Пиано бар "Изпълнено желание"

Възраст : 27

За момент Себастиан се замисли, от кога бе изпитал последно спокойствие, досега живота му почти винаги е бил на приливи и отливи, като отливите обаче са били доста по-дълбоки от очакваното. Той се загледа към нимфата, усмихна се и продължи:

- Да наистина ни кара да се чувстваме завършени и изпълнени с щастие, но също така има и най-тежкият симптом ако не се приеме редовно. Иначе какво води една чаровна дама като вас в този ден, тук? - след като изрече тези думи поета се замисли, че нямаше да е лоша идея поне веднъж да се отпусне да чувствата си без да се притеснява за миналото си.
- Нима и вие, търсите своят наркотик?

Admin

Нимфата погледна Себастиан, сякаш го изпиваше с поглед. Не можеше да прецени що за същество беше. Със сигурност не приличаше на останалите мъже в бара, които бяха груби и невъзпитани. Имаше нещо...специално в него и той със сигурност забеляза интереса, който пробуждаше у нея.
- Надявам се, че току що открих моя наркотик - изкикоти се тихо тя и постави ръка върху неговата. - Казвам се Фрея, приятно ми е. А вие сте...?
Въпросът й остана недоизказан. Даде знак на една сервитьорка да й донесе питие - Водка Мартини и насочи цялото си внимание към ангела пред нея.

Възраст : 27

- Себастиан, Себастиан Мемфис. Но преди да се отдадем повече на наркотика, защо не ми разкажеш повече за себе си? Като те погледна само по красотата ти мога да предположа, че си Фея. - поетът усещаше, че красотата й бе омагьосваща, но въпреки това вложи всичките си усилия да се контролира и да не направи някоя глупост. Той ловко обърна руката си, хващайки нейната, след което я целуна казвайки:
- Почти бях забравил маниерите си.
Той изпитваше силно изкушение да напише или дори каже идващите му на ум стихове, но прехапа устни и вложи оставащите си усилия да не върши глупости, макар и сърцето му да го караше.

Admin

Силна руменина нахълта в бузите на Фрея, когато ангелът целуна ръката й. Това я изненада и засрами едновременно - не бе свикнала на такова мъжко отношение.
-Близо - започна тя. - Аз съм горска нимфа. Нещо като далечен братовчед на феите. Идвам тук, за да не се откъсвам от реалността. В горските покои може да е много спокойно, но останеш ли прекалено дълго там - забравяш за всичко останало. Това не винаги е за добро...
Нимфата отпи глътка от коктейла си и протегна ръка към Себастиан. Погали нежно лицето му и тихо каза:
-Но достатъчно за мен. Бих искала да науча нещо повече за теб. Изглеждаш ми като приятна компания, макар че всеки има малки тъмни тайни. Интересно ми е твоите какви са? - макар зададен с усмивка, във въпроса й имаше нещо повече от добри намерения и любопитство. Нещо...мрачно, което сякаш засега убягваше на Себастиан, който бе потънал в успокоението, което присъствието й му носеше.

Възраст : 27

За момент Себастиан се затрудни с отговора си. Кой беше правилният отговор на този въпрос - Себастиан Войникът, Убиецът или Поетът. Но бързо се взимайки в ръце, той й отвърна:

- Аз съм поет, мога да измисля стихотворение в почти всеки един момент, независимо от обстоятелствата. Кажи ми нещо, което обичаш за гората, от която идваш и ще те изненадам. - каза поета, като й намигна след финалната дума на изречението си.
Той реши да се спре над факта, че е поет, не е нужно някой друг освен Теа да знае за миналото му преди това, колкото и мрачно да е било.

Admin

За първи път срещаше поет. Искаше да даде хубав отговор, но толкова много неща обичаше в гората си, че не можеше да избере само едно.
Междувременно, барът се пълнеше с много същества. Прекалено много същества. Толкова много, че скоро Себастиан започна да усеща горещината от претъпкания с тела бар. Дишането му се учести, а в този момент Фрея върна вниманието към себе си с опияняващия си глас:
-Обичам уединението. Обичам чистотата и невинността на гората. Нека видим какво може да измислиш с това. А ако ми хареса - кой знае, може и да те заведа там, стига да искаш - не го изпускаше от поглед. Обърна цялото си тяло срещу него и го удостои с цялото си внимание. Себастиан можеше да бъде сигурен, че всяка една изречена от него дума щеше да бъде попита като гъба от нимфата пред него. Нежният й като момина сълза поглед тръпнеше в очакване на думите, които щяха да последват.

Възраст : 27

Поетът затвори очи представяйки си картината, която красавицата пред него му бе описала. След няколко секунди мълчание той проговори, отдавайки се на чувствата си:

Картина зелена, мирно застина,
Разкриваща в свойте листа багрени,
Алена девойка в легло от кокичета.
Сън тежък от помисли не тревожена,
Озарява нейното съзнание нежно.
Топлият завет по нежното й лице,
Обедното слънце небрежно отбягваше.

- Уха, това беше трудно признавам, но не е нищо пред уменията на Себастиан Мемфис.- каза той към Нимфата като й намигна. И наистина това отне доста от силите му тъй като връщането на спомените му някак ме затруднило светлогледа му към хубавата страна на живота.

