Лабиринтът от коридори

Възраст : 30

Касиди усети някаква промяна в поведението на ангела. Наречете го трето око, шесто чувство, или четене на постове, ала до преди секунди въпросният бързаше да излекува приятеля си, че даже искаше и нейната помощ, а сега я караше да се бави с обезврежданено на човека. Ех, да беше карала повече курсове по актьорство. Белокосата изпсува недоволно, когато осъзна, че нямаше да получи звезда на алеятя на славата или номера на Леголас - най-секси елфът на хилядолетието според списание ПлейМагия. ’Що просто не го заколи тоя пуст ангел, вместо да се прави на добро дете. Мирът беше виновен - ако нямаше мир, нямаше да има жив ангел.
- Трябва да хванем поне единия, имам въпроси. И желание за бой. Демонът може би ще е по-лесна цел, но и ангелът трябва да е изтощен. - Заяви на Камаел, покривайки нос с ръка. Сви очи на цепки в опит да се ориентира из мъглата и наостри слуха си. Двамата надали стъпваха внимателно и прецизно и демонката разчиташе, че и ще ги чуе ако тръгнеха в неочаквана посока. С дагер в ръка, Касиди тръгна подир нехранимайковците, готова да реже глави. Или може би не глави, но този път щеше да го опре в нечие гърло, дали това на демона или ангела зависеше от това кой щяха да хванат. Дали знаеха пантомима, за да отговарят на въпросите ѝ с отрязани езици? Дано Дориан още беше зад ъгъла в бойна готовност, защото и двамата бегълци трябваше да са изтощени. Всъщност...обувката още беше в ръката ѝ, затова Касиди просто я запрати по посока на дуото и Дориан. Не знаеше дали от този дим демонът щеше да види нещо, затова може би малката подсказка щеше да е от полза.

Ама че кофти ситуация. Ако Касиди го беше послушала щяха да са в тоалетните забавлявайки се свесто да се правят на потни супер герои. Димът все така гъст не помагаше. С бързи движения Дориан свали блузата си и я завърза на лицето под очите. Сребърните нишки по черната дреха странно подчертаваха сиво-синьото му око.
Демонът очакване с нетърпение новодошлите да се покажат зад ъгъла обаче вместо това чу тупване зад гърба си. Тялото му така се беше напрегнало, че веднага се обърна и видя обувка. Обувката на Касиди. Сигналът! Значи нещата не вървяха на добре при нея. Но какво трябваше да направи като от другата страна идваха неизвестен брой създания предпологаеми врагове. Нямаше избор, трябваше да помогне на белокосата, на която даде думата си. Дориан стисна колана по-здраво карайки кокалчетата на ръката му да побелеят. С безшумни стъпки отново се върна зад ъгъла, където първоначално я чакаше. Дявол да го вземе от димът почти нищо не се виждаше. Сякаш видя фигура пред себе си Халек се насочи към фигурата надявайки се да не е демонката. Това което смяташе да направи щом противникът му се доближеше достатъчно с котешка грациозност да се отдръпне от пътя му достатъчно,че да разкрие гърба си. Оттам Дориан щеше да увие колана около гърлото му. От бързия си поглед малко по-рано знаеше, че се изправят срещу двама, като единия беше тежко ранен. Игра на късмет. Надяваше се поне тук да му потръгне щом цяла вечер не му се получаваше с женските. С тази мисъл хвърли въображениемите зарове.

Камаел се изправи постепенно, но бързо. Не искаше да му прилошее точно след като се бе съвзел. Благодари на подсъзнанието си, че бе преместило ценностите му в другия крачол, защото преди около два поста, когато огъня минаваше над коляното, вече щеше да е сакат за цял живот. Дишаше бавно, за да не му се налага да кашля заради димът и да прави непреднамерени движения. Щеше да му е нужна прецизност сега. Тези явно се опитваха да се изнижат, но демонът щеше да ги забави. Значи ако Камаел направеше няколко бързи дълги крачки, щеше да скъси доста дистанцията. Касиди си беше поръчала само единия хванат. Значи втория беше излишен. Човекът смяташе да сграбчи брадичката на демона с дясна ръка, а лявата да постави на темето му и с рязко движение да му извие врата до толкова, че чак да срещнат погледи за последно. При евентуалния успех на Дориан, Камаел щеше да се пробва на този, който нямаше колан на врата си естествено, но той все още нямаше идея за присъствието на Халек. Добре че беше с къса коса, та да го различи измежду тримата. А и присъствието му беше добре дошло. Белокосият беше ясно насочил съществото си към мигновено отмъщение и рязката промяна на обстоятелствата, нямаше да го карат да си трае и дебне за втори път днес. Изобщо не искаше да ги оставя живи и двамата. Затова при първа възможност щеше да се опита да умъртви и ангела, но нека първо Касиди му зададеше някой въпрос. И той беше любопитен и зантригуван каква беше конспирацията, но много повече беше гневен и отмъстителен. Най-съкровените му въпроси нямаше да намерят отговор точно от тези двамата. Поне не и според Камаел. Въпроси можеше да задава и на Уиджи Борд в последствие.

