Елисейските полета

Admin

Чист въздух, слънчеви милувки, златисти ниви и посеви от тишина.
Мир и спокойствие навред, с изключение на потупкващите с крачета зайчета и диви прасета.
Из тишината понякога изплува птича песен и отминава с танцуващия вятър.
Идеалното място да останете босоноги насаме с мислите си. Или пък с половинката си.
Тук се намират и корени от канела, необходими за направата на любовни отвари.

Камаел беше навлякъл нов комплект удобни дрехи, както и робата за инкогнито разхождане. Не беше сложил качулката. Не мислеше да се крие. За сега. Просто след последното му приключение, се опита да намери спокойно място за разходка без голям шанс да падне в лайняна дупка. Нарамил лъка и стрелите, младежът крачеше спокойно из полетата.

Възраст : 27

Следвайки, момичето от пекарната, Себастиан навлезе в обширните златисти ниви. Това, което му направи впечатление бе че тук цареше тишина. Той се спря за момент затвори очи и пое дълбоко въздух за да се възползва от момента да събере мислите си, тъй като целият ден беше започнал надолу с главата за него. Определено предстоящата разходка тук за него би се отразила добре даже дори и за спомените му.

- Поне засега не изпитвам силно желание да пиша. Nяма да се изложа пред нея за пореден път. - Засмя се той докато мислеше.

Admin

Времето беше прекрасно и макар и денят да приближаваше по-студената си част, насред слънчевите поля температура сякаш си оставаше все така висока. Бяха достатъчно обширни та да може евентуалната бъдеща двойка да си направи импровизиран пикник някъде без да прекъсва безцелната разходка на Камаел.
~
Щом девойчето достигна явно любимата си част от родните й земи, веднага свали обувките си и се затича сред цветя, тревички, птички и пчелички. Разбира се не бе забравила, че е тук с компания и щом се порадва на свободата и досега на кожата й с земята, се обърна и помаха на Себастиан. Тогава забеляза и на първо четене смущаващата фигура на белокосия и смъкна ръката си, та случайно да не си помисли, че маха на него. Върна се обратно до момчето и леко задъхана от цялото припкане му проговори:
-Ако искаш може да си направим пикник еей там, да не пречим на другите дошли тук да се полюбуват. Не че имаме одеяло - позамисли и осъзна, че всъщност изобщо не са подготвени - нямаме и много храна, освен сладките, които взех от сладкарницата ... може да полежим на тревата де. Повярвай ми, по-приятно е от колкото звучи - опитваше се да говори тихо, но ентусиазмът й правеше гласът й няколко октави по-висок, което бе достатъчно и Камаел да я чуе.
Полетата определено навяваха усещане на мир. Обаче май май в този ден, не и на тишина.

Възраст : 27

- Хахаха... Поне веднъж аз да не съм този, който да се отдаде изцяло на момента или порива на чувствата си. - каза Себастиан смеейки се.

Младежът понечи да й предложи палтото си за одеало, но забеляза, че тя предпочита повече да има допир със земята поради което той просто го заметна на едно рамо и откопча най-горното копче на ризата си.

- Колко по-свободно мога да дишам сега след като по отпусна ризата. - въздъхна той. След което се настани на Земята до момичето. Мястото му харесваше, успя да се отпусне и най-накрая факта, че нямаше спомени не го притесняваше особенно.
- Така и не научих много за теб, не бих отказъл да ми разкажеш ако ти нямаш нищо против. - обърна се той към Нини.
- За съжаление аз не бях особено интересен тъй като не помня много, но поне мога да забавлявам хората с глупостите, които пиша. - отново се засмя той.

Камаел определено не искаше да кокблоква двете гълъбчета. Дори не погледна в тяхната посока, а само ги зърна с периферното си зрение. Продължи напред, оставяйки ги да си вършат техните неща.

Admin

Определено я хвана неподготвена, но така или иначе дотук всичко в деня й я изненадваше. Включително изгорените сладкиши. Не беше сигурна какво точно трябва да разкаже сега, за сладкарницата, за ежедневието си или да задълбочи разговорът, споделяйки мечтите и желанията си...
-Всъщност, макар и да мислиш, че не си интересен - извади една кифличка, отхапа малко от нея и докато сдъвче, доизмисли какво да каже - определено аз съм по-скучна. Животът ми е работа в сладкарницата предимно. А когато не пека там, пека вкъщи - засмя се искрено - Не съм мистериозна личност, която търси спомени за един цял живот като теб. Има нещо ... - погледна към небето и се изчерви - доста привлекателно в това... - замълча. Не се чувстваше комфортно да говори такива работи, но наистина го мислеше.
~
Камаел определено беше случил на място този път. За разлика от предишния път, когато буквално бе нагазил в лайна, сега газеше само в цветя, билки и ароматни корени. Страхотна почивка си беше от щурите и миризливи приключения.

Продължавайки напред по пътя си, Камаел се присети, че някои от тези билки биха били полезни за вещици, които правят отвари. Не се сещаше да познава такива, но щеше да се запознае евентуално. Задълбочено се загледа в растенията около му, готов да набере тези, които ставаха за магически отвари, които не бяха чай за запек.

