Как да стигнел до дома му ли? Ами, трябвало да мине покрай фонтана - същия онзи, който бяха видели с Ана и Дориан, да продължи навътре по лъкатушещата пътека и накрая щял да открие колибата на Мика сред дърветата. Нямало друга в околността.
- Мини пак навръщане, бабиното. Имам цяла тава от същия сладкиш, да се почерпиш. - Разведрени от разговора с приятния младеж, бабите изпратиха Киел и се завърнаха към плетивата си.

Непознатият демон загледа Халек, ала не каза нищо. Доизпържи пържолите си, остави ги в тенджерата и пое тези от ръцете на Дориан.
- Можеше да помогнеш малко - измрънка под нос демонът. Явно ръцете му умаляваха да пържи пържоли; само в тенджерата до него имаше поне десетина. Помълча известно време, демонстративно гледайки навсякъде другаде, но не и в Дориан, ала след няколко секунди просто въздъхна тежко и срещна поглед с разноцветните очи на младежа.
- Странен е нашият кмет. Няма семейство или приятели и има много странно...отношение към децата - демонът се запъна, сякаш търсеше правилната дума, за да не звучи обвинението му твърде силно. - Не беше на поста и от ден, когато настоя никой да не излиза след мръкване. А на сутринта идва, преброява децата и ги разпитва някакви работи. Но не мога да кажа какви, нямам деца - побърза да каже, преди Дориан да е решил да поиска повече детайли. Набързо му каза, че само знае, че кметът живее някъде в гората, но не знае къде. Сетне привърши и с последните пържоли и ги внесе в къщата, оставяйки Дориан сам...все така с омазнени от месото ръце. Дали някъде имаше салфетка?

Ако владееше пирокинеза, то пържолата да е станала на въглен досега. Напоследък Халек се сблъскваше само с индивиди, които само му лазеха по нервите. Запази хладнокръвие докато слушаше за кмета. Не че получи цялата информация на света, но казаното беше достатъчно. Обичайната описание на стереотипен чичак, който ,,обича” децата не му направи голямо впечатление. За момент си го представи - нисък, леко плешив с тумбаче, който сигурно харесваше да гушка малките..
Помощник готвача изглежда не беше толкова разговорлив, като цяло май всички в Черногледово не бяха много на кеф. Въпреки че получи някаква информация Дориан остана недоволен. Не от държаниято на жителите на селото, по-скоро от факта че ръцете му бяха мазни от пържолата, която държа до преди малко. Замисли се за обявата, дали им трябваше още или можеше да я използва като салфетка? Тя сякаш му нашепваше ,,използвай ме”, прибрана в десния му джоб - доста лесен достъп. Разбира се вариантът да се избърше в дрехите си дори не му мина през ума. Нямаше да съсипе блузата си и без това напоследък стабилно му намаляваха. То не беше направята на маска, след което чанта за Мориган, а сега и връхната му дреха остана в дома на Ана. С тази скорост скоро щеше да му се наложи да ходи гол. Вместо това се приближи до един храст в двора. След като се увери че няма тръни хвана няколко листа, движейки ги като барче от сапун. Минута по-късно Дориан се запъти към Киел, където си гукаше с бабите.

Възраст : 27

След като се сбогува със стариците, Киел поведе Дориан към фонтана.
-Според жените кметът – Мика – живее сам в колиба между дърветата, надолу по пътеката покрай фонтана. – Киел започна да споделя събраната информация. – Също така ми казаха, че е странен. Няма приятели и не излиза след мръкване. – продължи той и се спомни за още един важен фактор. Вдигна ръце, и като преплете пръстите си, ги постави на тила си.
- Едната старица спомена нещо за внук или син, не помня точно, но бил изчезнал. Кметът все й обещавал, че ще го намерят, но така и не станало това. – Киел обърна глава към Дориан, докато двамата продължаваха да крачат надолу по калдъръмената уличка – Ти успя ли да разбереш нещо за кмета? – попита го той и сбръчка нос – И защо миришеш на печено месо?

Admin

Киел и Дориан, с що-годе изчистените си в листата ръце, не срещнаха никакви проблеми, докато спокойно ходеха по лъкатушещата пътека през дърветата. Разминаха се с няколко малки вещички, всяка прегърнала по един котел, пълен с листа, шишарки, пръчки и всякакви други работи, дори и един охлюв. Говореха си как трябва да побързат, защото слънцето се скриваше, а Мика им бе забранил да са навън след мръкване.

Не срещнаха други хора по пътя си. Съпровождаше ги птича песен и лекото шумолене на дърветата. Можеха да си говорят, или пък да вървят в мълчание. Не след дълго пред тях щеше да се открие гледката на малка къща, свита между високите вековни дървета. Прозорчетата бяха тъмни, а от комина не излизаше пушек. Беше започнало да се свечерява, тоест според твърденията на бабичките на Киел, Мика трябваше да се е върнал. Тогава защо самоназначилият се кмет липсваше?

