Лабиринтът от коридори

Admin

Върколакът отвори уста да каже нещо, ала в същия момент на вратата се задумка здравата. Той си пое дълбоко въздух, посбогува се с двамата и им даде бързо указание, че тоалетна има наляво по коридора. Сетне влезе обратно в залата с бойна стъпка и се изгуби от полезрението им. Онзи, дето тропаше така, щеше да има по-лоша вечер и от тази на охранителя.

Малко след като Дориан бе инициирал тръгването им (така или иначе тук коридорът беше само един), двете дружки разбраха, че упътването на върколака за наляво беше абсолютно недостатъчно. Пред тях се ширна малка зала с витрина с бюст на красива ангелка и позлатена табелка и надпис "Лауриета Хуми - една от първите посланички на мир в трите царства", а зад витрината - стена. Оттук-насетне можеха да завият само наляво, ала проблемите с указанията започнаха да личат още повече, когато попаднаха на кръстопът от коридори, по средата на който имаше само някаква грамадна ваза. Точно тогава чуха ехото от силен вик, който очевидно идваше от някой от тези коридои.

При Камаел нещата вървяха все така напечено. Буквално и преносно. Демонът изобщо не беше помръднал след спъването, но поне дагерът официално се бе озовал в ръцете на човека, и то без непознатият да заподозре за присъствието му. Крачолът на Камаел обаче все така гореше защото по време на интересния финт с отрязването и превъртането, този упорит опонент отново бе съумял да се наведе и да го сграбчи за крака. Бойните хватки на непознатия обаче бяха сравнително ограничени и за пореден той издърпа Камаел за крака към себе си и засили твърдата си глава към отсрещната. Благодарение на хлъзгавия под и официалния плат по панталона на човека, приближаването на опонентите един към друг стана изключително бързо. Прекалено бързо, за да съумее някой от двама им да обмисли реакцията си и всичко остана в ръцете на първичния рефлекс.

Тоя брут обичаше да стои в личното пространство на Камаел повече от очакваното. Глава в глава? Не кой знае колко добра идея, но демонстрираше увереност в дебелината на черепа. А колкото повече кост имаше, толкова по-малко място за мозък имаше измежду нея. Младежът се постара да килне главата си настрани, така че да няма челен контакт, но нямаше да изпусне момента да забие дагера в гърлото на демонът щом той имаше желанието да го приближи толкова близо до скритото от човека оръжие. Позицията на земята все още не беше от най-удобните, но демонът хитро не позволяваше на белокосият да се изправи. Доста неочаквано спрямо предполагаемите му научни възможности. Нищо. Ако дагера достигнеше целта си, в следващия живот може би щеше да заложи на четенето вместо тероризма.

Admin

В краткия момент между сблъсъка, се случиха няколко неща.

Дагерът в ръката на Камаел наистина бе останал скрит от демона зад падналото пред очите на непознатия перде от яд. Кой беше тоя самозванец, дето си позволяваше да ги разиграва с някакви трикове, сака, чаши и амбициозни ритници? Съдейки по тези разсъждения, е съвсем ясно, че вмушването на оръжието в отсрещната шия не бе никакъв проблем, с оглед на това, че демонът сам бе инициирал тази така удобна ситуация. И макар и да не бе успял точно да пререже гърлото на опонента си, в бързината и благодарение на хоризонталното издърпване, Камаел бе вшил острието по средата на отсрещния гръклян - точно там, в центъра между двете ключици.

Само дето и човекът не бе останал по-назад в класацията за щети. Освен острата болка в рамото и прогресивно горящия панталон, който в момента започваше да пари по кожата нагоре по прасеца му, Камаел все пак не бе успял напълно да избегне смелата челна атака на демона. Определено можеше и да е по-зле от това, и със сигурност за пореден път бе извадил късмет в рефлекса си да наклони глава; защото дори и както се бяха чукнали накриво, главата на човека зазвънтя като църковна камбана. Усети отмаляването в ръцете и краката си, светът пред очите му придоби тъмни отсенки, а в полезрението си забеляза надигащия се от страничната стена ангел, отворил широко уста - несъмнено запътил се по посока на падналия си в кървава локва приятел. Но Камаел нямаше време да ликува над победата си в тази схватка. Други проблеми беше навлякъл на главата си... съвсем буквално. Че и собствената си кожа трябваше да спасява. Отново съвсем буквално. Ако в ушите му не кънтеше така здраво и не му се виеше свят под тъмно було, би се заклел, че от някъде дочуваше стъпки.

