~ Блекхаус ~

Възраст : 34

Домът на Колтън Блекроу е малък, и функционален. Спалня със стъклен таван, всекидневна с кухня, баня, тоалетна, малък гараж в задната част. Всичко е семпло, изчистено, и не иска много поддръжка, защото той почти не се прибира.
~

Възраст : 34

- Разбира се... че трябваше... да спориш... - Колтън пуфтеше, докато влизаше в домът си, с Андрада на ръце. След като приключиха с чистенето двамата ползваха прословутия лифт за да слязат до подножието на хълма. Ана далеч не изглеждаше в добра форма, при което Кол я покани да преспи у тях. Тя явно го счете за опит да се възползва от нея, или просто беше твърде горделива, или може би двете, но на пук на неговите протести, и въпреки очевадното си изтощение, Ана се опита да шейпшифтне за да се прибере в замъка си по-бързо. Това, разбира се, не протече гладко, и завърши с нея, на земята, в безсъзнание. Кол не за пръв път виждаше някой да припада от умора, затова не се притесни кой знае колко, но и нямаше друг избор освен да я занесе на ръце до домът си. Прескачаме близо час пръхтене, в който тя спокойно спеше в ръцете му, най-после стигайки до спалнята си, Кол внимателно положи Ана да легне, и я зави, тъй като щеше да отнеме малко време да се стопли в къщата. Не беше палил парното отдавна. Не се беше и прибирал отдавна. Хвърли всичките си дрехи, набързо обу един сив пижамен панталон, запали парното, след което взе една малка купа с вода, и чист парцал. Върна се в стаята си, където светеше само една самотна нощна лампа, чиято светлина падаше върху лицето на Ана. Това явно грам не и пречеше, защото изглеждаше необезпокоена в съня си. Той приседна до леглото и с нежни движения почисти лицето, и ръцете и. От падането се беше пооцапала, та реши поне за това да се погрижи. След като приключи върна всичко на мястото си, взе една бутилка с въпросително скъпарско уиски, и чаша, наля си едно голямо, и седна до леглото. - Ако преди десет години някой ми беше казал, че това ще се случва... - той се подсмихна и отпи. Погледна нагоре, и се загледа в звездите. Нощта тъкмо се бе спуснала над тях, и стъкления таван на стаята му предлагаше разкошна гледка.

Възраст : 27

За първи път от доста време Ада спеше без да сънува кошмари, може би, защото тялото й се бе предало на липсата на качествен сън. Може би, защото нещо я успокояваше, знае ли се, не се ли знае? Когато се събуди обаче последното нещо, което беше бе спокойна. Изправи се рязко и инстинктивно покри тялото си със завивката. Стъпка две от рутината какво-съм-правила-снощи, бе да провери точно колко дрехи няма върху себе си, ала за нейна изненада всичко си беше на мястото. И тогава го видя и й просветна. Бе попаднала на мисия с Колтън, след края на която бе колабирала поради чудесния си начин на живот. А той? Той си седеше съвсем необезпокоен, полугол пиеше си уиски и гледаше тавана. Стана й интересно какво толкова има там и щом погледна нагоре, остана изненадана. Не очакваше човекът да е романтичен и да заспива, гледайки звездите. Нямаше представа колко време е спала, но определено й се беше отразило добре. Не, че щеше да си признае.
-Значи все пак стана на твоята, а? - въздъхна и се отпусна отново назад. Беше започнала да огладнява и скоро трябваше да се прибере. Така щеше да е най- добре и за двамата.

Възраст : 34

Без да обелва дума Кол се изправи, след което излезе от стаята и слезе в кухнята. След няколко минути се върна в стаята с чаша, и бинтована дясна длан. Приклекна до Ана и я погледна в очите. Тя явно бе по-добре, но ако неговите очи можеха да хвърлят мълнии в момента, вероятно щяха да бележат всичко на пътя си. - Ако беше станало "на моята" нямаше да се опиташ да избягаш от мен сякаш ще ти сторя нещо. При положение, че освен да ти лазя по нервите, и да се опитвам да те предпазя, друго не правя. А не е като да не ми се иска. - тонът му беше перфектно сериозен. - О, и нямаше да припаднеш от изтощение. - Колтън протегна ръката с чашата към нея. Беше пълна с неговата кръв. - Искам да се нахраниш. Вената ми също е на разположение. - тук вече тонът му омекна. Щеше да има време да и се кара после, първо трябваше да е сигурен, че е добре.

