Греховната дупка

Добре де, щеше да се отбие само за малко. И не, нямаше да консумира алкохол, колкото и да се опитват да я накарат, нито пък щеше да играе карти. Все още не беше нов човек, но днес имаше ясна цел. Беше дошла тук за да събере както и малко серотонин, така и войнствена увереност, престорена мъжественост и каквото там можеше да прихване от пияндурниците. Алкохолиците Бохемите и комарджиите винаги я караха да се чувства в свои води, а малко смелост щеше да ѝ се отрази добре. Никога не беше ходила да ловува, камо ли въоръжена само с кокоша отвара.

Влезе в помещението, сякаш си беше у тях, и зае място на една от старите, скърцащи пейки. Ех, едно беше да седиш на пейка в Черногледово, друго си беше на столична. Екстра. Подпря лицето си с длани, изпускайки тежка въздишка. Тази работа със заякването от сега тръгваше стремглаво, та какво ли се очакваше за после? Дано само началото да е куцо.

И до тук с операцията ѝ по надъхване. Извъртя очи в момента в който бившият ѝ партньор по танци сложи ръка на кръста ѝ, като деликатно я премести на масата.
- Ако продължаваш да ме разсъбличаш с поглед, ще взема да настина. - недоволно измърмори на свой ред вещицата. Не ѝ личеше, но вътрешно бе щастлива, че, очевидно, Дориан беше успял да се измъкне от горящата кула. Щом продължаваше с плейбойските си коментари нищо му нямаше. Здрав като бик.
- И не, не съм готова да дойда в дома ти. Не мисля, че някой някога би бил готов за това, Дориан. - разбира се, това вече го бе подметнала в кръга на шегата. Истината, за жалост, беше, че в момента нямаше много време за развлечения. Реши да си спести недоволното размахване на показалец в лицето на мъжа, барабар с изнасянето на лекция колко злощастен бе днешният ден. Вместо това просто се отпусна назад в облегалката на пейката:
- Е, какво те води в дупката? Желание за алкохол или секси сервитьори?

Преди да махне пренебрежително с ръка към предложението му рязко се спря. Кафявите ѝ очи се изправиха за да срещнат тези на Дориан, а погледът ѝ бе преценяващ.
- Услуга, казваш... Колко подходящо. - сега беше неин ред да играе неговата игра. Не обичаше да се чувства сякаш някой има надмощие над нея, а да я гледат от високо ѝ действаше точно така. Вещицата не се падаше сваляч, но ти да видиш. Оттласна се от пейката, премествайки се в скута на демона, като го избута към облегалката на пейката така, че главата ѝ да е на по-високо ниво от неговата.
- Виж какво, Дориан, няма да те лъжа - нито обичам, нито ме бива в това. Всъщност имам нужда от... сътрудник. Отивам на малко импровизирано приключение и предпочитам да се върна в цял състав, би било тъжно иначе. - използва дясната си ръка за да демонстрира лицето си, сигнализирайки, че светът заслужаваше да му се любува още.
- Кажи от какво имаш нужда и... ако е по силите ми, ще ти помогна. - наведе се към лицето му и прошепна, - а после ти ще помогнеш на мен.

"Идея си нямаш какво е дърпане..." - подметна си вещицата тихо, когато дъхът на демона погали ухото ѝ. В момента в който Дориан я остави безцеремонно да се приземи обратно на пейката, русокосата подтисна напиращия си смях. На свой ред драматично кръстоса крака, подпря брадичката си с длан, а с другата си ръка извади една от златните монети и я преметна между тънките си пръсти. Погледът ѝ се върна върху лицето на демона.
- Не се интересувам от дребно джебчийство, а колкото до убийствата - има далеч по деликатни начини да се отървеш от някого, отколкото с груба сила. - направи кратка пауза без да спуска погледа си от демона - чак сега забеляза, че в косата му има морави отблясъци - Отивам на лов за любимец и ми трябва помощ. Нищо екстравагантно не е, но никога не знаеш какво може да ти се случи.
Макар и нейното преживяване на бала да не бе приятно, Офелия нямаше никаква идея какво бе сполетяло Дориан. Е, каквото - такова. Вежливо издърпа останалите четири монети, а след това експертно ги завъртя и подбутна към чернокосия.
- Звероукротителницата. Ще те чакам там и не се бави много.
Рязко подскочи на крака, изтупа панталона си от триците на пейката и изчезна през вратата точно толкова бързо, колкото бе дошла.

- 5 златни монети

Пътят към таверната я бе оставил насаме с мислите ѝ, които макар и сравнително напористи, се разсеяха в мига, в който прекрачи прага на познатата обстановка. Можеше безцеремонно да се намърда на първата маса със запиващи и да предложи някоя игра на карти, но... по-добре да разузнае. Макар и да бе дошла тук с цел релакс, бизнес нюхът на вещицата винаги бе приоритет номер едно. Изпълнението на идеята ѝ беше въпрос на финес и тактика, а какво по-добро място за набавяне на информация от кръчмата? Преди да започне да търси решение на дилемата си обаче, се запъти към една от свободните пейки, разполагайки се деликатно. Опита се да локализира някого от обслужващия персонал - дано имаше късмет, че след поръчката щеше да има и въпроси, а кой не ги обича тях?

Русокосата лепна най-мазната усмивка, която можеше да скалъпи.
- Един гювеч и от виното на Слепеца, обаче нека бъде гарафа.
Мацката не ѝ изглеждаше отворена за приказки, та щеше да изчака да ѝ донесе поръчката и тогава да се пробва. Все щеше да има някой навит да се пусне до Светлина срещу малко пара. Хората тук са продажни!!! Това с бирата обаче не звучеше добре... Фел беше чула слух за някакъв нудист, който бе аматьор пивовар, но явно работата му вървеше доста куцо щом и едни пирони нямаше.

Вещицата кратко кимна в знак на благодарност при поднесените блюда (гризините искрено я изненадаха - поне в едната от дупките бяха гостоприемни). Сетне се изправи половинчато, надигайки се от пейката си и подшушна:
- Да си чувала за някого, който би се пръкнал в Светлината срещу някоя друга монета?
Въпросът ѝ бе с чиста научна цел, но ако персоналът беше кисел мисията ѝ нямаше да е увенчана с успех. Дано поне сервитьорката имаше информация и няколко излишни секунди в натоварения си график, та да я огрее. Ако ли не - винаги можеше да разгледа обстановката наоколо. Все щеше да има човек облечен в черен шлифер, дошъл тук да пропие душата си или да загражда тъмноземци.