Не след дълго, до Касиди и Дориан достигна втори рев - този път пропит с паника. Или пък с тревога? Гласът обаче утихна, но можеха да се закълнат, че идваше някъде от коридора вляво, макар и далече.

Възраст : 30

Касиди извъртя очи при опита за свалка на Дориан и реши, че щом двамата щяха да разчитат един на друг, беше време да свали картите.
- Това тук - посочи божура в косата си - не е мое. Размених си розата с един ангел. Демон съм, също като теб, и макар с удоволствие да бих работила с теб в тази неочаквана ситуация, не мисля да си лягаме заедно. Но да, прав си, че е по-добре да не се разделяме. Тези коридори изглеждат достатъчно объркващи и без това. А, и аз съм Касиди - допълни, за да не е напълно груба с мъжа.
Остави цветето в косата си, защото не е като да ѝ пречеше, ала преди да почне да обмисля следващият им ход дочу вик. Първо беше трудно да предположи от кой коридор, но последвалият вик почти сигурно дойде от левия коридор. Не звучеше близко, но наострила слух Касиди успя да долови, че не беше хубав вик. Явно не всички на партито практикуваха интимни ласки; някой май наистина беше в беда. Но викът идваше от твърде далеч, затова демонката не можеше да го определи нито на Луна, нито на Камаел. Можеше да бъде един от двамата, а можеше да бъде и напълно случаен човек.
- Трябва да разузнаем какво се случва. Демони или не, ако тук има нещо, което заплашва и нас, е по-добре да се погрижим.
Ехото явно се носеше из коридорите, затова белокосата бързо свали обувките с токове, защото щяха да ѝ пречат да бъде бърза и недоловима. А обувки имаше много. Остави едната обувка до вазата, в случай че успееха да се върнат, а другата хвана в ръка, наместо оръжие, което ѝ липсваше на този бал.
- Можеш ли да се придвижваш тихо, но бързо? Не мисля, че имаме време за губене, но не искам и да усетят присъствието ни преди да знаем с какво точно си имаме работа. - Визуално Дориан изглеждаше ловък и пъргав, но ако не искаше да следва Касиди, то младата жена без проблем щеше да продължи сама напред по коридора, източник на притеснителния вопъл. Притесняваше я единствено възможността всички тези коридори да бяха измагьосани и да остане загубена в тях, затова щеше да опита да запомня всеки завой, който ѝ се наложеше да вземе.

Камаел изруга отново наум, издърпвайки дагера от врата на демона с умаляло движение. Отворената рана кървеше повече, отколкото оръжието причинило я стоеше още в нея. А и кървавият гьол на земята предполагаше, че демонът щеше да е извън играта. Оставаше само ангелът, но тази задача нямаше да е толкова лесна сега когато човекът беше наполовина извън строя. Трябваше му време за рекуперация. Задрапа назад, съскайки тихо докато огъня го измъчваше. Трябваше да разкара горящата част от панталона си чрез оръжието, което стискаше с цялото си същество. Това в момента беше най-ценната му придобивка спрямо обстоятелствата. И да се изправи. Определено трябваше да спре да стърже задник в земята възможно най-скоро и да влезе в кондиция за самозащита(евентуално чрез нападение). Дано ангелът предпочетеше да провери демонът преди да полудее и той и да се опита да набие втора глава в тази на Камаел. Макар че ако беше умен, колкото изглеждаше това бе една от най-добрите му опции. Или бягство.