Възраст : 27

Знаеше какво прави още преди да се появи. Обонянието й почти никога не я залъгваше, особено щом ставаше дума за Кол.Отново се беше изправила, докато го чакаше, подпирайки се на рамката на леглото. Чувстваше се като малко дете, на което му четат конско, задето не иска да си яде броколито. Въпреки нежеланието си, взе чашата и започна да тропа по нея нервно с пръсти. Имаше нещо интимно в това да споделя кръвта си с нея и определено не искаше да му става навик. Освен разбира се, ако не е необходимо, и не бе платила някак за колбите, които получава.
-Трябва ли да ме гледаш докато... Имам чувството, че ще ме взривиш след малко - засмя се. Колтън наистина се държеше с нея като с малко и инатливо момиченце и не знаеше как да го приема. Беше прекалено невинно и сърцато за някой като него. Не че го познаваше толкова добре, но в повечето случаи първите впечатления не лъжат. А животът я бе научил, че много много рядко някой се грижи за теб без да има задни мисли. Дори собствените ти родители могат да те използват, защо някой непознат не би?

Възраст : 34

- Изкушавам се, - Колтън отвърна с крива усмивка, - но забравих динамита в другите си панталони. - Той вдигна рамене и с едно бързо движение се завъртя, и отново седна с гръб към нея, подпрял се на леглото. - Пак казвам, ако искаш още кръв, тук съм. За мен е просто... ресурс. Но настоявам да си починеш хубаво. - Кол вдигна чашата, от мястото на което я бе оставил, и отпи. - Разбирам защо се държиш толкова предпазливо. Не ЗНАМ защо, но РАЗБИРАМ защо. В духа на това мога единствено да ти обещая, че не бих те наранил. - Леко се засмя. - На стола до теб има бяла риза, повече от достатъчно дълга е за да ти бъде нощница. Зад вратата срещу мен е банята, водата трябва вече да се е стоплила, съдейки по температурата в стаята. - Беше достатъчно топло за да той комфортно стои без блуза. - Ако искаш ще ти правя компания докато се нахраниш. Ако искаш ще остана с теб. Също ако искаш ще се включа в душа, - гледаше към звездите и се усмихваше, - и ще заспя до теб. Ако искаш просто ще се разкарам. - Той довърши чашата си и я погледна в очите. - След като не ти дадох избор за задачата е единствено редно изборите тази вечер да са твои. Как ти звучи? - очите му пробляснаха игриво на светлината на нощната лампа, но усмивката му беше топла. "Просто я направи твоя, олигофрен" Звяра се обади, сякаш след цяла вечност мълчание. Кол го игнорира напълно, с което си заслужи насмешливо изсумтяване в главата си.

Възраст : 27

Засмя се. Не беше толкова лошо да седят и да си говорят така. Даже беше някак комфортно. Отпи от чашата си и очите й започнаха да се променят. Не можеше да отрече, че вкусът му беше пристрастяващ. "Започвам да разбирам... " - помисли и тръсна глава. Миналото й нямаше значение точно сега. Нямаше да й помогне по никакъв начин, най-много отново да я измори. Беше й по-спокойно така, без очите му върху нея. Загледа се в гърбът му и неволно започна да брои белезите по кожата му. Глътка след глътка се чудеше, кой е бил толкова невнимателен. Беше възможно белег от ухапване да заздравее, дори върху човек. Но ако разкъсваш кожата или не се грижиш за нея след това, белезите можеха да бъдат по-грозни и от неговите. И тя го знаеше много добре. Сети за думите му относно чудовищата, може би наистина беше прав. А може би нейния вид беше едно голямо изключение...
-Душ звучи добре честно казано. Разбира се, нямам нужда от помощ с това, татенце - засмя се и прозвуча много по-мръснишки, от колкото целеше. Само дето реши да не се съсредоточова върху това, имаше право да го приема както иска. - Относно останалото, мисля, че имам достатъчно енергия та да се прибера у дома и да си доспя там. Но... - замисли се за момент - бих останала да погледаме звездите още малко, стига да си окей с това...

