Пиано бар "Изпълнено желание"

Възраст : 28

Офелия извади черната си каубойска шапка от чантата, защото не искаше да се цепи от колектива. Сега и тя бе обгърната в мрак, ама каубойски мрак. Усмихна се мазничко на тъмния елф, опитвайки се да не издава, че здравата я беше сепнал.
- Само секунда, маниак - сръга Камаел с лакът за да се отдръпнат. Не искаше новият им другар да чува пъклените им разсъждения.
- Този е малко съмнителен, но може да му дадем шанс? В краен случай му чупиш капачките и търсим нещо друго...
Очите на вещицата се свиха в тънки цепчици. Това беше вторият дегизиран, който предлагаше работа. Че и пак беше елф! Може би съдбата се опитваше да ѝ намеке да осинови онези близнаци? Тръсна глава, не, това не беше важно сега. Бъдещият им работодател беше споделил нещо за добро възнаграждение, а вещицата питаеше топли чувства само към няколко неща. Първото бяха парите.

Камаел погледна елфа не много подозрително. Не беше фен на парите така както Офелия, но за него бяха ценен ресурс, с който можеше да получава почти всичко. В днешно време нямаше много неща без цена. Цели се постигаха по-лесно, ако не си разорен. Пък и с Офелия вече бяха решили да търсят някаква задача, с която да се отделят за малко от околиите. Та спонтанно предложение от този тип си беше добре дошло. Човекът изслуша приятелката си и намери достатъчно резон в думите й. Тъй като не бяха сами вече, беше придобил обичайната си мълчаливо-анализираща станция. Изхъмка и кимна одобрително на блондинката, а после стрелна с поглед предложилия неясната сделка, обръщайки цялото си тяло към него. Кратко и ясно му каза, след като се приближиха до него:
- Съгласни сме. Детайлите?

Admin

Щом Камаел и Офелия започнаха да обсъждат предложението му, елфът свали качулката си и двамата можеха да видят с кого си имаха работа. На първи поглед - нагъл и арогантен тип, който се оглеждаше в отражението си върху една доста зле измита чаша.
-Чудесно! - заключи той, когато му потвърдиха те и извади една неугледна на вид черна кутия с няколко дупки върху капака й, поставяйки я на масата. - Трябва да пренесете тази кутия от тук до Високите Възвишения. В нея има изключително скъпоценен камък, който не бива да попада в лоши ръце. Ето ви и картата - нарисува набързо няколко професионални чертежа ( според третокласниците) върху една използвана салфетка - Наградата е по 60 монети за всеки, както и каквото прецени шефа във Възвишенията. Търсите Кондьо там. Всеки го познава, много е обичан.
Елфът сви мръсната чаша в пелерината си, кой знае какво щеше да прави после с нея и се запъти към изхода на бара.
-О, и още нещо. Никакво отваряне на кутията. Никакво. Ще разбера ако бъде отворена и тогава ще стане...неприятно. За всички ни.
С тези думи, той изхвърча от бара като попарен, без дори да се обръща.

Възраст : 28

Офелия притъпи напиращото желание да извърти очи и вместо това си направи умствена бележка да запомни "Кондьо", а и "Високите Възвишения". Наградата звучеше приемливо, че току-виж успееха да намажат и по нещо друго от така обичания шеф... ако се справеха добре. Разбира се, любопитството ѝ да надникне в кутията и да види дали наистина там имаше скъпоценен камък и ако да, КАКЪВ ЛИ БЕШЕ, си беше на лице, но не беше чак такъв човек. Вместо това простичко въздъхна и сви рамене:
- Е, стига този да не е някаква импровизирана версия на Синята Брада, би трябвало нещата да протекат гладко.
Като роден тъмноземец, вещицата нямаше намерение да разследва каквито и да било тайни интриги - по-добре да не се бърка там където шансът за успех е минимален. Разбира се, винаги имаше Камаел.

Мориган, все още в чантата, бе прегърната и русокосата се насочи към изхода на заведението.

» Коледно (Ана фон Кайран; Дориан Халек; и всеки, който има желание)