Греховната дупка

Admin

Сервитьорката изцъка с език, прибра тефтера в джоба на престилката си и хвърли бърз поглед на гостите.
- Онзи там може да се съгласи - посочи с химикалката си към една ъглова маса, където мъж с дълга до раменете мазна и рядка коса тъкмо облизваше пръстите си от полепналия по тях сос от дреболии. Явно усетил погледите им, въпросният се обърна и прокара език по зъбите си, може би в опит за сексапилна свалка, но по-скоро показа катраненочерните си венци. - Но май по-добре не - допълни замислено девойката и обърна глава към другата част на заведението. Посочи няколко наквасени пияндета, но предупреди, че най-вероятно щяха да се спънат във връзките на обувките си преди да стигнат вратата.
- Тази пък идва тук да говори с духа на покойния си син - каза за една изгърбена бабичка, кротко поседнала на една пейка. - Като гледам май ням...а, може би това е твоят човек.
Точно както Офелия си беше поискала, в най-забутания ъгъл на заведението, едвам осветяван от и без това слабите крушки, се бе поместила тъмна фигура, облечена в черен шлифер. Сервитьорката понечи да каже още нещо, но една от масите шумно поръча две гарафи с вино, карайки я да въздъхне и да остави Офелия сама на масата ѝ.

Възраст : 28

Би следвало да се стъписа от приятната изненада, но Офелия не бе от вещиците, които губеха време (или поне в този контекст). Сервитьорката все пак ѝ беше ударило едно рамо, та Повелителката на Късмета май не я беше изоставила съвсем. Лицето ѝ се сви в погнуса при вида на първия кандидат, пияндурниците определено бяха пас, а бабата и мъртвият ѝ син може би бяха отбор мечта, но за друг път. Очите ѝ светнаха щом видя рицаря в тъмен шлифер - не знаеше, дали цветът на шлифера определяше нивото на ексхибиционизъм, но нямаше да го праща да плаши бедни хора в гората, та пак добре. Усмихна се приветливо на сервитьорката преди да отпраши за новите поръчки - дано не се бе опитала да я предупреди нещо... но и без това никой не четеше инструкциите. Набута си един залък от гювеча и прецени, че ще е по-добре да кара на гризините. Виното беше по-скоро фарс и без това, не смяташе да се накваси по време на бизнес разговор. Ловко хвана купичката с глутеновата бомба и чашата, а в другата си ръка стисна гарафата и внимателно се запронизва из масите. Оставаше само да не се пребие, докато стигне до целта си, че силно се съмняваше пичагата да бе отворен на сделка, ако беше полят с вино, правено от слепец.

Admin

Офелия се справи доста добре с маневрирането. Да, настъпи един-двама господина, даже изхлузи обувката на единия, но те до такава степен се бяха вглъбили във вокалното си изпълнение на бесните хитове на Иванпира, че дори не разбраха. Подобно на тях, мистериозната фигура в черно не усети Офелия, докато вещицата не се появи току до масата му. Непознатият подскочи, но в този ъгъл беше доста по-тъмно и на Офелия ѝ беше трудно да го фокусира добре. Сякаш ѝ се стори, че тялото под шлифера се движи нетипично, но може и да беше просто игра на сенки.
Няколко секунди непознатият не отреагира, сетне се прокашля един път, после и втори, сякаш подготвяше гърлото си за отдавна забравена реч.
- Как-какво мога да направя за вас? - В началото гласът прозвуча леко пискливо, но бързо доби дълбок, малко неестествен тембър. Една тънка ръчичка се подаде изпод шлифера и посочи отсрещния стол. Непознатият канеше Офелия да седне при него, тоест може би беше в настроение да я изслуша?

Възраст : 28

По начало, Офелия не беше от най-доверчивите, та тази игра на сенки привидно я обърка. Разбира се, не го показа на неидентифицирания обект, но промяната в гласа му трябваше да се отбележи като елемент за по-съмнителния списък. На свой ред се усмихна приветливо, показвайки трапчинки и се настани на отредения ѝ стол. Че даже си нареди и софрата.
- Буу! - тихо подметна с цел да не обиди потенциалния партньор, пък дано разбираше от шега, - Колежката подшушна, че правите услуги срещу няколко монети?
Нямаше намерение да си изпее цялата песен от сега. Първо искаше да придобие по-ясна представа за това, какъв всъщност бе този индивид. Все пак, един от най-важните елементи към граденето на бизнес връзки бе да си сигурен, че можеш да разчиташ на избрания си сътрудник... надяваше се този тук да не се окаже комплект деца седнали едно върху друго, или ред горски обитатели, правещи същото (и то в най-добрия случай).

