Вече можеше да си отдъхне, поне малко. Да, може би нямаше защо да се крие, но не е като да нямаше какво да крие. Поне засега. Стана и влезе в банята, за да се охлади. Бърз сутрешен студен душ, подейства й чудесно - освежаващо и разсънващо, точно от каквото имаше нужда. Щом бе готова, се облече и отпи от закуската си. "Да свикна отново с такива сутрини, не звучи толкова лошо". Грешка, като цяло да свикваш с каквото и да е можеше да ти изяде главата. И тя го знаеше, но все повече се опитваше да го забрави. Когато слезе долу, завари Кол отново да дъвче от същите бисквити. Беше с гръб, затова не можа да се с държи, доближи го и прокара длан по белезите му. Желаеше да го направи още при първата им среща, но щеше да е меко казано неприлично. Не се усещаха като нейния, което я накара да изпита необяснимо спокойствие. "Значи сигурно, е боляло поне идея по-малко" - помисли си. -Имаш ли изобщо друга храна? - наведе се през рамото му, за да погледне въпросните бисквити по-отблизо. Косата й се спусна като водопад по-кожата му. - Съдейки по размерите ти, човек би предположил, че ядеш повече - изправи се и отпи от чашата, която не напускаше ръката й. - Успя ли да спиш изобщо, не изглеждаш много отпочинал? - бе видяла лицето му з кратко с периферното си зрение, но изглеждаше като бит с мокър парцал. И ако беше по нейна вина, определено щеше да изпита леко задоволство.
- Първо, имам, но тази е може би най-вкусната. Трябва да заредя с храна тук, не съм се застоявал отдавна. - Колтън отхапа още малко от поредната бисквита. Докосването на меката коса на Ана до кожата му буквално го изправи на нокти, но той отказа да трепне. - Второ, това са най-питателните бисквити от тази страна на река Вунад. Трябват ми само те, и може би двеста килограма желязо за вдигане, и даже ще кача килограми. - пошегува се леко троснато той. - Не, не се наспах. Вика му се анилипсис, адски досадна зараза, пречи на съня. - той преглътна с престорено усилие. - Чувал съм, че с целувка симптомите преминавали... - зашепна той, - ...но това са само легенди. Ех, де да имаше някоя смела принцеса, да ме спаси. - отхапа драматично от поредната бисквита, която извади от сякаш бездънната опаковка. Може и да го болеше глава, и да му пареше на очите, но поне беше в настроение. И не изпускаше причината от поглед, дори докато се прави на глупак.
-Къде си бил досега, имам предвид последните години -явно със Зейдист сте били разделени? - искаше да научи повече за Кол. Включително по-битови и обикновени неща. Може би бяха споделили достатъчно травми и болезнени истории за момента и имаха нужда точно от това. Спокоен разговор на чаша кафе, чай или кръв, който каквото пиеше. Нещо нормално в животите на двама напълно ненормални. Сигурно бяха доста смешна картинка, сигурно затова и тя се засмя. - Не е необходимо да се обръщаш по принцип, но предпочитам разговори очи в очи. Особено след като държиш да спра да крия моите -ирисите й отново бяха в този нов цвят. Само за него. Само засега.
Кол се усмихна криво и се обърна. Ана беше със същите дрехи от мисията, но деколтето все още беше зашито. Не му харесваше така, за това бързо се изправи, върна се при шкафовете в кухнята, от едно чекмедже извади малка ножичка, и след това се обърна към нея.- Бях тук и там. Пътувах. Припечелвах по различни начини, имам много таланти. - с усмивка се приближи до нея и отледа въпросното деколте. Беше адски зле зашито, сякаш "поправено" от някой, който си беше повярвал след шивашки туториъл в гугъл. - Не си струва да наблягам на това. Не защото искам да скрия нещо от теб, а защото наистина няма нищо кой знае какво. Много кръв, малко пари, още белези. Сега кротувай. - измърка последните думи нарочно. С бързи отмерени движения започна да се справя с шевовете един по един, и сякаш само след миг нямаше спомен от тях, и кожата и беше на показ пред него. - Мамка му... - явно беше порязал показалеца си с ножицата. Погледна Ана, очите и отново бяха в онзи спиращ дъха цвят. Позата и гласа и до преди малко показваха увереност. Кол се усмихна дяволито и разсеяно прокара палец по долната си устна. Кожата му настръхна и в този момент сякаш всичкото желание, което беше подтискал и опитвал да контролира ,започна да му се изплъзва. - Ами ти, Ани? - един от пръстите му мина по ръба на деколтето и, след което се спусна към ханша и и я придърпа към себе си. Чувстваше се опиянен от присъствието и. - Как минава един твой обикновен работен ден? - с тези думи се наклони към нея. Едната му ръка изключително скромно бе полегнала върху задника и, докато с другата отметна един кичур от лицето и. Алената му устна бе само на милиметри от нейната, но този път отказваше просто да и даде каквото иска. Беше нейн ред да си го вземе.
