~ Блекхаус ~

Възраст : 34

След всички тези години, след всички тези вампири... такива очи Кол виждаше за пръв път. Думите и близостта и го разтърсиха. Всяка преграда, всяка защита. В този момент съществуваха само те двамата и звездите над главите им. Колтън целуна Ана, но този път целувката му беше... нежна. Сякаш електричество премина по тялото му, желанието му да я има беше близко до неконтролируемо, но той успя да запази спокойствие. Прокара пръсти през косата и и се усмихна. Това може би беше последната им целувка, все пак щеше да направи немислимото, но не и преди да се увери, че тя е в безопасност. Връщане назад след това нямаше да има, явно нещата между тях щяха винаги да бъдат всичко или нищо. - Добре. - усмивката така и не слезе от лицето му, но неистов ужас започна да се заражда някъде дълбоко в него. Изправи се, приближи се до нощното си шкафче, и от там извади револвера си. Провери дали е зареден с едно бързо движение, след което коленичи пред Ана и го постави в ръцете и. - Ако дори за секунда се почувстваш застрашена, стреляй. Където и да е. - гласът му беше сериозен. "Ако дори се опиташ да я докоснеш..." отправи ледено предупреждение към Звяра. "Хапчета, забвение, ужас, знам." този път нямаше сарказъм или ирония в гласа му, което изненада Кол. Той направи няколко крачки назад, давайки и достатъчно пространство и време за реакция, ако нещо се обърка. Начерта въображаема линия на пода с крак. - Ако премина тази граница искам да натиснеш спус... - за секунда думите му секнаха, и сякаш след миг, той вече не беше там. Тялото му беше, но Кол бе изместен. Главата му леко се килна на една страна, очите му сякаш не мигаха. Усмивката му от мила се превърна в... хищна. Раменете му също леко се приведоха напред. Зейдист веднъж бе отбелязал, че Звяра му напомня на върколак, по време на лов. Но не такъв, който ловува защото е гладен, а такъв, който просто обича вкуса на кръвта. - Чух, че ме търсиш, красавице. - пепелявият му нисък тембър сякаш завибрира във въздуха между тях.

Възраст : 27

Не я беше целувал така досега. Имаше много повече чувство и нежност от колкото би очаквала от него. Поне не и преди тази нощ. За едно нещо бе сигурна - няма да е последната. Да, животът бе непредсказуем, но тя щеше да направи всичко по силите си да не бъде такава. Така или иначе, вече бе сторила повече от колкото мислеше, че ще си позволи пред някого отново. Мигаше неразбиращо, щом усети студения метал в ръцете си. Първо, никога преди не беше докосвала оръжие и нямаше представа как да го използва и второ... той наистина ли си мислеше, че щеше да го застреля? Каквото и да беше другото му аз, пак беше Кол, нали? Нямаше да загуби абсолютно цялото си съзнание... нали? Сърцето й заби по-бързо, остави револвера до себе си и впери поглед в лицето му. То се промени първо, а после всички останали малки поведенченски неща. Езикът на тялото - определено не беше същият човек.Гласът му беше сравнително неприятен, а обръщението му звучеше толкова по-вулгарно. Именно това я накара да облече ризата, внимавайки да не флашне повече плът от колкото вече бе на показ. Но не я плашеше. Напомняше й на изживяното, но бе много по-различно. Основно, защото тази му страна, все още я помнеше.
-Да започнем от простичките неща - гледаше го право в очите. Дали и нейните изглеждаха така различно, когато сменяха цвета си? - Как да те наричам? Виждаш ли и знаеш ли всичко, което вижда и знае Кол? И... винаги съм целувала него, нали? - не се сещаше за друго, които да го пита, но със сигурност щяха да изникнат още въпроси. Особено след като не знаеше колко точно време ще прекарат заедно. Беше някак неловко и странно, но не и неприятно или задушаващо. Беше... различно.

