Греховната дупка

Admin

Сервитьорката си записа набързо и се върна към бара. За съжаление тълпата, дето не спираше да се увеличава, пречеше и на нея да си върши работата, та нямаше надежда Бенедета да получи светкавично обслужване. С бурното море от жени също не бе извадила късмет. Жалкият й опит да стане част от него, завърши като корабокрушение - бе изхвърлена обратно на брега, че получи и сръгване в ребрата, една псувня и няколко лоши погледа. Явно трябваше да си направи план. Или пък да се откаже, не се знаеше дали каквото и да бяха накачулили тия девойки си струваше. Само дето трябваше да реши сега, защото макар й бавна, сервитьорката нямаше да се бави цяла вечност.

* опиши плана си и завърти зарче за резултата (обикновен зар - 4 пъти) *

Използването на груба сила на подобни места беше традиция, затова Бенедета само се намуси при сръгването в ребрата. Лошите погледи ги игнорира, а на псувните отвърна с оплезване. Какво толкова гледаха тези, че не даваха на никого да се доближи? Рижавокосата обаче си призна, че изгаря от желание да разбере. Вероятно намерът с ,,вижте ей там!” нямаше да свърши работа, затова тя прие друга тактика. На бара имаше една оставена табла и жената веднага я грабна. Въздъхна, държейки таблата сякаш беше сервитьорка.
- Дами, направете място за персонала! - тонът ѝ беше заповеден, но с леко уважение сякаш наистина работеше тук. Даже си позволи да потропа с крак.

Admin

The member 'Бенедета Уард' has done the following action : Зар

'Зар' :

Admin

Хитростта на Бенедета й свърши работа и успя да й проправи път през тълпата. Не, че полуделите мадами бяха особено доволни, но не биха оставили предмета на своите най-съкровени желания жаден, не бях чудовища все пак. А той? Той беше добре познат на рижата девойка. Мургавият хубавец прокара ръка през косата си и мистериозна усмивка изгря на устните му.
-Радвам се да те видя отново, сладурче. Три пъти за един ден, човек би си помислил, че ме преследваш - засмя се, а звукът, подобен на някоя антична красива мелодия, погали ушите на Бенедета. Реакцията на фен клуба беше толкова злобна, колкото и задоволството, което Масао изпитваше от тормозенето на бедното рижо девойче. Но правилно ли бе чула? Три пъти? По нейни сметки, този беше втория. Или на един от двамата математиката куцаше, или малката Бени бе изпуснала нещо важно. - Би ли ми донесла едно голямо уиски, с лед? - изправи се от стола и се приближи до нея. Жените наоколо помръкваха с всяка секунда, в която той й обръщаше внимание. - А, за себе си, каквото поискаш. Аз черпя в замяна на твоята приятна компания - прошепна в ухото й щом беше достатъчно близо, след което тактично помоли дамите да му дадат малко въздух и време с новата му изгора. Коя от коя по-червени от яд, някои даже със сълзи в очите, го послушаха и се разотидоха. Бенедета бе шокирана, явно го възприемаха за божество, а той не ги отразяваше и безсрамно флиртуваше с нея. Докъде ли обаче бе готова да стигне с този изкусител? Нощта бе млада и тепърва щеше да се разбере.

Ако челюстта ѝ не беше свързана към черепа вероятно щеше да удари пода. Наистина не очакваше да се срещне с Масао и то след толкова кратко време. Да не би да я преследваше? И как така за трети път?
- Мисля, че ти трябва сметало. - Бенедета се засмя по-скоро шегувито, отколкото ехидно.
За части от секундата той успя да я накара да се чувства толкова неудобно, че веднага съжали за опита да разбере защо жените бяха развълнувани. Въпреки че сега като знаеше, че той е бил причината някак мозъка ѝ не го побираше. Какво му се прехласваха? Ситуацията стана още по-неприятна когато ѝ поръча да го обслужи. Тя леко се намуси и бутна таблата в ръцете му.
- Като толкова искаш нещо си го вземи сам. Не работя тук, а съм клиентела, също като теб. - тя посочи масата където по начало бе седнала и поде - седя ей там. Ако държиш да си разменяме приказки можеш след това да дойдеш.
Приключила с говоренето Бенедета се врътна на пети, запътвайки се към мястото къде щеше скоро да получи виното си.

