Пиано бар "Изпълнено желание"

Беше време за малко веселба. След спирката си в билкарницата, Киел се запъти към едно от любимите си места, а именно бара на главната улица в Зарево. Приглушена светлина, приятна музика и красиви жени, всичко, от което Киел се нуждаеше в момента.
Още на входа миризмата на алкохол и цигари изпълни ноздрите му. На малката сцена пееше млада дама с доста оскъдна рокличка, докато публиката в краката й отчаяно искаха да видят дали носи нещо под този фин плат.
Киел се запъти към една от масите в ъгъла и седна на канапето. Вдиша дълбоко уханията носещи се във въздуха и се облегна назад, наслаждавайки се на гледката.

„Какви неустоими предложения, милейди…“ –усмихна се той на сервитьорката пред себе си. Киел прокара пръст по ръката й и се заигра с малкото й пръстче, после я обърна нежно и продължи да я помилва – Бих приел всичко направено от тези красиви ръце. – гледайки я право в очите, той наклони главата си на една страна и отново я дари с прелъстителна усмивка.

Мъжа, който се дотътри до масата му смърдеше на алкохол. Вонята можеше да се усети и от другия край на заведението. Червените му очи се втренчиха в Киел – май и тази вечер няма да мине без бой – помисли си той. С бързо и ловко движение прибра в джоба си салфетката с телефонния номер на сервитьорката и се приготви да удари новодошлия. Късметът му обаче явно бе на негова страна днес, защото на масата се присъедини една от красавиците, с които се бе запознал на бала. – Тъкмо обсъждахме политика, любима моя. – отговори Киел след като Араела се присъедини към разговора - А този приятел тук е много навътре с нещата. – каза Киел и тупна мъжа по гърба – Е… след като моята дама дойде, мисля да не ви безпокоя повече, приятелю. – Киел стана от мястото си и отиде до Араела. Пое ръката й и я целуна, след което предложи – Вече няма смисъл да чакаме, домът ми не е далеч. – погледна момичето право в очите и се надяваше да успее да прочете мислите му „Да се махаме от тук.“

След като си позволи да бъде извлечен от бара, Киел не пусна ръката на Араела веднага. Задържа малката й топла длан в своята и се надяваше така да останат още малко. Разходката надолу по улиците на Зарево бе успокоителна. Нощта бе прохладна и Киел съблече якето си, за да го предложи на Араела. Тя бе само по малка черна рокличка, в която изглеждаше като кукла. Бледите й ръце и крака се показваха изпод плата, а дългата й черна коса се вееше около нежното й лице „Красива е …“ помисли си Киел. Как не бе забелязал колко прелестно изглеждаше момичето до него. „Утре вечер да отидем на лов заедно? Какво ще кажеш херовимче? попита Киел, поглеждайки красивия ангел до него.

Барът бе доста оживен днес. Човек би си помислил, че думите на съществата вътре се рееха във въздуха, но тук винаги някой слушаше. Точно един такъв някой бе приближил Себастиан.
-Здравей - поздрави го прекрасна нимфа , полагайки ръка върху неговата - това е любимият ми наркотик. Не мислиш ли, че чрез любовта се чувстваме..завършени? - въпросът й достигна ушите му като нежна мелодия, а той почти моментално почувства спокойствието, което излъчването й придаваше на обстановката около нея.