Възраст : 34

- Значи ще останеш, имаме сделка. - той се усмихна закачливо и се изправи. - Колкото и да ми се иска да вечерям с това, - той повдигна бутилката и я разклати, - не е особено добра идея. Ще отскоча да видя какво имам като реална храна в склада, ти се погрижи за себе си. - Кол кимна към банята. - Когато си готова ме повикай. И кажи ако искаш алкохол, имам всякакъв. Още кръв също е в менюто. И настоявам все пак да останеш да се наспиш, така че ризата да е върху теб като се върна. Удобна е, ако не друго. - За разлика от линените ризи, които носеше обикновено, тази беше от изключително мека и нежна бежова материя. Не разбираше много от платове, та нямаше идея от какво е, но я беше обличал веднъж. - Ако идеята да спиш до мен ти е толкова непоносима просто ще спя в дневната. Или на пода, взе да ми става навик. - Хвърли и престорено сърдит поглед и излезе, без да чака отговор. - Боже, за час с нея казвам повече от колкото за половин година сам. - той измърмори под нос неволно, надявайки се да не го чуе.

Възраст : 27

Завъртя очи и се насочи към банята. Съблече се и сгъна дрехите си прилежно, поставяйки ги достатъчно далеч от душа, за да не ги намокри. Банята му също беше черна като нейната. Не беше изненадана, ако си приличаха по едно нещо на първо четене, то беше, че очевидно черното им е от любимите цветове. Изкъпа се набързо, използва кърпата, която й бе оставил и отново се шмугна в дрехите си. Косата си от друга страна остави мокра, макар й да капеше навсякъде. Беше досадно да се опитва да я изсушава и стилизира. От малка имаше естествени букли, та винаги я оставяше сама да изсъхне. Когато бе готова излезе от стаята, за да потърси Колтън. Логично бе да слезе по-стълбите и като че ли беше и единствената й опция. Озова се в общо помещение, което беше и хол и кухня, в която на свой ред Кол седеше и ядеше бисквити. Стори и се страшно комична комбинация - уиски с бисквити. "Ама, че страна птица" - помисли приближавайки се до него.
-Първо... - тонът й беше леко раздразнен, но видимо не бе засегната, по-скоро се заяждаше за забавление. - не обичам да ми казват какво да правя. Второ - водка, чиста, без лед - отговор на почти въпроса от по- рано. - Знаеш ли...нещо, което каза не спира да ме гложди - замисли се как най-деликатно да подходи, ама май такава опция нямаше. - Каза, че преди десет години, би се опитал да ме убиеш... Какво те спира сега? Какво толкова се е променило, че не го направи? Не е като да нямаше достатъчно възможности, може да съм непредпазлива около теб, но не съм особено глупава.

Възраст : 34

- Ще свикнеш. - Кол отвърна шеговито на закачката й, и се усмихна криво. - А колкото до въпроса ти, хм. - започна да размишлява на глас докато вади водка от един от шкафовете над главата си. - Пораснах, може би? - Колтън напълни една чаша с една от предпочитаните си спиртни напитки, след което я подаде на Ана, и седна на един от столовете около голямата маса в центъра на стаята. - Преди бях... по-неуравновесен, така да се каже. - той се почеса зад главата и се засмя. - Когато Зи и другите наемници ме откриха бях доста... примитивен. Див. Годините в онова място... - той сведе глава и се загледа в белезите си. - ...не оставиха много "човек" в мен. Но времето прекарано сред братя, и възможностите да задоволявам жаждата си за кръв по време на мисии, някак ме върнаха. Или създадоха отново. Е, демоните все още са си тук. - той посочи главата си и се усмихна криво. Звярът изръмжа доволно в главата му, сякаш за да потвърди. - Но те вече не ме контролират. Когато бях по-млад обаче ситуацията беше друга. - лицето му за секунда се промени, стана много по-мрачно. - Биех се заради удоволствието от боя. Убивах заради удоволствието от лова. Особено твоя вид. И да, беше лично. - Кол се усмихна мрачно. - Въпреки, че сред наемниците имаше вампири, които уважавах, мразех вида ти толкова време, и толкова силно. - последните думи не бяха негови, гласът му се промени за секунда. Бе много по-дрезгав, пепеляв. Кол стисна зъби. "Направи го отново, и ще се върна към хапчетата." отправи предупреждение на ум. Отговорът от Звяра беше едно насмешливо изсумтяване. "Страх те е да не се запознаем ли? Страх те е, че ще избяга?" получи единствено подигравателни въпроси в отговор, но Колтън ги игнорира. - Таааа, в крайна сметка осъзнах, че чудовищата се крият сред всеки вид. И реших да не убивам на расистка основа. - пошегува се сякаш нищо не се е случило току що и погледна Ана в очите. Присъствието и наистина го вадеше извън контрол. - Историята ми е адски скучна, и дълга. - той стана и сякаш след миг в ръката си държеше нова бисквита и чаша, този път пълна с водка. - Е, Ани, на мен пък ми направи впечатление, че бягаш от мен. Или по-скоро не от мен, очевидно съм ти приятен. - самодоволна усмивка се появи на лицето му отхапвайки от бисквитата. - По-скоро бягаш от себе си. Какво има? - отново говореше много, но започваше да му харесва... сякаш се дишаше лесно с нея. Фигуративно казано.