Възраст : 27

Себастиан се обърна към Нини:

- Не впечатляващо е, успяла си да намериш нещо, което да те влече и го работиш и се занимаваш в свободното си време с него без да ти омръзва. Винаги ли си се интересувала от перкарството или има и друго? - попита заинтересовано младежът. От една страна момичето до него го караше да се чувства някак странно изпълнен с топлина, но от друга осъзнаваше колко душевно е разбит без да помни кой е. Той беше поласкан, че поне липсата му на спомени на го правеше пълен чудак в нейните очи.
Себастиан се усмихна докато я гледаше и продължи:
- Забравих да попитам, ти също ли си Ангел? - той бързо осъзна малко недосмисления си въпрос и се опита да го превърне в комплимент добавяйки:
- Понеже си красива като божествено творение. - Макар и бързо да оправи въпроса си, вътрешното му аз искаше да се самозапали заради нещата, които ръсеше днес. Липсата на спомени го бе направила по-смел макар и да не се усещаше. Дали смелостта му обаче идваше в други качества или в резултат на новата му ангелска същност оставаше мистерия дори и за самия поет.

Admin

Ако растенията можеха да говорят, ама тези тук не бяха като гъбките в Звероукротителницата, сигурно щяха да се размрънкат, че човекът много ги зяпа. Полза обаче за него имаше - освен всичките треви, трилистни детелинки и безполезни, но ароматни, цветчета, имаше и коренчета от канелено дърво. Едва ли самият той имаше нужда от любовни отвари, но някоя вещица щеше да им се зарадва. Спокойно можеше да си откъсне един, който беше точно до крака му. Една стъпка в повече и щеше да го подмине като пътен знак, но за късмет не го бе потъпкал.
~
Ако имаше накъде, Нини щеше да стане и по-червена от коментарите на Себастиан. Девойчето явно не бе ходило на много срещи и не бе свикнало на ласкателства. Определено й беше приятно, даже искрено се радваше, че този ден така се бе преобърнал. Засмя се неволно, когато я попита дали и тя като него е ангел. Понякога я бъркаха с човек, ама чак едно от крилатите създания.
-Не, не, нищо такова - стана й малко неудобно, защото не искаше да го разочарова с истинския си произход -всъщност... аз съм върколак. Просто съм изненадващо дребна за моя вид - гледаше напред, докато говореше. Не искаше да става свидетел на поредната изкривено физиономия. Много от момчетата, с които бе говорила и не бяха върколаци, не я приемаха добре, та може би и затова, нямаше голям опит в романса.

Възраст : 27

Себастиан забеляза, че момичето отбягва неговия поглед докато говори за себе си, което го накара да се изправи и да клекне пред нея, след което й каза:

- Не виждам лошо в това, даже ако трябваше да съм изкрен височината ти не е от значение ако имаше то щеше да те прави само по сладка като сладкишите ти в сладкарницата. Всъщност даже има един бърз начин да си затвърдя думите. - казвайки това момчето бързо я целуна по челото след което се отдрупна и каза:

- Хммм вкус на канела, бях прав сладка си, така че не се тревожи за височината ти. - казвайки това Себастиан се замисли, наистина имаше лек канелен вкус дали е било от сладкишите, които е правила по-рано или не ще остане мистерия за ангела.
- Не всеки е перфектен, ето имаш ангел пред теб, който няма спомени, но и за бонус пише стихове без мярка, макар и понякога да са глупости. Даже сега ми идва да измисля няколко за теб. - каза той.

Камаел клекна бавно и старателно, и внимателно откъсна билката. После я прибра и продължи нататък, за да види дали няма да му се усмихне късмета с още някоя билка. А и не му се тръгваше много от тука за сега.

Admin

Малката пекарка бе останала без думи. Нещо не много присъщо на веселата и вечно енергична персона. Но явно странникът й беше замаял главата, та просто хвана лицето си в шепи и се усмихна. Беше толкова топла и червена, някак доста чаровно. Харесваше й да се държат с нея така и се надяваше това да не е последната им среща. Искаше й се да му каже, че харесва стиховете му и че би била много щастлива да чуе повече от тях, но така я беше хванало срам, че дори не можа да изпуфти.
~
А Камаел така бе забил поглед в земята, че не вия храсталака пред него. Доста тъжно, усети го, когато един жалък, тънък, но остър клон му се заби в главата. Беше нещо поизсъхнало и бодливо, нямаше значение какво точно, нямаше да му е полезно така или иначе. Ти да видиш, грозновати неща имаше навсякъде, дори из най-спокойните и прекрасни полянки. А и други билки нямаше, по не не около него, явно късметът за този ден се бе изчерпал.

Камаел изруга наум и се обърна, тръгвайки назад. Щеше да вземе заобиколен път, за да не засече пак двамата другари, дето тичаха боси безгрижно. Кой знае дали не бяха лишили телата си и от други неща освен обувки. Не му се ставаше свидетел на нищо пикантно баш сега. Време му беше да отпътува в друга посока, напускайки полетата. Все още не беше сигурен накъде му се отива.

Admin

За Камаел + 1 корен от канела (1ниво, за любовни отвари)