Admin

Двамата непознати разчитаха на това да се измъкнат изненадано.
Но самите те останаха изненадани от присъствието на Дориан и подготвеният от него колан. Умен ход от страна на Касиди да даде сигнал на хетерохромния си приятел, защото без въпросното предизвестие, действията му щяха да бъдат дори още по-наслуки в балдахините от дим.

И макар че димът пречеше, Дориан успя да улови някого с колана си и да ги придърпа назад към себе си за врата. Беше ангелът, побегнал първи напред, което му бе подсигурило нещастието да изпита импромпту капана на Халек. Неподготвен за това, той застина на място и вдигна ръце пред гърлото си, в опит да се предпази, ако изскочилият от нищото нападател решеше да го удуши.

При псевдо-близнаците уловът също беше доста добър. Макар и излекуван, демонът бе изгубил много кръв и нямаше лукса да се движи пъргаво, така че бързата реакция на Касиди да го погне с дагера ѝ помогна... поне донякъде. Пичът я видя и явно му беше писнало от игрички, защото, макар и отслабнал, в яда си направи грешката да се обърне и да засили юмрук към лицето на Касиди. Това му действие обаче го забави още повече и позволи на Камаел да го хване неподготвен, странично, с две ръце - точно както бе планирал. Вратът му не успя да счупи заради чуждите движения в този момент, но бе попречил на юмрука му, за радост на естетиката в носа на Касиди.

От коридора направо прозвуча нисък глас. Явно стъпките ги бяха застигнали.
Четирима души с маски стояха сред дима, видимо въоражени до зъби (ала сякаш бяха изкарали оръжията си току-що, понеже държаха антураж от мечове, лъкове и дагери в готовност):
- Пуснете ги и няма да ви изкормим - заяви един от непознатите. - Превъзхождаме ви по бройка и грам не ни дреме за измисления мир.

Ако нашите трима герои изглеждаха като за бал - а не голи до кръста, с блузи на лицето, липсващи крачоли, липсващи обувки, липсващи колани и какво ли още не, сигурно непознатите щяха да разберат, че в момента трима невъоражени гости от бала държаха приятелите им в плен. Но на този етап информационното затъмнение беше равностойно. Нито Дориан, Касиди и Камаел знаеха кои са маскираните, нито пък непознатите подозираха от къде се бяха пръкнали тези полуголи същества. Липсващите дрехи по всеки от тях биха могли да сглобят едно пълно облекло за някого, което си беше въпросително от също толкова висок калибър.

Възраст : 30

Много стрес - хем бегълци, хем пушек, хем опитаха да ѝ счупят носа, хем дойде подкрепление. На Касиди нещата ѝ се размиваха вече, но се надяваше, че пелената беше достатъчно гъста, че дори и да ги атакуваха лошите да не могат баш да ги убият. Все пак като не виждат на сантиметър от носа си какво се очаква да погнат и изкормят?? (Дано един друг)
Не ѝ хареса агресивността на непознатия демон. Добре, че не я беше ударил, иначе щеше да остане с една топка по-малко от Хитлер, който често се оплакваше от еднотопчието си в един от кръговете на ада. Доближи дагера до тялото на демона, да го държи под контрол, пък ако още от сега го боцна, то беше от невнимание; със сигурност не беше умишлено.
- Ако сте повече от нас сте поне десетима, така ли? - провикна се из димната завеса, звучейки точно като алфа мъжкаря, който не беше. - Казвайте кои сте, защо сте и какво сте запалили, иначе ще изям приятеля ви. По лошия начин! Пу, заради вас косата ми замириса на съчки.