Възраст : 34

- Аз съм Кол. - изкикоти се той. - И Кол е Аз. - наклони глава на другата страна и я огледа от глава до пети. - Беше умен, да те въоражи. Аз нямам неговия самоконтрол така, както нямам и име. - Звяра посочи револвера до нея. Истината беше, че блъфираше. Нямаше да я нарани не защото можеше да го спре на време. Ако наистина беше умна оръжието щеше да е насочено към него. Ако той поискаше да я убие щеше да бъде отгоре и преди изобщо да е посегнала към него. Но имаше нещо в тази жена. Нещо, което омайваше и двама им. - Ти си различна. Усетихме го. - той посочи мястото, където беше белега и. - Ако открием виновника, ще го убия. - усмивката изчезна от лицето му. Изпита гняв. Толкова силен и внезапен, че въздуха около него можеше да затрепти. Тя беше негова. Беше тяхна. Който беше виновен щеше да умре. Стисна зъби толкова силно, че мускулите на челюста му се издуха. - Искаш ли да ми дадеш име? - въпросът излезе измежду зъбите му внезапно, и вероятно изненада всички в стаята. Дори Звяра леко се ококори, сякаш изненада сам себе си.

Възраст : 27

Очите й се ококориха, устата й се отвори и почти веднага след това затвори-като на рибка. Беше шокирана. Да го убие? Та тя самата не би, дори и да имаше възможност и да бе сигурно, че няма да има последствия. Объркваше я, искаше да я сплаши, но искаше да отмъсти за нейното страдание. Съдейки по думите му досега, би й откъснал главата, но стоеше там и просто я гледаше. Сякаш е негова. Засмя се и го прикри с прокашляне. Дали иска да му даде име? Все едно е изхвърлено пале, което бе намерила на улицата и ако направеше това толкова невинно и глупаво дребно нещо, щеше да го задържи завинаги, защото нямаше да й остане сърце, ако го изостави. Сякаш, ако имаше име, щеше да е неин. Замисли се и прибра един кичур зад ухото си без да се усети. Беше се загледала в пода. Невидимата граница, която Колтън и беше начертал, не ги разделяше на особено голямо разстояние. Честно казано й се струваше безсмислена, затова се изправи и я премина.
-Кейн. Така ще те наричам. Като câine - нямаше да му го преведе. Може и да свикваше и да не се страхуваше,но определено не биваше и да се шегува. Дано не говореше добър румънски. Подаде му ръка и се усмихна. Все още седеше на прилично разстояние от него, но не толкова голямо, колкото Кол искаше. За пореден път, Ада играеше по своите правила, и за пореден път беше заради този мъж.

Възраст : 34

- Кейн... - Звя... Кейн се ококори. За секунда изражението му изразяваше уязвимост. Очите му изгубиха онова отровно предупреждение за опасност, което носеха само до преди секунда, а стойката на тялото му леко се отпусна. Веждите му се събраха в леко недоумение заради емоциите, които изпита. Беше достатъчно объркан за да протегне ръка към нейната, забравяйки предупреждението на Колтън. В момента в който докосна Ана обаче другата му ръка се стрелна по посока собственото му лице. Звукът от удара, който сам си бе нанесъл, отекна в стаята, и главата му отскочи назад. С тежко тупване Колтън се сгромоляса на земята и изпсува. - Шибано копеле, предупредих те... - започна да изрежда той, и покри лицето си с ръка. Кръв бликна от носа му. Слава богу не го бе счупил, но беше достатъчно показателен знак за това какво се случваше, когато някой не спази уговорката си с него. Дори и да беше той самият. А добрата новина беше, че болката я усещаха и двамата. - Казах ти да си стоиш на сладкото дупенце. - гневният му поглед попадна върху Ана. Беше меко казано бесен. И проснат на пода от собственият си удар. С разбит нос. Общо взето ситуацията, която до преди секунда беше потенциално смъртоносна, сега беше крайно комична. Осъзнавайки случилото се Колтън не издържа и след секунда мълчание се засмя. С глас. Дали защото изглеждаше жалко, дали защото сякаш планина падна от плещите му. Надяваше се само да не е изплашил Ана.

Възраст : 27

Точно в този момент й се стори, че Кейн (вече поне можеше да го нарича някак) изглежда по-безобиден и от Кол. Не като чудовище, а като нормален човек, с нормални човешки реакции. "Явно му харесва, мислех, че ще се озъби. Интерес..." - Преди да довърши мисълта си, инстинктивно изпищя и се дръпна назад.
-Ти, нормален ли си? - адски тъп въпрос. Видимо не, а честно, трябваше да е наясно и от преди това. Но последното, което очакваше бе Кол да...се пречука. Честно казано и тя не знаеше какво очаква или какво прави. Съдейки по случващото се, и тя не бе особено с всичкия си. Главата й се замая щом кръвта му бликна. Само това й трябваше, щото ситуацията не беше достатъчно объркана и без да става мътна и кървава - буквално. За нея мътна, за него кървава. Тя щеше да се побърка, а той... Той просто се смееше. Затаи дъх и се опита да му помогне да стане. Ако успееше, щеше да се отдалечи на прилично разстояние, за да може да диша нормално отново. А след това да се опита да го убеди да отиде до болницата. Наистина нямаше да е способна да го превърже, а нямаше и да иска да го остави да се оправя съвсем сам. Явно така става понякога като не слушаш.