Значи и тя беше демон. Сякаш пред очите на Дориан преминаха сенки. Лъжкиня. Стомахът му се сви, но този път не беше поради липсата на храна. Не харесваше лъжците. Това мразеше на нацията си. Демоните често нямат проблем с това да изкривяват истината или най-нагло да те лъжат в очите без значение дали им е изгодно или просто за забавление. Въпреки това имаше нищо, с което си приличаха и нямаше да я остави сама особено след като чуха нечии вик. Касиди искаше да стигнат бързо, но безшумно.
- Нямаш проблемче бадемче - набързо й се усмихна мазно, прибжавайки се към нея той прибра един кичур зад охото й - ако бяхме някъде другате по-скоро ти щеше да си тази, която вика - с тези думи тръгнаха заедно.
Тичайки по посока на звука те чуха втори вик. Надяваха се да са чули правилно и да не са обърнали посоката. Дориан забърза изпреварвайки белокосата демонка, дори тя да държеше обувката си като оръжие той искаше да застане пред нея ако някой случайно им се нахвърлеше. В далечината звучеше сякаш се разгорещяваше битка, затова двамата намалиха крачка и спряха зад един ъгъл след като бяха завили наляво. Тялото на Дориан се беше напрегнало от покачващия се адреналин, но успя да запази хладнокръвие.

Admin

За късмет на Камаел, беше създал известна работа на ангела, защото от мястото с локвата кръв в момента извираха зелени лъчи светлина. Постепенно възвръщащия се слух на човека дори успяваше да долови насърчителните думи на лечителя, заседнал над тялото на приятеля си демон:
- Дръж се, дръж се, дишай полека. Отвори си очите, гледай ме. Ш-ш-шт, ш-ш-шт, спокойно, в добри ръце си. Ще мине ей сега.

Главата на Камаел пулсираше, панталонът продължаваше да изгаря кожата нагоре по крака му, а единственото, което можеше да стори на този етап, беше именно да се оттласква назад по хлъзгавия под и да се надява тези двамата просто да забравят за него. Макар и въоражен, човекът сега се чувстваше дори по-безполезен отколкото в началото на тази схватка, когато в ръцете си държеше само сако (вече купчина сажди отстрани) и чаша с алкохол. Но дали сетивата на Камаел бяха сериозно засегнати, или цялата зала наоколо постепенно се беше напълнила с дим? Пелената се сгъстяваше и очите му отказваха да водят борбата. Затваряха се, щипеха и бяха готови да пуснат по една сълза. Май прекалено много неща горяха наведнъж. А стъпките зад гърба му наближаваха.

При Касиди и Дориан нещата не вървяха по-добре. Чуваха далечни заглушени гласове, лутаха се по коридорите, а пушекът бе достигнал и тях, готов да ги просълзи печално. Гадна работа, но положителното в случая беше, че до някаква степен и въпросния пушек бе успял да ги ориентира за местоположението на мистериозните викове.

Когато стигнаха до един от поредните завъртяни коридори, усетиха и колко близо се намираха до източника на звука. Само няколко крачки по-напред щяха да открият светла зала с голяма дебела колона по средата и окачени картини в златни рамки. Ала едва ли щяха да обърнат внимание на избора за дизайн, защото част от интериора на тази зала бе падналият на земята Камаел, който се влачеше назад право към Дориан и Касиди, а пред него в локва кръв дишаше тежко непознат демон. Над него ангел с черна маска и очила с диоптър видимо се опитваше да го излекува и наричаше насърчения на висок глас. Колкото до Камаел - освен видимо дезориентиран, без сако и със запален крачол на панталона, в ръката си стискаше окървавен дагер. Що за сцена в мирно време? И кой беше виновникът тук? Все пак, идея си нямаха кои са двамата непознати, но и Камаел познаваха от няма и няколко часа. А той видимо се беше постарал здравата да подреди мъжете, макар и да бе понесъл щета на свой гръб.