Ако не се бяха появили приятелчетата на тези двамата, Камаел щеше да продължи с опитите си за хладнокръвно убийство. Вероятно изваждайки очите на демона и после продължавайки навътре в очните му ябълки към мозъка. Но сега май тези двамата бяха единствената разменна монета, с която разполагаха и просто се постара да увие ръка около врата на вече заловения неприятел, за да го заключи хубаво в захват, който да му подскаже да не се мъчи с излишни геройства. Добре че Касиди беше готова да задава въпроси, на които човекът не очакваше да има задоволителен отговор, но все беше нещо. Може би щяха да разбулят конспирацията и по някакво чудо да се измъкнат живи и цели от ситуацията.

Касиди пое ролята на алфа, карайки Дориан и Камаел да изглеждат като нейни бодигарди. Без да от отпуска хватката с колана Халек освободи едната си ръка надявайки се никой да не го е забелязал. Искаше да има една свободна ако случайно нещо се обърка.
- Чухте я! - опита се да звучи като ядосаната дясна ръка, на която се правеше - говорете.
Оглеждайки се той направи сметка, че групичката срещу, която са се изправили не подозират, досегашното им присъствие на бала. Изглеждаха абсурдно, с липсващи дрехи и аксесоари вероятно приличаха на тумба бандити, които са решили да се бунтуват в същия ден.
-И без шмекерии, ако не искате тези тук да пострадат. - искаше да покаже, че притежава хладнокръвието да убива без въобще да му мигне окото. Затова дръпна колана, достатъчно че да приближи ангела пред себе си като щит, но не чак толкова че да го души напълно.

Admin

Маскираните сякаш се поколебаха за момент.

Тези голи вагабонти звучаха сериозни. И макар и димът да пречеше на видимостта, не им убягна факта, че всъщност държаха приятелите им с колан и голи ръце, респективно, а единственото оръжие проблясваше в ръката на белокосата девойка. Значи, освен дрехите си, май не разполагаха с нужните неща за ситуация тип преговор за откуп, а?

Преценили ситуацията, непознатите се спогледаха и понечиха да свалят оръжията си. В същия момент обаче, един от тях извика "СЕГА" и пленниците в хватките на Дориан и Камаел се разбунтуваха внезапно. Ангелът настъпи Дориан здравата и в объркването успя да извади втори дагер от дрехата си, с който го поряза по лявата ръка и понечи да се издърпа от хватката с колана. Междувременно, демонът засили глава назад, за да я вшие в тази на Камаел (за втори път тази вечер) и също приложи трика със здравото настъпване. Не особено умен ход от негова страна, но на този етап нямаше какво да губи напук на шурналата от шията му кръв (също за втори път тази вечер). Останалите маскирани пък заобградиха сгушената групичка и за секунди срещу главите на Касиди, Камаел и Дориан бяха насочени разнообразни оръжия:
- Последно предупреждение. Пуснете ги и изчезвайте.

И докато едни ги принуждаваха да изчезват, други пък се появяваха. От същия коридор дотичаха гологръдият и освирепял Зейдист, и въоражената с чувал златни ябълки и счупена чаша Луна. Дуото завариха ситуацията точно както бе описана горе. Иначе казано - сложна. Нужна беше определена находчивост, ако всички искаха да се измъкнат от тук живи. Или поне частично живи.

Ред на писане: Луна или Зейдист (по желание), и после са останалите трима. Имате време до утре в 20ч.

Луна се задъха от дима, макар да имаше импровизирана маска върху лицето. Ситуацията, която се разкри пред нея бе доста...комична. Почти щеше да си помисли, че хората в кръга ще играят хоро, но в следващия момент позна, че те бяха точно тези, които търсеше.
-По-скоро ги пуснете и само леко ще ви набием. Другият вариант е да умрете тук и сега! - За ангел, Луна не бе така добронамерена. Не знаеше какво точно се случваше тук, но знаеше кой я бе ядосал преди малко. Тя взе една от многото си златни ябълки и я хвърли към главата на този, който носеше плюнката ѝ върху маската си. Надяваше се да го сметнат за гюле или нещо такова. Размаха заплашително чаша и изръмжа. Самата тя бе трагична гледка - с рошава коса, разкъсана рокля, носеща някаква покривка пълна с нещо и счупена чаша. Определено някой бе освободил цирка... или лудницата.
-Броя до три, ела и боя си приеми! - Изпъчи гърди гордо и приклекна леко, готова да нападне с чашата всеки, който реши да се прави на нинджа.