Admin

Фрея слушаше запленена всяка една изречена от Себастиан дума. Когато спря да говори, доволна усмивка се изписа върху лицето й. Вече бе сигурна, че си е намерила достоен събеседник за вечерта.
-Интересно какви други умения притежава Себастиан Мемфис? - Направи кратка пауза и продължи - А какви ли са най-съкровените му желания? - попита тя и доволната усмивка премина в лукава такава. Предизвикваше ли го? Обърната към него, под светлината на бара, Фрея наистина приличаше на горска богиня, готова да сбъдне всяко негово желание и най-съкровена мечта.

Възраст : 27

Себастиан се усмихна, намигвайки й с лявото си око и каза:

- Искаш ли да разбереш? Защо не излезнем за разходка, тук почна да става леко задушно. А и едвам те чувам от гласовете на всички около нас. Времето е прекрасно навън.

Себастиан забрави за момент за какво бе дошъл в началото, но нямаше закъде да бърза. Пано или късно щеше да разбере какво е станало с Теа по един или друг начин. Но сега можеше поне да разпусне след предишните безсънни дни, които бе имал. Той се сети за Нини и си помисли, че не трябва да я забравя, все пак дължеше намирането на спомените си на нея.

Admin

Не му трябваше да убеждава Фрея дълго, за да се съгласи да излязат навън. Кафявите й букли танцуваха с всяка една стъпка, която правеше пред Себастиан. Щом слънцето погали нежно лицата им, момичето се обърна и звънливо каза:
-Ако искаш мога да ти покажа горските владения, докато ми разказваш за желанията си. Повярвай ми, там ще забравиш всичките си проблеми...- изречението остана недоизказано, сякаш нещо липсваше от него, но ангелът бе толкова спокоен и на душата му бе тъй леко, че това трудно би му направило впечатление. Фрея свали чудно горско цвете - синчец, което досега се намираше вплетено в косата й и го подаде на Себастиан - Ако не искаш да отидем сега, когато решиш го пусни в жива вода и то ще те отведе при мен.

///Можеш да задържиш цветето и да активираш Ивент "Горските Владения" по-късно, когато ти е удобно. Или може да се съгласиш да ги посетите сега. В този случай, цветето трябва да се върне.

Възраст : 27

На Себастиан не му отне много разубеждаване да напусне задушаващата обстановка на бара, леко се бе зачервил в резултат на топлината, която се бе получила и също така усещаше как бе на ръба да стане вир вода, заради жегата. Той не почака нито момент повече и се обърна към Фрея:

- Тогава да вървим? И без това тук е твърде задушно. След вас мадам. - каза леко закачливо поетът.

Той реши да постави на заден план първоначалните му цели, мислейки първо да се наслади на вечерта с приятната компания.

Admin

Фрея се усмихна ехидно. Ангелът не знаеше, но тя нямаше как да му покаже пътя до там. Затова извади една красива лилава сфера, обгърна Себастиан в обятията си и каза:
-Дръж се здраво! - В следващия момент, двамата бяха заобиколени от лилав пушек, който ги скри от погледите на преминаващите. Миг по-късно на мястото им вече стоеше само отъпканата трева под краката им, леко загатваща, че някой бе минал от там. Себастиан и Фрея се бяха телепортирали кой знае къде...

Пишем тук.

Възраст : 28

Офелия, половината ѝ покъщнина и Мориган направиха галантен опит за кацане пред заревския бар. Галантен, но все пак опит. Без много поражения и с известен брой олюлявания обаче, бяха готови за съдбовната си приключенска среща. Без ясен план накъде точно щяха да поемат, вещицата, прегърнала малкото лисиче, пристъпи в добре познатата обстановка и с поглед затърси празна маса, към която да се насочи за да изчака бойното си другарче.

Камаел и малката му армия стрели, с главнокомандващия им лък бяха целите обгърнати в черно. Всичките му дрехи бяха като за погребение и на всичкото отгоре беше нахлупил широка качулка, изпод която падаха няколко бели кичура, а ако минеше покрай светлина блясваха два червени ириса. Кацна като прилеп в тъмното до бара, за да не се набива на очи и после мина през входа с бърза крачка, само за да се спре на косъм от Офелия и антоража й.
- Точна като заревски часовник - усмихна се мистериозно изпод всичкия черен плат Камаел.

Admin

Барът бе почти празен, с изключение на няколко търкалящи се празни бутилки, едно повръщано и чистачката Пенка - никой не идваше тук по светло. Никой, освен Камаел, Офелия и Камаел втори. Камаел втори? Вещицата трябваше да погледне поне още един път, за да различи истинският човек от Камаел втори, който беше облечен идентично като него. Това, което ги различи, бе острите уши на самозванеца, които надигаха плата.
-Чух, че сте точни като времеизмервател. На мен ми трябват такива хора - разнесе се меден глас изпод тъмната качулка - Какво ще кажете да свършим една работа, а? Заплащането е повече от щедро.
Камаел, Офелия и Мориган все още не знаеха, но под "свършим една работа", елфът имаше предвид те да я свършат, а той да си остане на безопасно разстояние възможно най-далеко от тях. За предпочитане в териториите на светлината.

» Коледно (Ана фон Кайран; Дориан Халек; и всеки, който има желание)