Ред на писане: както прецените

Възраст : 30

Макар и стиснала обувка с доста остър ток в ръка, Касиди явно не изглеждаше достатъчно заплашителна. Или може би просто Дориан не беше виждал колко добре се справяше демонката дори и с това ръчно направено оръжие. Касиди не знаеше какво целеше другият демон с пошлото си поведение, но надали беше да я направи по-суха от пустиня. Пък той точно това правеше с всяка своя свалка. Може би ако му извадеше окото щеше да се стегне и да спре да я сваля. Нямаха време обаче да се бият помежду си, трябваше първо да открият източника на виковете, който сякаш беше същия като източника на сгъстяващия се дим. Дано само не попаднеха на горски пожар, Касиди все още не си беше вдигнала статсите, че да се справи с това.
Взимайки завоя очакваше да види доста неща, но гледката, която я посрещна, все пак успя да я остави онемяла. Което май всъщност беше добре - не искаше прибързано да издава присъствието си. Червените ѝ очи обходиха бойното поле, забелязвайки първо приятно голямата локва кръв, а сетне демонът разпльокан на пода и лекуващият го ангел. След това видя и лазещия човек, който изглеждаше не само изгубен, но и доста изстрадал. Дагерът в ръката му и горящият панталон предполагаха схватка между него и демона, от която видимо човекът беше излязъл победител. Касиди не знаеше кой е виновен, но ако ангелът излекуваше демона навреме надали щяха да си тръгнат без да опитат да си го върнат на човека.
- Май е по-добре да не се показваш - прошепна на Дориан. - Не знаем защо са се сбили, нито знаем дали няма да дойдат подкрепления. Сигурно е по-добре единият от нас да запази присъствието си в тайна още малко. - И понеже Касиди беше тази, която познаваше човека една идея по-добре, сама се номинира да се разкрие. Все още с токче в едната ръка и покрила нос с другата (оставаше да се изкашля заради дима и да се издаде), планираше безшумно да се приближи до Камаел и да вземе дагера от ръката му. Щеше да изреже пламналия крачол, а после да конфронтира и тримата в опит да разбере какво под ягодите се случваше. Без значение кой беше виновен, нито един от тримата не изглеждаше в кондицията да я нападне, но нямаше да нарани да е предпазлива, поне докато не се сдобиеше с истинско оръжие в ръка.

Касиди не показваше впечатление независимо какво правеше или кажеше Дориан. Той постави ръка върху катарамата на колана си докато държеше непрекъснат очен контакт. Откопча го чевръсто и с безшумно, но уверено движение го свали.
- Спокойно това не е за теб, поне не и така както аз искам... все пак трябва да имам нещо, с което да те защитавам ако нещо се обърка.
Червенооката приличащата на лабораторна мишка искаше само тя да се покаже. Имаше му доверие, че ако стане напечено Дориан няма да си е тръгнал и ще се намеси.
- Първо дамите - прокара ръка през кръста й вместо окуражителна реч. Усети, че нейното тяло също беше напрегнато колкото неговото.
Не знаеше какво ще срещнат зад ъгъла, но димът беше сигнал, че нещата не вървят на добре и времето, с което разполагаха определено беше малко и не бива да го пилеят.
Касиди тръгна, а през това време Дориан се залепи за стената, затвори очи, така че да се съсредоточи върху това, което чува. Безумните крачки на демонката му подсказаха, че иска да се прокрадне незабелязано и като чели й се получаваше.

Камаел тихо отдъхна след като се увери, че ангелът няма да го преследва в името на отмъщението. Човекът би направил точно това, но лечителските умения, които нямаше щяха да продиктуват търсенето на мъст. Е, уж се подобряваше, но все още беше в нокдаун. И този пушек не помагаше. Белокосият затвори очи за миг, за да отдъхнат и изобщо не му се искаше да ги отваря. Нямаше избор обаче. Трябваше да държи враговете си под око. Но в този момент получи нещо халюцинация. Поне предположи, че е това. Касиди? Младежът инстинктивно стисна дагера, но щом девойката не го беше туширала в гръб без да я чуе значи опасността не се криеше в присъствието й. Вероятно щеше да му помогне. Поне се надяваше да го стори, докато отпускаше оръжието и прибърсваше очи с ръкав, а пламналия си крачол сви към тялото си и го посочи с измъчена физиономия. Трябваше му и вода. Дано имаше вази с цветя в този коридор.