"Ето как изглеждам отстрани!" Помисли си Зейдист, докато наблюдава наежения кокершпаньол до себе си. Щеше да се усмихне ако цялото тяло не го болеше. Дробевете му горяха, не бе успял да залови никого, и сега той и "тайфата" бяха изправени пред ново предизвикателство. Трима от гостите на бала бяха обградени, и оръжия сочеха към тях. Зи прецени ситуацията набързо, и съобрази, че това не е битка, която може да се спечели току така. Нямаха достатъчно оръжия, трима от тях бяха обградени, и едно грешно движение можеше да доведе до фатален край. Прииска му се повече от всякога Колтън, най-добрият му приятел, и брат по оръжие, да беше тук, но уви.
- Стига си викала. - каза той спокойно, и плясна малката ябълкохвъргачка зад врата, като по-голям брат.
- Пичове, прецакани сте. - обърна се на свой ред към въоражените бандюги. - Всеки момент тук ще е пълно с други гости, охрана, и каквито още двуноги ви хрумне. - Той направи лека крачка напред. - Ще има всичко, освен още ваши поддръжници. - не беше сигурен, но трябваше да блъфира. - Сега, ако свалите оръжията, моите събалници ще пуснат дружките ви, и няма да бъде пролята повече кръв. Ако не отстъпите обаче... - тонът му се понижи, зъбите му се издължиха, и очите му заискряха. -...ще се оправяте с мен, и Радка Пиратка. - той кимна с глава към дребния агресор зад гърба му. Време беше да стигнат до логичен завършек на вечерта.

Възраст : 30

На Касиди не ѝ хареса, че въпросите ѝ бяха игнорирани. Държеше да знае каква им беше схемата на тези подпалвачи.
- Стой мирно бе, като хлебарка си - скара се на демона щом се размърда, впи нокти в ръката му и доближи дагера заплашително близо до лицето му. Камаел може би щеше да остане без нос, но пък ако зависеше от белокосата то на свой ред демонът щеше да остане без око. Звучеше като равностойнна размяна. Преди обаче да почне да сее жупел и пепел и да заплашва как ще ги избие сама, любимата ѝ Луна и ъ....Кучо (така и не му беше чула името), се появиха да спасят деня.
- Ето, видяхте ли, че сме повече от вас! - Констатира победоносно. - За какво са ви тези уши, ако не за слушане? Сега казвайте каква ви е схемата, защото ще ви учистим. Онзи там е голям и лош върколак, а мацката с него е зла демонка, хруска случайни маскирани типове като вас за закуска...и обяд. - Добави за всеки случай Касиди и заби острия си маникюр още по-навътре в ръката на демона пленник.

Въпреки че беше изненадан от настъпването Дориан очакваше нещо подобно от непознатия ангел. Обаче не опита му за бягство го изуми, а факта че е имал скрито оръжие. Едно бързо движение от страна на съпротивника му и миг по-късно демонът с различни очи усети топлина по лявата си ръка. Кръв се стичаше по нея. В този момент съжали, че не удоши копелето и знаеше че няма място за подобни грешки. Адреналинът помагаше в такива ситуации. Дориан не реагира на болката, което му позволяваше да действа бързо.
Интоицията му казваше,че това е малък проблем в голямата картина.
-Димът се натрупва. Вероятно се опитват да запалят сградата и затова носят маски - той насочи дясната си ръка към косата на ангела, като в същото време леко наведе тялото си слагайки ляв крак по диагонал - трябва да се махнем оттук иначе ще станем на препечени филийки.
Оттам Халек щеше да дръпне противника назад. Спъвайки го с лявата ръка щеше да хване дагера рискувайки втора рана, докато засилва дясната към хватката на оръжието отскубвайки го от ангела. Успееше ли Халек моментално щеше да му се нахвърли.
Междувременно към тях се присъединиха още гости от бала. Красавица и звярът им беше подкреплението, ама че късмет, но всяка помощ щеше да е от полза. По този начин броя им се изразяваше поне малко и шансът за оцеляване се увеличаваше.

