Сладкарница

Възраст : 27

Себастиан кимна и я последва с бодра крачка.

- Мястото звучи доста приятно за разходка. Но и романтично може би ще измисля пореден стих там, но все пак ще се въздържа да не вадя тефтера този път. - мислеше си той.

Възраст : 27

Себастиан изчака да стане уговореното време с Нини и влезна в сладкарницата, безсънната нощ се беше отразила отвратително за него, особено си личеше ако някой погледне в очите му и види как те са леко почервенели, а сенките под очите му издаваха на яве още повече как бе минала вечерта му. Той се подпря до стената след като влезна с кръстосани ръце и се прозя.

- Ужас не приличам на човек. - мислеше си той.

Сутринта му също не бе минала добре, той бе влезнал да се изкъпе в близко езеро до имението и една катерица бе задигнала гащите му, което го бе накарало да я гони гол из част от гората до имението.

- Дано никой не ме е видял. - каза си той докато се прозяваше отново.

Admin

Малката пекарка явно бе приключила работа по-рано. Или пък Себастиан бе закъснял? Не, че имаше значение. Тя седеше на масата, на която си бяха говорили предишния следобед и търпеливо чакаше, похапвайки си сладко кроасан с ванилия. Когато го видя му помаха, прибра остатъка от сладкиша в малката си чантичка, изтупа се от трохите, ако такива евентуално бяха попаднали върху розовата й рокля, и се изправи. С типичната си весела походка, бе се запознал с нея едва вчера, но поне това Себастиан можеше да забележи, че е характерно за нея, бързо се озова пред него.
-Е, готов ли си за приключение? - огледа го сега като беше по-близо и притеснение се появи на лицето й - Добре ли си? Не ми изглеждаш като да си спал много - девойката се натъжи. Явно момчето бе в доста неприятно положение и трябваше скоро да намери начин да го разреши. Силно се надяваше, че и тя ще може да му помогне.

Възраст : 27

Себастиан, който се беше подпрял на стената беше почнал леко да заспива прав, но гласът на момичето бързо го съвзе, той се обърна към нея, слагайки си рязко ръка на устата тъй като му се до-прозяваше.

- Прекарах нощта буден, наслаждавайки се на звездите и загубих представа за времето или пък може би просто бях болен от любов. И в двата случая обвинявам романтичната обстановка в която се намирах вчера. - каза той смеейки се.
- Но да, нямам търпение за приключение. - каза той след което веднага се прозя отново. Обаче дори сега той не можеше да спре да се притеснява за "тъмната" част на неговите произведения, въпреки това той направи всичко възможно да не издава притеснението си.
- Когато си готова казвай и тръгваме. - обърна се бодро той към Нини или поне доколкото можеше бодро.[/size]

Admin

На малката пекарка не й убягнаха сладките думи на момчето пред нея. Усмихна се и го хвана за ръката. Може би не се бе наспал добре и със сигурност цялата тази работа със спомените го мъчеше, но нямаше време за натъжаване. В крайна сметка бе приела разведряването му като лична мисия, заедно с откриването на спомените му.
-Ами да тръгваме към Феята Кръстница тогава! - стисна го лекичко и окуражително. -Сигурна съм, че ще ти помогне да намериш спомените си, а дори и да не се случи, нека гледаме от положителна страна на нещата. Може да ти ... а да си, ако искаш и с мен де, но да, разбра ме. Винаги можеш да създадеш нови. - беше искрена и грееше като слънчице. Явно Себастиан бе извадил късмет с придружителката си по пътя на това приключение, а и май май и той я харесваше.

* можеш да продължиш в тема Бляскавият купол *