Наблюдаваше внимателно всяко едно негово движение. Самата тя бе решила да разшие деколтето си рано или късно, но не очакваше мъжът пред нея да извади шивашка ножичка и съсредоточено да намалява покритието на плата върху кожата й. Виждаше в очите му колко много желае да я погълне. Цялата. Но нямаше да има този късмет, не тук и не сега. Със свободната си ръка отмести неговата от задните си части. Качи я малко по-нагоре, върху кръста й, без да увеличава разстоянието между тях. -Толкова вълнуващо! - гледаше го право в очите, игнорирайки кръвта по устните му. - Изпълнено с недоволни създания, вечно невинни вампири и тук таме някоя починала от "кръвозагуба" коза - едва ли можеше да използва сарказъм по-очевидно, но сигурно би опитала. Затвори очи и за пореден направи не каквото той искаше от нея. Облиза устната му и се засмя. -Едно на нула за мен, Блекроу -отдалечи лицето си от неговото, след което се изтръгна от ръцете му. Насочи се към кухнята, изпи на един дъх останалото в чашата и я остави на плота. - Няма нужда да ме изпращаш и... погрижи се за раните си, не бих искала да имаш още белези следващия път, когато се видим. Секунди по-късно на мястото й нямаше следа от нея, а черна птица прелетя на сантиметри от лицето на Колтън, разрошвайки косата му.
С разрошена коса, разбит нос и сини топки, Колтън остана сам. Може би беше време да напазарува, защото всеки диетолог би получил минимум един инсулт при вида на вечерята и закуската му, състоящи се от уиски и бисквити.
Колтън Блекроу написа:
а разбит нос и здрав нос не му правеха особена разлика
Също трябваше да отиде и на доктор, който със сигурност щеше да намери неспособността му, да различи двете състояния, за притеснителна. Какъв живот водеше този човек?! Някой трябваше да се погрижи и за замайването му, което идваше от липсата на кръвта, която тъй щедро бе дарил на розовокосата вампирка.
// Ана: +25 опит Колтън: +25 опит, -20 HP*
*Можеш да си го възвърнеш с посещение в болницата, или с отвари, с които може да се снабдиш или от магазин, или от способна вещица. Загубата ще се отрази в профила ти, докато не се отчетеш, че HP-то е възвърнато.
Онази глупава усмивка не слизаше от лицето му. Наистина беше едно на нула за нея. Осъзнаваше го с цялото си същество. Беше еднакво екзалтиран, и ядосан. По хубавият начин, разбира се, ако изобщо имаше такъв. Колтън направи крачка напред и изведнъж света около него се завъртя. Успя да се добере до масата и седна на един от столовете около нея. - Прекалих, така ли? - изруга под нос. "Не си кръвна банка, идиот такъв. И на практика не си спал." Кейн му се подиграваше, и вероятно заради умората гласът му звучеше една идея по-звънко в главата на Кол. Носът също го болеше. Правеше се на корав пред Андрада, но сега нямаше публика и можеше да покаже малко слабост. Нямаше да е лошо и да отскочи до болницата. - Окей, окей. Но първо ще подремна. - С тези думи се завлече към стаята си. Беше изцеден, и то не по правилния начин. Хвърли се в леглото си и моментално се ухили пак. Точно пред очите му, върху възглавницата на която спеше се открояваше изкрящо розов косъм. - Сувенир, или просто маркира територия? - зачуди се той. "Или просто косъм отделил се от главата и, Шерлок." поредната мъдрост от второто му аз дойде неканена. - На теб може и да не ти се спи, но аз припадам... - буквално. След няколко секунди Кол изпадна в дълбок сън. С отворена уста. И крива усмивка. Картинка.
Вто Яну 16, 2024 7:19 pm by 
Заглавие: Re: ~ Блекхаус ~ 