Възраст : 27

Вдигна вежда въпросително, когато чу не отговора, който очакваше. Изчака го да седне, подскочи леко и се настани удобно върху плота. Мразеше дървени столове, имаше чувството, че само като види такъв и се схваща. Кръстоса крака и отпи от чашата си. След питието от малко по-рано дори водката й се струваше някак безвкусна, но алкохолът си беше алкохол. Слушаше го внимателно и съсредоточено, затова й промяната в гласа му не й убягна. Чертите на лицето й се обтегнаха. Беше го чувала й преди, само дето тогава не го виждаше. Да, беше за секунда, но сякаш цялото му същество се промени - звучеше, изглеждаше и се усещаше студено. Смразяващо. Ако човек се плаши лесно, сигурно щеше и да е задушаващо. Само дето по-някаква причина, колкото и неразумно и нелогично да беше, поне засега не се боеше от Колтън. Но този тон, тази драстична разлика, определено беше червена лампичка. Караше я да се чувства дискомфортно и я навеждаше на мисълта, че може би Колтън има много повече тайни, от колкото дава заявка. Присви очи и не чу почти нищо от казаното след това - просто наблюдаваше дали няма да го усети отново.
-Какво беше това? - не бе чула въпроса му, а и да беше, едва ли щеше да отговори. - И не увъртай, знаеш за какво точно говоря- постави чашата си на плота и го погледна право в очите. Ако искаше да му се довери, трябваше да даде правилен отговор на този може би не толкова лесен въпрос...

Възраст : 34

Явно не пропусна, разликата между него и Звяра беше като между деня и нощта. Усмивката му леко помръкна, мразеше този момент. Винаги се случваше, когато реши да се приближи до някого. Миналото му, травмите, белезите, рано или късно прецакваха всичко. И какво ако и разкажеше всичко? Кръвта по ръцете му нямаше да намалее. Гласът в главата му нямаше да изчезне. Напредъка от всичките тези години, след освобождаването му от робство, нямаше значение, и никога нямаше да има. - Винаги счупен, такъв ще си останеш... - промърмори под нос по-скоро на себе си, и се засмя горчиво. Думите на бившата му господарка отекваха вярно, дори до ден днешен. - Дали ще си тръгнеш преди или след като ти кажа няма особено значение. - той се обърна към Ана. Изгълта чашата си на екс, след което я погледна, а тъгата и умората от това повторение на събития от миналото му вече се бяха прокраднали и в погледа му. - При всички случаи ще искаш да го направиш. Вратата е отключена. Има и няколко отворени прозореца, ако искаш да излетиш през някой. - той се изправи и се насочи към спалнята. - Ако пък все още искаш да погледаме звездите, заповядай. Няма да те докосна, освен ако не го поискаш от мен. Но не очаквай да ти разкажа всичко, ако не си готова на същото. - той и се усмихна криво, след което пое по стъпалата нагоре.