Възраст : 34

- Добре съм, спокойно. - продължаваше да се смее. Честно, нямаше как да стане по-странно. Сигурно и изглеждаше ненормален. Е, нямаше да е далеч от истината ако мисли така. След като очите му спряха да сълзят той се огледа. - Ела. И извинявай, ако искаш от кръвта ми, просто кажи. Това затаяване на дъха ме обижда понякога. - пошегува се, естествено. Кръвта му сигурно и създаваше сериозен дискомфорт. С тези думи той заведе двама им във всекидневната. Там бързо намери мивката, и започна да се почиства. Намокри първия парцал, който докопа наблизо, и започна да чисти лицето, гърдите и ръцете си. За по-малко от минута беше готов, а парцала беше изхвърлен. Далеч не му беше за първи път, а разбит нос и здрав нос не му правеха особена разлика, стига да нямаше счупвания. - Ето, малко зачервен, но всичко е наред. - той посочи лицето си и се усмихна. - Нямам му доверие с теб. За "Кейн" говоря. - Кол се засмя леко. - Като се замисля му ходи. Извинявай, ако те изплаших... - тук беше сериозен и се приближи бавно до нея. - Е, още ли не си решила да избягаш? - кривата усмивка беше на ниво, но всъщност Колтън за пореден път просто прикриваше притеснението си със сарказъм и напереност. Стар адски досаден навик.

Възраст : 27

Гледаше го как почиства кръвта си и се чудеше как да му обясни. Как да опише усещането, което ароматът на определен човек дава на някого от нейния вид. Желанието да отнемеш и последната му капка живот, знаейки, че ще изпиташ несравнимо удоволствие. Но и страхът, че никога повече няма да можеш да го вкусиш, ако не усетиш кога да спреш. Как да му покаже вътрешната борба в главата си всеки път, когато се нарани и е близо до нея. Понася се, когато е просто той, но усети ли кръвта му, стичаща се гореща и сладка по кожата му... Не знаеше до кога ще може да се възпира. Не усети и кога се приближа. Докосна нежно раната на носа му, внимаваше да не го заболи.
-Ако само знаеше, колко е трудно понякога да дишам до теб... - въздъхна и отмести ръката си. - Почти толкова, колкото, когато не си наоколо. Как бягаш, от това... - осъзнаваше, че трябва да му обясни, но не си спомняше кога последно бе говорила за тази част от себе си. Беше природно и натурално, но толкова първично. Понякога влагаше повече смисъл в кръвта от необходимото , но го бе наследила от майка си. - Не е просто ресурс, Кол. Кръвта ти е опият и афродизиак... За мен е по-зле и от алкохол. А ако се отнеса и прекаля... - беше все толкова близо до него. Говереше тихо и спокойно. - И не, не ме изплаши. Нито Кейн, затова не разбирам защо ти откачи така.

Възраст : 34

- Всеки от нас има страхове. Твоят е да не прекалиш, моят е аз да не прекаля. - Кол се усмихна криво и обгърна Ана с ръце през кръста, притегляйки я в себе си. - Ако мислиш, че на теб ти е трудно да се контролираш около мен... - целуна я. В началото мило, и нежно, но малко по малко започна да и показва за какво точно говореше, задълбочавайки целувката, придърпвайки я още по-близо. Пръстите на лявата му ръка се вплетоха в косата и я дръпнаха леко, така че устните им да се разделят, след което започна да целува врата и от долу нагоре, докато не стигна до ухото и. - Всеки буден момент до теб е поредица от опити да не те направя своя, по всеки възможен начин. Повярвай ми, не е лесно. - прошепна, след което леко захапа ухото и и се усмихна. Пусна косата и и помилва лицето и. - Това не значи, че не можем да се научим на самоконтрол. А и аз не съм някой, който просто можеш да нараниш.