Admin

Нещата не изглеждаха добре за непознатия демон, но надвесеният над него правеше всичко по силите си. Раната, нанесена от Камаел, изглежда, не беше съвсем повърхностна, защото очилатият ѝ отделяше прекалено дълго време. По челото му се стичаше пот. В коридора жегата беше непоносима, а напрежението бе дошло в повече на всички им. За секунда обаче, ангелът погледна настрани от кървавата сцена - явно, за да се увери, че човекът е вън от играта.

Представете си изненадата му обаче, когато забеляза босонога фигура до Камаел, и то идентична по външен вид. Момент. Да не би да беше сестра му? Или пък беше илюзия? Може би този тук изобщо не беше човек, а някаква мутирала фея, която пускаше илюзорна пелена и в момента се опитваше да се измъкне.
- Стой на място! - заповяда ангелът, ала без да отделя ръце от гърлото на приятеля си. Видимо не можеше да ги последва.

Върна поглед за секунда към демона, а сетне отново към Касиди и Камаел, и едва сега забеляза цветето, с което се бе окичила девойката. Аха. Ангел, значи? И така като гледаше вдигнатата обувка в ръката ѝ, май по-скоро беше дошла да пречука човека, отколкото да му помогне. Войната на клонираните? Без значение, губеше време. Решен да опита всичко, той подсмръкна (димът насълзяваше и неговите очи) и рече:
- Хей, ангелът... ела ми помогни да го излекуваме и остави тоя да си ходи - явно нямаше планове за вендета, поне засега. Не се знаеше какво ще реши, обаче, ако Касиди му откажеше. Или по-лошо - ако приятелят му загинеше тук. Само дето пръстите на непознатия вече потрепваха с живителна сила, а погледът му започваше да се избистря.

А отстрани до стената, Дориан беше достатъчно близо и чуваше всичко повече от прекрасно. Чуваше и далечни стъпки някъде по коридорите зад гърба му.

Камаел само тихо прошепна:
- Не му вярвай. Дагерът е негов, може да има още. Жегата е от тях.
Постара се да не бъде чут от никого другиго и да е максимално бърз и ясен, все едно нищо не е казал изобщо. Искаше да започне вече да се изправя, но моментът не бе подходящ. Трябваше да изчака Касиди да действа. Онзи май не бе видял, че оръжието е у нея, тъй че ако пробваше някаква глупост щеше да свърши на калъп в чувал с приятеля си. Човекът щеше да приветства естествено такъв развой на събитията. Само да се съвземеше достатъчно лично щеше да ги довърши, стига да му се отдадеше възможност. Или да си създадеше сам такава.

Възраст : 30

Ех, да беше спечелила и тя една златна ябълка, сега проблемите ѝ щяха да се решат сами. За съжаление, или щастие - предстоеше да се разбере, Касиди бе оставила божура в косата си и бе успяла да заблуди ангела. Оставаше въпросът, че наистина не знаеше кой беше виновен. Според Камаел бяха демонът и ангелът, но сигурно ако питаше тях, те щяха да натопят него. Дали не-брат ѝ беше планирал да заколи нея и Ана преди рикролването на Офелия да ги спаси? И затова беше продължил по коридорите с надеждата да намери следващите си жертви? Възможно. Но също беше и възможно да казва истината. Тежка задача. Ако Камаел беше прав, непознатият демон може би щеше да се окаже досаден. Ангелът най-вероятно щеше да е твърде изтощен за схватка, а с дагера в ръка белокосата можеше набързо да се погрижи и за двамата непознати. И сигурно да провали мира. Толкова много опции.
Реши да почне да мисли на краката си, защото всяко забавяне можеше да я изобличи пред ангела.
- Ще помогна, но трябва да ми кажеш какво става тук. Не мога да оставя този човек да избяга, ако е виновен за полумъртвия ти приятел и тази горещина. Чакай да се уверя, че не може да мърда и идвам. Дръж се още малко.
Целеше думите ѝ да звучат успокоително, като на другар. Така и така беше до човека, можеше най-накрая да изреже този пуст горящ крачол, който вероятно беше виновен за 90% от озоновите изпарения в стаята (и на света), а после уж под предтекста да помогне с демона, щеше да се доближи до ангела и да допре все още скрития дагер до гърлото му. Ако другарят искаше да я атакува трябваше да остави приятеля си, а той все още беше по-близо до мъртъв, отколкото жив. Касиди все пак искаше отговори, а и разчиташе че местният Дон Журиан още беше от другата страна на стената и щеше да помогне, ако се наложеше.