Admin

Масао се разсмя. С глас. Беше видимо доволен от плячката си, беше случил на упорита и жилава малка госпожица, която имаше огромна вероятност да му излезе през носа. Но така му се услаждаше, че определено нямаше намерението да я остави просто така. Скочи зад бара с красива парабола и сам си приготви каквото искаше. Не беше някой краен наглец, разбира се остави пари, а след това се насочи към масата на Бенедета и спокойно седна срещу нея. А виното й? То я чакаше вече там. "Разчистването" на подивелите фенки, извършено от мургавия господин, бе ускорило работата на персонала и девойката можеше да утоли жаждата си.
-Впечатлен съм, сладурче - заговори мъжът с пламъче в очите. -Очаквах да си от борбените, но подобна картинка... пред всички онези дами, не си поплюваш - говореше с престорено огорчение, но подмятащите се опашки, издаваха въодушевлението му. - Имам предложение за теб, готова ли си да го чуеш? - Облегна се напред и я погледна право в очите. Погледът му беше сериозен и решителен. Искаше да се нахрани с нея, да, но можеше да е много по-полезна от празноглавите девойки, готови да дадат жизнената си енергия, срещу само миг в смъртоносната му прегръдка. Тази хилава рижа девойка му харесваше, а в неговия случай, това може би бе дори по-опасно от превръщането във вечеря.

Вкусът на виното погали приятно небцето на жената. Първата глътка беше голяма, утоляваща жаждата ѝ. Както приятно си пиеше Масао отново се появи от нищото. Бенедета не разбираше с какво го бе заинтригувала, че да развява опашки, които изглеждаха по-меки от коприна. Усещаше неописуемо желание на прокара пръсти през тях. Той обаче успя да върне вниманието на рижавокосата към себе си споменавайки предложението. Очите ѝ станаха на две големи въпросителни. Недоверието също зазвъня в главата ѝ, но любопитвото отново надделя. Тя последва примера му и също се облегна напред, показвайки потенциален интерес.
- Да видим дали ти ще ме впечатлиш - Бенедета отвърна на погледа му, който показваше, че и той бе жаден, но не за алкохол. Не, той копнееше нещо друго, нещо което жената не разбираше какво представляваше. - и преди да си помислиш каквото и да е, не, не те преследвам. - тя отпи още веднъж. Усещаше стомаха си напрегнат, но дали беше от страх, недоверчивост или вълнение?

Admin

Масао не можа да сдържи гръмкия си смях, след което облиза устни. Наистина бе намерил 5 звездно меню и силно се надяваше да може да го опита съвсем скоро. Въпросът бе да го изкуши.
-Да, видим - впи погледа с в нейния. Беше смесица между нежен, умолителен и преластителен. Китсунето определено беше мъж един път. Като, можеш да го опиташ един път и един Дявол знае дали ще доживееш втори. Но да, определено щеше да си струва - Ако дойдеш в дома ми, и не, нищо неприлично няма да правим без твое желание, красавице, и ми помогнеш да намеря един амулет - ще получиш от мен друг... който друг поискаш от всички, които протежавам. И не, няма уловка. - звучеше болезнено искрен и като някоя девойка в беда. Нищо, че не беше девойка. И определено не беше в беда. - Е, какво ще кажеш? Гарантирам ти, че не можеш да намериш подобни изкушения по тези земи...мен включително - смигна й закачливо и отново възвърна онова спокйно и игриво настроение, което излъчваше.

Нима виждаше отчаяние в Масао? Като същество, което досега претендираше със самочувствие до небесата малко я хвана неподготвена, молейки рижавокосата за помощ. Амулет, а? Определено не очакваше това да излезе от устата му. Красавице?!? Къде? Май мъжът пред нея се нуждаеше от спешен очен преглед.
- Каква е тази дрънкулка, която си загубил? - жената прокара неволно пръст по върха на чашата. - и каква е гаранцията, че ще си спазиш думата?
Нищо не пречеше да е малко по-предпазлива. Нямаше му доверие на този лисичко. В главата ѝ вече се развиваха стотици сцени, в които го придружава до дома му и той я наранява по някакъв начин. Може би трябваше да спре да гледа вампирски инвестигейшън късно вечер. Занимаването с Масао беше като да държиш две динии под една мишница. Бенедета не беше сигурна дали ще се справи, но този път беше решена да се пусне по течението. След посещението ѝ на езерото някак беше изгубила нещо, което я караше да се чувства постоянно в опасност. След дълбока въздишка рижавокосата отново заговори.
- Ще ти помогна, само ако спреш да ме наричаш така - след което добави с по-сериозен тон - и гледай да не ме лъжеш.
Опита се да си придаде по-стаховит вид, въпреки че вероятно в тази ситуация тя беше тази, която трябваше да се страхува.

Admin

Мъжът се развълнува и без да се бави повече се изправи и грабна девойката за ръката. Остана леко смутен от това колко тънка и крехка се усещаше китката в дланта му, но бързо се окопити и не показа видимо нито капчица притеснение.
-Е, какво чакаме тогава? - и с тези думи я поведе навън.
* Продължаваме директно в тази тема - клик - като е твой ред да пишеш.