Възраст : 27

Не се бе замисляла как му влияе, може би, защото нямаше навика изобщо да се замисля как я приемат. Освен, ако не я виждаха като чудовище. А това не се случваше безкрайно рядко. Целувката не помагаше, даже напротив. Главата й продължаваше да бъде все така замяна и явно това скоро нямаше да се промени. Не, че беше нещо лошо... "Какъв е този афинитет на мъжете да ти хапят ухото??" - прехапа устна. Нормално ли беше изобщо хрущял да е толкова чувствителен? Кожата й настръхна, а желанието да се отдели от него нарастваше. Поредицата от странности и силни емоции й беше дошла малко в повече, та отпределено имаше нужда от почивка. Не просто сън - почивка от Кол, от Кейн и от каквото и да беше това между тях. Имаше нужда да помисли върху всичко, най-вече върху това "А, сега накъде?" и то без да бъде повлияна от присъствието му. От друга страна обаче, нямаше желанието да лети до вкъщи, струваше й се безкрайно далеч.
-Значи и за двама ни ще е по-добре да спим в отделни стаи - откъсна се от ръцете му и се насочи към плота. Протегна ръка и грабна бутилката с водка, която спокойно си стоеше, зарязана отворена от по-рано. Отпи една глътка и се обърна към Колтън. - Бих се прибрала, но имам усещането, че отново ще възразиш, а и... Не е хубаво да се лети с алкохол в кръвта, нали? - засмя се леко. Все едно имаше въздушна полиция, която да я хване и да накара да духа... В дрегер.

Възраст : 34

Кол се усмихна виновно. - Ето, казах ти, че и на мен не ми е лесно. - приближи се, взе бутилката от ръката и, и отпи на свой ред. - Да, няма да съм много съгласен с тръгването сега. И нямаш грижи, аз ще спя на дивана. - Колтън посочи дивана в другия край на стаята. - Ти си почини. - спря за секунда и се замисли, след което престорено се нацупи. - Жалко само, че няма да гледаме звездите... - с драматична въздишка се обърна и се насочи към мястото си за спане. Вече усещаше умората да му натежава, и след всички емоции от вечерта беше повече от готов припадне. Освен ако Ана не пожелаеше да си говорят още. С удоволствие щеше да заспи с нея в ръцете си, но това явно нямаше да се случи тази нощ. И това беше окей. Не че беше доволен.

Възраст : 27

Може би най-добрата идея на Колтън за днес бе да вземе водката от ръцете й. След всичко случващо се в последно време, имаше чувството, че не спира да се налива. И съдейки по това как у тях вече нямаше никакъв алкохол - едва ли бе просто чувство.
-Престореният драматизъм бе напълно излишен, господин разбих-си-носа-за-да-те-опазя - завъртя очи в отговор на коментара му и се насочи се към стълбите. - Лека нощ, Кол - и съвсем кратко след това изчезна от погледа му.
Затвори вратата на спалнята след себе и свали панталоните си. Нямаше да й е особено удобно да спи с тях, та остана само по ризата, която бе получила по-рано. Материята определено бе по-приятна за сън от тази на нейните дрехи и за щастие бе достатъчно дълга, та да покрива задните й части. Намести се удобно в леглото и се загледа в небето. Наистина това си беше чудесно решение. "Жалко, че няма как да сменя покрива на стария замък, вземе всичко да се срути..." Беше достатъчно уморена да се унесе, но не можеше да спре да мисли за мъжа, спящ на дивана. Дали бе взела правилното решение, или любопитството й я бе тласнало към грешно такова? Дали наистина нямаше опасност да я нарани? Защо имаше усещането, че може да му се довери макар й видимо да не беше от най-стабилните хора... меко казано? Въздъхна. "Защо изобщо търся обяснение на чувства, заради, които наруших дори собствените си правила?" - затвори очи. Утрото е по-мъдро от вечерта, а ако дори то няма решение - просто се пусни по течението. Някой така я бе научил някога. В момент, в който щеше да загуби и последната си частица душа, един човек й бе помогнал да не я изхвърля доброволно.
-И сега заради теб копеле, пак бие като лудо- промърмори в просъница и скоро след това, заспа.