- Долна, мръсна, гнусна, прокажена, запалима жмуда! - Изръмжа ядно Камаел, максимално тихо. На човекът му падна пердето и ако имаше едно нещо, в което беше сигурен, то бе че ще направи всичко възможно да вземе поне един със себе си, ако щеше да се мре. Ръцете му все още бяха смъртоносно близо до главата на демона. Спусна палеца и средния си пръст на лявата ръка, които все още бяха някъде покрай темето на демона, рязко тръгна към очите му. Време беше да го превърне в дядо Йоцо. Но тъй като демона вероятно щеше да се опита да предпази очите си, Камаел смяташе да завре показалеца и всеки следващ пръст, за който имаше място в току що отворената рана на гърлото му. Щеше да рови вътре за артерии, хранопроводи, трахеи и всичко което можеше да се пробие, скъса и измъкне отвътре навън през отвора, който белокосия щеше да разширява агресивно и настоятелно.

Admin

В напечена ситуация като тази, всички се бяха сбили ама точно в този в един-единствен коридор (от сигурно стотици други възможни) и нямаше място за повече прииждащи. Която и от двете групи да се надяваше на подкрепление, такова не би могло да дойде тук. Помежду им имаше само метал. И напрежение.

И жега, отвратителна жега.
И пушек, задушаващ, гнусен, тежък пушек.
И кръв - надолу по пръстите на Камаел, по дагера на Касиди, по ръката на Дориан.
И липса на търпение.
Мор, вулгарност, тежко очакване. Капки пот, размити погледи под було от щипещи, напиращи сълзи.

Всички вече бяха уморени, а дори и адреналинът вече не вършеше работа. Така че за никого не бе изненадващо внезапното облекчение, което дружно изпитаха, когато зад гърба на Касиди в далечния край на коридора разду необяснима светлина. В рамките на няколко секунди, последвалата ударна вълна достигна телата на всички и ушите им наваксаха с новопоявилия се тътен. Напрежението под упор и острие се изпари и бе заместено от учудване. Сградата бе разтърсена, мазилката по стените се предаде и засипа главите и телата на всички насъбрали се. Имаха късмет, че в задната зала се издигаше голяма подпорна колона, иначе съдбата на техния коридор щеше да е същата като тази на останалите наблизо. Под грохота на стотици тонове бетон, слонова кост и украшения, тежките полилеи се разлюшкаха и изпопадаха един по един. И светът загасна с тях.

В секундите след труса, врагове и приятели, въоражени и уязвими, демони, и хора, и ангели, и върколаци, и всички по средата, бяха загубили равновесие и светоусещането им масово ги бе предало. Нямаше значение вече кой-кого. Сега всеки беше за себе си, защото независимо каква кауза преследваха - себеопазването бе приоритет.
Сред руините от изпопадали полилеи, откъртени орнаменти, напукани стени и спраскани витрини, бяха налягали нашите герои, съвсем по инстинкт, и в задимения коридор пустееше само несигурността на тъмнината. В мрака, няколко от фигурите под мазарляка се изправиха и насилиха краката си да ги послушат. Едва ли щеше да им бъде трудно да загубят останалите.

След незнайно колко време някой проговори, друг му отвърна, обади се и трети. Всички бяха живи, или поне всички от гостите на бала. Малко преди труса, Камаел бе усетил как сърцето на демонът в ръцете му спира да бие - и не се знаеше дали вината за това беше негова или на Касиди. Когато очите им посвикнаха с тъмнината (макар и още да ги дразнеше пушека), групата установи, че един от маскираните бе загинал след удар на паднала картина, а ангелът на Дориан беше жив, но в безсъзнание. Той беше поел ударът от тежко парче откъртена мазилка. Останалите трима се бяха измъкнали.

Скоро из коридорите засияха светлини - този път далеч по-мирни от първата. Гласове ги зовяха по име, търсеха ги. Отряд от феи, демони и ангели беше дошъл да търси оцелели сред катакомбите на няколкото разрушени от експлозията коридори. Лека-полека, всички до един се измъкнаха. Никой не говореше - гърлата им бяха прашасали и стегнати. А и нямаше много за казване.

Когато най-после излязоха в хладната зимна нощ навън, сградата на Великия Съвет гореше като факла в нощта. Ала съдейки по преживяното тази нощ, една мисъл се въртеше в главите на всички им.
Факлите много по-рядко вещаеха мир.
И най-често обещаваха война.

(С това ивентът окончателно достигна своя край. Благодаря за търпението и старанието! Наградите си ще получите в темата с Балната зала, а междувременно сте свободни да пишете където пожелаете.)