Дориан чакаше сигнал от Касиди, за да се намеси, въпреки че не се бяха разбрали какъв ще е той. Димът не помагаше. Да не би някой да се опитваше да запали сградата? Това значеше, че има анархисти.
Като затишие пред буря демоничния Крисчън Грей не чуваше да се случва нещо. Отвари очи. Миг по-късно чу стъпки по коридора. За да се увери, че не са на Касиди хвърли бърз поглед зад ъгъла къдета прекалена много неща се случваха, но демонката като чели се справяше, даже се беше сдобила с дагер. "Бива си я!,, помисли си Дориан и се запъти към другия край на коридора, явно стъпките идваха оттам. Затаявайки дъх той стихна коланът и зачака да види кой ще се покаже без да нарушава концентрацията си все още се опитваше да се ослушва за сигнал от червенооките близнаци.

Admin

Реакцията на Касиди беше добра, но подборът ѝ на думи издаде колко малко знаеше за създалата се ситуация. Замалко да се хване.
Разковничето беше просто. Ангелът не подозираше, че Камаел е човек - а момичето бе споменало именно това. Значи не просто си приличаха, но и се познаваха? Ясно. За капак на всичко, девойката бе споменала думата "приятел" за лежащия в кръв демон, което в главата на очилатия нямаше никаква логика, защото не си спомняше да я е виждал на сбирките им. Ясно на квадрат. Блъфираше.

Хвърли поглед към въпросния "човек" на земята, който вече съвсем се беше окопитил. Проследи как мацката тръгва да реже горящия крачол на панталона му (с риск да го остави почти по боксерки от едната страна - до такава степен бе изгорял вече); с което окончателно се убеди, че трябва да използва умно времето, което непознатата губи в изграждане на блъфа си. Двама можеха да играят тази игра:
- Намери начин да го вържеш или обезвредиш, и то тихо, аз имам още много работа тук. После ще говорим в базата - излъга той, защото всъщност привършваше.

Димът вече пречеше на всички. Макар и с черна маска на устата, дори ангелът започваше да кашля и очите му щипеха, но това беше бонус - щяха да се измъкнат по-лесно. А и му даде идея. Не можеше да остави приятеля си тук, времето изтичаше и нямаше какво да губи. За щастие, точно в този момент въпросният отвори очи. Изглеждаше дезориентиран, уморен, но все пак беше жив. С видимо облекчение, ангелът извади нещо от джоба си, поднесе го към носа на демона и му прошепна нещо. Демонът беше достатъчно силен да върви, но не и да се бие.

Секунди след това в стаята гръмна димка и двамата непознати се изнизаха покрай Касиди и Камаел. Само дето не подозираха, че точно там ги очакваше Дориан с готов колан в ръка, а с близнаците отзад попадаха в сигурна засада.

Но кой ли тук беше в засада всъщност, ако зад Дориан отекващите стъпки се приближаваха право в тяхната посока?

(В следващия пост подкреплението за тия пристига и шансът ви да извлечете информация за тия изчезва.)

+ Скрита награда: July, 64 AD
- 20 монети за Дориан, които ще получи след ивента.