Възраст : 34

Може би щеше да спи като пън, ако Ана не беше в неговото легло, но без него. Тази мисъл пробиваше черепа му през голямата част от нощта. Беше му трудно да заспи, и дори когато го правеше, сякаш не можеше да се потопи наистина дълбоко в съня си, защото знаеше, че тя е близо. На сутринта се събуди с леко главоболие, и кръгове под очите. Въпреки това се усмихна докато се протяга. Не очакваше... нищо от това, което се случи предната вечер. Откровенията, близостта. Кръщенето на Кейн. Приближи се до масата, където имаше още от снощните бисквити. Взе няколко и се зае с тяхното преживяне, седнал върху масата. Мислеше си за нея, разбира се. Чувстваше се глупаво, но и нямаше много, което да може да направи по въпроса. Изведнъж реши, че иска да и направи закуска. После осъзна обаче, че едва ли ще я интересува човешка храна, а и не е като той да имаше каквато и да е, освен бисквити и военни провизии. В този момент погледна бинтованата си ръка и се усмихна дяволито. След няколко минути ръката му беше бинтована отново, и чашата със "закуската" на Ана беше пълна. Възможно най-бавно, за да не я стресне, влезе в стаята си, сякаш не е негова. Приседна на леглото до нея и я погледна. Очакваше сопол, лига, или разхвърляни навсякъде кичури, но малкия прекрасен злодей изглеждаше също толкова зашеметяващо дори и в съня си. Нежно помилва лицето и, надявайки се да не подскочи. Още не знаеше колко дълбоко, и как точно спи, но имаше нужда да я докосне. - Добро утро, Ани. - прошепна нежно, и продължи нежно да гали бузата и.

Възраст : 27

Нежна милувка. Аромат на рози. Лекото шумолене на отместените тежки завеси. Първите слънчеви лъчи. Ада се усмихна без да отваря очи. Облегна глава на дланта му. Като малко пале, което си проси още галене. Лицето й се побираше там идеално и лежеше необезпокоено. Само дето ароматът на рози не беше на рози, а на кръв. Неговата. Ръката не беше на майка й. Беше неговата. Не беше в Румъния, не беше дори в собственото си легло. Лежеше в неговото... Адски глупав стар навик. Розовокоската се сепна и се завъртя на другата страна. Рязко, без да отваря очи. Стисна ги и прехапа устна, проклинайики се наум. Бе спала така спокойно и дълбоко, че събуждането на съзнанието й бе отнело повече време от необходимото. Сега лежеше в гръб и не смееше да помръдне. Бързите й, непремислени лашкания под завивките, ги бяха разместили. Гърбът й бе открит, ризата леко надигната, но не достатъчно, че да покаже повече от необходимото плът, краката й бяха голи. Беше се свила почти както бобче и умираше от срам. Най-детската и възможно най-уязвимата реакция, която можеше да прояви.
-Можеш да я оставиш на пода. И... Би ли излязъл, за да се облека? - истината е, че дори не се притесняваше да стои само по риза. Но й трябваше някакво оправдание да наплиска лицето си с ледено студена вода и да забрави за този кратък миг от преди малко. Ако студеното й амплоа бе фасада, то Кол бе видял достатъчно, та да е разбита за него и това я накара да се чувства много по-гола, отколкото плът показваше.

Възраст : 34

Ако усмивката му можеше да пусне криле и да излети, сигурно щеше, толкова беше широка. Леко се засмя на реакцията на Ана. Не подигравателно, даже беше щастливо. Искаше да я помилва отново, но прецени, че няма да е най-добрата идея в момента. След секунда размисъл обаче се наведе напред и нежно я целуна по главата. - Мисля, че след снощи аз съм последния човек от който би трябвало да се криеш. - гласът му беше по-дрезгав от обикновено, все пак това бяха първите му думи за деня. Внимателно я зави, на пук на собствените си инстинкти, след което се изправи. Остави чашата на един от шкафовете до леглото и се насочи към вратата с усмивка. След толкова нежност изпитваше нуждата да се сбие с бенгалски тигър. Ръкопашно. Ей така, да си припомни кой беше всъщност.
Много искаше да остане в стаята, но беше важно да и даде пространството, което иска. Ана разбира се можеше да го върне във всеки един момент, стига да искаше. Но Колтън силно се съмняваше това да се случи. Явно го чакаха още бисквити и замислено дъвчене. Докато вървеше към вратата се мерна в огледалото, наистина изглеждаше изтощен. Може би нямаше да е лошо да направи кафе, след като целувката за добро утро явно не беше на дневен ред. "Я се стегни" промърмори сънено Кейн в главата му.