Домът на Масао (Бенедета Уард)

Admin

Домът на китсунето беше съвсем на място и подчертаваше корените му. Жилището беше огромно и красиво. Имаше заден двор с традиционен японски портал, водеща към малък храм. Всичко наоколо изглеждаше мистично и бе заобиколено от растителност, придаваща му свеж и приветлив вид.
А вътрешността? Пълен хаос. Навсякъде имаше разхвърляни изписани с йероглифи папируси, амулети, платове и какво ли още не. Сякаш някой подивял малък гоблин крадец бе минал през мястото. Стаи имаше много и всяка една бе в подобен тъжен вид. Явно амулетът наистина бе адски ценен щом бе обърнал цялата си къща с главата надолу, за да го намери. Предполагаемо, ако беше подредено, щеше да изглежда изключително приветливо. Беше отдалечено от вилната зона на Зарево, всъщност дори не се намираше в самия град, та атмосферата бе спокойна, но и някак плашеща. Наоколо нямаше нищо, явно Масао имаше причина да се отдалечава от съществата тук. Дали защото беше странник от чужди земи или по-други причини, заблудената девойка скоро щеше да разбере...

Бенедета беше меко казано смаяна от външността на имението на Масао. По държанието подозираше, че притежава нещо подобно на дворец, но това беше нещо друго. Рижавокосата моментално се влюби в архитектурата, тъй като досега не бе виждала подобно нещо. Вътре обаче не беше очарована. От безпорядъка косите направо ѝ се изправиха. Безредието я смути. Как можеше такова нещо?
- Ти някога подреждаш ли? - поде жената, събирайки няколко папироса, които първоначално се опита да ги разчете. Малко след това ги върна на мястото им тъй като не беше нейна работа какво пишеше. - можеш все пак да ми опишеш това, което търсим, все пак в тази безредица няма да е лесно. Малко като да търсиш игла за шиене в купа сено.
Бенедета се опита да се пошегува без да го обиди. Не че много ѝ дремеше, но не харесваше да я мислят за невъзпитана. През това време де огледа наоколо и без да чака покана навлезе навътре с любопитен поглед. Беше ѝ интересно какво ще намери в дома на Масао. Не можеше да излъже, че беше интигуваща персона и определено не ѝ беше скучно с него. Глождеше я и факта, че не знаеше почти нищо за Масао затова реши да го поразпита.
- Прочем, от кога живееш тук и делиш ли мястото с някого? Семейство, приятели или пък любовници? - провика се рижавокосата. Нямаше да се очуди ако мъжът разполагаше с няколко любовника.

Admin

Масао се засмя. Разбира се, че никога не подреждаше. Иначе едва ли щеше да загуби нещо толкова важно в собствения си дом. Единствената стая, която беше в приличен вид бе спалнята му, но засега бяха заклещени в огромното пространство, което предполагаемо служеше за хол. Папирусите, които Бенедета беше подхванала обаче не бяха пълни само с надписи. Имаше и рисунки, но ги бе прегледала твърде набързо, за да ги разбере, а вече беше късно. В купчината имаше толкова много, че най-вероятно щеше да й се наложи да прегледа всички, за да научи нещо. Мъжът пък, си стоеше съвсем спокойно насред хауса и явно нямаше намерението да премести нищо.
-Ако имаш такова желание, сладурче, може ти да подредиш - видимо беше развеселн, а причината беше отново слабото девойче. Въпросът й, изпълнен с любопитство относнон семейното му положение, издаваше някакъв интерес от нейна страна и това нямаше как да остане незабелязано - Относно това, което търсим... Абе като го видиш, ще разбереш, че е то. Този амулет е... Няма как да го пропуснеш или той да пропусне теб. Ама явно днес не ми е ден. А относно другия ти въпрос - лукавата му усмивка се насочи директно към нея, - сам самичък си живея тук, без топлина, обич или... любовници. Нещо друго да те гложди?

Жената седеше насред кочината и гледаше Масао като теле. Как така щеше то да я намери или да разбере, че го е намерила като не го е виждала. Тя събра вежди и посрещна въпросът му с дълбока въздишка. Врътна очи и си помисли. ,,Ох, горкия”
- Не. Просто реших, че щом ще ти помагам няма да е лошо да знам поне това-онова за теб. - тя се огледа наоколо, потърси някакъв предмет, който ще ѝ хване вниманието. - Няма да е лошо да ми помогнеш вместо да стоиш и да зяпаш.
Бенедета духна кичурите, които бяха полепнали по лицето ѝ. Опитваше да избегне погледа на Масао. Не ѝ харесваше как той постоянно я следеше с гладен поглед. В такива моменти изпитваше желанието да се загърне с нещо. Същевременно Бенедета се стараеше да мести някои предмети, нещо като маркиране на местата които е посещавала, тъй като се опасяваше, че може да се изгуби в отромната постройка. Докато вървеше из хола рижавокосата полюбопитства още малко.
- А какво му е специалното на този амулет? С какво е толкова специален?