Admin

Лицето на фигурата беше скрито, но Офелия видя леко кимване. Дали беше позволение да си сложи софрата, или фигурата се съгласяваше с предложеното твърдение? Не стана много ясно.
Поседяха известно време в мълчание, преди фигурата пак да се прокашля.
- К-каква услуга ви трябва? - Малката кльощава ръка се подаде изпод шлифера, може би за здрависване, но се прибра обратно преди вещицата да успее да отреагира. - Аз-името ми е Арнауд, бих искал да науча и вашето, г-госпожице. И ако може две от соленките ви - допълни малко несигурно, а вещицата можеше да види как тялото шава под шлифера. Явно тънката ръчичка се готвеше да се покаже отново на бял свят, ако получеше позволението да си вземе гризини. - И...не сте вампир, нали? Н-не работя с тях.
Непознатият звучеше притеснен, но явно и той имаше нужда от нещо, щом още не беше изгонил Офелия от масата си. Вещицата имаше шанс да премисли ръката си, преди да играе картите си. Същевременно ръчичката се беше подпряла на масата, а пръстите шаваха от нетърпение да грабнат пожеланите соленки.

Възраст : 28

Офелия бързо прокара език през пресъхналите си устни. Нещо беше съмнителна тази ситуацийка.
- Приятно ми е, Арнауд. Аз съм Корделия, - последва една лежерна усмивка, - и не се коси, не съм вампир. Всъщност съм демон. - тук му смигна леко, а с дясната си ръка посочи към гризините.
- Моля те, помогни си. - заекването на качулатия можеше и да беше вродено, но работата ѝ намирисваше повече от гювеча, който така нехайно беше оставила назад. На свой ред хвана чашата за вино, като я завъртя между пръстите си, правейки се че я разглежда любопитно.
- Виждаш ли, имам един приятел... вещер. Любомир се казва, новичък е. - погледът ѝ все още танцуваше по стъклената повърхност, - Прави отвари момчето, но е срамежлив сам да си поиска помощ, та идвам вместо него. Все пак имаме договор, нали разбираш? - вече оставила чашата на масата, кръстоса крака, а погледът ѝ се върна на Арнауд, - Една малка катеричка ни сподели, че в Светлината имат различни съставки за отвари, но като тъмноземци не ни се рискува.
Без да игнорира напиращия интерес, вещицата лениво попита:
- Кажи сега, Арнауд, защо предлагаш услуги всъщност? Все пак ще е хубаво да сме честни един с друг, иначе закъде сме тръгнали?
Това беше първата част. Сега оставаше да види реакцията на новия си другар и да се чуди дали ще има нужда от методично актьорско майсторство, или момичетата на късмета бяха в добро настроение.

Admin

Тънката ръчичка на Арнауд се стрелна със завидна скорост към предоставената купа и грабна три гризини, преди отново да се върне под шлифера. Чу се мрънкане, но Офелия, пардон, Корделия, не можеше да долови какво си говореше непознатият. Както се беше загледала в чашата, усети леко парене пред очите, но беше твърде кратко, че да е нещо повече от натрапчиво усещане. Така ли беше ослепял Кольо Слепеца?
Когато вдигна поглед видя, че фигурата на Арнауд бе изкривена леко, сякаш гледаше настрани, а до ушите на русокоската най-накрая достигнаха накъсани части от монолога му:
- Демон... не добре...може умре. Вещица...трябва...да...
Явно осъзнал, че вещицата му говори, непознатият се прокашля и изправи гръб. Изведнъж изглеждаше достолепен и сигурен в себе си. Ех, как едни гризини влияеха на самочувствието.
- Търся един предмет - поде и гласът му също звучеше по-контролиран от преди. Дори на бледата светлина Офелия можеше да различи напълно нормалната фигура под шлифера. Сякаш сенките се бяха дръпнали незабележимо. - Ще ти взема каквото искаш, ако ми донесеш този предмет. Знам къде трябва да е, но не мога да го взема сам. - Арнауд замлъкна и се наведе през масата към Офелия, сякаш искаше да сподели нещо само за нейните уши. - Прокълнато е и вампир като мен не може да го докосне. Трябва ми вещица - дали приятелят ти ще се съгласи да помогне? Трябва да е бърза работа - допълни, останал все така приведен над масата.