- Пипах пържолата на един. - надяваше се Киел да е усетил шеговитостта в гласа му. Факта че не се отдалечи от него го успокои. След организацията на партито в градината и броденето им в гората, някак свикна да вижда Конлид наоколо. Нямаше му напълно доверие, но знаеше че ако станеше напечено ще си пазят гърбовете.
Двамата вървяха към къщурката на кмета, като през това време си разменяха информация.
- Нещо подобно ми казаха и на мен. Явно много държи на децата от селото, защото сутрин ги събирал за да ги преброи и да им задава въпроси. Дали е замесен с изчезването на детето?
Подозрителното чувство запозна да се надига у Дориан с приближаването на колибата измежду дърветата. Той се обърна към спътника си без да забавя крачка.
- Що за кмет живее в гората..освен ако няма нещо за криене, далеч от чуждите погледи. - напрви кратка пауза, чудейки се какво ли ги очакваше там вътре, след което отново заговори. - Е, имаш ли план за действие или просто ще се появим на прага му като изследователи, настояващи да ни даде обяснение, Детективе?

Възраст : 27

-Е, Гретел, малко ми липсва къщичката от сладки, но и с това ще се задоволя. – отбеляза Киел, след като големите дървета разкриха малка и мрачна колибка.
- За съжаление, ще сме скучни. – сподели демонът, отиде до входната врата, и почуквайки на нея, се провикна – Извинете, има ли някой? – Вече се бе смрачило, а къщата не издаваше никакви признаци на живот. Гората бавно бе започнала да ги обгръща. Песента на птиците бе изместена от плача на щурците. Лек ветрец подухваше листата, които се заиграваха в краката им. „Липсващо дете, вечерен час, странно поведение, обсебване от деца… всичко това ми звучи като вампир със странни вкусови предпочитания.“ замисли се Киел, докато продължаваше да пита дали има някой.

Admin

Хензел и Гретел бяха посрещнати от тишина. Къщата остана все така тиха, лампите - все така угасени. Мина известно време, ала от къщата не идваше никакъв признак на живот. Точно преди двамата демона да се окажат принудени да се върнат в селото за през нощта, чуха шумолене в близкия храст. Още преди да успеят да осъзнаят откъде идваше звукът, една прегърбена фигура се стрелна между дърветата и изтича зад къщата. Комбинацията от снижилото се слънце и вековните дървета не разкри почти нищо на дуото детективи, освен, че фигурата изглеждаше доста съсухрена и сякаш кожата не изглеждаше пепелявосива само заради хвърляните сенки.

Последва тишина и не след дълго прозорчето над входната врата се освети в мека светлина. Чуха се стъпки, завъртане на ключ, и най-накрая вратата се открехна, откривайки висок, млад мъж, вероятно в началото на тридесетте, с набола брада и килнати настрани очила. Косата му беше рошава, а погледът замаян. Изглеждаше сякаш току що се беше събудил от дълбок сън.
- Извинявам се, не съм ви чул. Как да помогна? - хвърли бърз поглед и на двамата, а после плъзна очи по заобикалящата ги гора. Явно осъзна, че се смрачава, затова открехна вратата и пристъпи навътре. - Моля, заповядайте, не стойте навън. Чай или топло мляко да предложа?

Постояха известно време на прага в очакване някой да им отвари. Тъкмо губеше търпение, когато Дориан видя нещо да се прокрадва из дърветата около къщата. То се движеше прекалено бързо, а и слънчевата светлина намаляваше, което му попречи да определи какво беше това същество. Миг по-късно чу щракване на ключалка и отваряне на врата. Пред тях се опява мъж, сравнително млад, на пръв поглед семпъл човек. ,,Значи това е кмета” помисли си Халек. Демонът се усмихна и прекрачи прага говорейки:
- Извиняваме се ако сме ви събудили. Тук сме, защото видяхме обявата за селото и решихме да дойдем да помогнем. Аз съм Дориан, това е Киел. - погледът му започна да шари из колибата, но не прекалено че да събуди подозрение в Мика. - Чай звучи добре.
Дориан изчака Киел да влезе, след което продължи да говори.
- Явно положението не е на добре щом се налага да се заключвате, в прочем трябва да знаем какви са странните неща, които се случват, споменати в обявата. - погледа му мина през резето, след което се върна на мъжа. - също така на път насам дочухме нещо за вечерен час.

Възраст : 27

- И за мен чай, ако обичате. - каза Киел и също влезе в къщата. За секунда успя да дръпне Дориан за ръката и да му прошепне в ухото, така че кметът да не ги чуе.
- Не пий чая. - посланието бе кратко и ясно. Мика изглеждаше дружелюбен и добронамерен, но все още не го познаваха напълно, а на Киел не му се искаше да рискува. - Също така, дочухме и за изчезнало дете преди време. Ако може да ни разкажете и за този случай, може да ни помогне в разследването. - попита демонът, докато в главата му все още се въртеше съществото, което бяха видели по-рано, макар и за секунда. "Дали съществото имаше нещо общо със странното поведение в града? Възможно ли бе това нещо всъщност да е кмета? Вярно че то се бе скрило зад къщата и секунди по-късно вратата се отвори, но това може да е само съвпадение." мислите летяха из ума на Киел, докато чакаше отговорите на кмета.

» Домът на Киел Конлид
» Вековните гори (Дориан Халек и Арахна Уокър)
» Коледно (Ана фон Кайран; Дориан Халек; и всеки, който има желание)
» Черногледово
» Домът на демона Халек