Лабиринтът от коридори

Вървенето по лявата стена се беше оказало добра идея... докато лявата стена не беше свършила внезапно. Вместо нея пред погледа на Камаел стоеше някаква витрина с бюст на красива ангелка с позлатена табелка и надпис "Лауриета Хуми - една от първите посланички на мир в трите царства", а зад витрината - стена. Можеше да тръгне само по коридора наляво, който пък водеше до кръстопът от няколко други коридора - по средата на които имаше само някаква грамаданска празна ваза, и интуицията на Камаел му подсказваше, че по който от коридорите да тръгне сега, ще е все тая.
След около десетина минути с чаша в ръка, човекът окончателно можеше да заключи, че архитектът на това място явно е прекалил с билките, както и че някак беше успял да загуби първоначалната си позиция в еднаквите коридори. Както и че горещината прогресивно се увеличаваше, противно на очакванията.
И докато поредната картина на усмихнати демони се мержелееше в периферията на съзнанието му, Камаел дочу приближаваща се реч:
- И после викам: "Леле, от колко време не съм спал с човешка жена!", а тя само изпищя и избяга. Ако не беше дошъл някъв космат тъпанар, щях да я причакам в някоя улица - в коридорите отекна мляскащият пукот на прясна плюнка по лъснатия под.

Гласът принадлежеше на висок демон с тъмна коса и някак стандартни за нацията червени очи. Беше облечен в мръснобяло късо яке, а на лицето си носеше черна маска, досущ като слушателят си - светлокос ангел с очила и традиционни дрехи, който пък беше дръпнал своята маска надолу.

Засега никой от двамата не беше забелязал присъствието на Камаел благодарение на една широка колона в средата на залата, в която се намираше в момента.
- Е, явно му дължиш услуга. Измъкнал те е от проблеми - усмихна се многозначително ангелът и спря пред колоната, за да свали очилата си и да извади кърпичка за тях някъде от скритите джобове на дрехата си.

Камаел триста пъти съжали, че не последва шестото си чувство и се надъни в подобна ситуация. Поне се оказа прав. На тия работата им не беше чиста, ама никой нямаше да разбере.
- Нищо, което да ни издаде - моментално рече човекът. Беше сравнително подготвен за създалата се ситуация, но трябваше да блъфира максимално добре. - Би ли ми извадил маската преди четириокия да ми нацапа ризата с кръв. Нямам резервна. Не мога да търпя маската в тая жега.
Белокосият нямаше да се измъкне от създалото се положение без бой, но в идните секунди щяха да го хванат, че ги лъже за съществуването на маска. Прибута бавно сакото си към демона, за да го вземе. Трябваше да ги разсее за миг и да свалят гарда. Едва ли щеше да е достатъчно, но в секундата, в която демонът бе зает със сакото Камаел щеше да може да обърне нужното внимание на ангела с дагера. Светкавично мръдна глава към дръжката на дагера, за да не е на пътя на острието и със свободната си ръка понечи да блъсне китката му надалече, а лакътя полетя към носа му. Съдържанието на чашата плисна към лицето на демона, за да изкара очите му от играта, а после стъклото щеше да се насочи към лицето на ангела. Предстоеше нечие обезобразяване и ако плана на белокосия сработеше нямаше да е неговото. Трябваше да си спечели време и малко разстояние от камата. Както и да не е обграден. Това щеше да е лесно изпълнено, ако съумееше да елиминира въоръжения тип от упор, докато демона е зает да губи зрението си. Трябваше да отнеме оръжието от ръцете на ангела при първа възможност и следеше за такава. Тя най-вероятно щеше да се появи ако лакътя намереше целта си.

Блъфирането може би не би сработило срещу тези двамата, ако не беше толкова конкретно формулирано.

Камаел трябваше сериозно да благодари на каквото там божество го пазеше, и да му принесе в жертва един змей или нещо, защото в момента, в който бе подал сакото си на демона, наистина си бе спечелил момент на разсейване, тъй като двамата непознати си размениха объркани погледи. За секунди, през умовете им бе преминало съмнението, че този тук е от техните и някак са го пропуснали, ала именно тези секунди докараха на Камаел временното предимство, от което се нуждаеше.

Дагерът не беше здраво опрян в гърлото на човека, затова избутването не се оказа проблем. Дори и трикът с лакътя сработи - може би дори по-добре от очакваното. Изглежда, ангелът беше по-разсъдливият от двамата тук, защото макар и схватката да се бе развила със светкавична бързина, той бе схванал ситуацията и вече се отдръпваше от прииждащия към носа му лакът на Камаел. За негово нещастие, обаче, този рефлекс му бе изиграл лоша шега и въпросният лакът го бе изпраскал право в челюстта. Чу се хрусване и ангелът се олюля, изпусна оръжието си със звучно дрънчене по гланцирания под, и обви длани около челюстта си. По крайщата на устните му потече тъмночервена кръв, а иззад разместените му очила се четеше изненадан и донякъде паникьосан поглед.

Демонът, обаче, макар и по-бавен в схващането, беше по-бърз в рефлексите. Избегна без проблем атаката от скъп алкохол и изби чашата на Камаел от ръката му, която полетя настрани и се пръсна на парчета в далечния десен ъгъл на залата.
- ЕЙ СЕГА ВЕЧЕ ТЕ ПРЕЧУКАХ - разсече въздуха с яростния си рев и се нахвърли върху костюмирания с внезапно пламнали юмруци. Заради близостта им, поради ограничението на колоната отзад, първият удар отнесе сакото на човека, което лумна като факла заради чистата си материя. Следващият юмрук обаче летеше право към лицето на Камаел, последван от втори, който се насочваше някъде надолу по тялото му. Ангелът щеше да е вън от схемата закратко, но съдейки по бляскавата зелена светлина, която бе обгърнала дланите му, Камаел нямаше много време за губене.

Ангелът беше достатъчно зает, за да не отреагира. Очевидно прехапаният му до кръв език много го болеше, защото все още се опитваше да фокусира погледа си и да се излекува. Не можеше да обърне внимание на Камаел и съвсем не очакваше полетелия към него горящ плат. Сакото го плесна с достатъчно сила, че да го отмести от нестабилната му позиция в момента, и очилатият се олюля. Именно поради тази причина ударът с коляно на Камаел пропусна мишената, а замахващата да улови косите му ръка, сграбчи само въздуха помежду им. Ангелът удари гръб до отсрещната стена, дрехата му бе уловила малко от пламъците, които започваха да се разрастват. Сакото тупна на земята и продължаваше да гори като факла.

Но не за тоалета си трябваше да се притеснява Камаел сега, а за демона. При отпускането на крака си обратно надолу, човекът може би беше забравил за лежащия на пода дагер и стъпи право върху него, което се оказа компроментиращ фактор за баланса му. В същия момент го връхлетя зле премерения преди малко удар на демона - запратен в ярост и обречен да пропусне. В сегашната ситуация обаче попадна право в целта. Горящият юмрук се наши право в дясното рано на Камаел с брутална сила и пламенен привкус. За щастие, така и не нанесе втория си удар, защото най-после забеляза състоянието на приятеля си и обърна закратко глава, за да инспектира ситуацията там.