Admin

Косъмчетата на врата му се изправиха, а изражението му рязко стана много по-студено. Тонът на гласа му също се промени.
-Не всяка ценност е определима. Човешко момиче като теб не би могло да разбере - тази промяна нямаше как да остане незабелязана, особено, когато след този думи той си тръгна. Подмина я и рамото му леко, но рязко, докосна нейното. Не беше романтично и нежно потъркване, каквото се очакваше от него, заради поведението му досега. Беше грубо, обидено, но и премерено. Нямаше сила, само топлата му кожа и пулсиращите мускули под нея. - Ще се върна скоро. Имаш достатъчно занимания и без мен - бяха последните му изплюти думи преди да я остави сама. Не бе известена, че ще се налага да се оправя без помощ в този хаос, но от друга страна може би беше по-добре. Все още разпилените книги, папируси, амулети и какво ли още не я гледаха тъжно, а въздухът бе станал някак по-гъст. Бенедета я чакаше не малко обикаляне по стаите, а лошото бе, че дори нямаше представа колко са. Въпреки безпорядъка, можеше да види едно нещо със сигурност - имаше стълби, значи имаше още поне един етаж. Само дето едва ли щеше да успее да стигне до тях без да се спъне поне дозина пъти. Всъщност изобщо не бе сигурно дали може да направи и крачка повече с всичко разхвърляно наоколо. Не бе ясно как Масао успя да си прокара път, но подът беше толкова отрупан, че девойката бе като в капан от всички вещи. Капан, от който трябваше да се освободи, ако искаше да намери каквото и да било в този дом.

Тонът на Масао я жегна. Рижавокосата моментално усети гузна буца в гърлото си докато той напускаше стаята. Не бе напълно сигурна с какво го бе засегнала, но и не възнамеряваше да разбере. Напоследък всички бяха доста тънкообидни, а тя не смяташе да раздава извинения наляво надясно. Остави мъжът да я избута с рамо, въпреки че можеше да се отмести. Не отвърна на удъра. Само го изчака да излезе, като беше поставила ръце на ханша като буквата ,,Ф”. Поредното врътване на очи от нейна страна. Сега като остана сама помещението ѝ се стори някак прязно.
- Не ВсЯкА цЕнНосТ е ОпРеДеЛима - направи и въздушни кавички за повече драматизъм. - мън-мън-мън.
Бузите на Бенедета леко поруменяха от яд. Ама той за какъв се мислеше? Да не би да беше кралска особа. Фръцльо!
- Уф!
Тъй като не изпитваше желание да остане тук за дълго, жената се зае със задачата. Започна да си проправя път през вещите, оформяйки малка патечка. Подреждаше ги на малки купчинки, тъй като нямаше да разчиства целия дом. През това време си повтаряше наум думите на Масао. ,,Като го видиш, ще разбереш, че е то. Този амулет е... Няма как да го пропуснеш или той да пропусне теб.”

Admin

Пътечката, която Бенедета си проправи през разпилените, вещи бе достатъчна, че да може спокойно да се придвижи до горния етаж. Може би беше наистина добра идея да започне да разглежда къщата от потенциално по - подредените стаи, дори и да нямаше гаранция, че ще са такива. Щом изкачи стълбите, които впрочем бяха съвсем нормални стълби (или поне така изглеждаше, поредната мистерия), попадна директно в леговището на вълка, макар й в дадения случай вълка да беше лисица. Леглото му беше огромно и явно толкова близо до стълбището, за да не губи време при...да речем спешни ситуации. Спалнята му не беше подвластна на хаоса, но и в нея честно казано нямаше нищо друго освен това масивно легло и две плъзгащи се врати, по една в ляво и в дясно от девойката. От нея зависеше накъде ще е поеме, а можеше и да си полегне и да изчака Масао да се върне. Кой знае дали наистина щеше да се справи без него. А може би това бе единствения й вариант, ако искаше да си тръгне от тук? Само времето и чистенето щяха да покажат.

Може и да не е принц ама определено спи като такъв, помисли си Бенедета. Също така на този тип му трябваше някой маниак по чистотата. За момента жената беше попаднала само на една подредена стая, което леко я притесняваше. Семплото помещение разполагащо само с една мебел, не изглеждаше да има къде да се крие изгубен амулет. Рижавокосата се почувства някак не на място. Намираше се в стаята на Масао и това я накара да изпита неудобство. Същевременно я изненадата липсата на други мебели. Очакваше нещо по-претруфено. Нещо като характера му. Може би и картини, все пак при първата им среща той беше седнал да рисува нея. Дали пазеше портрета?
Тя погледна към едната плъзгаща се врата, после към другата. Труден избор. Затова винаги на помощ идваше хвърлянето на монета. Тя извади една от джоба си и я метна във въздуха. Решението бе взето, щеше да поеме към лявата врата. Преди това обаче жената приближи леглото. Желанието да подуши чаршафите натика колкото се може по-дълбоко, сега не му беше времето на щуротии. Реши, че е добра идея да погледне отдолу. Кой знае, може мъжът да се е позабавлявал малко повече и да е изпуснал амулета.