Възраст : 28

"Явно и Арнауд има Звяр", - би следвало да си помисли ~~Офелия~~ Корделия, ако беше наясно с тънкостите на някои други персонажи, но все още не бе стигнала дотам. Вместо това крайчетата на устните ѝ просто се свиха навътре, изразявайки хем объркване, хем разбиране и се зае да разглежда ноктите си с интерес. Явно на другаря му трябваше вещица, каквато тя, разбира се, беше! Но същевременно вампирът? все още ѝ се струваше съмнителен, та бе решила да заложи на сигурното и да си полъже.
Колегата рязко стана надъхан, а по лицето на вещицата все още играеше снизходителна физиономия. Дали гризините бяха толкова вкусни, или действително тук имаше нещо гнило? Все пак, бързичко се беше ентусиазирал да помага, а и да казва, че ще ѝ вземе каквото иска в замяна на евентуалния армаган си звучеше доста сериозно... какъв ли беше този предмет? Вампирианата Джоунс на Офелия също се заинтригува, но щеше да осъди това по-късно. Вдигна погледа от ноктите си върху Арнауд.
- Ами, Любчо е добричък вещер, иначе нямаше да поддържаме отношения! Ще го впрегна да ти удари едно, а ти му вземи съставките, окей?, - вещицата му намигна, - Кажи сега какво търсиш и къде е - вещерът ще ти го набави, а аз ще го пазя в процеса... все пак целта е всички да успеем.

Admin

- Не, не, отиваме заедно.
Арнауд сякаш се стъписа от предложението на Офелия, защото рязко се метна обратно на стола си и заразмахва ръце.
- Трябва да покажа на вещера къде е и той да го вземе. Не мога да ви оставя да отидете сами. - Размятащите ръце поуспокоиха лашкането си и си откраднаха още една гризина. - Когато знам, че приятелят ви е намерил амулетът ми успешно, тогава ще отида в Светлината и ще му взема каквото желае. Иначе няма сделка.
Фигурата скръсти ръце и забарабани с пръсти по вътрешността на свивката на лакътя си. Нещо подсказваше на Офелия, че непознатият нямаше да приеме сделката да се случи в обратен ред. Или първо си получаваше предмета - или нищо. Вещицата беше свободна да откаже и да потърси помощ от някой друг, но от кого? Бабата си говореше с въздуха, пияните пичове бяха изпозаспали на масите, а типажът с мазна коса миришеше пръстите си, след като тъкмо се беше почесал между краката.

Възраст : 28

Този тип трябваше да е най-досадния вампир в тези територии, а конкуренция беше огромна. Вещицата изви наум - не изглеждаше сякаш Арнауд ще се съгласи на друг вариант, а тя нямаше опцията да си измагьоса вещер-другар от въздуха. Същевременно, пичагата все още ѝ беше много sus, така че не съжаляваше за действията си, но хей - проблем. Корделия неодобрително изцъка с език и си взе една от останалите гризини, сякаш беше пратена за инспекция от ХЕИ. Бая апетит имаше този вампир, но не в това беше проблемът. А и този амулет... интересна работа май.
- Виждаш ли, Арни? Нали мога да те наричам така?, - без да му даде прозорец за отговор Офелия продължи, - Любчо, както казах, е добър вещер. Честен... Ама нещо не ми харесват тези условия, които поставяш. Как да ти вярваме, че след като ти вземем дрънкулката няма да се превърнеш в... змия, или котка, или в каквото там се превръщате вашия вид и да хукнеш през глава? Не, не, не е оптимално решение.
Върна гризината обратно в купичката и скръсти ръце под брадичката си. Погледът ѝ бе станал студен и пресметлив.
- Опциите са две - даваш ми малко повече разяснение за този амулет, ако искаш и на ушенце, та да не се притесняваш от слухтене, а аз ще преценя дали си струва да се захващаме с цялата работа, окей? И втората идейка е първо да вземеш съставките за Любчо, а после да дойдеш с нас за амулета.
Гаранция нямаше грам, че това ще проработи, а и Арни не изглеждаше в настроение да отстъпва, но Офелия можеше да разпознае една кофти бизнес сделка от километри, а... е, билките в Светлината не бяха чак толкова ларш, че да си навлича 1001 неприятности.

Admin

Арнауд привидно спокойно изслуша предложенията на русокосата, ала щом тя замлъкна в очакване, той отново закърши нервно ръце. Започна отново да си шепне, но вещицата не можеше да разбере нищо от казаното. Звукът достигаше до ушите ѝ, ала сякаш думите бяха на непознат език, и колкото и да се опитваше не можеше да ги разшифрова.
- Добре, права си, че трябва да знаеш повече. - Непознатият въздъхна предадено и заговори на вече познат език, приближавайки се отново към вещицата. Не чак толкова близко, колкото предишния път, но пак наведе съзаклятнически лице към нея. И макар и отново застанал близо, Офелия не можеше да различи чертите на лицето му. Сякаш сенките се бяха събрали точно там и го прикриваха.
- Този амулет...трябва ми за... - Арнауд видимо се запъваше. Може би не му се искаше да споделя, но псевдо-демонката срещу него се беше оказала твърде инатлива. А му трябваше помощ. - Белязан съм, от един ангел. Затова и се крия. Този амулет уж трябва да...не, аз вярвам, че ще ми помогне.
Явно приключил с историята, Арнауд побутна едно листче към Офелия, сетне се изправи, оправяйки шлифера си. За част от секундата Офелия отново усети щипването около очите, а когато чувството изчезна, напълно нормалната, макар и леко висока, фигура на Арнауд напускаше заведението.