Възраст : 27

Не очакваше това, може би трябваше, но не и от него. Не го виждаше като човек, който можеш да натиснеш до степен, в която да дръпне назад, да покаже, че и той има страхове и усеща болка. Бе убеден, че ще я прогони, а тя трябваше да знае с какво. Не можеше да си тръгне просто така, при положение, че вече подозираше. Пресуши чашата си също като него. Започна да прехвърля през главата си всичко, което би могла да каже и да направи. Какво щеше да се случи, ако си тръгне? Ами ако се направи, че могат просто да гледат звездите като нереалистичната двойка от някой романтичен филм? Ами ако ... не, това да му разкаже всичко дори не беше опция. "А можеш и да установиш свои правила, както винаги..." - имаше решение и макар и да не знаеше, дали Кол ще го приеме, вече бе стъпила на първото стъпало и нямаше връщане назад. Човекът лежеше на леглото, вперил поглед в небето. Прехапа устна и се подпря на касата на вратата.
-Виждала съм го и преди - имаше навика да започва тирадите си от никъде, но имаше подозрения, че точно той ще я разбере идеално дори и така. - Рязката смяна в гласа, очите, усещането - гласът й започна да трепери - действията им. Когато вампирите минат граница - стават зверове - гледаше ръцете си. Дишаше тежко и се опитваше да не си го спомня, поне не толкова ясно. - Сграбчват те и цялото ти тяло се смразява. Не можеш да избягаш, не можеш да ги разубедиш - спря за миг и си пое дълбока глътка въздух. Очите й бяха влажни, но въпреки това ги насочи към него. - Знам, че си човек... но никога няма да мога да го забравя. Моментът, в който той се промени и... ако го видиш, ще разбереш. - свали блузата си и прикри гърдите си с лявата си ръка, тъй като не носеше сутиен. Не че това имаше значение. Фините й пръсти преминаха през набръчканата кожа. Белег, който наподобяваше тези на Колтън, но и беше в пъти по-грозен. Зъбите му бяха разкъсали плътта й. Между следите от тях имаше надпис на румънски. "Strigoi" - татуировка, която завинаги да й напомня, че все още диша, макар и част от нея да е мъртва. -Бях сгодена. Бях, а това- една гореща сълза се стече по лицето й. - Не е възможно да си като него, но ако не ми обясниш... за мен ще бъдеш точно това...

Възраст : 34

Замръзна. Не го очакваше. Не очакваше изобщо да остане, камоли... - Ани... - Тялото му се задвижи автоматично. Думите и, кожата и, белега. Сълзата. С едно светкавично движение Кол се озова пред нея, и я загърна с ризата, която бе нагласил за нея предварително. Избърса сълзата от лицето и с палец. Не знаеше как да реагира, но знаеше, че не иска да страда. - Кой ти прич... - Не, нямаше право да пита. Тя щеше да му каже ако иска. Стъпка по стъпка. Първо трябваше да и отговори. - Ела. - Седнаха на леглото, тя все така бе обгърната от ризата и едната му ръка. - Бях кръвен роб, не е като да не личи. - Колтън се засмя горчиво. - седем, или осем години, губи ми се вече. Бях дете. Но няма начин, по който да не са ме ползвали. - гледаше в очите и без да трепне. Не искаше съжаление, не го търсеше. Не го и заслужаваше. Той самия беше чудовище. - Цялата тази болка, цялата тази травма, цялото страдание... родиха нещо в мен. Родиха... някой. Той е кулминацията, акумулацията от всичко, което се случи. Олицетворява моята кръвожадност. И е смъртоносен за всеки, който представлява опасност. - гласът му натежа. - Когато бях млад не можех да го контролирам, тези времена отдавна минаха. Вече съществуваме в... симбиоза. - Не знаеше как да формулира следващите си думи. - И... те иска. Така както и аз. Единственото, което ни е обединявало, от както го имам, освен моето оцеляване, е желанието да те пазим. И не знам как го правиш. - това си беше голата истина. Ана бързо му влизаше под кожата, и колкото и сигурен и спокоен да изглеждаше Колтън, потенциалната среща между нея и Звяра го плашеше.

Възраст : 27

Нормализира дишането си, докато го слушаше. Не изпитваше съжаление, по-скоро беше примирено, но недоволно разбиране. Видът й го правеше, от векове. Кръвните роби в семейства като нейните не бяха нещо нечувано, но много много рядко оцеляваха. А Кол? Съдейки по това, което бе научила от собствения си баща, бе издържал прекалено много. Никой не би останал с разсъдъка си, камо ли дете. Намираше го за... възхитително? Постави свободната си ръка върху гръдта му и затвори очи. Това беше възхитително - че сърцето му още бие. Бързо, объркано, може би уплашено, може би възбудено. Биеше така както и нейното. Не бяха просто жертви, бяха оцелели и може би това ги свързваше.
-Годеникът ми - прошепна преди да отвори очи и да разкрие на Кол нов цвят. Сивото, с което бе свикнал, лилавееше. Съвсем слабо, но правеше зениците й толкова различни, една идея по-опияняващи и някак много по-нейни. Тя знаеше защо. Той, нямаше скоро да разбере. Пое си дълбоко въздух и реши - непознатото е най- страшно, затова го опознай... - Искам да го видя... другото ти аз - приближи тялото си до неговото. Погледът й бе решителен и го пронизваше. Устните й скоро бяха на милиметри разстояние от неговите. - Сега.