Admin

Под леглото нямаше нищо, дори прах. Беше чисто като цялата стая. Може би безпорядъкът не му пречеше, стига да не спи в такъв. Или имаше други причини да поддържа спалнята си чиста. Алергия към прах, може би?
След като бе проверила това, което я съмняваше, Бенедета спокойно можеше да продължи ~~напред~~ наляво. В стаята, в която се озова, също цареше хаос, но от друг тип. Всъщност такава разхвърлация може би бе позната и на самото момиче. Четки, бои, недовършени платна, няколко статива в различни размери и светлина. Много светлина. Сигурно прозореца бе голям колкото половината стена, а от другата му страна имаше не просто гора или каквото там заобикаляше имота. Пред Бенедета се разкри просторен и видимо поддържан вътрешен двор. Странно, Масао не бе споменавал за нещо подобно и след като го нямаше тук, може би изобщо не бе планирал да й го покаже? Не, че можеше да го попита. Освен отвореното пространство момичето виждаше и една порта. Червена и в класически японски стил - типичната порта "Тории". Изглеждаше величествено, но от тук почти не се виждаше какво има от другата й страна. А може би миризмата на боя бе започнала да замайва рижата девойка. Имаше няколко отворени туби боя, от големите. А част от четките изглеждаха използвани съвсем скоро, тъй като цветовете по тях още не бяха засъхнали. Явно мъжът наистина рисуваше. А и имаше още едно доказателство. Бенедета най-накрая забеляза лицето си, спокойно полегнало на централния статив.

Щом влезе в новото помещение жената притаи дъх. Гледката, въпреки хауса,които отново я посрещна ѝ хареса. Този безпорядък ѝ беше до болка познат. Сърцето ѝ започна да бие по-силно от ентусиазъм. Бенедета мечтаеше някои ден да има такава стая, посветена на изкуството, където смяташе да прекарва голяма част от времето си. За момент ѝ стана тъжно, това беше просто една мечта, която най-вероятно нямаше да се сбъдне. Това не ѝ пречеше обаче да разгледа. Като музеи, отворен само да нея тя смело прекрачи прага. Любопитните ѝ очи вече се бяха впуснали в приключение да регистрират инструментите на Масао, които използваше да рисува. Рижавокосата се секна, когато видя лицето си. Не беше отражение, погледът ѝ се плъзна па портрета, който така жадуваше да види. Цветовете, детайлите, тя се усмихна, беше сигурна че мъжът поне в нещо си го биваше и доказателството стоеше пред нея. Устните ѝ оформиха беззвучно ,,уау” преди да продължи. При други обстоятелства би подсвирнала, но някак не вървеше когато гледаше собствения си портрет. Тя се отдръпна леко и с мъка откъсна поглед от рисунката. Следващото нещо, което привлече вниманието на Бенедета бе вътрешния двор и портата, за които Масао така и не беше споменал. Жената залепи лице на прозореца, като дишаше по-тежко. Опитваше се да се наслади на миризмата от боите, някои неща просто не ѝ омръзваха. Мигновенно забрави за какво бе дошла тук от самото начало, сега желаеше само да се добере до външния двор. Въбражаема карта се появи в рижавата ѝ главата и без да губи минута повече със решителна крачка тя се запъти към новата си дестинация.

Admin

Бенедета бе загубила известно време в омаята на онова кътче от дома на мъжа, което явно разкриваше някаква неочаквана за съществото душевност. Носталгията обаче нямаше да й помогне да свърши това, за което беше дошла, можеше само и единствено да й пречи. Напускайки стаята можеше да се закълне, че вече всичко й мирише на боя и сякаш главата й се въртеше. Може би и затова едва не падна, когато слизаше по стълбите. Или пък на дървените плоскости им имаше нещо? Не бе забелязала никакви нередности докато се качва. А дали просто не се бе надрусала достатъчно с аромата на боя, та да не я държат краката? Може би си въобразяваше, но пък в чужда къща за нищо не можеше да бъде сигурна. Подпря се на стената, след малкото поднасяне и сега стоеше между стълбището и коридора от вещи, който сама бе изградила по-рано. И макар и самата тя да ги беше местила, едва в този момент забеляза, че освен разните книги и папируси, Масао, като предполагаемо всеки мъж , имаше наличен и някой друг инструмент. В един буркан заедно с няколко стари четки се подаваха няколко отвертки в различни размери, включително и плоски. Имаше и щанга за демонтаж, малък чук и ако виждаше правилно няколко пирона. Напълно нормални неща, които можеш да намериш да се въргалят на пода на всеки дом.

» Къщата край езерото - Бенедета Уард
» Вампирският пазар (Касиди Евъглоу; Бенедета Уард)
» Домът на демона Халек
» Домът на Киел Конлид