*Офелия ще може да продължи този ивент, когато пожелае, след като бъдат покрити определени изисквания.

Възраст : 28

Анди не даде време на вещицата да отреагира, но историята му бе достатъчно красноречива, макар и неясна. Явно някакво проклятие тегнеше над него... дали беше шизофренията, привидно странната фигура или моментното щипане, което ѝ докарваше на очите (дали дезодорантът му бе с лук?) - опции бол. Изсумтя изнурено след като той беше достатъчно далеч за да не я чуе и сетне прибра бележката в джоба си. Дано Дориан се мернеше скоро, че сама нямаше да се оправя с този тип. Логистиката на историята обаче беше друг въпрос, че с нейните лъжи и презентирането на нов, вероятно животозастрашаващ куест, сигурно демонът нямаше да е във възторг.
Изправи се, набута си една гризина в устата, отпи няколко глътки от гарафата и тръгна към изхода.
- Повишете мляскащата сервитьорка!, - извика приглушено, излизайки от заведението. Добре я беше уредила мацката, ама сега какво?

Освен, че вероятно си търсеше белята, Бенедета се оглеждаше къде да се настани. Търсеше някоя масичка, която да е по-забутана. Не бе дошла тук за нещо определено. Искаше да види какво се случва в земите на тъмнината и предположи, че в квартално заведение като това можеш да научиш доста. Тя поседна на една от пейките, която моментално изскърца. Май нямаше да е лошо да инвестират в нови. Бенедета зачака търпеливо сервитьор, който да я обслужи. През това време остави погледа си да се шари наоколо. Опитваше са да не го задължа дълго на едно място, тъй като не искаше някой да сметне, че го зяпа. Жената сложи ръцете си върху масата, сплела пръсти се заигра да върти палци един около друг.

Admin

Дупката беше учудващо пълна с хора, като за делничен ден. Не, че точно на безделниците им пукаше кой ден от седмицата е. Само дето имаше и нещо друго, нещо, което, ако не беше все толкова замислена, Бенедета щеше да забележи. На бара група жени се навъртаха и кокетничеха около мъжка фигура, която от масата, на която девойката седеше, не можеше да се види добре. Може би, ако се приближеше щеше да има възможност да разбере какво й е толкова специалното. А може би всички омаяни красавици щяха да й попречат, кой знае. Сервитьорките обаче нямаха нито времето, нито възможността да се свалят на поредния алфа мачо, не и в този ден. Явно Мамбата бе пратил някой от своите хора да види как е положението и не беше особено доволен от разюзданото поведение на някои дами от персонала. Та в този ден Бенедета бе извадила късмет и бързо бързо пред нея се появи една едрогърда госпожица с отегчено изражение, която шумно премляскваше, дъвчейки дъвка. Доста кофти навик.
-Е, какво ще искаш? - огледа я набързо.- Или и ти си от фенклуба на оня мургавия? Цял ден се влачат едни хубавици като теб, голяма досада - направи пауза, в която премлясна още няколко пъти. Рижата можеше да се закълне, че ще чува този ужасен звук поне седмица да кънти в главата й. - Като те гледам, нещо да хапнеш, а?

Сега като бе седнала забеляза колко беше пълно мястото. Сякаш някой умишлено беше поставил табелка за ,,безплатен алкохол”. Разбира се и подхвърления коментар от страна на сервитьорката не убягна на рижавокосата. Често хората ѝ казваха да вземе да хапне нещо преди да се скърши. Мислите ѝ обаче бяха секнати от шумотевицата на струпалият се женски колектив.
-Чаша вино- жената продължаваше да гледа към източника на врявата. - червено - Мавруд* ако предлагате.
Усмихна се на жената пред себе си и продължи да оглежда помещението. Чакаше групировката на бара да се пораздвижи, за да разбере аджеба какво се случваше там. Златните очи на Бенедета не прикриваха любопитвото си и вероятно някой щеше да ѝ направи забележка, че зяпа. Подхванала един кичур, несъзнателно го въртеше между пръстите си. Нетърпелива както винаги, Бенедета рязко се изправи и се запъти към бара. Започна да си проправя път из морето от жени, любопитна да види какво изпускаше.

* Мавруд - традиционен български сорт червено грозде. Той е един от най-популярните у нас. Високо ценен е и се слави като като един от най-старите местни сортове за производство на вино.